№ 388
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100608441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. Л. К. – защитник на
подсъдимата Г. М. А. срещу Присъда от 15.09.2023г., постановена по НОХД № 16851/2020г.,
по описа на СРС, НО, 23 състав.
С присъдата подсъдимата А. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при
условията на чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
години при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК е
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено
по НОХД № 489/2014г. на РС – Несебър, като е определен първоначален строг режим на
изтърпяване.
Подсъдимата Г. А. е била осъдена да плати на М. В. М. сумата от 221 196 лева –
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
С въззивната жалба и допълнението към нея са наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се становище за липса на надлежен доказателствен анализ, както и за неяснота на
мотивите относно правната страна на деянието. Извежда се предубеденост на съдебния
състав. Твърди се несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна по повдигнатото обвинение и за отхвърляне на предявения граждански иск. При
1
условията на евентуалност се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Х.Д. –
упълномощен защитник на подсъдимата, в която са наведени допълнително доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, а така
също и за пристрастност на съдебния състав, разгледал делото. Твърдят се пороци в
мотивите на първата инстанция, в частност - липса на такива. Наведени са и възражения за
допуснати процесуални нарушения и в хода на досъдебното производство, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимата, изразяващи се в неяснота на описание на
повдигнатото обвинение в обвинителния акт. По същество се твърди наличие на гражданско
правни отношения и в този смисъл несъставомерност на деянието. Претендира се
неоснователност на предявения граждански иск поради изтекла давност. Оспорва се и
процесуалната възможност за изменение на неговия размер в наказателното производство.
Обосновава се явна неправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция; алтернативно
– за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава и отхвърляне на
предявения иск; алтернативно – за изменение на присъдата в частта относно наложеното
наказание чрез неговото намаляване или замяна с друг вид санкция.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. М.М. –
упълномощен защитник на подсъдимата, в която отново се развиват доводи за допуснати
процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон.
По делото е постъпил отговор – възражение срещу депозираната въззивна жалба, от
адв. С. З. – повереник на частния обвинител и граждански ищец М. М.. Твърди се
неоснователност на въззивната жалба и се моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
В разпоредително заседание от 13.01.2025г. по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е
приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
доказателства.
Допълнително по искане на защитата е допуснат и разпитан в хода на въззивното
съдебно следствие свидетел с оглед установяване на характеристични данни по отношение
на Г. А..
В съдебно заседание защитниците на подсъдимата поддържат въззивната жалба и
допълненията към нея, както и исканията си, обективирани в тях.
Представителят на СГП оспорва жалбата и счита първоинстанцонната присъда за
правилна и законосъборазна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец също счита жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на първостепенния съдебен акт.
Подсъдимата в хода по същество поддържа изложеното от нейните защитници. В
последната си дума моли за връщане на делото на първата инстанция или за оправдателна
присъда.
Софийски градски съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, прие следното:
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, което влече след себе си отмяна на атакувания акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доводите за това са следните:
В хода на досъдебното производство подс. Г. М. А. е била привлечена към наказателна
отговорност за това, че: на 20.07.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
2
облага, използвала неопитността и неосведомеността на М. В. М., като я мотивирала да й
прехвърли безвъзмездно собствеността на апартамент, находящ се на адрес: гр. София, бул.
„Евлоги Георгиев“ №****, и с това й причинила имотна вреда в големи размери 94 522,39
лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С обвинителния акт, въз основа на който е било образувано първоинстанционното
производство пред районния съд по НОХД № 16851/2020г., е повдигнато идентично
обвинение.
В съдебно заседание на 31.05.2023г. на основание чл. 287 НПК по искане на прокурора
съдът е допуснал изменение на обвинението, като същото е придобило следния вид: СРП
обвинява Г. М. А. за това, че: на 20.07.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, използвала неопитността и неосведомеността на М. В. М., като я мотивирала да й
прехвърли безвъзмездно собствеността на апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги
Георгиев“ № **** и с това й причинила имотна вреда в големи размери, а именно 221 196
лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С оглед измененото обвинение, в съдебно заседание на 28.08.2023г. по искане на
повереника, съдът е допуснал изменение на приетия за съвместно разглеждане граждански
иск от М. М. срещу Г. А. за причинени имуществени вреди, в частта относно неговия размер
чрез увеличаването му, като същият се счита предявен за сумата от 221 196 лева.
Първият порок, който се констатира, касае съдържанието на самата присъда. Видно от
същата, СРС, 23 съства е признал подсъдимата Г. А. за извършване на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е пропуснал един от съставомерните
факти, на които се позовава прокуратурата при повдигане на обвенението, а именно, че,
използвайки неопитността и неосведомеността на М. В. М., подсъдимата да я е мотивирала
да прехвърли правото на собственост на процесния апартамент безвъзмездно.
Фактът на безвъзмездно прехвърляне е съществен, доколкото представлява част от
фактологията, на която прокуратурата се позовава, за да изведе наличието на измама,
повдигайки обвинение именно в този смисъл – прехвърлянето да е станало безвъзмездно.
При така постановената присъда, на практика е налице и противоречие между нейното
съдържание и мотивите на първата инстанция, в които СРС е изложил твърдения за
безвъзмездност на сделката. Това от своя страна води до липса на корелация между присъда
и мотиви, която е необходимо условие за законосъобразност на съдебния акт, тъй като не би
могла да бъде изведена волята на съда по нужния недвусмислен начин.
На следващо място, видно от съдържанието на мотивите на СРС, липсва надлежен
анализ на всички събрани доказателства, който предполага посочване на доводи на съда –
кои конкретни доказателства кредитира и кои не, както и въз основа на кои кокретни
доказателства, какви факти приема за установени. Само формалното изброяване на
събраните по делото доказателства и доказателствените срества и твърдението, че същите са
непотиворечиви и кореспондиращи помежду си, не е достатъчно, за да бъде приета яснота
на волята на първоинстепенния съд. Последният е длъжен да изложи конкретни доводи,
поради които кредитира отделните събрани по делото доказателства, както и въз основа на
тях кои контретни факти приема за установени.
На пракика, в доказателствени анализ на СРС се съдържат по-подробни доводи
относно показанията на свид. М. М.. Липсва, обаче, каквото и да е подробно и конкретно
обсъждане на останалите гласни доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите В.М., Н. М., Г.Р. и М.И., като същите единствено се споменават от съда, без да
се обсъждат по какъвто и да е начин. Още повече, че за част от свидетелите са били
приобщени чрез прочитане и показанията им от досъдебното производство, като съдът не е
посочил изрично кои показания на свидетелите кредитира /тези, дадени пред съда или
дадените пред разследващ орган/ и поради какви причини.
3
Порок на мотивите представлява и липсата на обсъждане на писмените доказателства,
приобщени по делото, от гледна точка на тяхната доказателствена стойност, като липсва и
описание на конкретните факти, които се установяват въз основа на тях. Такъв подробен
анализ е необходим, тъй като писмените доказателства имат съществено значение за
установяване на голяма част от релевантните факти, свързани с условията, при които е била
сключена процесната разпоредителна сделка. Обсъждането на писмените доказателства се е
изразило единствено в тяхното изброяване, което освен това е и неизчерпателно, доколкото
съдът е посочил, че се е позовал и на „останалите документи, приобщени към
доказателствения материал“.
Наред с това, незаконосъобразно според настоящия състав, първата инстанция като
част от фактическата обстановка е възприел факти касателно събития от живота на
пострадалата М. М., позовавайки се на заключенията на СППЕ /като не става ясно дали
основна или допълнителна експертиза/, а именно: че „Попадайки през процесния период в
нездрава среда, поради наивността й и невъзможността й за зряла, критична оценка на
мотивите на другите хора, била многократно подвеждана и доведена до финансов провал“. В
тази връзка съдът ще припомни, че експертните заключения на вещите лица могат да бъдат
кредитирани с оглед отговорите на въпроси, за които са необходими специални знания. В
случая специалните знания, заради които са били назначени двете СППЕ от досъдебното
производство и в съдебното такова, са касаели установяване на психичното състояние на М.
М. към инкриминираната дата и към момента на разглеждане на делото с оглед
наличието/липсата на способност същата да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и с оглед наличието/липсата на свидетелска
годност. Всякакви изводи относно други факти, за които не се изискват специални знания,
следва да бъдат установени чрез надлежно събрани по делото и допустими по НПК
доказателства и доказателствени средства.
В контекста на изложеното по-горе за липса на надлежен доказателствен анализ, СГС
ще посочи и следните констатации:
От мотивите на съда не става ясно въз основа на кои конкретни доказателства съдът е
приел за установено, че неустановени по делото лица, продаващи книги на улицата, били
предложили на пострадалата – тя да вземе заеми, за да наемат те книжарница, в която да
работи и Д.Т. /с когото пострадалата живеела в едно домакинство/. Тази неяснота е налице,
тъй като в дадените пред съда показания на 01.03.2023г. свидетелката е заявила, че е
изтеглила пари за наема на книжарницата, тъй като Д.Т. нямал откъде да ги вземе, а пред
разследващ орган /показанията й от ДП са прочетени изцяло/ е заявила, че едно от лицата
/С./ бил предложил на Д.Т. да наемат заедно помещение за книжарница, която да е обща,
като си разделят разходите по наема и обзавеждането, а Д.Т. я помолил да изтегли сумата от
1500 лева, не някое от другите лица.
В контекста на изложеното, не става ясно от доказателствения анализ на съда, въз
основа на кои конкретни доказателства /респективно обстоятелства/ е направил извод за
съучастие между неустановените лица, визирани по-горе, и подсъдимата Г. А.. Видно на стр.
13 от мотивите, съдът посочва, че пострадалата хронолигично описва „предварително
обмислени и съгласувани действия на подсъдимата и нейни неустановени съучастници“,
както и че прехвърлянето на имота било „преследван резултат от съучастниците“.
За съучастие СРС говори и в правните си изводи, където изрично сочи, че „възбуденото
заблуждение у пострадалата чрез създаване на посочените неверни представи за
основанието и условията на разпореждането е резултат на предварително обмислени и
съгласувани действия на подсъдимата и нейни неустановени съучастници, довели до
цинично ограбване на пострадалата“. Впоследствие се твърди от съда, че „подписването на
договора за прехвърлянето на процесния имот е престъпен резултат, преследван от
подсъдимата и съучастниците й“.
4
Не става ясно, обаче, въз основа на кои конкретни доказателства, а от там и въз основа
на кои факти, приети за установени от съда, последният прави изводи за наличие на
съучастие между подсъдимата и трети неустановени лица касателно повдигнатото
обвинение, в частност въз осова на кои факти съдът е извел общност в умисъла между
подсъдимата и неустановените лица, касателно конкретно повдигнатото обвинение.
Такъв подробен анализ е необходим още повече, доколкото с обвинителния акт
подобни факти /за съучастие/, не се твърдят, още по-малко е повдигнато обвинение за
съучастие между подсъдимата и трети лица, а така също и за възбуждане на заблуждение от
страна на подсъдимата, незавасимо дали като самостоятелен акт или в съучастие.
Визираният анализ е необходим, тъй като СРС в мотивите си твърди - причиненият
престъпен резултат във връзка с престъплението, вменено на подсъдимата като
самостоятелно извършено, да е следствие на действия и на трети лица, твърдейки съучастие
с тях, макар да липсва обвинение по смисъла на чл. 20 НК. Липсват и конкретни доводи за
това - въз основа на кои конкретни действия/бездействия на подсъдимата, а така също и на
третите неустановени лица, съдът е достигнал до извод за общност в умисъла, като такава
дори не се споменава от съда.
Подобен подход е недопустим и води до незаконосъобразност на атакувания акт,
доколкото подсъдимата е осъдена въз основа на нови фактически и правни положения, по
които не се е защитавала.
Все в този смисъл са и следващите констатации, като видно от правните изводи на
СРС, първата инстанция е приела, че изпълнителното деяние на инкриминираната дата,
осъществено от подсъдимата, се е изразило освен в използване на неопитността и
неосведомеността на пострадалата, така и в използване на вече възбуденото в един
предходен момент заблуждение у М., което заблуждение било в резултат на съвместните
действия на подсъдимата и неустановените по делото съучастници, които освен това били и
предварително обмислени и съгласувани. Както беше посочено по-горе, относно последните
изводи липсва надлежен доказателствен и правен анализ. Отделно, съдът приема като част
от престъпната деятелност на подсъдимата изпълнително деяние – използване на вече
възбудено заблуждение у пострадалата чрез създаване на неверни представи за основанието
и условията на разпореждането, и то в един предхождащ инкриминираната дата момент, по
каквито житейски, а и правни факти, подсъдимата също не се е защитавала.
Най-сетне, никъде в мотивите на съда, не са изведени конкретни факти и обстоятелства
от обективната действителност, които да са били относими към конкретната сделка,
сключена от М., и за които пострадалата да не е била осведомена, и която неосведоменост за
конкрените обстотелства да е била използвана от подсъдимата при извършване на деянието.
В тази връзка въззивният съд ще припомни, че неосведомеността по смисъла на чл.
209, ал. 2 НК представлява липса на достатъчно информация относно факти и обстоятелства
от заобикалящата действителност у пострадалото лице, но тези факти и обстоятелства
трябва да касаят и да са относими към конкретната сделка.
Аналогични са и доводите на СГС относно твърдяното от първата инстанция в
правната страна използване на неопитността на пострадалата от страна на подсъдимата. И
тук липсват посочени от първата инстанция обстоятелства, които да сочат за неопитност
при пострадалата относно начина на осъщестяване на разпоредителните сделки с имоти
/каквато сделка се твърди в обвинителния акт да е сключена на инкриминираната дата/.
Още по-малко, в мотивите първата инстанция е засегнала въпроса за неопитност и
неосведоменост при пострадалата за това как да управлява имуществото си, каквито
твърдения са изложени в обвинителния акт, за да се обуслови вмененото на подсъдимата
престъпление.
На практика е налице още едно съществено противоречие между присъда и мотиви,
5
тъй като от една страна съдът е осъдил подсъдимата за престъпление по чл. 209, ал. 2 НК, а
именно за това, че на инкриминираната дата е използвала неопитността и неосведомеността
на пострадалата, като я мотивирала да й прехвърли правото на собственост на имота си /в
присъдата липсва твърдение, сделката да е била безвъзмедна, както е повдигнато
обвинението/, като мотивите в тази връзка са изцяло формални, липсват на практика
конкретни фактически и правни доводи.
От друга страна, СРС твърди възбуждане на заблуждение у пострадалата, което било
осъществено от страна на подсъдимата в съучастие с трети неустановени лица относно
основанието и условията на разпореждането, което осъществява. Твърди се, че
заблуждението се е изразило в обещание на подсъдимата да й помогне на пострадалата да
погаси заемите си, като й даде друг заем, срещу което М. фиктивно да се разпореди със
собствеността върху жилището си, като привидно удостоверяват и плащането на цена за
него. Най-сетне, твърди се в мотивите – това възбуждане на заблуждение да е осъществено
от подсъдимата и съучастниците й в момент, който предхожда инкриминираната дата, по
каквите фактически и правни положения подсъдимата не се е защитавала.
На следващо място, налице и неяснота в правните изводи на съда относно момента на
настъпване на съставомерния резултат. От една страна, според СРС подписването на
договора за прехвърляне на процесния имот е престъпният резултат, преследван от
подсъдимата и нейните съучастници и престъплението е довършено по време и място,
където е настъпила имотната вреда, а вредата е налице, когато е отпаднала възможността
пострадалото лице да се разпорежда с вещта – предмет на престъплението /този извод
принципно е верен/.
От друга страна и в противоречие с тези свои изводи, районният съд добява, че макар
да е подписала договора за прехвърляне, пострадалата юридически не е прехвърлила
правото на собственост, тъй като договорът като нищожен, не е произвел действия /съдът се
е позовал на чл. 152 ЗЗД/. Това свое право /да се разпорежда с имота, респективно правото
си на собственост/ пострадалата била загубила на по-късен етап, а именно, когато имотът
бил придобит при условията на добросъвестно владение от страна на трето лице, на което
подсъдимата била прехвърлила имота, като тази придобивна давност била изтекла на
28.12.2021г.
При така изложеното от първата инстанция, е налице неяснота относно волята на съда,
а именно към кой момент според него са настъпили вредите за пострадалата, в частност, не
става ясно към кой момент според СРС е било довършено престъплението.
Следващият порок в мотивите, касае определения режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като първата
инстанция, макар в присъдата да е посочила като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“
ЗИНЗС, в мотивите липсват конкретни доводи в тази насока, от които да се установи защо
съдът приема, че са налице условията на посочената норма.
Изцяло липсват и мотиви относно приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1
НК наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по НОХД № 489/2014г.
на РС – Несебър, както и относно определения режим на изтърпяване за това наказание -
строг.
Констатираната непълнота и противоречия между присъда и мотиви, и в самите
мотиви на СРС на практика води до липса на такива и рефлектира върху правото на защита
на подсъдимата, мотивирайки отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Отделно от изложеното до тук, въззивният съд намира, че констатираната непълнота и
противоречия в мотивите на първата инстанция, и конкретно тези, свързани с
съставомерността на вмененото престъпление по чл. 209, ал. 2 НК, е предизвикана и от
6
качеството на внесения в районния съд обвинителен акт, който не отговаря на изискванията
за съдържание, поставени в нормата на чл. 246, ал. 2 НПК – липсва нужния минимум на
описание на фактическите обстоятелства, които да обуславят повдигнатото обвинение и по-
конкретно, начина на неговото извършване.
В тази връзка съдът ще посочи следното:
В конкретния случай след изменение по реда на чл. 287 НПК е повдигнато обвинение,
което се различава от първоначалното единствено по размера на причинената вреда.
Това обвинение, е подкрепено в обстоятелствената част на обвинителния акт на първо
място с твърдения за притежаван граничен интелект от М. М. – такъв в екстремно ниски
стойности, който не подстигал до интелектуален дефицит, като личността й носела белезите
на емоционална и поведенческа незрялост, некритичност, податливост на чуждо влияние и
предразположение към това да недооценява неблагопиятните въздействия от поведението.
Твърди се сключен от нея договор на дата 29.06.2016г. за получаване на заем от 6135,50 лева
от „Кредитна къща Еврокомерс“ ЕООД, и договор за ипотека на процесния недвижим имот.
Посочено е, че непосредствено след това се запознала с обвиняемата, която преценявайки
ниския й интелект, в резултат на който пострадалата била изключително неопитна и
неосведомена за това как да управлява имуществото си, решила да се възползва от това и да
набави за себе си имотна облага. Подсъдимата я казала, че може да й плати дължимата от
нея сума по заема, но срещу това М. трябва да й прехвърли собствеността върху процесния
недвижим имот, като я уверила, че ще подължи спокойно да ползва жилището като свое,
независимо, че няма да е нейна собствеността. В резултат на видимата си неопитност и
неосведоменост, М. приела предложението на подсъдимата и на 20.07.2016г. прехвърлила
собствеността върху имота на подсъдимата с договор за покупко-продажба, като в договора
била посочена цена на имота 66 000 лева, докато пазарната стойност била 94 522,39 лева.
Посочено е, че в деня на сделката преди да посетят нотариуса, подсъдимата и пострадалата
посетили офис на „ДСК“ АД, като подсъдимата превела по сметка на М. сумата от 9000
лева, която впоследствие М. веднага изтеглила и я предала на подсъдимата и тази операция
била направена няколко пъти, докато общата сума на постъпилите и след това върнати на
обвиняемата пари не достигнала сумата от 66 000 лева. Двете лица заедно с вносните
бележки посетили нотариалната картора на нотариус М.И., където бил сключен договора за
покупко-продажба, като М. заявила пред нотариуса, че е получила покупната цена на имота,
вярвайки в уверенията на обвиняемото лице, че ще продължи да ползва имота като свой.
Посочено е, че с това действие, престъплението било довършено, като на постадалата били
причинени имуществени вреди в размер на пазарната стойност на имота. Най-сетне,
посочено е, че след няколко месеца подсъдимата влязла във владение на имота и лишила М.
от ползването му.
При така описаната фактическа обстановка, според СГС, е налице непълнота, а от там
и неяснота на описание на обвинението.
В тази връзка съдът на първо място ще припомни, че хипотезата на нормата на чл. 209,
ал. 2 НК предвижда следните форми на изпълнителното деяние на измамата: използване на
„заблуждение“ – когато адресатът има вече създадена невярна представа за обстоятелствата,
съобразно които извършва имуществено разпореждане, като деецът се възползва от нея;
използване на „незнанието“ /отсъствие на знание за определени факти, което се експлоатира
от дееца/; използване на „неопитност“ /отсъствие на достатъчно житейски и практически
опит относно начините за сключване на сделки, тяхната форма или други съществени
обстоятелства/; използване на „неосведоменост“ /липса на достатъчно информация относно
факти и обстоятелства от заобикалящата действителност/. Т.е., при всички тези хипотези се
касае за пасивна измама.
В конкретния случай се твърди използване на неопитността и неосведомеността, като
само общо се твърди, че те касаят въпроса за това как пострдалата да управлява
7
имуществото си. Никъде не се твърди, да е липсвал достатъчно житейски и практически
опит относно начините за сключване конкретно на имотни сделки, тяхната форма или други
съществени обстоятелства, доколкото повдигнатото обвинение касае именно този тип
сделки. Никъде не са изложени и твърдения във връзка със сочената неосводоменост, а
именно - с каква конкретна информация относно факти и обстоятелства от заобикалящата
действителност, касаещи конкретната разпоредителна сделка по прехвърляне на собствения
си имот, пострадалата не е разполагала.
В този смисъл, само изложеното, че пострадалата била неопитна и неосведомена за
това как да управлява имуществото си, е твърде общо и не е достатъчно, за да се приеме
надлежно описание на обвинението.
Действително, прокурорът е изложил твърдение за наличие на граничен интелект при
М. – такъв в екстремно ниски стойности, който не подстигал до интелектуален дефицит,
като личността й носела белезите на емоционална и поведенческа незралост, некритичност,
податливост на чуждо влияние и предразположение към това да недооценява
неблагопиятните въздействия от поведението. Тези твърдения, обаче, касаят психичното
състояние на пострадалата /подобни факти са изложени и от първата интанция в мотивите,
обосновавайки се с приетите по делото СППЕ/. Твърдението, обективирано в обвинителния
акт, че граничният интелект при пострадалата бил съобразен от подсъдимата, която
преценила, че М. била изключително неопитна и неосводомена за това как да управлява
имуществото си, и решила да се възползва от това, като беше посочено по-горе, е общо и в
никакъв случай не може да се приеме като твърдения за „неопитност“, която да се е изразил
в отсъствие на достатъчно житейски и практически опит относно начините за сключване на
конкретно разпроедителни сделки с недвижими имоти, тяхната форма или други съществени
обстоятелства, нито за „неосведоменост“, която да се е изразила в липса на достатъчно
информация относно факти и обстоятелства от заобикалящата действителност, които да са
касаели конкретната разпоредителна сделка.
Неяснотата на описание на обвинението произтича и от това, че от една страна е
повдигнато обвинение за използване на неопитност и неосведоменост при пострадалата на
дата 20.07.2016г. – датата на сключване на самата сделка, която форма на изпълнителното
деяние предполага пасивно поведение от страна на дееца. В противоречие с това обвинение,
в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани активни действия на подсъдимата
още преди инкриминираната дата, а именно – подсъдимата убедила пострадалата, че може
да й плати заема, който дължала на кредитната фирма, но срещу това трябва да й прехвърли
собствеността върху процесния имот, като освен това я уверила, че ще продължи да ползва
имота си като свой; пострадалата в резултат на неопитността си и неосведомеността си
приела предложението и на инкриминираната дата, след като извършили няколко действия
по внасяне и изтегляне на суми по/от сметката на пострадалата /които били върнати на
подсъдимата/, сключила процесния договор, с който прехвърлила имота си на подсъдимата
безвъзмездно.
Така описаната фактология сочи за активни действия от страна на подсъдимата и то
още преди инкриминираната дата, които са свързани с въздействие върху психиката на
пострадалата, и които принципно са характерни за форма на изпълнителното деяние-
възбуждане на заблуждение, а не за използване на неопитност и неосводоменост и то на
инкриминираната дата.
Това, наред с факта, че в обвинителния акт липсва описание на конкретни
обстоятелства, свързани с твърдението за използване на неопитността и неосведомеността
именно на инкриминираната дата, а именно обстоятелства, които да сочат за отсъствие на
достатъчно житейски и практически опит при пострадалата относно начините за сключване
на конкретната сделка, нейната форма или други съществени обстоятелства /неопитност/ и
за липса на достатъчно информация относно факти и обстоятелства от заобикалящата
8
действителност, свързани с конкретната сделка /неосведоменост/, води до неяснота на
описание на обвинението, което също препятства правото на защита на подсъдимата.
В този смисъл, в обвинителния акт е допуснато смесване между съставите на
"активната" измама по чл. 209, ал. 1 НК и "пасивната" измама по чл. 209, ал. 2 от НК, което
води до неяснота на обвинението още на етап съставяне на обвинителен акт.
При подобно конструиране на обвинителния акт, съдът намира, че обвинението не е
било ясно и точно формулирано, каквато преценка не е била извършена от първостепенния
съд в хода на разпоредителното заседание.
Отделно, и районният съд също е допуснал процесуални нарушения, които бяха
обсъдени по-горе в изложението, и които по своята същност представляват липса на мотиви
относно значими за правилното решаване на спора факти и обстоятелства. Следва да се
отбележи, че законосъобразното произнасяне от първостепенния съд изисква и наличието на
изначално годно обвинение, което да рамкира предмета на доказване в съдебното
производство при гарантиране процесуалните права на подсъдимата и на останалите страни
в процеса, каквото в случая не е било налице.
Визираните процесуални нарушения са неотстраними във въззивното производство,
което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на СРС за разглеждането
му от друг състав на съда, от етапа на разпоредителното заседание, в което новият състав ще
разполага с възможността сам да прецени съответства ли съдържанието на обвинителния акт
на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, и в случай на необходимост да се възползва от
правомощията си по чл. 249, ал. 1 НПК.
Настоящият състав за пълнота ще посочи, че не възприема доводите на защитата за
предубеденост на съдебния състав, разгледал и приключил делото като първа инстанция.
Действително, в мотивите на съда се съдържат изрази като „ограбване“ на пострадалата,
„мародерство“, „арогантна и цинична злоупотреба“ с интелектуалната и емоционална
поведенческа незрялост на пострадалата. Същите, обаче, не са от естество, за да събудят
съмнение относно безпристрастността на съда. По делото не се установвяа, събирането на
доказателства да е било едностранчиво, т.е. да са събирани единствено доказателства,
подкрепящи обвинението, или само такива, които да оневиняват подсъдимата, така щото да
личи пристрастност на първостепенния съд в едната или другата насока. Процесуалните
действия са били извършвани в присъствие на всички страни, като съдът е предоставял
нужната възможност на всяка от тях да участва пълноценно в процеса.
Съдът не приема за основателни и следните възражения на отделните защитници,
които ще бъдат обсъдени общо, тъй като в по-голямата си част са аналочини помежду си:
На първо място, видно от съдебното заседание на 04.07.2022г., когато е бил даден ход
на съдебното следствие, съдът е докладвал обвинителния акт, като е дал възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата по делото.
В съдебните заседания, проведени по делото, изрично е отразено от съда приемането
на съответните писмени доказателства, експертизи, приобщаването на гласните
доказателствени средства от ДП, когато това се е налагало.
Обстоятелството, че протоколите от съдебните заседания не са се появявали в ЕПЕП,
както и че с част от тях защитата не е успяла да се снабди, по никакъв начин не препятства
правото на защита на подсъдимата, доколкото последната е имала възможност да се
запознава с материалите по делото лично. Още повече, че самият защитник – адв. К. сочи, че
в съдебните заседания е издадено разпореждане на председателя на състава за предоставяне
на протоколи от съдебни заседания.
Обстоятелството, че съдът в закрито заседание е допуснал изслушването на СОЕ, без
да вземе становище на страните по този въпрос, не представлява съществено процесуално
9
нарушение, доколкото съдът с оглед разкриване на обективната истина може служебно да
събира доказателства, извън исканите от страните по делото. В този смисъл, страните са
имали възможност да вземат становище след изготвяне на самата експертиза относно
нейната относимост, включително обсъждайки даденото заключение във връзка със
съществото на спора. Нямало е пречка, в случай на допълнителни въпроси, такива да бъдат
задавани в съдебно заседание /както е и сторено/, или да бъде назначена допълнителна
експертиза по искане и на самите страни.
Ирелевантен е и доводът на защитата за предубеденост на съдебния състав с оглед
обстоятелството, че след изготвяне на мотивите, въззивната жалба е била оставена без
движение, като са били дадени указания за отстраняване на нейната нередовност, тъй тези
правомощия на съдия от първостененния съд са уредени в разпоредбата на чл. 323 НПК.
Крайният изход на делото, свързан с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, правят безпредметно обсъждането на възраженията на защитниците касателно
правилното прилагане на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание, както и искането им за изменение на присъдата чрез намаляване размера на
наказанието. Ето защо, доводи по съществото на спора няма да бъдат излагани от въззивния
съд. Няма да бъде обсъждан и въпроса относно основатеността на предявения граждански
иск, който след изменение на самото обвинение е бил увеличен в частта относно размера на
претенцията. Настоящият съд, единствено във връзка с възраженията на защитата ще
посочи, че е допустимо изменение на претенцията за имуществени вреди в частта относно
размера, когато същото е предпоставено от изменение на самото обвинение по реда на чл.
287 НПК.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.
3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 15.09.2023г., постановена по НОХД № 16851/2020г., по описа на
СРС, НО, 23 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10