Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Надежда
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 2610 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с вх. № 26827/ 28.02.2020 г., с
която „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******,
с ЕИК ******, чрез процесуалния си представител, е предявил срещу В.С.Р. ***, с
ЕГН **********, иск за признаване на установено в отношенията между страните,
че ищецът има вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за
кредит от 05.08.2008 г., следните парични суми: в размер на 22 885. 33 евро,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
17.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер
на 7 454.56 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016г.; сума в размер на
318.71 евро, представляваща санкционираща лихва за периода за периода от
12.10.2012 г. до 16.11.2016 г.; сума в размерна 455.13 евро, представляваща
заемни такси, както и сторените в заповедното производство разноски в размер
1199.26 лв. държавна такса и 2328.89 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между страните на
05.08.2008 г. Договор за кредит между кредитополучателя С.П.Ц.и съдлъжника В.С.Р., от една страна и „Банка „ДСК“ ЕАД, на
кредитополучателя е бил предоставен банков кредит в размер на 25 000 евро със
срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита
- 18.08.2008 г. Последният се е задължил да заплаща на банката месечна вноска,
която представлява сбор от главница и лихва, формирана от базов лихвен процент,
определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка 0,5 % съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент
„ДСК Уют“. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е от
порядъка на 4,19 %, а стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни
пункта. Гратисният период за издължаване на
главницата по кредита е 12 месеца, считано от датата на усвояването му, след
който кредитополучателят избира дали да погасява главното задължение. Договорът
за кредит е обезпечен с ипотека, вписана върху недвижим имот, представляващ
ателие № 18 в гр. София, ул. „Камелия“ район „Овча купел“. Страните са се
договорили, че невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски
съобразно приложения погасителен план, представлява неточно и непълно
изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. Съгласно общите условия
към договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. По силата на чл. 15 от договора съдлъжникът отговаря солидарно за задължението по договора
за банков кредит.
Банката е упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем поради забава на длъжника, което уведомление му е
било връчено лично на 12.10.2016 г., към който момент са били невнесени 49
месечни вноски.
Съгласно клаузите на договора за ипотечен
кредит, при допусната забава на длъжника, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява договорения лихвен процент, увеличен наказателна надбавка
от 3 процентни пункта. Допълнително е договорено и съобразно Общите условия по
договора за кредит, след отнасяне на кредита в просрочие
до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита
да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
На
17.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала пред Софийски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. на СРС,
ГО, 49 –и състав е била издадена заповед за изпълнение срещу В.С.Р. и С.П.Ц.за
заплащане на дължими към банката суми, а именно: главница в размер на 22 885,33
евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016 г. до
окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за
периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012
г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13
евро, както и сторените разноски – 1199,26 лв. държавна такса и 2328,89 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 30.01.2020 г. СРС е
уведомил заявителя, че е постъпило възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК
от длъжника В.С.Р., предвид което е предявил в срока по чл. 415 ал. 2 от ГПК
настоящия иск.
Въз
основа на горните съображения ищецът настоява вземането му против В.С.Р. размер
на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от
17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454,
56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от
12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер
на 455, 13 евро да бъде съдебно установено. Претендирани
сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
и юристконсултско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответницата В.С.Р., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен
отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените
претенции, както по основание, така и по размер. Договорът за банков кредит от
05.08.2008 г. бил подписан от С.П.Ц., представляван от пълномощника О.Б.Н.. По
делото не е представено пълномощно, което да удостоверява наличието и обема на
представителната власт на пълномощника. В исковата молба липсват изложени
обстоятелства кой е периодът на забавата, в който е изпаднал длъжника. Между
същите страни било образувано гр. д. № 3863/ 2015 г. на Софийския Апелативен
съд, което касае просрочени вземания на банката по същия договор за кредит, по
което дело съдът е признал за установено дължимостта
единствено на падежиралите месечни вноски по
договора.
Не били налице предвидените от законодателя
предпоставки вземането да бъде обявено за съществуващо. Исковата претенция била
неоснователна като погасена по давност, тъй като са изтекли повече от пет
години, считано от датата на изискуемостта 12.02.2011 г. Тази дата била
установена в производството по гр. д. № 3863/ 2015 на САС. Задълженията по процесния договор станали предсрочно изискуеми, считано от
12.02.2011 г., от който момент до датата на предявяване на исковата молба в
съда е изтекла погасителната давност по чл. 116 от ЗЗД. Кредиторът е следвало
да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
исковата молба. Такова изявление банката е направила до кредитополучателя и до
ответницата. Договорът за кредит бил нищожен поради начална липса на съгласие.
Пълномощникът О.Б.Н. не е притежавал валидна представителна власт за
сключването му. Посоченото В договора пълномощно не било приложено като
доказателство. Представителната власт, предоставена на пълномощника, не
съдържала воля за сключване на договор за кредит по посочените в него конкретни
условия. Пълномощникът е излязъл извън обема на учредената му представителна
власт, което водело до опорочаване на упълномощителната сделка, което обуславяло недействителност
и на волеизявлението на представителя по самата сделка, а това водело до липса
на съвпадане на насрещните волеизявления на страните.
При условията на евентуалност ответницата релевира възражение, че сумата, предмет на договора за
кредит, не е получена от нея или от С.Ц.. Ищецът превел сумата по кредита по
сметка на пълномощника О.Н., като по този начин е нарушил собствените си
банкови правила относно процедурата по разплащателните сметки, както и на самия
договор. Банката е действала недобросъвестно, като е превела сумата по кредита
по банковата сметка на пълномощника. Не е изпълнила задължението си да
предостави паричните суми на кредитополучателя. Договорът за банков кредит е
реален, поради което не е породил присъщите му правни последици.
При
условията на евентуалност е релевирано възражение за
нищожност на договора за кредит като сключен във вреда на представляваното
лице. При сключването му е била уговорена безполезна за ответницата и за
кредитополучателя престация. Договорът е сключен при
явно неизгодни условия, като имуществото на упълномощителя
е неоправдано обременено със задължение по кредит, тъй като пълномощникът О.Н.
е упражнил превратно предоставената му представителна власт. Договорът е
нищожен като накърняващ добрите нрави.
При условията на евентуалност ответницата
навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на
основание, а също и поради противоречие със закона. Липсвала задължителната и
непосредствена цел, която се преследвала с разместването на имуществените права
между страните по договора. От съдържанието му не можело да се извлече
конкретната цел, за която кредитът е отпуснат. Съгласно чл. 430 от ТЗ банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок.
При
условията на евентуалност се навежда възражение за липса на направена уговорка
за възникване на солидарна отговорност между длъжниците
кредитополучателя и ответницата по договора за кредит. Упълномощеното лице не е
разполагало с представителна власт да сключва договор за кредит, като уговаря
възникването на солидарна отговорност.
Договорът за кредит бил нищожен и по него не
се дължало изпълнение, тъй като ответницата, при условията на евентуалност
твърди, че е налице персонална симулация, поради факта, че действителен
кредитополучател е лицето О.Б.Н.. Последният бил сключил договори за кредит с
„Банка ДСК“ ЕАД за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, но
не разполагал с необходимите средства да го приведе във вид, удобен за живеене.
Тъй като не разполагал със задоволителен кредитен рейтинг, кредитополучателят и
ответницата се съгласили да сключат договор за заем, като парите предадат на О.Б.Н..
Служителка на банката Д.С.Д.била наясно със ситуацията и подготвила всички
документи за сключването на договора. В тази връзка трябвало да се вземе
предвид, че сумата по кредита е изтеглена от лицето О.Б.Н.. Той е извършвал
безкасови плащания и онлайн банкиране за погасяване дължимите месечни вноски по
процесния кредит. Вноските са били погасявани от О.Б.Н.,
както и от самата служителка на банката Д.С.Д.. Ответницата не е извършвала
плащане на задължения по договор за кредит, тъй като не е получила парите по
същия. Договорът бил сключен при персонална симулация, като нито
кредитополучателят, нито ответницата са изразявали желание или съгласие за
неговото сключване.
При условията на евентуалност ответницата релевира възражение за недействителност на договора за
кредит, обусловена от договарянето му от привидна страна, т.нар. скрит
пълномощник, при който се пораждат права и задължения за скрития упълномощител О.Б.Н.. В този случай съдът следва да разкрие
привидната сделка и да приложи правните последици на прикритото съглашение.
Настоява
за отхвърляне на исковете претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2008 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитор, и С.П.Ц.като кредитополучател, и В.С.Р.
като съдлъжник, бил сключен договор за ипотечен
кредит, по силата на който на кердитополучателя бил
отпуснат кредит в размер на 25 000 евро, със срок за издължаване 360
месеца, с гратисен период от 12 месеца, след
изтичането на който се погасява по погасителен план чрез разплащателна сметка
на кредитополучателя № 15978809. Договорът е бил сключен от пълномощник на
кредитополучателя О.Н., с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на
съдържанието, и от самата В.С.Р. лично. Договорено е било заплащане на лихва,
формирана като базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“,
като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент възлиза на
4,19 % и стандартна надбавка в размер на 3,10 процентни пункта. Към договора за
кредит са приложени Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
съгласно чл. 9.1 от които кредитът се
олихвява с фиксирана и/ или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент /БЛП/
и надбавка, посочена в договора, като кредиторът има право да променя БЛП, за
което уведомява кредитополучателите. Съгласно чл. 9.4, при промяна на БЛП,
банката определя нов размер на месечната вноска за лихва и/ или главница и
предоставя на кредитополучателите нов погасителен план. Чл. 24.1 от договора
предвижда, че кредитополучателите дължат такса за управление на кредита, която
в края на всяка година на падежната дата, определена в договора, се събира по
разплащателната сметка на кредитополучателите след погасяване на месечната
вноска за лихва и главница, както и всички други обявени от кредитора
такси и
комисиони, както и всички други разходи по обслужването на задължението
и принудителното събиране на вземането, като в случаите, когато
кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
Клаузата на чл. 24.3 изрично
предвижда, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите, която промяна може да бъде извършена при следните условия:
а) при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EUROBOR, LIBOR; б) при изменение от поне 1 % за месец при валутен кур
евро/ лев или евро/ щатски долар; в) при изменение от поне 0,5 % на индекса на
потребителските цени за България (CPI); г) въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/ или върху „Банка ДСК“; д) промени
в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките; е) при изменение от поне 10 % за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива от привлечени
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната
банка; ж) съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация
на лева, смяна на парите.
Като доказателство е приложено гр. д. № 6842/ 2012 г. по
описа на СГС, I – 6
състав, образувано по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД против С.П.Ц.и В.С.Р. за
признаване на установено вземането на ищеца в размер на 24 755,53 евро
главница, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 г. до окончателното
и изплащане, договорна лихва в размер на 2 261,13 еро
за периода от 12.11.2020 г. до 15.12.20211 г., наказателна лихва в размер на
2 064,28 евро за периода от 12.02.2011 г. до 15.11.2011 г. и заемни такси
в размер на 397,48 евро, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по гр. д. № 57915/ 2011 г. по описа на СРС, 34 – и състав. В това
производство с писмен отговор, подаден от С.П.Ц., са били релевирани
идентични възражения относно недействителност на договора за кредит,
включително относно персонална симулация, тъй щото договорът е сключен от
двамата ответници вместо О.Б.Н., който реално усвоил сумите
по кредита и извършвал погашенията, като вместо него се подписвала Д.С.Д.,
служител на „Банка ДСК“ и приятелка на О.Н.. Релевирани
са били твърдения за недействителност на упълномощителната
сделка в полза на О.Н. и че същият е действал, надхвърляйки обема на
представителната му власт. При условията на евентуалност е релевирано
възражение, че сумата по кредита не е получена от С.П.Ц.или В.С.Р., което
водело до недействителност на договора за кредит като реален. При условията на
евентуалност договорът бил нищожен като сключен във вреда на представлявания и
в противоречие с правилата на добрите нрави. Бил недействителен като сключен
без основание, в противоречие със закона, тъй като липсвала цел за сключването
му. Договорът бил недействителен относно клаузата за създаването на солидарна
отговорност. Последиците на договора възниквали непосредствено за скрития упълномощител О.Н., който бил реалния кредитополучател. Релевирани са били и допълнителни възражения във връзка с
настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на кредита. С решение № 511/
23.01.2015 г. предявените искове са били изцяло отхвърлени.
С решение № 153/ 21.01.2016 г. по в. гр. д. № 3863/ 2015
г. по описа на САС, ГК, 4 – и състав, решение № 511/ 23.01.2015 г. по гр. д. № 6842/
2012 г. по описа на СГС, I – 6 състав, е било отменено в частта, с която е било
установено вземането на „Банка ДСК“ ЕАД против С.П.Ц.и В.С.Р. за сумата от
364,55 евро – главница; 1 825,86 договорна лихва за периода от 12.11.2010
г. до 15.12.2011 г., сумата от 397,48 евро заемни такси и съответните суми от
съдебно – деловодните разноски, като е било признато за установено в
отношенията между страните, че С.П.Ц.и В.С.Р. дължат солидарно на „Банка ДСК“
ЕАД по договор за банков кредит от 05.08.2008 г. следните парични суми:
главница в размер на 364, 55 евро, ведно със законната лихва, считано от
16.12.2011 г. до окончателното и изплащане; договорни лихви в размер на
1 825,86 евро за периода от 12.10.2011 г. до 15.12.2011 г. и заемни такси
в размер на 397,48 евро. От мотивите на съдебния акт става ясно, че с решението
исковите претенции са уважени единствено за падежиралите
вноски по договора за кредит, като е прието, че предсрочна изискуемост не е
надлежно обявена предвид недопустимостта на автоматичното и настъпване. Възраженията,
релевирани от ответниците,
са били обсъдени и отхвърлени като неоснователни. С определение № 87/
25.01.2017 г. по т. д. № 60249/ 2016 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
въззивното решение не е било допуснато до касационно
обжалване.
С
писмо-уведомление от 03.08.2016 г., връчено на ответницата лично, банката –
ищец я е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
На 17.11.2016 г. „Банка ДСК“
ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което
било образувано ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 49-и състав. По
силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 02.12.2016 г. длъжниците С.П.Ц.и В.С.Р.
били осъдени солидарно да платят на кредитора – заявител следните парични суми:
в размер на 22 855,33 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит от 05.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. до
окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454,56 евро за
периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г., обезщетение в размер на 318,71 евро
за периода от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г., такси в размер на 455,13 евро,
както и съдебно – деловодни разноски в размер на 3 528,15 лв., от които
1 199,26 лв. държавна такса и 2328,89 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На 02.12.2016 г. бил издаден и изпълнителен
лист за посочените суми.
Страните по делото не спорят
/предвид факта, че ч. гр.
д. № 65790/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 49-и състав е приложено като
доказателство по друго съдебно производство/, че В.С.Р. е подала възражение по
чл. 414 ал. 1 от ГПК, като банката – заявител в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК е
упражнила правото си да предяви иска по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането си.
Като доказателство по делото е приложено решение № 6546/
18.09.2019 г. по гр. д. № 16666/ 2017 г., по силата на което е било признато за
установено в отношенията между „Банка ДСК“ ЕАД и С.П.Ц.задължението на
последния в размер на 22 885,33 евро, представляваща неплатена част от
заетата сума по договор за банков кредит по 05.08.2008 г., заедно със законната
лихва, считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; сума в размер на
4 896,81 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 17.11.2013 г. до 16.11.2016 г.; сума в размер на 311,30
евро, представляваща неустойка за забава за периода от 17.11.2013 г. до
16.11.2016 г.; сумата от 455,13 евро, представляващи заемни такси към
16.11.2016 г., като разликата до пълния размер на предявените искове и за част
от претендираните периоди е била отхвърлена.
Ищцата е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите
твърдения.
От показанията на св. Е.С.Ц.се
установява, че заедно с ищцата, С.Ц. и О.Н. били приятели от 2006 г. Последният
закупил жилище с банков кредит от „Банка ДСК“, но не му достигали пари да го
обзаведе, поради което започнал да моли приятелите си да изтеглят кредит вместо
него, като той усвои сумата и плаща задължението. С.Ц. и ищцата се съгласили,
тъй като разполагали с по – високи доходи. О.Н. ги убеждавал, че няма никаква
опасност за тях, тъй като ще обезпечи кредита с ипотека върху имота, който
закупил. Сделката била договорена с
мениджъра Д.Д., която заявила, че не е необходимо
кредитополучателите да идват, а е достатъчно да има пълномощно. Кредитът се
погасявал от О., като понякога давал пари на банковата служителка Д.да погаси
вноската, когато щял да отсъства. Както С.Ц., така и В.Р. знаели, че О.ще
получи парите по договора за кредит.
В същата посока са и
показанията на св. П.Р.Д.. Пред съда
същата потвърждава, че всички били приятели и О.Никол имал нужда от
допълнителен кредит, за да обзаведе жилището, което закупил. Твърдял, че има
близка на мениджърска позиция в „Банка ДСК“, която ще осигури сключване на договор
фиктивно с ищцата и С.Ц., а кредитът ще се усвои и погасява от него. До 2010 г.
това било така, след което О.Н. преустановил погашенията по кредита и от
банката започнали да звънят на ищцата и на С.Ц.. През 2012 г. кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, като ответницата и свидетелката заедно посетили
клон на банката – ищец, където и представили извлечение за настъпилата
автоматично предсрочна изискуемост.
От заключението по назначената
от съда съдебно – графологическа експертиза на
представените писмени документи: операционна бележка от 12.06.2009 г. с пореден
номер 8 и сума на вноската 295,00 евро с име на вносителя С.П.Ц.; операционна
бележка от 04.09.2009г. е пореден номер 7 и сума на вноската 170,00 евро с име
на вносителя С.П.Ц.; операционна бележка от 02.10.2009г. с пореден номер 25 и
сума на вноската 313,28 лв. с име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка
от 09.11.2009г. с пореден номер 88 и сума на вноската 163,43 евро с име в графа
„Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от 05.05.2010г.
с пореден номер 110 и сума на вноската 200,20 евро, с име в графа „Основание” С.П.Ц.;
операционна бележка от 25.10.2010 г. с пореден номер 34 и сума на вноската
180,80 евро, с име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от
10.01.2011г. с пореден номер 140 и сума на вноската 178,75 евро, с име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна
бележка от 04.12.2009г. с пореден номер 104 и сума на вноската 183,86 евро с
име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от 06.01.2010 г. с пореден
номер 44 и сума на вноската 186,41 евро, с име в графа „Основание” С.Ц.; операционна
бележка от 29.01.2010г. с пореден номер 65 и сума на вноската 173,65 евро с име
в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от 08.03.2010 г. с пореден
номер 84 и сума на вноската 175,00 евро, с име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна
бележка от 01.04.2010г. с пореден номер 77 и сума на вноската 182,00 евро с име
в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от 28.05.2010 г. с пореден
номер 36 и сума на вноската 183,86 с име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна
бележка от 18.06.2010 г. с пореден номер 60 и сума на вноската 188,97 евро с
име в графа „Основание” С.П.Ц.; операционна бележка от 02.09.2010 г. с пореден
номер 64 и сума на вноската 151,17 евро, с име в графа „Основание” О.Н.; операционна
бележка от 30.11.2010 г. с пореден номер 62 и сума на вноската 183,86 евро с
име в графа „Основание” С.П.Ц., се установява, че подписите в графа „Клиент” в представените
копия на операционни бележки от 12.06.2009 г., 04.09.2009 г., 02.10.2009 г.,
09.11.2009 г., 05.05.2010 г., 25.10.2010 г. и
10.01.2011 г. са копия на подписи, които са положени от Д.С.Д.. Съответно подписите
в графа „Клиент” в представените копия на операционни бележки от 04.12.2009 г.,
06.01.2010 г., 29.01.2010 г., 08.03.2010 г., 01.04.2010 г., 28.05.2010 г.,
18.06.2010 г., 02.09.2010 г. и 30.11.2010 г. са копия на подписи, които са
положени от О.Б.Н..
От приетото като обективно и
компетентно изготвено заключение по ССЕ се установява, че сумата по договора за
банков кредит от 05.08.2008 г. е била усвоена от кредитополучателя на
18.08.2008 г. като еднократна сума в договорения размер от 25 000 евро, като е била
заверена сметката на кредитополучателя С.Ц. при „Банка ДСК” ЕАД - № 15978809. Единствено
на 12.09.2008 г. кредитополучателят е погасил сумата за лихва по погасителния
план в срок и пълен размер. По разплащателната сметка на кредитополучателя С.Ц.
са постъпили общо 4 444,81 евро, с които са погасени задължения на дати извън
договорените падежни дати по погасителния план, както следва: главница - 274,47
евро, договорна лихва - 4 167,89 евро, такси - 0,00
евро и санкционираща лихва - 245 евро. Падежни дати 12.09.2008 г. 12.10.2008 г. са погасени на падежна дата, вноската
на падежна дата 12.11.2008 г. е погасена с 6 дни закъснение, вноската на
падежна дата 12.12.2008 г. е погасена с 46 дни
закъснение, т.е. редовното погасяване по кредита е преустановено на 12.12.2008 г. Следващите вноски са били погасявани с просрочие: вноската на 12.06.2009 г е изцяло погасена с 82 дни закъснение
– на 04.09.2009 г., вноската на 12.07.2009 г. е изцяло погасена с 87 дни закъснение
и т.н. Последно плащане кредитополучателят
е извършил на 10.01.2011 г., от
14.05.2012 г. е подновено плащането по кредита до 27.09.2012 г, когато е
последното плащане. Счетоводното записване на задължението като предсрочно
изискуемо е наредено на 12.10.2016 г., тъй като счетоводните операции за
прехвърляне в предсрочна изискуемост през 2011 г. са взети автоматично от
програмната система на банката на база брой просрочени дни, без да е наредено от
счетоводството. Вещото лице е уточнило отговора си в съдебно заседание, че към
2011 г. счетоводната система на банката автоматично е отнасяла кредит с
неплатени вноски като предсрочно изискуем, докато през 2016 г. вписването му
като предсрочно изискуем е ставало на база вътрешните правила на банката и по
разпореждане на съответния служител. Вещото лице е дало заключение относно размера
на неиздължената главница към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, а именно в размер
на 22 885,ЗЗ евро, от които 1 638,71 евро просрочена падежирала
главница и 21 246,62 евро предсрочно изискуема главница. Размерът на дължимата възнаградителна лихва към датата на издаване на заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е 7 454,56 евро, а на
санкциониращата лихва върху просрочена главница, съгласно т. 20.1 от Общите
условия /3 % върху частта от вноската представляваща главница/ е 96,11евро. Размерът
на дължимото обезщетение за забава, съгласно т. 20.2 от Общите условия /10 %
върху остатъка от кредита/ е в размер на 222,60 евро. Вещото лице е посочило,
че на 16.12.2011 г. присъдените такси с решението на САС са сторнирани
от дължимите такси за управление и от дължимите такси за застраховка на
обезпечение и са отнесени в сметки за присъдени вземания. От тази дата са
начислени нови такси за управление и за застраховане на обезпечението и към
12.10.2016 г. са дължими 366.16 евро
такса за управление и 88,97 евро такса застраховка обезпечение. Сумата, предмет
на договора за банков кредит от 05.08.2008 г. е предоставена по разплащателна
сметка ******на 18.08.2008 г., която сметка е разплащателна и е на името на С.Ц.. На 19.08.2008 г. от разплащателна
сметка ******е извършен превод по сметка ******, която разплащателна сметка в
BGN на граждани е с титуляр О.Н.. Последното плащане по процесния
кредит е било направено на 27.09.2012 г.
При така изложената фактическа
обстановка Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД против В.С.Р. иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, е
процесуално допустим, като предявен в срока по чл. 414 ал. 1 от ГПК по
заповедно производство, проведено между същите страни и със същия предмет.
Досежно основателността му
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно
в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по
главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от
ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по
договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита.
От
представените по делото доказателства се установява, че на 05.08.2008 г. между С.П.Ц.,
представляван от пълномощника си О.Б.Н., от една страна като кредитополучател, В.С.Р.,
като съдлъжник, и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, е
бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на кредитополучателя
бил отпуснат банков кредит на стойност 25 000 евро. От заключението на вещото лице по ССЕ се
установява, че сумата по кредита е била преведена по банковата сметка на
кредитополучателя на 18.08.2008 г. Последното плащане по процесния
кредит е било направено на 27.09.2012 г., като с решение № 153/ 21.01.2016 г.по
в. гр. д. № 3863/ 2015 г. по описа на САС, ГК, 4 – и състав, е било признато за
установено в отношенията между страните, че С.П.Ц.и В.С.Р. дължат солидарно на
„Банка ДСК“ ЕАД по договор за банков кредит от 05.08.2008 г. следните парични
суми: главница в размер на 364, 55 евро, ведно със законната лихва, считано от
16.12.2011 г. до окончателното и изплащане; договорни лихви в размер на 1
825,86 евро за периода от 12.10.2011 г. до 15.12.2011 г. и заемни такси в
размер на 397,48 евро, като исковите претенции са уважени единствено за падежиралите вноски по договора за кредит, като е прието,
че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена предвид недопустимостта на
автоматичното и настъпване. От заключението на експерта по ССЕ се установява
размера на задълженията по договора за кредит, а именно 22 885,ЗЗ евро, от
които 1 638,71 евро просрочена падежирала главница и
21 246,62 евро предсрочно изискуема главница; възнаградителна
лихва към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в размер на 7 454,56 евро; санкционираща лихва върху
просрочена главница в размер на 96,11евро; обезщетение за забава в размер на
222,60 евро и 366.16 евро такса за управление и 88,97 евро такса застраховка
обезпечение. За същите суми банката – ищец е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, предвид което вземанията и следва да бъдат
съдебно установени.
Ответницата
е релевирала възражение за неоснователност на
претенциите поради изсрочването им по давност,
позовавайки се на обявяването на кредита за предсрочно изискуем през 2011 г. Ирелевантни за спора са показанията на св. П.Д., че заедно
с В.С.Р. са посещавали офис на „Банка ДСК“ ЕАД, където са им показали разпечатка,
че кредитът е отнесен в просрочие. В тази връзка е и
заключението на вещото лице, че към този момент системата на банката
автоматично е отнасяла в просрочие кредити, които не
са своевременно погасявани. С оглед решението по горецитираното
дело на САС, по което ответницата е била страна, съответно е обвързана не само
с диспозитива, но и с мотивите на решението, прието
е, че предсрочна изискуемост не е настъпила автоматично. Такава е настъпила
след надлежното уведомяване на В.С.Р. на 12.10.2016 г. с писмо – уведомление,
което тя е получила. С решение № 153/ 21.01.2016 г. по в. гр. д. № 3863/ 2015
г. по описа на САС, ГК, 4 – и състав, е било признато за установено вземането
на ищеца към кредитополучателя и съдлъжника –
настояща ответница. Вземането за главница се погасява с общата петгодишна
давност, която тече за всяка месечна вноска от падежа и. Съгласно правилата на
чл. 422 ал. 1 от ГПК искът се счита предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2016 г. По правилото
на чл. 110 от ЗЗД биха били погасени по давност всички месечни вноски, чиито
падеж е настъпил преди 17.11.2011 г., които обаче, видно от заключението по
ССЕ, не са предмет на настоящото производство. Предявената претенция за главница
в размер на 22 885, 33 евро е основателна и следва да бъде уважена.
По
отношение претенцията за възнаградителна лихва в
размер на 7 454.56 евро, представляваща договорна лихва за периода от
12.09.2012 г. до 16.11.2016г., то съобразно приетата по делото счетоводна
експертиза, дължимата лихва за периода 12.09.2012 г. – 16.11.2016 г., е в този
размер. Вземането за лихва и съобразно правилото на чл. 111 б. В от ЗЗД се
погасява с тригодишна давност. Това означава, че изсрочени
по давност са вноските преди 17.11.2013 г. Искът е предявен за възнаградителна лихва за 49 месечни вноски, като съразмерно
на периода, за който същите са дължими - 17.11.2013 г. – 17.11.2016 г.,
математическото изчисление показва, че е дължима сума размер на 4896,81 евро,
до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер
от 7454,56 евро подлежи на отхвърляне.
От
заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че съгласно т. 20.1 от Общите
условия размерът на санкциониращата лихва /3 % върху частта от вноската представляваща
главница/ е 96,11евро, а размерът на дължимото обезщетение за забава, съгласно
т. 20.2 от Общите условия /10 % върху остатъка от кредита/ е в размер на 222,60
евро.
Вземането за неустойка върху просрочената главница е
частично погасено по давност на основание чл. 111 б. Б от ЗЗД за месечните
вземания с настъпили падежи преди повече от 3 години преди предявяване на
заявлението – т.е. преди 17.11.2013 г. При съобразяване дължимата неустойка за
периода 17.11.2013 г. – 16.11.2016 г. (като от неустойката се извадят вноските
за погасения по давност период), то претенцията се явява основателна в размер
на 311,30 евро, като до този размер
следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до предявения такъв.
Вещото
лице е посочило, че на 16.12.2011 г. присъдените такси с решението на САС са сторнирани от дължимите такси за управление и от дължимите
такси за застраховка на обезпечение и са отнесени в сметки за присъдени
вземания. От тази дата са начислени нови такси за управление и за застраховане
на обезпечението и към 12.10.2016 г. са
дължими 366.16 евро такса за управление и 88,97 евро такса застраховка
обезпечение. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По повод
релевираните в отговора на исковата молба възражения,
вън от правопогасителното възражение за погасяване на
част от претенциите по давност, то настоящият съдебен състав ги намира за
напълно неоснователни по следните съображения:
На първо
място, ответницата е била страна в производството по гр. д. № 6842/ 2012 г. по описа на СГС, I – 6 състав и
развилите се в последствие въззивно и касационно
производства, предвид което същата се явява обвързана със силата на присъдено
нещо и със съдебно установените факти.
Независимо
от това настоящият съдебен състав намира, че следва да обсъди наведените от В.С.Р.
възражения:
Неоснователни
са твърденията за недействителност на договора поради липса на представителна
власт, доколкото кредитополучателят С.П.Ц.е бил представляван от пълномощник
при сключването на договора за банков кредит, но не и самата ответница. Същата
е участвала в лично качество като страна по договора, следователно това
възражение по същество представлява упражняване на чужди права в разрез с
императива на чл. 26 ал. 2 от ГПК.
В тази връзка
е неоснователно възражението и за недействителност на договора поради
персонална симулация. Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя
се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите
сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При абсолютната
и относителната симулация е налице, относно привидната сделка, липса на
волеизявление, на съгласие, докато при подставеното лице симулацията не е във
волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната
страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев
акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител
на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна
страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с
фигурата на подставеното лице („сламен човек”) сама сключва сделката с
насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като
вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При
случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на
симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото
лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се
отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен
носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора -
вместо явният контрахент в договора участва
прикритият зад него. Твърденията на ответницата касаят евентуално симулативна сделка, сключена между С.П.Ц.и О.Б.Н., но не и
между себе си и О.Б.Н.. Същата се е съгласила да бъде съдлъжник
по договора за кредит, без да получава суми по него, тъй като не е
кредитополучател, поради което и изричните и възражения в тази насока са
неоснователни, без значение кой е действителният кредитополучател. Друг е
въпросът, че от показанията на свидетелите става ясно, че ответницата е била
наясно с естеството на договора и с тези си възражения черпи права от
собственото си виновно поведение.
При
условията на евентуалност ответницата е релевирала
възражение, че сумата, предмет на договора за кредит, не е получена от нея или
от С.Ц.. Възражението и е неоснователно, тъй като тя, като съдлъжник,
не е получавала сумите по договора за кредит, а възраженията, касаещи
кредитополучателя, представляват упражняване на чужди права. Вън от горното от
заключението на вещото лице се установява, че със сумата по договора за кредит
е заверена именно сметката на С.П.Ц., който е и кредитополучател по договора.
При условията на евентуалност е релевирано
възражение за нищожност на договора за кредит като сключен във вреда на
представляваното лице, при безполезна за ответницата и за кредитополучателя престация и при явно неизгодни условия. Тези възражения не
касаят ответницата като съдлъжник, а
кредитополучателя, поради което не подлежат на разглеждане.
Възражението за нищожност на договора поради накърняване
на добрите нрави, доколкото ответницата е сключила договора с ясно съзнание, че
се задължава лично за чужд дълг, е неоснователно.
При условията на евентуалност
ответницата е навела възражение за нищожност на договора за кредит поради липса
на основание, а също и поради противоречие със закона. Липсвала задължителната
и непосредствена цел, която се преследвала с разместването на имуществените
права между страните по договора. От съдържанието му не можело да се извлече
конкретната цел, за която кредитът е отпуснат. Съгласно чл. 430 от ТЗ банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок. Тези възражения касаят
кредитополучателя, а не съдлъжника, поради което не
подлежат на разглеждане по правилото на чл. 26 ал. 2 от ГПК.
При условията на евентуалност се навежда възражение за
липса на направена уговорка за възникване на солидарна отговорност между длъжниците кредитополучателя и ответницата по договора за
кредит. Упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да сключва
договор за кредит, като уговаря възникването на солидарна отговорност. Това
възражение е неоснователно, доколкото ответницата лично е подписала договора за
кредит. Освен това, разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД предвижда, че освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В този случай
същата е уговорена изрично съобразно чл. 15 от договора за кредит, подписан
лично от В.С.Р., предвид което възраженията и са основателни.
Съобразно изхода на спора, на ищцовата
страна се дължат сторените по заповедното и по настоящото производство съдебно
– деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, включващи 2 751,72
лв. държавни такси и разноски и 2 547,10 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответницата се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 75,37 лв. съдебно – деловодни разноски и 558,84
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******, с ЕИК ******, и ответницата В.С.Р. ***, с
ЕГН **********, че ищецът има вземане по отношение на ответницата въз основа на
договор за кредит от 05.08.2008 г., както следва: в размер на 22 885.33 евро
/двадесет и две хиляди осемстотин осемдесет и пет евро и тридесет и три
евроцента/, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва,
считано от 17.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в
размер на 4 896,81 евро /четири хиляди осемстотин деветдесет и шест евро и
осемдесет и един евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2013
г. до 16.11.2016 г.; сума в размер на 311,30 евро /триста и единадесет евро и
тридесет евроцента/, представляваща санкционираща лихва за периода от
17.11.2013 г. до 16.11.2016 г., сума в размер на 455.13 евро /четиристотин
петдесет и пет евро и тринадесет евроцента/, представляваща заемни такси, за
които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 02.12.2016 г. по ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 49-и
състав, като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„******, с ЕИК ******, против В.С.Р. ***, с ЕГН **********, за признаване на
установено, че ответницата дължи договорна лихва за периода от 12.09.2012 г. до
16.11.2013 г. в размер на 2 557,75 евро /две хиляди петстотин петдесет и
седем евро и седемдесет и пет евроцента/; както и сумата от 7,41 евро /седем
евро и четиридесет и един евроцента/, представляваща санкционираща лихва за
периода за периода от 12.10.2012 г. до 16.11.2013 г.
ОСЪЖДА В.С.Р. ***, с ЕГН **********, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******,
с ЕИК ******, сума в размер на 2 751,72 лв., представляващи сторени в
заповедното и в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, и 2 547,10 лв. юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по заповедното и по исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******, с ЕИК ******,
да заплати на В.С.Р. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 75,37 лв.,
представляващи съдебно – деловодни разноски и 558,84 лв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: