Р Е Ш Е Н И Е
№ 3937/ 6.10.2017 г.
,гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.09.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 103 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.49 , чл.59, ал. 2 и чл.53 от СК.
Производството е образувано въз основа на искова
молба от ищцата Д.С.П. ЕГН ********** *** срещу
ответника Д.П.П., роден на 27.12.1983 г. в Луизиана – САЩ, с която се отправя искане до съда
да постанови решение, с което, както следва:
- да прекрати сключения между страните граждански
брак, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл.49, ал.1 от СК по вина на ответника;
- моли се да бъдат предоставени на ищцата
родителските права по отношение на роденото от брака дете ***Д.П., с ЕГН **********,
като бъде определено местоживеенето на детето при майката на адрес в гр. Варна,
ул. „***“ № 20
- да бъде
определен режим на лични отношения на детето ***Д.П. с бащата Д.П.П. веднъж годишно през лятото за един месец в
присъствие на майката до навършване на
пет годишна възраст, когато бащата е в Република България, в период който да не
съвпада с годишния платен отпуск на майката;
- да бъде осъден бащата Д.П.П.
да заплаща на малолетната си дъщеря ***Д.П., с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законна представителка Д.С.П., месечна издръжка в размер на 500 лева, с
начална дата на издръжката от момента на предявяване на исковата молба до
настъпването на законна причина, обуславяща изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка;
- да бъде предоставено ползването на семейното
жилище , находящо се в гр.Варна, ул."***" № 20, ап.10, на Д.. С.П. и
малолетното дете ***Д.П.;
Излага се , че съпрузите нямат закупени движими
вещи, които да делят.
След прекратяване на брака ищцата желае да носи
брачното си фамилно име П..
Ищцата излага , че с ответника се запознали през
ноември 2012г. в Германия, където учила стоматология, а съпругът е работел като
военослужещ в база на САЩ. През месец април 2014г.
сключили граждански брак в Дания, продължили да живеят една година в Германия ,
след което заминали за Америка, т.к. ответникът получил повиквателна. По време
на престоя си в САЩ ответникът забранил на ищцата да довърши образованието си,
искал да стои само вкъщи и да се занимава единствено с домакински задължения.
Ищцата се чувствала самотна и безпомощна. Тогава започнало влошаване на
семейните отношения на съпрузите. След като забременяла, ищцата се върнала в
България , за да роди детето си при близките си , където да се почувства обгрижвана и обичана. След преместването му в САЩ
ответникът посетил България два пъти- през месец октомври и месец декември
2016г., след раждането на детето. Ответникът желаел единствено сексуални
контакти с ищцата, а към детето си не проявил никакви бащински чувства, дори не
й купил играчка или дрешка. Отказал да издържа семейството си. На 17.12.2016г.
след пореден скандал , ответникът заявил, че се връща в САЩ, а до заминаването
си се изнася на хотел. Започнал системен тормоз по телефона и дори упражнил
физическа саморазправа, поради което ищцата подала жалба в Първо РПУ на
гр.Варна, т.к. ищцата изпитвала страх за своя живот и за този на детето .
Оттогава настъпила трайна фактическа раздяла между съпрузите. След случилото се
през месец декември 2016г. между страните се породило едно постоянно напрежение
и съвместното им съжителство е невъзможно.
Вследствие на изложеното ищцата моли да бъде
уважена предявената искова претенция.
Ответникът Д.П.П.,
роден на 27.12.1983 г. в Луизиана, САЩ, в срока
по чл. 131 от ГПК, чрез
назначения му особен процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище, че искът е
допустим - подадена е искова молба от лице, което има правен интерес от
постановяване на решение по делото и прекратяване на брака, предвид на това, че
видно приложените към исковата молба доказателства, страните са сключили
граждански брак. По основателността, с оглед обстоятелството, че ответникът е
без регистриран адрес на територията на Република България, се излага, че съдът
следва да се произнесе по основателността на исковите претенции с оглед всички
събрани по делото доказателства. По отношение небрачните искови претенции, се
моли да бъде постановено решение в интерес на детето, включително да се
определи точно и недвусмислено по начин (време и място) на осъществяване на
лични отношения на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските
права , с оглед обстоятелството, че ответникът е американски гражданин.
Контролиращата
страна Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Варна, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание.
Представя се по делото социален доклад.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак Д.П.П.
и Д. ***С. са сключили
граждански брак на 30.04.2014г. в Дания, за което е съставен акт № 81/02.02.2015г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна,
като съпругата след сключването на брака е приела да носи фамилното име П..
От представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че съпрузите са родители на детето ***Д.П., с ЕГН **********.
Съдът е указал на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна , че следва да извърши социално
проучване по въпросите, визирани в чл.
59, ал. 4 от СК - възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към всеки от родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности на всеки от родителите, като изготви писмен
социален доклад, респ. изрази устно становище по въпросите относно родителските
качества на всеки от родителите, местоживеенето на детето, мерките по
упражняването на родителските права и личните отношения с детето и издръжката
му, във връзка с най-добрия му интерес, на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт. Във връзка с указанията на съда е изготвен от Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна и приобщен към доказателствения материал
социален доклад. Вследствие на извършеното социално проучване е установено, че
от самото си раждане детето ***Д.П., с
ЕГН ********** е под адекватните грижи на своята майка Д.С.П., живеещи в
собствено жилище, с адрес : гр.Варна ул.*** № 20 ап.10. Констатиран е висок
родителски капацитет от страна на майката и същата е напълно способна да оказва
качествени грижи за дъщеря си. Посочва се, че ответникът е пребивавал в
Република България само два пъти, като и двата са били в периода след раждането
на дъщерята , която е родена в гр.Варна, поради което същият не е полагал преки
и непосредствени грижи при отглеждането на детето. Становището на ОЗД-гр.Варна
е , че майката е напълно способна да оказва качествени и адекватни грижи за
дъщеря си ***Д.П.. Режимът на лични контакти на бащата следва да бъде съобразен
с ниската възраст на детето , с неговите потребности, така и с установеното
трайно местоживеене на бащата извън страната , за да може същият да осъществява
регулярен контакт с детето.
Видно от представения по делото
паспорт на ответника на ответника Д.П.П. , същият е
американски гражданин с място на раждане
Луизиана САЩ.
От представеното по делото
удостоверение от сектор Миграция от 23.01.2017г. е видно, че ответникът няма
пребиваване в страната , но има две адресни
регистрации в хотел Черно море на
04.08.2015г. и на 17.12.2016г.
Видно от удостоверение от
16.02.2017г. от ОД на МВР-гр.Варна , ответникът не е имал статут на пребиваване
на територията на Република България.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелката ***С.-майка на ищцата Д.С.П..
От същите се установява, че ищцата и ответника се запознали в Германия, където
ищцата била студентка. Отношенията между тях се развили бързо, те сключили
граждански брак. Впоследствие свидетелката разбрала, че ако ответникът няма
сключен брак, евентуално могат да го върнат за Америка, т.к. е военен. Това била
една от причините да продължи пребиваването си и работата си в Германия. В
началото всичко изглеждало добре, свидетелката ходила в Германия да ги посещава. Постепенно ищцата
започнала да споделя, че той не се отнася и не се грижи добре за нея. Не й
разрешава да ходи на университет, особено на сутрешните занятия. Притеснява я и
й казвал, че трябва да бъде само вкъщи, да работи, да готви. Ищцата следвала дентална медицина, което означавало една голяма заетост.
След това дошъл наряда му да заминава за Америка, съответно ищцата като негова
съпруга също тръгнала. Там нещата се влошили още повече. Ищцата започнала да
реве непрекъснато по телефона, като казвала: „насилва ме“, „кара ме да стоя
вкъщи“, „нямам възможност да излизам навън“. Ответникът не бил задействал
никакви документи за нейното пребиваване в Америка и тя нямала право нито кола
да кара, нито да излиза навън, тоест трябвало да стои вкъщи. Свидетелката
излага, че дъщеря й се превърнала в „домоработница“. Когато
тръгнали от Германия, ответникът обещал на свидетелката , че дъщеря й се
продължи образованието си , оставали й две години, които ще запише в Америка.
Нищо не се случило обаче. Ответникът казал на ищцата, че когато завърши да
служи след десет години, тогава можело тя да продължи, а при това положение тя ще
изгуби правата си. През лятото ищцата си дошла тук бременна. Ответникът не
проявил абсолютно никаква грижа за жена си , нито за детето си. Един път след
като родила я потърсил - месец след като
родила, като бил много арогантен, разбил входната врата и дърпал ищцата. Ответникът
искал само нея, детето не го е погледнал. Наложило се да извикат полиция
тогава. След това си ответникът си заминал.
Оттогава „Абсолютно ни дума, ни звук, ни стон. Не се интересува. Не е давал
пари за детето. Не се е обаждал по телефона. Не е изявявал желание да види нито
нея, нито детето.“ Свидетелката излага, че за детето се грижат дъщеря й и тя
със съпруга си.
Видно от представения нотариален
акт № 149 том І рег.№ 1789 дело № 133/2002г. на нотариус ***С., ищцата е
собственик на апартамент №10, находящ се в гр.Варна ул.*** № 20.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.15 от СК съпрузите
живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Според
чл.17 от СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието
на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата. Установи се по делото, че съпрузите в продължение на близо
година живеят разделено. Съвкупният анализ на така осъществени факти през
последните години от живота на съпрузите, обосновава изводите на решаващия
състав, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което следва да бъде прекратен.
Съдът намира, че вина за
разстройството на брака носи съпругът. Установи се от свидетелските показания,
че ответникът по време на съвместния им живот с ищцата не е полагал грижи за
нея , като й пречил да завърши висшето си образование и се отнасял лошо с нея.
След раждането на съвместното им дете , ответникът не проявил никаква грижа за
съпругата и детето си , видял го само веднъж , при което се отнесъл с агресия
към съпругата си и нейните близки. След това ответникът напълно се
дезинтересирал от съпругата и детето си , като не се обаждал и не изпращал
никакви средства за издръжка.
При произнасяне по въпроса за
местоживеенето на детето, за упражняване на родителските права и мерките
свързани с тях, приоритетно значение имат интересите на детето. В разглеждания
случай желание да се грижи за малолетното дете изразява майката. По отношение
на искането на ищцата родителските права по отношение на детето ***Д.П. да
бъдат предоставени именно на нея , съдът намира,че от събраните по делото
гласни доказателства се установява , че майката полага грижи за детето от
самото му раждане, като бащата напълно се е дезинтересирал от детето си . Отделно
от горното се изяснява и на база становището на Отдела за закрила на детето при
ДСП Варна, че предоставянето на упражняването на родителските права над детето ***Д.П.
на майката е в интерес на детето, което становище съдът зачита и поради
обстоятелство, че кореспондира и с гласните доказателства . Становището на
ОЗД-гр.Варна е , че майката е напълно способна да оказва качествени и адекватни
грижи за дъщеря си ***Д.П.. Вследствие на изложеното, предвид факта ,че детето
се отглежда от своята майка и същата разполага с родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на детето, съдът намира,че следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права над детето на майката. С оглед осигуряване
на нормално обгрижване на детето, гарантиране на
спокойна социална и емоционална среда, съдът намира,че следва да определи
местоживеенето на детето на адреса на който живее майката , на която се
предоставят родителските права. Предвид това, както и предвид съвкупния
доказателствен материал, решаващият състав приема, че упражняването на
родителските права по отношение на детето ***Д.П. следва да бъде предоставено
на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, с оглед на
което искането й следва да бъде уважено.
По отношение на искането за
определяне на режим на лични контакти между родителя, на когото не са предоставени родителските
права над детето с детето, съдът намира, че предложеният от ищцата режим е
напълно адекватен към възможността бащата да поддържа лични отношения и
контакти с детето си, поради което уважава искането в тази част, така както е
заявено. Съдът счита, намира,че
посоченият от ищцата режим на лични отношения на детето ***Д.П. и неговият баща
е съобразен и с възрастта на детето и предоставя широки възможности на бащата
да има пълноценна връзка с дъщеря си, като се отчете и обстоятелството, че
ответникът е американски гражданин и живее в САЩ.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на
издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно
дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания
тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е,
че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността
му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата
възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. В настоящия случай , предвид липсата
на представени от ответника доказателства за доходите му , съдът намира, че същият би могъл да реализира месечен
доход в размер на средната работна заплата и да заплаща издръжка в размер на 300,00
лв., като за разликата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде уважено искането
на ищцата за предоставяне на ползването на семейното жилище, на която се
предоставя упражняването на родителските права и което е нейна собственост.
Предвид релевираното
в тази насока искане, то следва да се постанови решение, с което се допусне
ползване на брачното фамилно име на съпругата.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по присъдената
издръжка в размер на 432,00 лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ
БРАК ,
сключен между Д.С.П.
ЕГН ********** и Д.П.П., роден
на 27.12.1983 г. в Луизиана,
САЩ, сключен на
30.04.2014г. в Дания, за който е съставен Акт
за сключен граждански брак № 81 от 02.02.2015 г. от
длъжностното лице по гражданско състояние
в гр.Варна , поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА,
че ВИНА за
разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на детето ***Д.П. ЕГН **********
НА МАЙКАТА Д.С.П. ЕГН **********,
при която определя местоживеенето на детето на адрес: гр.Варна ул.*** № 20
ап.10.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата Д.П.П.,
роден на 27.12.1983 г. в Луизиана, САЩ с детето ***Д.П. ЕГН **********, както следва: веднъж
годишно през лятото за един месец в присъствие
на майката до навършване на пет годишна възраст, когато бащата е в
Република България, в период който да не съвпада с годишния платен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА
Д.П.П., роден на
27.12.1983 г. в Луизиана, САЩ ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето ***Д.П. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.С.П. ЕГН ********** МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в
размер на 300,00 /триста / лв.,
считано от завеждане на исковата молба в съда -05.01.2017 г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, на основание чл. 143 от СК , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 500,00
лв. като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Варна, ул."***" № 20, ап.10, на съпругата Д.С.П. ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата да носи
брачното фамилно име П..
ОСЪЖДА
Д.П.П., роден на
27.12.1983 г. в Луизиана, САЩ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 50,00 /петдесет/ лв., представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани
от съдилищата по ГПК, както и сумата от 432,00
/четиристотин тридесет и два/ лв., представляваща дължима държавна такса по
присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: