РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров
като разгледа докладваното от Мария Митева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на ВНОХД № 5114/2024 г. по описа на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, депозирано от А. Д.,
защитник на осъдения П. Н. Н..
В искането се развиват доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело.
Излагат се съображения, че изводът на съда за съставомерност на престъпното деяние,
за което П. Н. е осъден, е незаконосъобразен и се основава на непоследователно и превратно
тълкуване на доказателствата. Изтъква, че на П. Н. е вменено и е осъден за нарушение на чл.
6, т. 1 вр. чл. 47, ал. 3 ЗДвП, но чл. 47 ЗДвП няма трета алинея, а най–вероятно става въпрос
за чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. Развиват се и доводи, че пряка и основна причина за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача Б. С., за когото производството по делото е
приключило със споразумение. Защитата счита, че скоростта на движение и на двамата
водачи, не е причината за настъпилото пътно произшествие.
Възразява се срещу оценъчната и аналитичната дейност на съда, като се изтъква, че
1
решението на съда не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
С оглед на горните съображения се поддържа, че решението е постановено при
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се
пространни съображения за това, че при определяне на наказанието „лишаване от свобода”,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК, не е отчетено, че пътното произшествие
е реализирано предимно по вина на Б. С., който макар и в друго е производство е получил
значително по-ниско наказание. Изтъква се, че незаконосъобразно определеното наказание
„лишаване от свобода” е довело и до увеличаване размера на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС”. Възразява се и относно размера на определения изпитателен
срок.
В заключение се прави искане за възобновяване на ВНОХД № 5114/2024 г. по описа на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, като се моли
осъденият П. Н. да бъде оправдан, в условията на алтернативност - да се намали размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода”, с приложение на чл. 66 НК и да се намали
размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”; или да се отмени
решението и делото да се върне за ново разглеждане; или осъденият П. Н. да бъде оправдан,
като се приеме, че превишаването на скоростта от водача е административно нарушение.
По делото е постъпила и молба за възобновяване от А. Т., защитник на осъдения П. Н.,
която с изрична молба от осъдения П. Н. е оттеглена, като е заявено, че ще бъде подадена
друга молба за възобновяване, както е и сторено.
В съдебно заседание защитникът на осъдения П. Н., А. Д. поддържа искането за
възобновяване на наказателното дело по изложените в искането съображения, които се
отнасят до нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на осъдения и до явна несправедливост на наложеното
наказание. Моли искането за възобновяване на бъде уважено.
Осъденият П. Н. в лична защита изразява съгласие със заявеното от неговия защитник
и поддържа искането за възобновяване.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно
и моли да бъде оставено без уважение. Развива доводи, че в съдебното производство
правилно е установено, че осъденият П. Н. е извършил транспортно престъпление по
непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с друг водач на МПС.
Изтъква, че от заключението на комплексната автотехническа експертиза и от показанията
на свидетелите се налага извода, че ако осъденият се е движел със съобразена и непревишена
скорост, пътното произшествие не би настъпило. Счита, че авторството е несъмнено
доказано, както и, че наложеното наказание е справедливо, съобразено е с разпоредбата на
чл. 36 НК и е съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
В реплика А. Д. моли съда да се запознае с всички материали по делото, от които става
2
ясно точно какво се е случило. Моли да се отчете и това, че наказателната отговорност е
реализирана четири години по-късно, а този срок в конкретния случай е неразумно дълъг.
Осъденият П. Н. в последната си дума моли присъдата да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
намери следното.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348
от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
частично основателно.
С присъда № 464 от 25.10. 2023 г. по НОХД № 3099/2022 г. Софийският районен съд,
НО, 110 състав е признал подсъдимия П. Н. Н., роден на ******** г. в гр.София, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, българин, с
българско гражданство, със завършено основно образование, работи като таксиметров
шофьор към фирма „Ок Супертранс", гр. София, неженен, без деца,
неосъждан/реабилитиран, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2021 г., около
23:20 часа, в гр. София, на ул. "Околовръстен път", при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел "Кади", с рег. №******** с посока на
движение от бул. „България" към бул.„ Ал. Пушкин" и в района на кръстовище с бул. „Братя
Бъкстон", нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, т. 1, във вр. с чл.
47, ал. З от ЗДвП, като управлявал лекия автомобил със скорост от 79 км/ч, при ограничение
на скоростта 50 км/ч в населено място с поставен пътен знак В-26, в резултат на което
последвал удар в движещият се попътно пред него и преминаващ в неговата пътна лента лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „А 170 ЦДИ", с рег. № ********, с водач Б. Л. С., като
след удара лек автомобил „Мерцедес", с рег. № ******** се отклонил в дясно спрямо
посоката им на движение и се ударил в тотем на бензиностанция ОМВ, като при условията
на независимо съпричиняване, по непредпазливост причинил на пътниците в лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „А 170 ЦДИ", с рег. № ********, на К. Г. Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване и изкълчване на 4-ти и 5-ти шийни прешлени, довело до
трайно затруднение на движенията на шията за срок повече от 30 дни; на Н. Б. Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на 2-ра дланна кост на лява длан, довело до
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, и на С.
П. Г. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на ацетабулума в дясно, довело
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, и в
счупване на кръстцовата кост, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за
срок повече от 30 дни, като е настъпила телесна повреда на повече от едно лице, поради
което и на основание чл. 343, ал. З, пр. З, б."а", пр. 2, във вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. с чл.
3
342, ал. 1, пр. З от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, по отношение на
подсъдимия П. Н. Н., за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
НАЛОЖИЛ е на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал., т. 7 от НК, на подсъдимия
П. Н. Н., наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. З от НПК, подсъдимия П. Н. Н. да
заплати в полза на държавата, направените разноски на досъдебното производство в размер
на 282,75 лева по сметка на СДВР, направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ
размер на 700,80 лева по сметка на Софийски районен съд, както и направените разноски от
частния обвинител К. Г. Д. в размер на 1000 лева, и направените разноски от частния
обвинител Н. Б. Г. в размер на 1000 лева, и двете претенции представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в настощото
наказателно производство.
С решение № 580 от 09.10.2024 г. по ВНОХД № 5114/2024 г., иницирано по протест на
прокурора, Софийският градски съд, НО, 2 –ри въззивен състав е изменил
първоинстанционната присъда в частта, с която на подс. П. Н. е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, като е
увеличил размера на така наложеното наказание на две години и шест месеца.
Потвърдил е присъдата в останалата част.
В тежест на подс. П. Н. са били възложени направените по делото разноски, а също и
разноските направени от частните обвинители С. П. Г. и Н. Б. Г..
Въззивният съд е оставил без уважение искането на адв. Църволанова за присъждане
на разноски в полза на частния обвинител К. Д..
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се основава
на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от НПК, които са предвидени в закона като основания за
възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Софийският апелативен съд намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Ясно е, че винаги при преценката
за наличието на тези основания следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело
е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и
изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона
основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт.
Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били налице при постановяване на
акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци
4
да поставят под съмнение законосъобразността му, както и при нарушение на закона или
явна несправедливост на наложеното наказание. Извършената от настоящия състав проверка
сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело, с изключение на
оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
След запознаване с всички доказателствени материали по делото, настоящият съдебен
състав констатира, че инстанционните съдилища са изпълнили стриктно задълженията си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Събрани са
всички относими и значими за предмета на доказване доказателства и доказателствени
средства, които са били анализирани подробно и задълбочено от решаващите съдилища. Не
се установява някои доказателствени източници да са били надценени, а други
пренебрегнати или подценени. Напротив, направен е критичен анализ на всички
доказателствени материали, направена е вярна оценка, а доказателствата и
доказателствените средства са били съпоставени помежду си.
В тази връзка Софийският апелативен съд намира за неоснователни оплакванията,
залегнали в искането за възобновяване и поддържани в съдебно заседание.
В съдебната фаза на процеса не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на осъдения П. Н..
Правилно защитникът на осъдения е подчертал, че съставите на престъпленията по чл.
342 и чл. 343 НК са бланкетни норми, чието обективно съдържание се запълва с норми от
законови или подзаконови нормативни актове, чието нарушение е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Вярно е също, че в мотивите на
въззивния съд на стр. 94 –гърба е отразено, че е нарушена нормата на чл. 47, ал. 3 ЗДвП,
както и че именно тази норма е посочено, че е нарушена в присъдата на първостепенния
съд. Видно е обаче от обвинителния акт, а също и от мотивите на първата инстанция, а и от
тези на въззивния съд – стр. 94 –гърба /по-долу/, че там е отразено точното цифрово и
словесно съдържание на нарушената норма, а именно тази по чл. 47, ал. 3 ППЗДвП. При
това положение се налага извода, че правото на защита на осъдения П. Н. не е накърнено,
тъй като той е предаден на съд по конкретно и точно обвинение, срещу което се е
защитавал, както и че именно по това обвинение е бил признат за виновен
и осъден. Посочената по-горе неточност очевидно се дължи на техническа грешка, която не
се отразява на правото на защита на осъдения, а и може да бъде отстранена по ред на чл.
414, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като съдът, който е постановил влязлата в сила присъда може да се
произнесе по всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на съдебния акт.
Във връзка с другите оплаквания, залегнали в искането за възобновяване и свързани с
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения е нужно
да се отбележи следното.
По повод на повдигнатото обвинение на осъдения П. Н. в хода на съдебното
производство са разпитани множество свидетели, назначени са и са приети необходимите
експертизи, относими към предмета на доказване по делото. Всички събрани
5
доказателствени материали, в тяхната съвкупност са послужили в достатъчна степен за
изграждане на изводите и на двете инстанции по същество, както по фактите, така и по
правото. Доказателствата по делото не са тълкувани превратно или не според
действителното им съдържание Гласните и писмените доказателствени средства са оценени
при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни
действия е извършил осъденият П. Н., а също и другият участник в движението – Б. С.,
както и че пътното произшествие е било реализирано при условията на независимо
съпричиняване помежду им. Анализът на доказателствените източници показва, че
обвинението е несъмнено доказано. Както първостепенният, така и въззивният съд са взели
предвид показанията на всички свидетели, като гласните доказателствени източници са в
корелация и със заключенията на приетите по делото експертизи и писмените
доказателствени материали.
В случая инстанционните съдилища не могат да бъдат упрекнати в липсата на
аналитична дейност относно доказателствената съвкупност. Както първият, така и
въззивният съд са положили нужните усилия за обективно, пълно и всестранно изследване
на обстоятелствата по делото, отговорили са на направените възражения, а мотивите им са
убедителни и почиват на достатъчен анализ на доказателствените източници и това
позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е
формирано вътрешното убеждение на съда. Нужно е да се отбележи, че поначало оценката
на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна инстанция се
произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения и
не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества
вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи
единствено и само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина. Вече беше посочено, че в настоящия случай
инстанционните съдилища са събрали възможния обем от доказателства, като същите са
оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което и не се констатират допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от
доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по
предвидения в закона ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от решаващите
съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени
с годни доказателствени средства. В мотивите към присъдата на първоинстанционния съд,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 2 НПК се посочват установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните
съображения за взетото решение.
Софийският градски съд е счел за верен и правилен доказателствения разбор, направен
от първостепенния съд и на свой ред е обсъдил подробно и задълбочено доказателствените
източници – показанията на свидетелите, заключенията на приетите по делото експертизи и
6
писмените доказателства и е извел последователни и логични фактически и правни изводи.
Не се констатира безкритичност при оценката по същество на доказателствата и
доказателствените средства.
Така след обстоен и критичен анализ на доказателствените материали решаващите
съдилища са достигнали до добре обосновани и стабилни фактически изводи по отношение
на предмета на доказване, поради което претенцията на осъдения П. Н. се явява
неоснователна.
Оплакването обаче за явна несправедливост на наложеното на осъдения П. Н.
наказание, Софийският апелативен съд намира за основателно.
При изпълнение на своите задължения по реда на инстанционния контрол, Софийският
градски съд е приложил правилно материалния закон. Контролиращата инстанция е
отбелязала, че наложеното от първия съд наказание „лишаване от свобода” в размер на две
години и шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 за изпитателен
срок от четири години, е съответно на степента на обществена опасност на конкретното
деяние и на самия деец, като същото в най-пълна степен покрива предвидените в чл. 36 от
НК цели на наказанието. С основание е прието, и че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55 НК, тъй като не се констатират нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Софийският градски съд поначало
правилно е отстранил и нарушението на първата инстанция, която е определила в разрез със
закона по-нисък размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, което по
принцип не може да е в размер по-малък от размера на наказанието „лишаване от свобода”.
Софийският апелативен съд обаче счита, че въпреки отчитането на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства Софийският градски съд не е отдал нужното
внимание на смекчаващите отговорността обстоятелства, подценил ги е, а значението на
отегчаващите, е надценил.
Нужно е да се посочи, че неправилно е прието, че е налице завишена степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Деянието е стандартно и не се отличава с по-
висока степен на обществена опасност от други такива от същия вид.
Що се отнася до обществената опасност на дееца, то действително по делото е
установено, че осъденият П. Н. е бил наказван по административен ред за нарушения на
правилата за движение от същия вид, а именно управление на МПС с превишена скорост, но
също така е установено, че той е с чистото съдебно минало, липсват данни за други
противообществени прояви, трудово ангажиран е, налице са добри характеристични данни, а
от това се налага извода, че понастоящем осъденият П. Н. не е лице със завишена степен на
обществена опасност. Пренебрегнато е и обстоятелството, че осъденият дава обяснения, с
които допринася за разкриване на обективната истина, макар и чрез обясненията си да
лансира до известна степен своя защитна версия.
От друга страна от фактологията по делото е видно, че в основата на пътното
произшествие стои поведението на водача на л. а. „Мерцедес” Б. С., от което се налага и
7
заключението, че приносът на осъдения П. Н. за катастрофата е по-малък.
Така с оглед на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и спецификата, при която е осъществено пътното произшествие, Софийският
апелативна съд намира наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право
да управлява МПС”, определени на осъдения П. Н., за явно несправедливи, поради което
техният размер следва да бъде намален на една година и шест месеца „лишаване от свобода”
и на една година и шест месеца „лишаване от право да управлява МПС”. По същите
съображения и като отчита времето изтекло от датата на деянието – около четири години,
Софийският апелативен съд намира, че следва да бъде намален и размера на изпитателния
срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК, на три години.
С оглед на изложеното Софийският апелативен съд не констатира нито допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушение на закона.
Установява се единствено явна несправедливост на наложеното наказание, но това не
налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като наказанието може да бъде
ревизирано от настоящия съд.
Изложените съображения мотивират състава на САС да приеме, че искането за
възобновяване е частично основателно.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВНОХД № 5114/2024 г. на Софийския
градски съд, Наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, като изменява, постановеното по
същото дело въззивно решение № 580 от 09.10.2024 г. единствено в частта за наложеното на
осъдения П. Н. Н. наказание, като:
- НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода” на 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца;
- НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” на 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца;
- НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК
на 3 /три/ години.
8
В останалата част оставя искането за възобновяване без уважение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9