Номер 234602.09.2020 г.Град Дупница
Районен съд – ДупницаII-ри състав ГО
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Частно гражданско дело №
20201510101361 по описа за 2020 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД срещу О. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: област Кюстендил, Община Дупница, гр.
Дупница, ул. „**********“ № 63, за следните суми: 483.86 лева – главница, 25.04 лева – договорна
лихва за периода от 05.03.2019 г. до 03.07.2019 г., 218, 40 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 27,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране, обезщетение за
забава в размер на 42,20 лева за периода от 04.07.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор
за заем с № 3439523 от 31.01.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
като с рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към
същия от 02.01.2020 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД. Към заявлението е представено копие от сключения договор за кредит.
Съгласно чл. 4 от договора длъжникът се е задължил в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство при изрично посочени
условия относно поръчителя или банкова гаранция за дължимата по договора сума; при
неизпълнение на това задължение съгласно ал.2 дължи на кредитора неустойка, чието заплащане е
разсрочено съобразно датите на погасителните вноски. Съгласно чл.16 от договора длъжникът се е
запознал и е съгласен с тарифата за събираните от кредитора такси, предвиждаща заплащане на
такса, включваща разходите на кредитора за извънсъдебното събиране на задължението на
кредитополучателя, претендирани в размер общо на 27.00 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, респ. - искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.
Въпреки че са включени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите относно описаната
1
неустойка и такси за разходи за дейности по събиране на задължението не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Служебно известно на съда е, че сключваните от
кредитора договори са еднотипни и върху тяхното съдържание потребителят не може да влияе;
доказателства за противното не са представени.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи
неустойка при неосигуряване в тридневен срок след падежа на обезпечение, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник
и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори,
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадълженост се увеличава. Замисълът на изискването
за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя
да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
заявителя се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83,
ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които
2
кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от
отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе
добросъвестна проверка на кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам
щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит
преди да бъде предоставено обезпечението. Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е
нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави, поради което
заявлението в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По отношение сумата, представляваща такса за разноски за извънсъдебно събиране на
вземането, съдът намира следното:
Действително съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на клаузите на договора по никакъв начин не се
установява, че са спазени изискванията на чл.10а, ал. 4 ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът
залегнал в чл.10а, ал.3 ЗПК. Следователно клаузите, които предвиждат дължимост на
претендираните суми за разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са нищожни поради
противоречие със закона, като претендираното вземане също не следва да бъде присъждано.
В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл.410 и чл.411 ГПК, поради
което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя
срещу соченото като длъжник лице.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3 срещу О. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес: област Кюстендил, Община Дупница, гр.
Дупница, ул. „**********“ № 63, в частта, в която е поискано да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 218,40 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, произтичащо от договор за заем с №
3439523 от 31.01.2019 г., сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, както и за
сумата от 27,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу О. Г. А. , ЕГН:
**********, с адрес: област Кюстендил, Община Дупница, гр. Дупница, ул. „**********“ № 63, за
следните суми: 483.86 лева (четиристотин осемдесет и три лева и 86 стотинки) – главница, 25.04
лева (двадесет и пет лева и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до
3
03.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 42.20 лева (четиридесет и два лева и 20 стотинки)
за периода от 04.07.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) – държавна такса и 65.00 лева (шестдесет и
пет лева) - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.13, т.2 и чл.26 от НЗПП.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя; в останалата му част не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4