Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3875 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.Х.Г. срещу П. на
РБ за осъждането й да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение по образувано наказателно производство, приключило с постановена
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на
28.07.2016 г. било образувано досъдебно производство по обвинение за извършено
от М.Г. престъпление по чл. 163, ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК. Първоначално бил
задържан за 72 часа, а впоследствие му била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която продължила два месеца. През декември 2017 г. делото било
внесено в СРС. По образуваното НОХД № 21028/2017 г. съдът постановил
оправдателна присъда на 06.12.2018 г. Подаденият протест бил оттеглен на 30.01.2019
г.
Обвинението в извършено престъпление причинило на ищеца
страх от осъждане. Задържане препятствало упражняване на труд, с доходите от
който Г. да издържа семейството си. Поради липса на възможност да заплаща
наема, докато бил задържан, семейството му било извадено от жилището, където
било настанено под наем. Околните станали подозрителни към ищеца и избягвали да
контактуват с него. Отношенията между М.Г. и съпругата му се влошили. В
продължение на две години не могъл да напуска пределите на страната и да работи
в чужбина, където имал осигурена работа. П. на РБ следвало да поеме
отговорността за търпените от ищеца неимуществени вреди, които оценява на
30 000 лева. Претендира и законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се
излагат доводи срещу основателността на предявения иск. Счита претенцията от 30 000 лева за завишена по размер, тъй като ищецът бил с
обременено съдебно минало, не полагал труд преди задържането му, а
наказателното производство приключило в рамките на разумния срок.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което М.Х.Г. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че със заповед от 27.07.2016 г. М.Г. е бил задържан за срок от 24
часа. На 28.07.2016 г. с постановление за привличане на обвиняем М.Х.Г. е бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл. 163, ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72
часа за довеждането пред съд.
С
определение от 31.07.2016 г. състав на СРС взел на М.Х.Г. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Мярката
е отменена с постановление на прокурор при СРП от 03.10.2016 г. и е заменена с
„подписка“.
На
12.12.2017 г. в СРС е внесен обвинителен акт, с който М.Х.Г. е обвинен в това,
че на 27.07.2016 г., около 23.00 ч. в гр. София, ж.к. „Ботунец 2“, между бл. *******е
участвал в тълпа, събрана за нападение на отделни граждани – Д.Р.Г.и М.Д.Г.,
във връзка с етническата им принадлежност, като неизвестни лица от тълпата
скандирали с викове: „Българи цигани победа!“, „Ще ви избием, ще стане
страшно!“, „************българска!“, „Ще ви избием българи!“, „Един българин
няма да остане“ - престъпление по чл. 163, ал. 1, т. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
След
проведени седем съдебни заседания, на всяко от които М.Г. се е явявал като
подсъдим, на 06.12.2018 г. е постановена присъда, с която Г. е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 163, ал. 1, т. 2, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 4 от НК.
На 07.12.2018
г. е подаден протест от прокурор при СРП, който е оттеглен с молба от
30.01.2019 г.
При тези
данни от присъединеното НОХД № 21028/2017 г. по описа на СРС съдът приема за
доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени
две от предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани със страх от осъждане, изваждане на ищеца и членовете на
семейството му от жилището, в което са биле настанени, напрежение в семейството
и невъзможност за реализиране на доходи от полагане на труд поради задържането,
промяна в отношението на околните спрямо ищеца от поддържане на обвинение в
престъплението, за което е била постановена оправдателна присъда.
Установява се от
приетата по делото справка за съдимост, че М.Х.Г. е осъждан по образувани
наказателни производства за извършени в периода 2003 г. – 2010 г. престъпления
против собствеността и личността на гражданите.
Неминуемо е
привличането към наказателна отговорност за извършено престъпление да породи
страх у подсъдимия от осъждане. В случая емоционалният дискомфорт на Г. е
продължил 2 г. и 6 месеца – от юли 2016 г. до януари 2019 г. Обвинението е в
престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода до една година или
пробация и не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Ангажираните по
делото гласни доказателства водят до извод за известна отрицателна промяна в
отношенията на ищеца със съпругата му. Свидетелят К. разказва, че проблемите произтичали
от обстоятелството, че в продължение на два месеца М. бил задържан в
следствения арест. След като бил освободен, изгонили съпругата му К. от
апартамента. Преди да бъде задържан М. Работел, но след като го пуснали не си
намерил работа. Свидетелят твърди, че М. се променил и започнал да отбягва
приятелите си.
Дадените от К.
показания съдът не кредитира, тъй като те се опровергават от официални писмени
доказателства. Със заповед от 08.06.2016 г., предхождаща датата на задържане на
ищеца и привличането му като обвиняем, е отменена заповед за настаняване от 2015
г. на кмета на район „Кремиковци“ и е прекратен сключения въз основа на нея
договор за наем с К. Б.С.и членовете на семейството й за общинско жилище в гр.
София, ж.к. „********, ап. 20. Не се спори и се установява от удостоверения за
раждане на А.М.Х., И.М.Х., Б.М.Х. и С.М.Х., че К. Б.С.и М.Х.Г. са техни
родители. Не се спори, че М.Г. е бил член на семейството на К. С.. В заповедта
от 08.06.2016 г. като причина за отмяна на заповедта за настаняване е посочено
неплащане на задължение за наем, ТБО и задължения за консумативи във връзка с ползването
на апартамент № 20.
Не отговаря на
истината и заявеното от свидетеля, че М.Г. не си е намерил работа. От справка
на ТД на НАП София се установява, че М.Г. е сключил трудов договор на
20.11.2017 г. със „С.Т.Б.“ ООД, прекратен на 01.02.2018 г. Причината за
неполагане на труд не се установи да лежи в повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 163 от НК. Не се доказа и че Г. е бил възпрепятстван да
полага труд зад граница именно поради задържането му в периода юли 2016 г. –
октомври 2016 г. или поради повдигнатото му обвинение за престъпление от общ
характер.
Дадените от
свидетеля показания потвърждават единствено напрежението в отношенията на ищеца
с майката на децата му. Не се установява че и преди 2016 г., когато му е бил
привлечен към наказателна отговорност за престъпление, по което е постановена
оправдателна присъда М.Г. се е ползвал с добро име в обществото; че не е имал
проблеми със съпругата си; че са се влошили отношенията му с околните или те не
са се дължали и на други причини. Г. не се е ползвал с авторитет в обществото,
който да е загубил именно поради процесното обвинение. Недалеч назад във
времето доброто име на ищеца е пострадало от влязла в сила на 06.07.2006 г.
присъда за квалифициран състав на кражба на чужди движими вещи, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини. С влязло в сила на
10.11.2011 г. определение по НОХД № 121/2011 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин
съдът е одобрил споразумение, с което М.Х. се е признал за виновен в
престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за
повреждане на чужда движима вещ. Неоснователен е доводът на представителя на
ищеца, че кражбите са извършени от Г. като непълнолетен, а останалите две
престъпления били леки и това не се е отразило на доброто име на Г.. Напротив,
именно престъпните деяния, извършени от непълнолетно лице сочат на склонност
към нарушаване на установения в обществото ред и престъпване на забраната да не
се накърняват чужди блага. Особено укоримо е престъплението против транспорта,
изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.7‰.
Необичайни събития
или промени в личния живот на ищеца не са настъпили. Не се установява Г. да е
бил особено повлиян психически от повдигнатото му обвинение.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството не се доказаха вреди,
обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 30 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през юли 2016 г., а наказателното производство е
приключило през януари 2019 г. През непродължителния период на висящност на
наказателното производство, не се установи за ищеца да са настъпили необичайни
негативни промени в начина му на живот, които да са дали трайно отражение върху
обществения и социалния му статус.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
леко престъпление от общ характер, за което се предвижда наказателна отговорност
лишаване от свобода до една година или пробация, обичайните притеснения, които
съпътстват тези събития, но и обстоятелството, че Г. е бил задържан под стража
в продължение на два месеца, явявал се е на 11 съдебни заседания, съдът намира,
че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено
на 2 000 лева.
За да определи
обезщетението в този размер, съдът взе предвид и обстоятелството, че в миналото
ищецът е извършил други престъпни деяния, което говори за лоши характеристични
данни на Г.. Ищецът не е с чисто съдебно минало; имал е криминални прояви и
този факт дава отражение върху извода на съда относно особеностите в личността
на увредения - релевантен критерий при определяне на размера на обезщетението,
съгласно гореизложеното и съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС.
Опасенията на ищеца
от повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 163 от НК са били продиктувани
от предходни негови осъждания и възможността при доказване на обвинението да
изтърпи ефективно наказанието. За негативните преживявания от това обаче отговорността
е на дееца, който сам се е поставил в положение да отговаря за поредното престъпно
деяние.
Искът за
обезщетяване на обичайните притеснения на ищеца от неоснователно осъждане,
предвид неговата личност, продължителността на наказателното производство и
тежестта на деянието, в което е бил обвинен е основателен за сумата от 2 000
лева и подлежи на отхвърляне за горницата до пълния предявен размер от
30 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на оттегляне на протеста срещу
оправдателната присъда – 30.01.2019 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса.
Представителят на
ответника е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
2 000 лева. Същото се явява прекомерно, тъй като минималният размер по чл.
7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. е 1 716 лева.
Сложността на спора, броят на проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия не обосновават определяне на по-висок размер на
адвокатския хонорар. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат
114.40 лева разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. София, бул. „********да заплати на М.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 163, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което била постановена оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Република
България, с адрес гр. София, бул. „********да заплати на М.Х.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 124.40 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: