Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                   21.08.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 669 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е главен редактор на телевизионно предаване „Съдебен спор“. На 17,01,2019г. той, заедно с Н.Ч.и С.Л.посетили село Нови извор, за да вземат интервю от М.Щ. и от Т.Б., за които друга жена от същото село – М. И. заявила, че са пребили детето й. Пред къщата на ответника започнал разговор със съпругата му и с М. И.. В този момент М.Щ. излязъл от двора си и безпричинно започнал да блъска ищеца, като със заповеднически тон му казал думите „Изчезвай от тука!“. След това И. го попитал дали наистина е бил детето на 12,04,2017г., както и защо проявява агресия. Отговорът бил „Защото така бе, боклук“. Този репортаж бил излъчен на 09,02,2019г. в предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия, като по този начин вербалната и физическата агресия на ответника станали достояние на неограничен кръг хора. Тези действия на ответника са противоправни, тъй като са унизителни за честта и достойнството на ищеца. От този момент нататък той живее в ад, тъй като не може да преглътне отправената обида и проявената агресия. Уронен бил авторитетът му на гражданин, журналист и адвокат, от което бил силно засегнат. Изпитал множество страдания – главоболие, безсъние, напрегнатост, тревожност, липса на апетит и нежелание за социални контакти. Претърпял психически срив, който нанесъл поражения както върху работата му, така и върху семейството му. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането 17,01,2019г. до окончателното изплащане на главницата, като до датата на подаване на исковата молба същата е в размер на 94,45 лева. Претендира направените по производството разноски.

 Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е извършвал противоправни действия спрямо ищеца, като с поведението си не му е причинил вреди. В същото време поведението на ищеца било противоправно и от него той е претърпял неимуществени вреди. Твърди, че на 17,01,2019г. бил много уморен и стресиран от претърпяно пътно-транспортно произшествие. Въпреки това и тъй като имал рожден ден, бил поканил гости – брат си и съпругата му. На път за дома си, бил уведомен от съседи, че ищецът и М. И. го чакат. Той обаче, не искал да излага публично своята гледна точка относно нейните твърдения, като не искал и да бъде сниман. Поради това първоначално решил да изчака докато ищецът и останалите хора с него си тръгнат. Впоследствие променил намерението си, тъй като счел, че е по-добре да обясни на И., че не желае да бъде сниман и да отговаря на безпочвени обвинения. Слязъл от колата си и към него се насочили трима мъже, като единият от тях бил с камера, а ищецът - с микрофон. Мъжът с микрофона го попитал защо е бил детето. Тогава ответникът заявил, че не желае да отговаря на въпросите и да бъде сниман, че е взел отношение по твърденията на М. И. в хода на течащата прокурорска проверка, поради което не желае да коментира обвиненията й. Това не било излъчено в предаването. След това се прибрал в дома си, но ищецът продължавал да стои пред къщата му и да обикаля с микрофон и камера, като викал „Господин Щ. излезте вън, защо се криете“. Всичко това продължило дълго време, като всички съседи станали свидетели. Тази ситуация подействала изключително изнервящо на ответника. В един момент той чул някаква глъчка и видял през прозореца, че пристигат неговия брат със съпругата си, както и неговата съпруга. Ищецът не ги попитал дали са съгласни да отговарят на въпросите му и да бъдат снимани, като започнал да им задава въпроси. Това много афектирало ответника, тъй като семейството му нямало нищо общо със случая. Той излязъл от дома си и се опитал да изгони ищеца и придружаващите го лица. Казал им да се махат от дома му и се прибрал. Камерата обаче, продължила да снима. На двора той дал воля на гнева си. В излъчения репортаж се чува, че изрича думата боклук, но не става ясно към кого или към какво е насочена, като дори не се вижда кой я изрича. Той бил с гръб към ищеца и за него било ясно, че ответникът не желае присъствието му и че не желае да снима къщата му. Като снимал и него и къщата му, И. нарушил личната му неприкосновеност, както и тази на дома му. Оспорва твърденията, че го е обидил, тъй като не е изразявал негативна оценка спрямо него.

След като се успокоил ответникът решил да поговори с ищеца. Той обаче не му дал думата, прекъсвал го постоянно и сипел обвинения по негов адрес. Заяждал се и го заплашил, че ще помни винаги този ден. Нарекъл го агресивен човек и с лошо възпитание. Разговорът не е предаден в цялост, а излъченият репортаж е манипулиран. В предаването, излъчено на 09,02,2019г. било внушено, че той е садист, бияч на деца, без изобщо да е проверено дали това действително е така и то при положение, че прокурорската проверка не била приключила. Десетки пъти се повторило, че бил бивш полицай. Създавало се внушение, че е престъпник, че е пребил и отвлякъл дете, но му се разминава, защото е корумпиран или под протекцията на корумпирани хора. Изказали се твърдения, че се заканил да убие детето, както и че предлагал пари на родителите, за да си мълчат. Въпреки че това не отговаря на истината, в предаването бил представено с невероятна категоричност, като факт. Освен това в предаването било дадена информация за него без личните му данни да бъдат защитени – станало ясно къде живее, къщата му била показана, заснети били съпругата му, личният му автомобил, този на брат му, включително регистрационните им номера. Въпреки че не желаел, бил сниман самият той. В предаването го нарекли „обнаглял“ и „бияч“. От излъчването на този репортаж ответникът бил унизен, представен като престъпник, не смеел да излезе. Ежедневно бил заплашван, и той, и семейството му, от непознати хора. Изпаднал в депресия, не излизал. Непрекъснато се оглеждал кой минава покрай дома му, изпитвал неистов страх за съпругата си и за дъщеря си. Всеки в България знаел къде живее и какъв лек автомобил притежава, кои хора са от семейството му, както и че той е садист и бияч на деца. Сринал се целият му авторитет, мразели го хора, които не го познават. Заплахите, които получава, са безмерни, вулгарни и зловещи. Получил и множество обиди. Поради това не може да спи и се чувства съсипан. Тъй като ищецът е главен редактор на предаването „Съдебен спор“, то същият е отговорен за дейностите и политиките в него, за достоверността на информацията, начина на нейното представяне и внушенията, които създава. Ето защо с поведението си той му е нанесъл изключително сериозни неимуществени вреди. В същото време И. е могъл да не излъчи репортажа, от който се е почувствал обиден, поради което достигането му до много хора се дължи единствено на неговите действия. С действията си ищецът е засегнал конституционните права на ответника, редица правни норми, включително и на международното право. Същият не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията и е извършил недопустимо нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧ, което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото. Дори самото заглавие на епизода на предаването е провокативно.

С оглед на горното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Предявява и насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му на 17,01,2019г., изразяващи се в нарушаване на личното спокойствие, категорично несъобразяване с нежеланието да бъде сниман, както и дава информация за себе си или по случая с госпожа И., изготвяне на репортаж, в който е сниман той, дома му и личния му автомобил без негово съгласие и въпреки изразеното несъгласие с това, нарушаване на неприкосновеността на дома му, изнервяне, огнетяване и депресиране вследствие на  присъствието му и непрекъснатите викове да излезе навън, отправяне на обиди и заплахи, изпитване на гняв, безсилие, притеснение, влошаване на здравословното състояние, злепоставяне пред съседите, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.

Моли също така да бъде постановено решение, с което Ж.И. да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от излъчване на предаването на 09,02,2019г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата. Вследствие на това действие той се почувствал обиден, унизен, представен като престъпник, изпитвал страх за себе си и семейството си, сринал се авторитета му, мразили го хора, които той не познавал. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск оспорва изцяло същия, като твърди, че изложеното в отговора на исковата молба не отговаря на истината. Твърди, че репортажът не е манипулиран и е излъчен в цялост, както и че М.Щ. не е изразил несъгласие да бъде сниман нито на 17,01,2019г., нито по-късно. Освен това той не може да носи отговорност за думи и действия, казани или извършени от трети лица, както и за последиците от решението за начина на разпространение на предаването, което се взема от лицето, притежаващо авторските права върху него. Ето защо той не е извършил противоправни действия, като липсва и причинно-следствена връзка между неговите действия и вредите, които Щ. твърди, че са настъпили.

Твърди, че на редакционния телефон на предаването е получено обаждане от М. И., която разказала за извършен побой на детето й. Впоследствие представила съдебно-медицинско удостоверение и постановление на Районна прокуратура гр. Асеновград, с което е отказано да се образува досъдебно производство. Твърди също така, че като журналист е действал професионално и добросъвестно. Извършил е проверка по случая,  и е дал възможност на Щ. да изложи своята позиция, без да нарушава правото му на личен живот. Репортажът за случката и конкретното издание на „Съдебен спор“ предизвикали широк обществен дебат. Ето защо той не е нарушил разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията и чл. 10 от Конституцията и не е злоупотребил с правата си. Твърди също така, че едно телевизионно предаване не би могло да се редактира в директен ефир, за разлика от публикация в печатно издание. Поради това не може да му бъде вменявано като задължение да носи отговорност за думите и действията на участващи в това предаване трети лица.

Ето защо моли насрещните искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че Ж.И. е главен редактор на телевизионното предаване „Съдебен спор“, което се излъчва по „Нова телевизия“. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля Н.Ч.. От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК и от показанията на свидетелката М. И. се установява, че тя се е свързала с предаването (с определеното за това лице, което приема телефонни обаждания), за да разкаже за инцидент, при който М.Щ. и друг възрастен мъж са пребили и стресирали седемгодишния й син. По този повод на 17,01,2019г. И., заедно с екипа си – свидетелите Ч.и Л.посетили с. Нови Извор, за да направят репортаж по така описаната случка, като за целта интервюират както свидетелката И., така и М.Щ. и третото лице, за което се твърди, че е участвало в побоя. До дома на ответника ги завела М. И.. Когато пристигнали търсеното лице не си било вкъщи. Изчакали го, но когато се появил той не искал да разговаря с тях и се прибрал. Впоследствие обаче излязъл от къщата, изблъскал Ж.И. и го нарекъл „боклук“. Поведението му било много агресивно. Тези действия били заснети от оператора – свидетеля Ч., като кадрите впоследствие били включени в изготвения репортаж и излъчени на 09,02,2019г. От събраното веществено доказателство – видеозапис на излъченото предаване, както и от показанията на свидетелите И., Ч.и Л.се установява, че М.Щ. е извършил описаните в исковата молба действия – проявил е агресивно отношение към Ж.И., като няколко пъти е изблъскал същия с ръцете си, отправил е към него израза „изчезвай от тук“ и го е обидил с думата „боклук“. Същите безспорно са противоправни, тъй като с тях е причинил вреди на И.. От показанията на свидетелите Ч.и Л., които познават ищеца от дълго време, както и от съдебно психологичната експертиза, се установява, че след това събитие той станал нервен, престанал да води обичайния си социален живот, затворил се в себе си, не искал да се среща с хора, тъй като често го питали за тази случка, а от това изпитвал негативни преживявания. Описаните реплики и проявената агресия оказали негативно влияние върху личното, кариерното и социалното благополучие на ищеца. На ниво личност вещото лице е констатирало невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживяване на интензивни чувства на позор, обида.  На професионално ниво преживява чувства на унижение и уронване на престижа и на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство, като обществена личност. На социално ниво се чувства социално дистанциран във вътрешните си психологични преживявания.

В същото време не са събрани доказателства, които да оборят презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се установява, че при М.Щ. е била налице афективна раздраза, провокирана както от присъствието на екипа, интензивната поредица от въпроси, които той е възприел като обидни и нарушаващи достойнството му при очакване на личен празник, така и като резултат от отслабен индивидуален ресурс поради психотравмата през деня (пътно-транспортно произшествие). Няма данни обаче, някое от тези негативни чувства, макар и интензивни и достигнали апогей, да е блокирало съзнанието му и да е извършил действията си в резултат на силна интензивна емоция, тоест били са налице предварително формирани очаквания за негативни последици от неразрешени конфликти. Поради това няма основание да отпадне предвидената в чл.45 от ЗЗД отговорност и той е длъжен да поправи вредите, които е причинил на Ж.И.. 

Претърпените от него страдания и негативни емоции представляват неимуществени вреди, за които се дължи обезщетение. За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите обстоятелства. Тук следва да се вземе предвид, че негативните усещания у ищеца продължават и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, или това е един продължителен период от около година и половина, както е че същите засягат както личната, така и професионалната и социалната му сфера. От друга страна е необходимо да се съобрази, че ответникът не би могъл да носи отговорност за вреди, настъпили вследствие на излъчването на предаването, доколкото действията му са били заснети, а записът е излъчен около 20-25 дена по-късно, поради което причинната връзка между действията му и настъпването на вредоносния резултат е прекъсната. Както ищецът сам твърди, дали и доколко този репортаж ще стане достояние до неограничен кръг лица, зависи изцяло от волята на юридическото лице, носител на авторските права върху него. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ч.. По така изложените съображения съдът намира, че на И. следва да се присъди сумата от 3000 лева. До пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

            Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо се дължи и обезщетение за същата в размер на законната лихва. Предвид диспозитивното начало същото следва да се присъди в размер на 57,50 лева (изчислен от съда на основание чл. 160 от ГПК чрез използване на софтуерен продукт) за периода от датата на увреждането 17,01,2019г. до датата на подаване на исковата молба 26,03,2019г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата.

            От фактите, установени по-горе, следва, че на 17,01,2019г. Ж.И. е извършвал своята работа, като е искал да даде възможност на М.Щ. да отговори на отправените към него обвинения и твърдения от свидетелката М. И.. Щ. обаче не е изразил съгласие за това и е отказал да даде отговор на поставените въпроси. Действително това е станало и чрез противоправни действия, за които се ангажира неговата отговорност. Въпреки това с действията си по недвусмислен и категоричен начин той е изразил волята си – че не желае да бъде сниман и да участва в предаването. Ж.И. и екипът му не са се съобразили с нея и са престояли известно време пред и около дома на Щ.. Това се установи както при събиране на вещественото доказателство, така и от показанията на свидетеля Шакир и Щерева, които пристигнали в дома на ищеца по насрещния иск след телевизионния екип. Според тях в продължение на два часа И. стоял пред къщата и подканвал Щ. да излезе. От видеозаписа се установява, че е заснет както ответника, така и неговият дом и личният му автомобил, като за един кратък момент се вижда и регистрационният му номер. От показанията на свидетелите и от заключенията по комплексната и по съдебно-психологическата експертиза се установява, че вследствие на горното, както и от излъченото предаване на 08,02,2019г. Щ. е претърпял негативни емоционални преживявания. Почувствал се е злепоставен, накърнени са усещанията му за чест и достойнство, уронен е престижът му пред близки, познати. Тревожността му е била ситуативна и преходна и не е наложила лечение. И към настоящият момент същият изпитва страх за себе си и за семейството си като резултат от множеството отправени заплахи.

            Описаните изживявания съставляват неимуществени вреди, претърпени от М.Щ.. Те са причинени на 17,01,2019г. от присъствието на телевизионния екип пред дома му, от поредицата въпроси, зададени към него, въпреки нежеланието му да участва в предаването и да отговаря на същите, от обстоятелството, че е направен видеозапис на него и близките му, на дома му и на лекия му автомобил, въпреки категоричното му противопоставяне, както и на 08,02,2019г. вследствие на излъченото телевизионно предаване. Видеозаписът е направен от оператора – свидетеля Ч.. От показанията му се установява, че между него и „Нова бродкастинг груп“ е сключен граждански договор за изпълнение на определена работа, която извършва заедно с Ж.И.. Ето защо не може да се приеме, че ответникът И. е възложител на работа на Ч.по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, съответно няма правно основание да носи отговорност за вреди, причинени при или по повод на изпълнение на същата.

            Аналогични са съображенията относно липса на правно основание той да отговоря за вреди, причинени от излъчване на предаването „Съдебен спор“. В тежест на ищеца Щ. е да установи, че И. е извършил действия, в резултат на които предаването „Съдебен спор“, както и заснетия репортаж са излъчени в ефира на Нова телевизия, но такива доказателства не са събрани. Действително от показанията на свидетеля Ч.се установи, че Ж.И. подготвя предаването и организира процеса по създаването му, но авторските права върху него принадлежат на Нова телевизия, която (чрез съответните физически лица) решава какво и кога да бъде излъчено. Не се установи също така, че И. е работодател или възложител на работа на лицата, които участват в него, поради което той не би могъл да носи отговорност за вреди, настъпили в резултат на техните действия – изказаните от тях твърдения и разсъждения, по отношение на които се твърди, че са тенденциозни и обидни.

            Единствените действия, извършени от И., от които са причинени неимуществени вреди на Щ., са стоенето пред къщата в продължителен период от време, многократно отправените покани до Щ. да излезе навън, както и интензивното задаване на много въпроси, което е възприето като обидно и нарушаващо достойнството. Тези действия обаче, не са противоправни, поради което и въпреки наличието на останалите елементи от фактическият състав на хипотезата на чл.45 от ЗЗД, причинените неимуществени вреди не подлежат на репариране.

            По изложените съображения предявените насрещни искове за заплащане на обезщетение за причиняването им са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.  

             Като акцесорна следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.Щ. дължи направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, или от общо направените такива в размер на 203,80 лева, заплатена държавна такса и 150 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице, той следва да заплати 212,34 лева. Сумите, посочени в списъка по чл.80 от ГПК, съставляващи пътни разходи, не следва да бъдат присъдени, тъй като не съставляват разноски в настоящото производство.

От представения от ищеца договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Тъй като общият размер на претендираните суми е 5094,45 лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 584,72 лева. По съразмерност се дължи сумата от 350,93 лева.  

            На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът по първоначалния иск също има право на направените разноски по съразмерност. Видно от договор за правна помощ уговореното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по него е в размер 600 лева, поради което ищецът му дължи сумата от 239,90 лева. Ето защо и по компенсация Ж.И. следва да заплати на М.Щ. сумата от 27,56 лева.

            Съдът приема, че останалите суми, посочени от ответника в списъка по чл. 80, са разноски по насрещния иск, който е отхвърлен. В същото време липсват доказателства, че ответникът по него е направил такива, поради което страните не си дължат разноски.

            По мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА М.Р.Щ., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.В.И., ЕГН ********** ***, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания – опетняване на доброто име, уронване н авторитета, напрегнатост, безсъние, тревожност, нежелание за социални контакти, причинени на 17,01,2018г. в с. Нови извор, област Пловдив чрез отправяне на обида, проявена агресия и блъскане, ведно с обезщетение за забава в размер на 57,50 лева (петдесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от датата на увреждането 17,01,2019г. до датата на подаване на исковата молба 26,03,2019г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери от 5 000 лева (пет хиляди лева) и от 94,45 лева (деветдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.Р.Щ., ЕГН ********** *** против Ж.В.И., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 17,01,2019г., изразяващи се в нарушаване на личното спокойствие, категорично несъобразяване с нежеланието да бъде сниман, както и дава информация за себе си или по случая с госпожа И., изготвяне на репортаж, в който е сниман той, дома му и личния му автомобил без негово съгласие и въпреки изразеното несъгласие с това, нарушаване на неприкосновеността на дома му, изнервяне, огнетяване и депресиране вследствие на  присъствието му и непрекъснатите викове да излезе навън, отправяне на обиди и заплахи, изпитване на гняв, безсилие, притеснение, влошаване на здравословното състояние, злепоставяне пред съседите, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 17,01,2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от излъчване на предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия на 09,02,2019г., изразяващи се в претърпяна обида, унижение, причинено чувство, че престъпник, страх за себе си и семейството си, сринат авторитет, омраза от хора, които не познава, ведно със законната, считано от датата на увреждането 17,01,2019г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Р.Щ., ЕГН ********** ***, да заплати на адвокат Г.Т.С., ЕГН ********** ***, офис 6, сумата от 350,93 лева (триста и петдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Ж.В.И., ЕГН ********** ***, по гр.д.№669/2019г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА Ж.В.И., ЕГН ********** *** да заплати на М.Р.Щ., ЕГН ********** *** сумата от 27,56 лева (двадесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: