Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.07.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11301 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 21838 от 23.01.2020
г., постановено по гр.дело № 18169/2018 г.
по описа на СРС, І Г.О., 30 състав, е
признато за установено, че ответника Я.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, сума в общ размер на 1742,89
лв., от които 1619,45 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за период м.02.2013 г.- м.04.2015 г.; 123,44 лв.- законна
лихва за забава от 31.03.2013 г. до 19.102015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.10.2015 г.- датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до изплащане на вземането. С решението на съда е осъдена Я.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сторените от
ищеца разноски в общ размер на 469,72 лв.
Срещу решението на СРС, 30 състав е
постъпила
въззивна жалба от ответницата Я.М.М., чрез назначения й по делото
особен представител адв.П.В., с искане същото
да бъде отменено изцяло, включително в частта за присъдените в полза на ищеца
разноски, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
необосновано, като
постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби
на закона.
Въззиваемата страна –ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Ф.И., оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна. Моли
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, ***, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В настоящия случай, с
петитума на исковата молба са предявени обективно съединени установителни
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния топлоснабден имот-
апартамент № 135, находящ се в гр.София, ж.к.“*********абонатен № *****.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Видно
от подадената от ищеца искова молба срещу ответницата, предмет на предявените
положителни установителни искове е установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 22.07.2016 год.
по ч.гр.дело № 65189/2015 год. по описа на СРС, І Г.О., 30 състав, срещу която
е подадено възражение от ответницата, в качеството й на длъжник. Както изрично
е разпоредено в закона, искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС – решение № 138 от
25.06.2010 г. по т.дело № 927/2009 г., ІІ т.о., решение № 102 от 09.07.2010 г.
по т.дело № 767/2009 г., І т.о., определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.дело
№ 315/2011 г., І т.о. и др., че с исковата молба по чл.422 ГПК, предявена от
кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила
на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената
заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от
законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск
предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна
защита, но и страните в исковото производство. В случая, в петитума на исковата
молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено, че се иска установяване
съществуването на вземането по отношение на ответника по делото, за което е
издадена оспорената от него заповед за изпълнение на парично задължение, като е
налице съответствие между обстоятелствена част и петитум.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен
да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по
непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим,
тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно
упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната
инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по
спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет
на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието
и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на
спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите,
когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск,
който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Отделно от изложеното,
съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането
на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния случай, настоящият въззивен
състав, приема, че първоинстанционният
съд не е разгледал предявените установителни искове, така както са заявени по
петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. В
диспозитива и в мотивите на обжалваното съдебно решение не е посочено по
отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда. Видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба предмет на иска е
установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния
топлоснабден имот- апартамент № 135, находящ се в гр.София, ж.к.“ **********,
абонатен № *****. Този имот е бил предмет и на заповедното производство. В
процесния случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява
предмета, по който се е произнесъл – посочени са страните, но не е посочена правната
квалификация на предявените искове/ в случая точната правна квалификация на
спорното материално право е чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/, както и
не се установява по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл
съда с предявените установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически
факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на
съдебното решение. В процесния случай, съдът приема, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
С оглед на
изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се
обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и
по предмета на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С
оглед цената на предявените установителни искове и дадените задължителни за
съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 21838
от 23.01.2020 г., постановено по гр.дело № 18169/2018 г. по описа на
СРС, І Г.О., 30 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане
от друг състав на същия съд на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено на вземания- главница и мораторна лихва за забава,
произтичащи от доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент № 135,
находящ се в гр.София, ж.к.“**********, абонатен № *****, съгласно мотивите на
настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т. С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.