РЕШЕНИЕ
№ 876
05.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Хайгухи
Бодикян
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от
съдия Бодикян административно дело №1092
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на А.М. - гражданин на М., с адрес: РПЦ Х., срещу Решение № УПХ - 164/13.11.2020г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите
на материалния закон. Счита се, че с акта били нарушени разпоредбите на чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Изложени от органа съображения, касаещи отказа за предоставяне на
статут били изцяло незаконосъобразни, тъй като напълно бил игнориран факта, че
причините търсещият закрила да напусне страната си били свързани с наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Сочи се, че тежките посегателства можело да
възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на
която държавата не можела или не желаела да противодейства. Неправилно било
прието от органа, че спрямо кандидата за закрила не били налице предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един
аргумент за това, дали молбата за закрила била основателна или не. Не били
обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в
производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността
на молбата по същество. Интервюиращият орган
не изложил никакви аргументи за приетото от него, а именно, че търсещият
закрила се позовавал на обстоятелства, които били извън предмета на закона. Липсата
на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна
„компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият
орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с
нищожност на административния акт. При постановяване на решението
били допуснати и съществени нарушения на материалния закон. Подадената от
жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че било видно от мотивите
на решението, че административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи
за ситуацията в М., възниквал въпроса защо бил приел, че изложеното от молителя
било извън предмета на закона. Изтъква се, че в хода на производството пред
интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите
опасения относно обстановката в Мароко, както и относно факта, че положението
се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана
молбата му. Сочи се още, че органът приел, че молителят не бил обект на
репресии и нямало риск за живота и сигурността му. Всъщност бил в опасност и се
чувствал уязвим, нямало към кого да се обърне за помощ. Оспорващият сочи, че
заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде
върнат обратно в Мароко, щял да бъде изложен на опасност от сериозно
посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност. Всичко
това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Мароко и това била
причината да напусне страната. Моли се, съдът да има предвид, че неправилно
административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Решението
на органа противоречало на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от
ЗУБ.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката
на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство
по общия ред.
В съдебно
заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът
- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуален представител в
съдебно заседание и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на
оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби
до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ
– Любимец при Дирекция „Миграция” под вх.№105450-2701/27.10.2020г. и подадена
чрез РПЦ – Харманли под вх. №1137/30.10.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-16025/30.10.2020г.,
чужденецът А.М. от М. е поискал от властите в Република България предоставяне
на закрила.
Попълнен
е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като А.М.,
с документ за самоличност – национален паспорт серия JE
№4985267, издаден в Мароко на 04.11.2019г., валиден до 04.11.2024г., гражданин
на М., роден на ***г. в М., гр.У., с постоянен адрес в гр.Т., М., религия – ***,
етническа принадлежност – ***, професия – ***, със *** образование, неженен.
С Писмо
рег. №УП-16025/02.11.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила. Становище не е представено към преписката.
На 04.11.2020г.
с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол
рег. №УП-16025/04.11.2020г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното
от него при попълване на регистрационния лист. Споделил, че напуснал М. легално
на 27.11.2019г., с полет от Казабланка до Истанбул, Турция, където останал десет месеца. След това се качили на товарен
камион за Европа. С няколко човека влезли незаконно в Гърция и преминали
страната транзитно. На 03.10.2020г. се опитали за влязат нелегално в България,
през ГКПП, укрити в камион, но при проверка на МПС били заловени от гранични
полицаи. Напуснал страната си главно заради лични и икономически причини. Не
можел да си намери работа. Имал травма на гърба от един инцидент, но не можел
да си позволи лечение, защото било много скъпо. Решил да напусне М. и да отиде
в във Ф., където да си намери работа, да живее нормално и да си осигури
необходимото лечение. Не бил осъждан в държавата си по произход или друга
държава, не членувал в политическа партия или организация, нямал контакти с
въоръжени групировки. Нямал проблеми заради етноса или религията си. Не му било
оказвано насилие. Задържан бил в България, но целта му била да отиде във Ф .
С Решение
№ УПХ-164/13.11.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли е била отхвърлена
молбата за предоставяне на международна закрила на А. А., на основание чл.70,
ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
На 18.11.2020г.
срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 23.11.2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.11.2020г., а жалбата е
подадена на 23.11.2020г., следователно в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от
ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно
компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен
орган – Е. Г., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.
Харманли, определен със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ
на основание чл.48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред
се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ (ред. ДВ бр. 89 от
2020г.), при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от
регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено
производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна. Регистрацията на чужденеца е извършена на 30.10.2020г. и към
датата на издаване на процесното решение – 13.11.2020г., предвиденият срок за
произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява
спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира
твърденията на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая
доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка
с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за
държавата на произхода му и е преценена сигурността ѝ. Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган
в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на
разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ (ред. ДВ бр. 89 от
2020г., предишна ал.9). В случая е изискано писмено становище от ДАНС по
молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Действително,
такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че
липсата му не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е
постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в
производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58,
ал.10, изр.2 от ЗУБ (ред. ДВ бр. 89 от 2020г.), такова становище не се изисква.
Не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много
подробно се обследват всички заявени от лицето факти от личната му бежанска
история, и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът
възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на
жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в страната му на
произход – М . Административната преписка е попълнена с доказателства, въз
основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си.
Разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, на които се е позовал
интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015г., в сила от 16.10.2015г.) гласят: молбата
на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно
неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по
чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета
на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно
наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него
причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието
на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото
законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи
условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за
установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното
решение. Излагането на подробни съображения относно хипотезите за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, не прави решението
немотивирано, нито мотивите му – противоречиви. Изложените в акта фактически
обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия
съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от
чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът
намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю
по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на
страната си по произход – М., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Чужденецът изрично е посочил като причина за напускането на страната си лични и
икономически причини – здравословен проблем и липса на работа.
От така обективираните в протокола
обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не
се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец
се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец
с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него
не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и
не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от
посочената законова разпоредба.
По смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г.
на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д”
от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка
с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение
да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложените
обстоятелства в случая не са налице по отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията
за страната по произход на търсещия закрила, обективирана в Справка вх.№МД-559/16.10.2020г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното
положение в Мароко и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта
си. Направен е извода, че на територията на Мароко е налице въоръжен конфликт.
Въз основа на това, не се установява спрямо жалбоподателя да са налице сериозни
и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си
на територията на държавата си по произход, би бил изправен пред реален риск да
стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в
страната по произход на жалбоподателя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай липсва
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
Безогледното насилие в Мароко следва да е изключително, каквото то не се
установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа
на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от
Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка
вх.№МД-599/16.10.2020г., с която съдът е длъжен да се съобрази при
постановяване на решението си, следва да се приеме, че не е налице заплаха за
търсещия закрила, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по
произход.
По изложените съображения, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба, отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М. - гражданин на М., срещу Решение №
УПХ - 164/13.11.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: