ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 3838 07.06.2017
г. Град
Бургас
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На седми юни Година 2017
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. № 6198
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
С.Д.Г. и Д.Т.А., която е многократно уточнявана, като съгласно последните й
уточнения, направени с молби от 27.04.2017 г. и 16.05.2017 г., съдът намира, че
предявеният иск е с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, както са посочили
и самите ищци, тъй като е видно от твърденията на ищците и заявения петитум, че
същите желаят да бъде установена собствеността върху процесния имот към минал
момент – образуването на ТКЗС, а именно, че имотът е бил собственост на техния
наследодател Д.Т., което сочи на спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим по
следните съображения:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. №
11/1997 г. на ВКС, ОСГК, оспорване принадлежността на правото на собственост
върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при
висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ, а в мотивите на
това решение е посочено, че оспорването на правото на собственост върху
земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес, какъвто е налице
при висящо административно производство по чл.
14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при
окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на
собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на
собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ,
а когато административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на
сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
В настоящия случай ищците твърдят, че наследодателят
им е бил собственик на нива, представляваща ПИ № 46 в кв. 24 по плана на с.
Дъбовица от 1936 г. Твърдят също така, че са предявили иск по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ по отношение на този имот, но съдът е признал правото им на
възстановяване собствеността върху част от нивата в размер на 2 805 кв.м.,
която част попада в регулацията на селото, а останалата част от нивата в размер
на 3 141 кв.м., която е извън регулацията, е била възстановена от ПК –
Сунгурларе на наследниците на Т.А.Т. (ответниците по настоящото дело). Предмет
на настоящото дело е именно частта от нивата, която е възстановена на
ответниците.
Към исковата молба е приложено копие на Решение № 606/
12.07.1999 г., постановено по гр.д. № 167/1999 г. по описа на КРС, от което е
видно, че ищците, в качеството им на наследници на Д.Т.А., действително са
предявили иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на имот пл. № 46 в кв. 24
по плана на с. Дъбовица от 1936 г., като с решението е прието за установено, че
те имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 2 805
кв.м., но такова право не им е признато по отношение на претендираната в
настоящото производство нива с площ от 3 141 кв.м., нито са налице
доказателства по отношение на същата да е бил предявен в срок друг иск по чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който да е бил уважен, нито към момента да е налице
неприключила процедура по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ по отношение на тази нива,
нито на ищците да е било признато от ОСЗ правото да възстановят собствеността
си върху тази земя. С оглед на това и при липсата на доказателства за наличие
на висящо
производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ по отношение на този имот, както и на
възможност такова в бъдеще да бъде образувано, предвид изтичането на сроковете
по чл. 11 от ЗСПЗЗ, съдът намира,
че предявеният от ищците иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим, което
налага прекратяване на образуваното по него съдебно производство.
Дори да се приеме (въпреки изрично направените от
ищците уточнения в последните им молби), че предявеният иск е по чл. 108 от ЗС,
в каквато насока са първоначалните искания на ищците, то този иск отново е
недопустим, тъй като ищците признават, че именно те, а не ответниците, владеят
и ползват имота, както и че ответниците не оспорват така установеното
фактическо положение, т.е. за ищците липсва правен интерес от предявяване на
ревандикационен иск, което отново налага прекратяване на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6198/2016 г. по описа на БРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : К.Е