Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7823 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №81159 от 03.05.2020г., постановено по гр.дело №12247/2018г. по описа
на СРС, ГО, 118 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от Л.С.Б. срещу „Б.т.к.“
ЕАД искове с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД за сумата от 143,87 лева- платени суми за ползвана телефонна услуга за
периода от 01.12.2016г. до 31.10.2017г. за телефонен пост с номер ******(клиентски
номер ******с титуляр на партидата Ф.Б.Б.) и с правно основание чл.49 ЗЗД за
сумата от 1000 лева (частично, при пълен размер 24999 лева)- обезщетение за
имуществени вреди- пропуснат доход от стоматологична дейност в периода от
01.12.2016г. до 30.11.2017г. поради противоправна промяна на телефонния номер.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца Л.С.Б.. Жалбоподателката поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява както промяната без нейно знание на ползвания от
нея телефонен номер през процесния период (предвид и спецификата на казуса от
техническа гледна точка), така и размера на претърпените вреди под формата на
пропусната полза. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
„Б.т.к.“ ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Не претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни
действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата
лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За осъществяване фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде
осъществен и фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му от
възложителя работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който
изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С изключение на
вината, която се презумира по силата на закона, останалите елементи подлежат на
установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на основната
и допълнителна ССЕ, не се установява кумулативното наличие на всички
гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и чл.49 ЗЗД. На първо място не се установява промяната на телефонния номер, ползван от
ищцата, през целия процесен период, както и че това е станало вследствие
противоправни действия/бездействия на служители на ответника. Установява се
безспорно, че на датата на съставяне на представения по делото констативен
протокол- 29.09.2017г., този номер не съответства. Това обаче не може да се
отнесе към целия процесен период, доколкото от показанията на свидетелите се
установява, че обажданията са намалели, а не липсващи изцяло. Не се установява
безспорно и размерът на претърпените вреди и причинно- следствената им връзка с
твърдяното деяние на служители на ответника. От показанията на свидетелите се
установява, че пациентите на ищцата са разполагали също така с мобилния й
телефонен номер, както и са посещавали кабинета без предварително запазен по
телефона час. От друга страна не може да се презумира, че намаленият обем на
работа се дължи само и единствено на промяната на телефонния номер.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски,
а ответникът по жалбата не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №81159 от 03.05.2020г., постановено
по гр.дело №12247/2018г. по описа на СРС, ГО, 118 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/