№ 395
гр. Варна, 26.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
и прокурора Б. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно
дело № 20233100200467 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Лишеният от свобода С. С. В. – явява се лично, като се води от
Затвора – Варна, и с адв. Р. Ж., надлежно упълномощен от днес.
Началникът на Затвора – Варна, редовно призован, представлява се
от инсп. Андонов, надлежно упълномощен от днес.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инсп. Андонов: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и
приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по
чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
Адв. Жeлязков: Представям епикриза, която ми е дадена от съпругата
на лишения от свобода, за неговото дете, което е хронично болно и по всички
данни в социален аспект считам, че все пак двама родители са по-нужни в
1
тежка ситуация и продължително боледуване.
Прокурорът: Считам, че въпросната епикриза няма отношение към
предмета на настоящото производство. Няма да соча нови доказателства.
Инсп. Андонов: Също считам, че представената експертиза е извън
предмета на настоящото производство и не би следвало да се прилага към
настоящото производство. Нямам доказателствени искания
СЪДЪТ намира, че представеният писмен документ е относим и
допустим, т.к. касае здравословното състояние на детето на осъдения, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото епикриза на М.
С.ова В.а с ИЗ № 7782 и дата на постъпване 21.02.2023 г.
СЪДЪТ дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Ж.: Считам молбата на лишения от свобода С. С. В. за
основателна, имайки предвид, че са налице предпоставките по чл.70 от НК.
Видно от приложената документация от затворническата администрация е
налице положително отношение, изразяващо се в това, че лишеният от
свобода трайно е полагал труд, по същество това е типичен пример на дълго
изпълнявана присъда според стандартите в българската пенитенциарна
система. Това е един дълъг процес, в който В. е дал категорични
доказателства за своето превъзпитание.
Отделно от това представеното доказателство говори, че е налице и
стимул за това животът му на свобода да продължи в един законосъобразен
порядък, т.к. В. е силно мотивиран да не допуска грешките, които е допуснал
вече в живота си и да може да бъде по-активен в подпомагането на своето
семейство.
С оглед на това и с оглед на това, че оценката за риска от рецидив е на
ниско ниво, моля същият да бъде предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от наказанието.
Инсп. Андонов: Считам молбата за допустима и основателна.
Поддържам становището на Началника на Затвора – Варна, чието мнение е
същата да бъде уважена. Налице са кумулативно предвидените предпоставки
2
на чл.70 ал.1 НК, а именно, че лишеният от свобода е изтърпял фактически не
по малко от ½ от наложеното му наказание и е налице необходимия обем от
доказателства за поправянето на лицето по чл.439а от НПК. Спрямо лишения
от свобода до настоящия момент е приложена в цялост прогресивната
система по плана на присъдата и може да твърдим, че целите на наказанието
са постигнати, визирани в чл.36 НК. Предвид остатъка, моля да бъде
наложена мярка за пробационен надзор, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК, а именно
„Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите
молбата на лишения от свобода В. и същият да бъде условно предсрочно
освободен.
Прокурорът: Считам, че разглежданата молба се явява неоснователна,
въпреки изготвените положителни становища на различни пенитенциарни
служители. Съвкупният анализ на всички тези становища установява
единствено наличието на протичащ поправителен и превъзпитателен процес
по отношение на В., но не и че към настоящия момент от изпълнението на
наказанието този процес е приключил с постигането на такава положителна
промяна в неговото мислене и поведение, която към днешна дата да е
придобила траен и необратим характер.
Това е така, защото общият размер на наказанието от 12 години
лишаване от свобода фактически изтърпеният междувременен период от само
приложимия минимум по чл.70 ал.1 т.1 от НК 6 години, който е надвишен
символично само с около 2 месеца се явява крайно недостатъчен, за да се
приеме по категоричен и несъмнен начин, че действително целите на
наказанието са постигнати предсрочно, при това в тяхната съвкупност.
Предвид характера и изключително високата обществена опасност на
извършените от В. две престъпления, при които той понастоящем търпи
групирано наказание, при които е причинил смъртта на общо 2 лица, на
едното от които умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен
начин за пострадалия, не би могло да се приеме, че фактически изтърпяното е
само половината от наложеното наказание, е от естество да мотивира самия
осъден в бъдеще да се въздържа от извършването на едни или други
престъпни. Още по-малко считам, че постановяването на предсрочно
освобождаване към настоящия момент е от естество да обоснове извод, че
това ще способства с постигането и на възпитателно и възпиращо
3
въздействие по отношение на останалите членове в обществото.
Реализирането на всички цели по чл.36 НК следва да се съблюдава не
само при осъждането на извършителя на престъплението, но и при
изпълнение на наложеното му наказание, а в настоящия случай не може да
бъде направен извод, че всички тези цели са постигнати в тяхната
съвкупност, предвид малкия период на пенитенциарното третиране на В.
спрямо ниския размер на наказанието. При наложени 12 години, фактически
изтърпени се отчитат само 6, при това в този период се включва и времето на
предварително задържане на осъдения от 1 година, считано от 13.02.2017 г.
Осъдителните му присъди са влезли в сила на 31.01.2018 г. и на 01.02.2018 г.,
а актът за определяне на общо наказание е влязъл в сила на 20.04.2018 г. Така
предварителното задържане, което се счита за фактически изтърпяно
наказание в размер на 1 година, но през този период В. е бил обвиняем и
подсъдим, и само е бил лишен от свобода, без обаче спрямо него да се
осъществява поправително или превъзпитателно въздействие. Едва при
получаване на качеството на осъдено с влязла в сила присъда лице спрямо
него е започнало приложението на прогресивната система. Така реалното
приложение се оказва, че прогресивната система по отношение на този
молител е намерила приложение за едва 5 години, поради което считам, че
към настоящия етап от изпълнението на наказанието не може да се приеме, че
продължаването на престоя му в местата за лишаване от свобода е станало
обществено неоправдано, предвид естеството на извършените от него
престъпления, за които е ноторно известна и категоричната обществена
нетърпимост. Дори приложените към молбата положителни становища не
съдържат факти и констатации за предсрочно постигане на всички цели на
наказанията, включително и тази за генералната превенция.
Освен това, съгласно законосъобразната съдебна практика, установена
при произнасянето на различни състави на Варненски окръжен съд и
Апелативен съд – Варна, прогресивната система спрямо лишените от свобода
трябва да се прилага последователно, плавно, постепенно и разположена във
времето адекватно на конкретния наложен размер на наказанието, за да се
получи устойчивост и трайност на отчитаните положителни резултати, а не
както е в настоящия случай - рязко интензивни за несъразмерно кратък
период от около 5 години, спрямо наложения размер на наказание лишаване
от свобода от 12 години.
4
Констатира се, че по време на изпълнение на това наказание В. не е
следвал изцяло единствено положителна линия на поведение, т.к. е допускал
неправомерни прояви, като е ангажирал дисциплинарната си отговорност,
като за него, освен заличените наказания, заради негов отказ да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества, лично за себе си не виждам причина
лице, което не употребява наркотици да установи чрез тест това благоприятно
за него обстоятелство, а отказът на молителя в тази насока индицира, че
същият е прикрил употребата на психоактивни вещества. Не в подкрепа на
молбата и експертната оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на молителя, която отчита средна обща оценка на криминогенните
потребности. Според проведеното изследване резултатите за криминогенните
нагласи са със средни стойности, като са отчетени средни нива в социална
среда свободно време антисоциални нагласи. При това негово изследване е
констатирано, че В. декларативно споделя осъзнаване на грешките си, но от
споделеното при изследването се остава с впечатление за лекомисленост за
действията си. При това изследване е констатирана негова склонност да си
намира оправдания и да прехвърля вина към други, оправдавайки
извършването на собствените си деяния. По отношение на важния динамичен
показател „Умения за мислене“ сред отговорните служители е заложено
участието и на психиатър, с оглед постигане на целите и изпълнението на
задачите, свързани с този показател, към молбата за предсрочно
освобождаване обаче не е налично становище на такъв специалист, който да
даде съответното заключение относно това преодолени ли са или не
обстоятелствата, способствали за извършване на престъплението и до каква
степен те влияят понастоящем на интелектуалните и волеви способности.
Предвид младата възраст на молителя, който към настоящия момент е
на 26 години, ниският му образователен ценз, като в едно становище е
отразено, че е с начално образование, а в друго, че е с основно образование.
Самият осъден е следвало да бъде включен в програми за повишаване на
неговото образование, което би му позволило една успешна ресоциализация и
намиране на работа в живот на свобода. В тази насока обаче не е сторено
необходимото, доколкото не се установява да е повишил образователния си
ценз, да е завършил някакъв обучителен курс по придобиване на
професионална квалификация и други подобни.
Наред с изложените доводи следва да се отбележи и това, че към
5
настоящия момент остатъкът от наказанието е много голям, близо 4 години,
т.е. към 1/3 от наложения размер, поради което смятам, че постановяването на
условно предсрочно освобождаване на настоящия етап от изпълнението на
наказанието се явява едно недопустимо превишаване на въпроса за
отговорността на В. и необосновано, несправедливо редуциране на
справедливия размер на наказанието, определен с присъдата. При остатък
близо 4 години и евентуално уважаване на молбата за предсрочно
освобождаване мярка за пробационен надзор би могла да бъде наложена за
най-много 3 години от изпитателния срок, като смятам, че това също би било
с неоправдана снизходителност, в която насока следва да се обърне внимание
и на данните за неговата предходна съдимост, от които е видно, че В. не е
благоволил да изтърпи в целия му размер наказанието пробация, което му е
било наложено символично за само 1 година за двете престъпления, с които е
стартирал престъпната си кариера. Това логично е довело до замяната на
почти 1/3 на това наказание с около 2 месеца лишаване от свобода, като при
тази замяна съдът е приложил института на условното осъждане. Въпреки
това очевидно това благоприятно наказателно-правно третиране на молителя
не е предотвратило извършването през 2016 г. на престъпленията, за които
към настоящия момент той търпи наложеното наказание.
Предвид гореизложеното смятам, че молбата на В. се явява
неоснователна и корекционната работа с осъдения следва да продължи в
условията на местата за лишаване от свобода.
Адв. Ж. (реплика): С внимание слушах пространния анализ на
представителя на прокуратурата. Всъщност прокурорът акцентира
единствено върху тъмната страна на един човек, било то и затворник. Не
виждам къде останаха наградите, които са 21 на брой, разположени доста
продължително във времето и още от самото му влизане. Т.е. това е един
твърд и постоянен процес на законосъобразно съобразяване поведението си с
порядките, установени в местата за лишаване от свобода. Категорично няма
данни за употреба на наркотици, нито за употреба на алкохол. Такова нещо не
е било установено по какъвто и да е начин.
Освен това, за да се стигне до факта, че В. е назначен на работа на
обект, който е отдалечен от Варна в Пробационната служба в гр. Шумен, т.е.
в дадения случай, при дългосрочни присъди затворническата администрация
използва уменията, знанията и не на последно място толерирането на
6
съобразното му поведение, за да бъде изпратен такъв лишен от свобода на
такъв обект, който да бъде в услуга на администрацията. По същество
неговият труд е приравнен на служител на администрацията, защото той е бил
поставен в това място, което е институция да помага на затворническата
администрация.
Именно този дълготраен процес няма как да не бъде отбелязан и не
може по никакъв начин, т.к. прокурорът не се съгласи с документа, който Вие
приложихте за един абсолютен факт за здравословното състояние на неговото
дете, а в един момент направи един пространен анализ на едва ли не
изключително дръзка, престъпна, криминална, силно заразна трансгранична
дейност. Такива данни категорично няма. В. категорично не е
транскриминален престъпник. Неговата проява свързана с последната
присъда е епизодична дейност. А в този смисъл престоят му е достатъчно
дълъг и прави чест на затворническата администрация, че тя е оценила този
процес и се е стремила да го управлява, за да може накрая този човек да се
изправи пред съда и да си използва правната възможност. Всички цели и
задачи са изпълнени, както е описано в документацията и всички
трансформации са отличени с един траен характер, а това категорично се
подкрепя от документацията.
Във връзка с изразеното становище за това, че затворът не е представил
психиатрична експертиза искам да отбележа, че дадохте възможност на
прокуратурата да направи искания по доказателствата и да изрази своето
искане дали да бъде назначена такава, но считам, че е неотносима подобна.
Л. св. В.: Моля да бъда предсрочно освободен, за да мога да помагам на
съпругата си и да отглеждаме двете си деца. Съжалявам за това, което съм
извършил.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, данните от личното
досие на осъденото лице и писмените материали констатира следното:
Настоящото производство е образувано по молба на С. С. В., с която
иска условно предсрочно освобождаване от общо наложеното му наказание
от 12 години лишаване от свобода. Видно от приложената по делото справка
на Затвора Варна към настоящия момент В. е изтърпял фактически 6 години,
2 месеца и 13 дни от наложеното му наказание от 12 години лишаване от
свобода, като остатъкът към настоящия момент е 3 години, 11 месеца и 20
7
дни т.е. налице е първата от предвидена от закона предпоставка за УПО, а
именно осъденият да е изтърпял повече от една втора от наложеното му
наказание- предвид на обстоятелството , че деянията не са извършени в
условията на опасен рецидив.
По отношение на втората предпоставка, а именно дали осъденият се е
поправил до степен да бъде условно предсрочно освободен съдът констатира
следното:
В представените по делото доказателства, а именно предложение,
становища,оценки, докладни се излага, че лишеният от свобода В. по време
на престоя си в местата за лишаване от свобода е показал добро поведение,
като е награждаван многократно, включително и с удължени свиждания,
домашен отпуск. Излага се също, че към момента се води ненаказван.
Становището е, че молбата на осъдения е основателна и същият следва бъде
условно предсрочно освободен
От друга страна обаче, видно от представеното по делото досие през
2019г. по отношение на В. е заличено наложено на същия наказание със
заповед № 1000/26.09.2019г. на началника на Затвора Варна наказание. Видно
е също, че със заповед от 09.02.2021 г. на Началникът на Затвора - Варна също
по отношение на В. отново е заличено наложено наказание т.е. установява се
по безспорен начин, че по време на престоя си в Затвора Варна осъденият С.
В. не е демонстрирал добро поведение до такава степен , че да се счита, че
се е поправил и в тази връзка да се приеме, че са налице предпоставките за
условно предсрочно освобождение.
В рамките на две години е наказван два пъти, като има данни, че е
наказван и трети път за отказ от негова страна да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества- /л.4от делото/, макар, да няма приложени писмени
доказателства.
На В. е наложено наказание 12 години лишаване от свобода за
извършени две престъпления, едното от които по чл.116 от НК, а другото – по
чл.343, ал.3, б.“б“ НК /като непровоспособен водач на МПС/, като от
приложените по досието присъди се установява, че на практика В. е отнел
два човешки живота. Същият е изтърпял малко над 6 години лишаване от
свобода, като остатъкът е 3 години и 11 месеца и 20 дни.
Макар и да не е в правомощията му да дава оценка на постановен вече
съдебен акт настоящият съдебен състав намира, че групираното общо
8
наказание, не е високо – имайки предвид факта на отнетите от осъдения два
човешки живота и на второ място, ако В. бъде условно предсрочно
освобождаване настоящият съдебен състав намира, че на практика се
преразглежда волята на съдилищата постановили размер на наказание от 12
години лишаване от свобода по присъдата.
Съобразно изложеното съдът счита, че по отношение на В. следва да
продължат превантивните мерки, предвидени в ЗИНЗС от служителите на
затвора и по отношение на него следва да продължи превъзпитателната
работа, т.к. към настоящия момент този процес не е завършил до такава
степен, че да бъде постановено предсрочно освобождаване. За това говори
факта, че през време на търпенето на наложеното му наказание той е наказван
два пъти.
Вярно е, осъденият има семейство и низходящи, за което следва да
полага грижи, но това обстоятелство не може да бъде предпоставка същият
трябва да бъде условно предсрочно освободен.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата на осъдения е
неоснователна, не следва да бъде уважавана и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за на С. С. В. с ЕГН **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното му общо наказание с протоколно определение № 81/04.04.2018 г.
по ЧНД № 92/2018 г. на ОС – Силистра.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от
прокурор в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:39
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9