РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330100103 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. СТ. ИВ., ЕГН ********** срещу
** П.Н., рег. № **, район на действие ***, с която е предявен иск с правно основание
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., частична претенция от такава в общ размер от 70
700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ** П.Н., в
качеството й на ***, при неправомерно изпълнение на задълженията й по изп. дело №
105/ 2017г. и изп. дело № 715/ 2017г., и двете по описа на ** П.Н., район на действие
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата
/20.02.2019г./ до окончателното й изплащане.
В хода на процеса, на дата 11.08.2021г. ищцата Т. СТ. ИВ. е починала, като с
Определение № 7560/ 27.09.2021г. на нейно място е конституирана СВ. ИЛ. ИВ., ЕГН
**********, в качеството й на универсален правоприемник на починалото лице ( л. 114
от делото ).
В исковата молба се твърди, че Т. СТ. ИВ. е взискател по изп. дело № 105/
2017г., по описа на ** П.Н.. С изпълнителен лист от 18.02.2013 г., издаден по ч.гр.д
№2710/2013г. по описа на Районен съд-Пловдив са осъдени длъжниците „***, ЕИК:
**, Н. Н. Н., ЕГН: **********, Т. С. Д., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Т.
СТ. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 12 500 евро, представляваща част от главница в
размер на 50 000 евро - уговорена неустойка в т. IV от спогодба от 09.04.2010г. с
нотариална заверка на подписите, peг. №1291/12.04.2010 г. по описа па ** Н. В.,
вписан под peг. №** на ***, с район на действие PC-Пловдив, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2013г., както и сумата от 1390лв. - разноски
по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано
изп. дело №383/2013 г. по описа на ** М. О. с peг. № 758 и район на действие ОС -
Пловдив. Поискано е налагане на възбрана и такава е наложена на 17.07.2013 г. върху
1
поземлени имоти с идентификатор № 47295.71.149, идентификатор № 47295.71.150 и
идентификатор № 47295.71.152, от които длъжникът по изпълнителното дело Т. С. Д.
притежава ½ идеална част. На основание молба вх. № 16220/ 23.11.2016г.,
горепосоченото изп. дело по описа на *** О. е продължено под. № 20167830400715/
2016г., по описа на ** И. Ч., район на действие ОС- Пловдив. Изпълнителното дело по
описа на **Ч., на осн. § 3, ал. 1 ЗЧСИ, е продължено под № 20179110400105/ 2017г., по
описа на *** П.Н., район на действие ОС- Пловдив. Сочи се, че на дата 17.03.2017г. **
П.Н. е осъществила опис на горепосочените недвижими имоти. Във владение на
същите е установено дружество „***“ **, което се е легитимирало като собственик,
придобил имотите след вписване на възбраната. ** Н. преустановила извършването на
изпълнителни действия по делото, тъй като счела, че е налице спор за собствеността.
Същевременно, „**“ ** не е представило доказателства за предявен собственически
иск и за постановено от съд спиране на изпълнението по производството като
обезпечителна мярка. Ищцата сочи, че многократно е подавала молби до съдебния
изпълнител за продължаване на действията по изпълнението, но нито действията са
продължени, нито е получен отказ за извършването им. Същевременно, по изп. дело №
715/ 2017г., отново по описа на ** Н., дружество „*** било длъжник. В рамките на
това изпълнително производство, ** Н. осъществила редица изпълнителни действия,
включително наложила възбрана и описала процесните имоти, за които приела, че са
собственост на „***. Ищцата поискала спиране на изпълнението по изп. дело № 715/
2017г., но й било отказано. Поискала и да бъде конституирана като взискател, тъй като
изпълнението било насочено срещу имоти, за които в нейна полза е вписана възбрана,
но съдебният изпълнител не се произнесъл по това искане. Впоследствие, по изп. дело
№ 715/ 2017г. била осъществена публична продан на имоти с идентификатори №
47295.71.150 и № 47295.71.152, които били възложени на купувача с постановление за
възлагане, влязло в сила на 01.03.2019г. Впоследствие, с Решение № 1845/ 14.05.2019г.
по гр.д. № 3323/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в, влязло в законна сила
на 22.02.2020г. е уважен предявеният от ищцата, в качеството й на процесуален
субституент на Т. С. Д., иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС. По силата
на цитираното решение е признато, че Д. е собственик на ½ от процесните недвижими
имоти и е отменен констативният нотариален акт, с който праводателят на „*** се
легитимира като собственик на ½ от имотите. Въпреки това, поддържа се, че ищцата е
претърпяла вреди от незаконосъобразните действия на ** П.Н.. Моли се предявеният
иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се
предявеният иск по основание и размер. В отговора на исковата молба се проследяват
подробно извършените по двете изпълнителни дела действия и се излага становище, че
не са налице незаконосъобразни действия от страна на ** Н.. Сочи се, че при
извършения опис на дата 17.03.2017г., съдебният изпълнител е установил, че имотите
се владеят от трето лице- „***, което е придобило права върху тях след вписване на
възбраната по изп. дело № 105/ 2017г. Поддържа се, че са представени документи за
собственост, като праводателят на „** е придобил ½ идеална част от тях по давност, за
което е съставен Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот по обстоятелствена проверка № 68, том 2, рег. № 1836, дело № 268/ 2016г. на Н.
Б.- *** с район на действие РС- Пловдив. Предвид това, ответната страна поддържа, че
не би могла да продължи извършването на действия по изпълнението. По отношение
на изп. дело № 715/ 2017г., то се твърди, че имотите са описани, тъй като „** се
легитимирало като собственик по силата на Нотариален акт № 73, том II, рег. № 1868,
нот. дело № 273/ 2016г. на Н. Б.- *** с район на действие РС- Пловдив. Сочи се, че в
хода на изпълнителното производство ищцата не е представила подлежащ на
изпълнение акт на съд, по силата на който да се спре изпълнението. Предвид това,
2
съдебният изпълнител е осъществил необходимите изпълнителни действия. Дори и да
се приеме, че са налице незаконосъобразни действия на ответника, то ищцата не е
претърпяла вреди. Акцентира все върху факта, че с Решение № 1845/ 14.05.2019г. по
гр.д. № 3323/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в, влязло в законна сила на
22.02.2020г. е уважен предявеният от ищцата, в качеството й на процесуален
субституент на Т. С. Д., иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС. Предвид
това и към момента на образуване на настоящото исково производство, длъжникът Т.
Д. е собственик на ½ идеална част от процесните имоти и изпълнението би могло да се
насочи върху тях. Тоест, същите са годен предмет на изпълнение и ищцата не търпи
вреди от невъзможност да се удовлетвори от тях. Моли се предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
В срок е постъпил отговор и от третото лице- помагач „***. Искът се оспорва
по основание и размер. Проследяват се извършените по двете изпълнителни дела
действия като се излага становище, че всички извършени от съдебния изпълнител
действия са законосъобразни. Третото лице- помагач се солидаризира със
съображенията, изложени от ответника в отговора на исковата молба. Моли се
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и се установяват от приобщените по делото
материали следните обстоятелства: за събирането на сумите по изпълнителен лист от
18.02.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2710/ 2013г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в,
първоначално е образувано изп. дело № 20137580400383/ 2013г., по описа на *** М.
О., район на действие ОС- Пловдив. По посоченото изп. дело, на 17.07.2013г. е
наложена възбрана ( том 7, акт № 132 от 2013г. на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията- гр. Пловдив ) върху следните недвижими имоти собственост на
длъжника по изпълнителния лист Т. С. Д.: ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 47295.71.149, ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
47295.71.150 и ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 47295.71.152, и
трите имота намиращи се в с. ***, общ. ***, обл. ***.
Впоследствие, на основание молба вх. № 16220/ 23.11.2016г., горепосоченото изп.
дело по описа на ** О. е продължено под. № 20167830400715/ 2016г., по описа на ** И.
Ч., район на действие ОС- Пловдив. Изпълнителното дело по описа на ** Ч., на осн. §
3, ал. 1 ЗЧСИ, е продължено под № 20179110400105/ 2017г., по описа на ** П.Н.,
район на действие ОС- Пловдив. *** Н. е насрочила опис на възбранените недвижими
имоти за дата 17.03.2017г. За извършения опис е съставен нарочен протокол ( т. 3, л.
725- 733 от изп. дело № 715/ 2013г., по описа на ** Н.). В протокола изрично е
отразено, че по време на описа във владение на имота е установено трето лице- ***,
което се легитимира като собственик на имотите на основание Нотариален акт № 73,
том II, рег. № 1868, нот. дело № 273/ 2016г. на Н. Б.- *** с район на действие РС-
Пловдив ( т.3, л. 759- л. 761 от изп. дело № 715/ 2013г., по описа на ** Н. ).
Прехвърлител на имотите е лицето С. С. Д., който от своя страна се легитимира като
собственик на основание Нотариален акт № 149, том 26, рег. № 8030, дело № 5906 от
30.03.2006г. на АВ- Пловдив и Нотариален акт за признаване право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 68, том 2, рег. № 1836, дело №
268/ 2016г. на Н. Б.- *** с район на действие РС- Пловдив ( с последния титул е
признато, че С. С Д. е собственик на ½ от възбранените недвижими имоти, на
основание упражнявано давностно владение за период по- дълъг от десет години ).
Дружество *** ( придобило имотите след вписване на възбраната ), е подало
3
жалба вх. № 1812/ 24.03.2017г. срещу действията на *** Н., която с Решение № 710/
23.05.2018г. по в.гр.д. № 455/ 2018г., по описа на ОС- Пловдив е оставена без уважение
( л. 101- 102 от гр. д. № 103/ 21г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в ).
Паралелно с изп. дело № 105/ 2017г., по описа на ** П.Н., район на действие
ОС- Пловдив, се развива и изп. дело № 715/ 2017г., по описа на ** П.Н., където
длъжник е дружество ***. В рамките на изп. дело № 715/ 2017г., ЧСИ Н. е описала
процесните недвижими имоти и впоследствие, с постановление за възлагане от
20.02.2019г., влязло в сила на 01.03.2019г. е възложила имотите с идентификатор
47295.71.150 и идентификатор 47295.71.152 на купувача по публичната продан –
лицето З. А. З. ( л. 8 от гр. д. № 103/ 21г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в ).
Преди влизане в сила на посоченото постановление за възлагане, с искова молба
вписана в Агенция по вписванията на 03.05.2018г., ищцата в настоящото производство,
в качеството си на взискател по изп. дело № 105/ 2017г., по описа на *** П.Н., е
предявила иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС, с който се моли да бъде
признато за установено спрямо С. С. Д. и „***, че Т. С. Д. е собственик на ½ идеална
част от процесните поземлени имоти с идентификатор 47295.71.149, идентификатор
47295.71.150 и идентификатор 47295.71.152 и да бъдат осъдени да предадат владението
върху тях. С Решение № 1845/ 14.05.2019г. по гр.д. № 3323/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, III- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 22.02.2020г. ( л. 50- 52 от гр. д. № 103/
21г., по описа на РС- Пловдив), предявеният иск е уважен и на основание чл. 537, ал.
2 ГПК, Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 68, том 2, рег. № 1836, дело № 268/ 2016г. на Н. Б.-
Нотариус с район на действие РС- Пловдив е отменен.
Предвид гореизложената хронология, то следва да се изтъкне следното от
правна страна: съобразно нормата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност. Предвид това, за да се уважи предявеният осъдителен иск, следва в условията
на кумулативност да намерят своето проявление следните материалноправни
предпоставки: да е налице действие или бездействие на съдебния изпълнител, същото
да е незаконосъобразно, ищцата да е претърпяла вреди и да е налице пряка причинно –
следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразното действие/
бездействие на частния съдебен изпълнител.
По отношение на изп. дело № 105/ 2017г., по описа на ** П.Н., то съдът счита,
че е налице незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител. След като е
осъществен опис на процесните недвижими имоти на дата 17.03.2017г. и е
констатирано, че във владение на имотите е трето лице „***, съдебният изпълнител на
практика е преустановил извършването на изпълнителни действия по делото. Следва
да се посочи и че самият факт на установяване на трето лице в имота, което се
легитимира като собственик, придобил права след вписването на възбраната (
възбраната е от 17.07.2013г., а *** е придобило имотите на 04.08.2016г. ), не се явява
основание за спиране на изпълнението, нито за фактическо преустановяване на
действията по изпълнението. Третото лице *** разполага със защита по реда на чл. 440
ГПК, в което производство като обезпечителна мярка би могъл да поиска спиране на
изпълнението, но по делото не са налице данни за подобно обстоятелство. Предвид
изложеното и след като не е налице някое от основанията по чл. 432, ал. 1 ГПК за
спиране на изпълнението, то за съдебния изпълнител не съществува основание да
бездейства и е следвало да продължи с действията по изпълнението. Впрочем,
подадените в рамките на изп. дело № 105/ 2017г., по описа на *** П.Н. жалби срещу
действията на съдебния изпълнител също не са основание за бездействие, тъй като
съобразно чл. 438 ГПК, подаването на жалбата не спира действията по изпълнението (
4
не са налице данни и ОС- Пловдив да е постановил спиране на изпълнението във
връзка с подадените жалби ).
По отношение на изп. дело № 715/ 2017г., по описа на *** П.Н., съдът не
констатира да е налице незаконосъобразно действие/ бездействие на частния съдебен
изпълнител. С молба вх. № 801/ 23.01.2018г., по описа на ** П.Н. ( л. 110 от изп. дело
№ 715/ 2017г., по описа на *** Н. ), ищцата е поискала да бъде присъединена като
взискател по делото, тъй като изпълнението е насочено срещу имотите, за които още
през 2013г. в нейна полза е наложена възбрана ( като основание за това е посочена
нормата на чл. 459, ал. 1 ГПК ). В конкретния случай, ищцата не следва да бъде
зачетена като присъединен по право кредитор, тъй като тя няма вземане срещу
длъжника по изп. дело № 715/ 2017г., по описа на ** П.Н., който е „***. В тази връзка,
следва да се посочи, че за да бъде зачетен от съдебния изпълнител като присъединен по
право, обезпеченият кредитор по чл.459 ГПК следва да е кредитор или на длъжника
по изпълнителния лист, или на ипотекарния длъжник. В случай, че е обезпечен
кредитор на трето лице, което не е нито едно от изброените ( какъвто е процесният
случай ), то качеството му на присъединен по право кредитор не следва да бъде
зачетено независимо, че има вписана възбрана ( в тази насока- Определение № 134 от
30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 3019/2017 и Определение № 481 от 6.08.2018 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1289/2018г. ). Предвид това, фактът че съдебният изпълнител не се е
произнесъл с нарочен акт по подадената молба за присъединяване и не е взел предвид
ищцата като кредитор при разпределението, не представлява нарушение. С молба от
02.04.2018г. ( л. 171- 172 от изп. дело № 715/ 2017г. ), ищцата е поискала спиране на
изпълнението, но не е изложила обстоятелства, които да налагат това и не е
представила подлежащ на изпълнение акт на съд, по силата на който да се спре
изпълнението. Действително, на дата 02.05.2018г. в Агенция по вписванията е вписана
искова молба, с която ищцата като кредитор на Т. С. Д. предявява срещу С. С. Д. и ***
иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС, но вписаната искова молба от една
страна не е представена с молбата от 02.04.2018г. адресирана до съдебния изпълнител,
а от друга не са налице данни съдът да е постановил като обезпечителна мярка по
висящото исково производство спиране на изпълнението. Предвид това, не се
установява *** П.Н. да е осъществила спрямо ищцата незаконосъобразно действие или
да е бездействала, в противовес със законовите норми.
Съобразно гореизложеното съдът счита, че ответникът ** П.Н. е реализирала
неправомерно поведение единствено по изп. дело № 105/ 2017г. Същевременно обаче,
в рамките на настоящото производство не се установи ищцата да е претърпяла вреди,
които да са в пряка причинно- следствена връзка с поведението на ответника. Както бе
посочено по- горе ищцата е предявила иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл.
108 ЗС, с който се моли да бъде признато за установено спрямо С. С. Д. и **, че Т. С. Д.
е собственик на ½ идеална част от процесните поземлени имоти с идентификатор
47295.71.149, идентификатор 47295.71.150 и идентификатор 47295.71.152 и да бъдат
осъдени да предадат владението върху тях. С Решение № 1845/ 14.05.2019г. по гр.д. №
3323/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в, влязло в законна сила на
22.02.2020г. (л. 50- 52 от гр. д. № 103/ 21г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в ),
предявеният иск с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС е уважен изцяло и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за признаване право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 68, том 2, рег. № 1836, дело №
268/ 2016г. на Н. Б.- *** с район на действие РС- Пловдив е отменен. Исковата молба
по повод на която е образувано съдебното производство е вписана в Агенция по
вписванията на дата 03.05.2018г. ( л. 74 от делото ). Същевременно, постановлението
за възлагане на недвижимите имоти с идентификатор 47295.71.150 и идентификатор
47295.71.152 е влязло в сила на 01.03.2019г. ( л. 8 от делото ). Публичната продан на
5
недвижим имот не представлява оригинерен способ за придобиване на права, поради
което с отпадане правата на праводателя, отпадат и тези на правоприемника. Тоест,
след като с влязло в законна сила съдебно решение е признато, че Т. С. Д. ( който е
длъжник на ищцата по изп. дело № 105/ 2017г. ) е собственик на ½ идеална част от
горепосочените недвижими имоти, то отпадат правата на купувача по публичната
продан, осъществена по изп. дело № 715/ 17г. (арг. чл. 499 ГПК ). От това следва и че
за ищцата не съществува каквато и да било пречка от процесуален характер, да поиска
изпълнителните действия да бъдат насочени срещу процесните имоти, които са
намират в патримониума на длъжника Т. Д.. Впрочем, до приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция не бяха представени доказателства ищцата да е
отправила искане до съдебния изпълнител, за насочване на изпълнението срещу
процесните недвижимости, от които Т. Д. притежава ½ идеална част. Последното
обстоятелство обаче, е поставено изцяло в зависимост от волята на ищцата и
ответникът не носи отговорност за това поведение. Съобразно гореизложеното и
доколкото се установява, че процесните имоти са годен предмет на принудително
изпълнение, то явно е и че ищцата не търпи вреди от невъзможност да се изпълнява
върху тях ( каквито твърдения са обективирани в исковата молба ). Съдът счита за
нужно да посочи и че самата методика, по която ищцата формира претенцията си за
обезвреда, налага разбирането, че тя претендира вреди, не под формата на претърпени
загуби, а пропуснати ползи (поддържа, че предвид незаконосъобразните действия на
съдебния изпълнител, не може да насочи изпълнението срещу процесните недвижими
имоти, а оттам и пропуска възможността да се удовлетвори от стойността им ). В тази
връзка, пропуснатите ползи не представляват предполагаема вреда, а е нужно да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност
не се предполага (релевантни са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар и същото
да е произнесено във връзка с пропуснати ползи при договорна отговорност ). Както
вече бе посочено, за ищцата като взискател по изпълнително дело № 105/ 2017г., по
описа на ** П.Н. не съществува пречка да насочи изпълнението си срещу процесните
недвижими имоти и да се удовлетвори от получената им стойност при публична
продан.
Предвид гореизложеното, за имуществото на ищцата не са настъпили
неблагоприятни последици, които да подлежат на репариране от ответника и
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на
разноски в полза на ответника. Представени са доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер от 580 лв. ( л. 122 от делото ), за която сума ищцата следва да бъде
осъдена.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. ИЛ. ИВ., ЕГН ********** ( в качеството й на
универсален правоприемник на починалата в хода на процеса Т. СТ. ИВ., ЕГН
********** ) срещу ** П.Н., рег. № **, район на действие Окръжен съд- Пловдив иск с
правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се претендира ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., частична претенция от такава
6
в общ размер от 70 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от *** П.Н., в качеството й на частен съдебен изпълнител, при
неправомерно изпълнение на задълженията й по изп. дело № 105/ 2017г. и изп. дело №
715/ 2017г., и двете по описа на ** П.Н., район на действие Окръжен съд- Пловдив,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата
/20.02.2019г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК СВ. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, да
заплати на ** П.Н., рег. № **, район на действие Окръжен съд- Пловдив, сумата от
580 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната
на ответника, а именно- „***, ЕИК ****.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7