№ 44
гр. Бургас, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000063 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 26 от 01.02.2023 г. по т.д. № 202/2021 г. на Окръжен съд –
Бургас е осъдено “К.” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на “О.” ЕООД сумата 58
760 лв., от която 48 000 лв. с вкл. ДДС – незаплатена от ответника наемна
цена по договор за наем на складова вместимост от 13.08.2020 г., за която са
издадени фактури от 07.01.2021 г., 02.02.2021 г., 05.03.2021 г. и 01.04.2021 г.;
10 000 лв. – неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора за предсрочното му
прекратяване и 700 лв. – обезщетение в размер на законната лихва от датата
на всяка доставка до подаването на исковата молба, както и законната лихва
върху сумата от 48 000 лв. с вкл. ДДС и върху сумата 10 000 лв. от
завеждането на иска до окончателното изплащане. Насрещният иск на
ответника е отхвърлен. Присъдени са разноски в полза на ищеца.
Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са уважени
исковете на ищеца, е останал ответникът “К.” ЕООД, който го е обжалвал с
въззивна жалба, поддържайки че то е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при неспазване на
логическите правила.
Неправилно съдът приел, че през процесния период ищецът изпълнил
изцяло задълженията си по договора за наем на складова база, както и че
нямало доказателства ответникът-наемател да е уведомил наемодателя за
наличие на недостатъци в склада. Неправилно съдът приел, че протоколът от
м. януари 2021 г. не е подписан от представител на наемодателя, както и че не
1
било ясно в какво качество е действал Т.Х., посочен като него представител.
В действителност наемателрят многократно правил възражения за неточно
изпълнение на договора от страна на наемодателя. За възникналите проблеми
били изпратени две уведомления до ищеца.
На 08.10.2020 г. било установено наличие на течове в единия от
складовете и това изрично били посочено като забележка в протокол от
същата дата. Собственикът на склада бил незабавно уведомен, но не взел
мерки, поради което наемателят не можел да ползва склада.
Освен това склад № 2 (1000 мт) не бил освободен и в него се
съхранявали количества, както на наемодателя, така и на трети лица.
Независимо от това наемодателят издавал фактури за цялата договорена
наемна цена от 10 000 лв. и едва през м. ноември се съгласил да намали наема
на 8000 лв., без да направи корекция на вече издадените фактури за м.
септември и октомври. С корекцията на наема от м. ноември наемодателят
потвърдил, че през този период складът не се е ползвал от наемателя. През м.
ноември наемодателят фактурирал наем за същия склад на трети лица. Не
било редно зърно на различни търговци и от различни партиди да се смесва.
В склада освен зърно на третото лица “К.” ЕООД се съхранявало и зърно на
наемодателя. Това се установявало от представените фактури за продажба на
стока, извозена от същия склад № 2.
Не било вярно, че съхраняването на чужда стока станало със съгласието
и знанието на наемателя. Не било важно каква част от склада е заемала
чуждата стока, доколкото било против правилата да се смесва зърнена
продукция. И най-малкото количество чужда стока обезсмисляло
извършената фумигация.
Когато през м. януари 2021 г. след изтегляне на съхраняваното
количество в склад № 3 се пристъпило към внасяне на ново количество,
оказало, че помещението е наводнено, има течове и не е годно за ползване. За
течовете наемодателят бил уведомен още през м. октомври 2020 г.
Протоколът от 18.10.2020 г. бил подписан от Т.Х., разпитан като свидетел.
Установено било, че той е фадромист, оператор на селскостопанска машина,
работи в “О.” ЕООД. В показанията си този свидетел потвърждава, че е видял
теча. Ремонтът бил извършен едва през м. януари. Ако наемодателят беше
извършил ремонта още през октомври, наемателят е щял да има възможност
да ползва наетите площи в пълен обем. Тези обстоятелства се потвърждават и
от показанията на свид. Д. Василев и свид. Т. Николов.
С оглед невъзможността да се ползват два от складовете претенцията на
наемодателя за заплащане на наем по процесните фактури била
неоснователна. Договорът за наем била развален по вина на наемодателя.
Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени, и
отхвърлянето им изцяло.
Въззиваемият “О.” ЕООД е представил писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага контрааргументи по оплакванията на
2
въззивника.
Неоснователно било оплакването, че наемателят не можел да ползва
един от складовете поради теч. По делото било установено, че наемателят е
ползвал два от складовете още от момента на сключване на договора, като в
склад № 3 – 1500 м.т. е имало слънчоглед до 10.12.2020 г., а в скбад № 1 –
3500 м.т. до 16.02.2021 г.
Вярно било, че склад № 2 е предаден на наемателя по-късно – през м.
декември 2020 г., тъй като в него се съхранявала продукция на трето лице. За
процесния период (януари - април 2021 г.) всички складове били предадени
на наемателя и той е можел да ги ползва. Наред с това в предоставените два
склада №№ 1 и 3 е имало достатъчно свободно пространство, за да се побере
цялата закупена от ответника стока.
Оспорва се твърдението, че в началото на м. януари наемателят е
поискал да внесе допълнително количество слънчоглед. Невярно било, че
склад № 3 е бил наводнен и негоден за ползване изцяло. Складът е бил
ремонтиран своевременно. Невярно било твърдението, че наемодателят е бил
уведомен за теча през м. октомври 2020 г.
Оспорва се развалянето на договора, считано от 01.03.2021 г.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с протоколно определение от 18.05.2023 г.
е прието, че е допустима и ще се разгледа по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искови претенции от “О.” ЕООД
против “К.” ЕООД. Ищецът изложил твърдения, че по силата на договор за
наем от 13.08.2020 г. е предоставил за временно и възмездно ползване на
ответника обща складова вместимост от 6000 мт в плосък склад, състоящ се
от тре сгради – складове №№ 1, 2 и 3. Ищецът извършвал и допълнителни
услуги по приемане и спедиция на зърното, съхранявано в склада. Ответникът
се задължил срещу предоставените му складови площи да заплаща месечна
наемна цена в размер на 12 000 лв. с вкл. ДДС, до 10-о число на месеца, за
който се отнася. На 01.09.2020 г. наемодателят предоставил на наемателя
ползването на наетата складова база с изключение на склад № 2, в който
имало продукция на трето лице. Склад № 2 бил предаден на наемателя на
01.12.2020 г., като за месеците ноември и декември 2020 г. наемът бил
намален с 2000 лв. Наемодателят издавал фактури за дължимия наем, но
наемателят не извършвал плащанията своевременно. За погасяване на
задълженията на наемателя за септември и октомври 2020 г. той прехвърлил в
собственост на наемодателя определени количества слънчоглед. Съм м. април
3
2021 г. наемателят дължал по договора наемната цена за месеците декември
2020 г., януари - април 2021 г., както и стойността на предоставените услуги
по приемане и спедиция на слънчогледа. Наемодателят издал фактури за тези
задължения и в началото на м. април поискал сумите да му бъдат заплатени.
Вместо това на 07.04.2021 г. получил уведомление от наемателя, че
прекратява договора за наем поради неизпълнение от страна на наемодателя.
Със същото уведомление наемателят поискал редуциране на наема, тъй като
от 01.03.2021 г. не ползвали помещенията. На 11.04.2021 г. наемателят платил
наема за м. декември и стойността на допълнителните услуги. Неплатен
останал наемът за месеците януари, февруари, март и април. Ищецът
отправил искане да бъде осъден ответникът да му плати: (1) сумата 48 000 лв.
с вкл. ДДС – неплатена наемна цена по договора; (2) сумата 10 000 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора съгласно чл. 8, ал. 1; (3)
сумата 760 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва; (4)
законното лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането.
Ответникът оспорил исковете. Възразил, че наемодателят на изпълнил
задълженията си по договора за наем. Складовете не били предоставени за
ползване в състояние, съответстващо на изискванията за съхраняване на
зърно, и това наложило да се извърши фумигация за сметка на наемателя.
Наред с това по-късно се установило наличие на течове в единия от
складовете и това било отбелязано в протокол от 08.10.2020. Наемодателят
бил незабавно уведомен, но не предприел мерки. Поради това наемателят
нямал възможност да ползва склада. Друг от складовете (склад № 2) не бил
свободен и в него се съхранявали количества на наемодателя и на трети лица.
Едва през м. ноември наемодателят се съгласил да намали наема на 8000 лв.
Наемателят не бил съгласен със съхраняването на чужда стока, което било
против правилата за съхранение на зърнена продукция и обезсмисляло
извършената фумигация. През м. януари се установило, че наемателят не
може да внесе нови количества в склад № 3, тъй като помещението било
наводнено. Ответникът предявил насрещен иск.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете на
наемодателя изцяло и отхвърлил насрещния иск на наемателя. По отношение
на насрещния иск решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК
настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да
повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивника:
Договорът за наем е сключен между страните на 13.08.2020 г.
Наемателят е платил дължимата месечна наемна цена за периода от
сключването на договора до 31.12.2020 г., една част чрез прихващане на
насрещни задължения, друга – чрез плащане. Наемателят е платил и
стойността на предоставените му допълнителни услуги. Страните не спорят,
4
че склад № 2 е бил предаден на наемателя за ползване по-късно, през м.
декември, като това е станало причина за намаляване на наема за м. ноември
2020 г. Няма данни по делото до 31.12.2020 г. наемателят да е повдигал
възражения за неизпълнение на договора от страна на наемодателя. Вярно е,
че в протокола за извършена фумигация от 08.10.2020 г. се съдържа
констатация за течове от покрива на склада, но този протокол е съставен
между наемателя и трето лице “Б. ООД и няма данни наемодателят да е
уведомен за такива течове до 31.12.2020 г. С факта на извършените плащания
на задълженията до този момент наемателят е демонстрирал, че е получил
насрещната престация на наемодателя, че я приема без възражения и дължи
от своя страна изпълнение на задълженията по договора.
Спорът по делото е относно дължимостта на фактурираните от
наемодателя месечни наеми за м.м. януари – април 2021 г. През този период и
трите склада са били предоставени на наемателя и той е имал възможност да
ги ползва. Не се спори, че през втората половина на м. януари наемодателят е
извършил ремонт на покрива на склад № 3 с цел отстраняване на течове. Това
се подкрепя от представените актове обр. 19 за извършени СМР от 21.01.201
г. и от 23.01.2021 г., както и от показанията на свид. Т.Н. Покривът на слада е
протекъл след проливни дъждове, което е отразено в протокол от 12.01.2021
г., като ремонтът е извършен след спирането на дъждовете. Вследствие на
теча неизползваеми са били около 10-015 кв.м. от площта на склада.
Обстоятелствата, свързани с протичането на покрива и ремонта му, не
могат да обосноват извод, че от страна на наемодателя е налице неизпълнение
на договора за наем и това неизпълнение е основание за разваляне на
договора от насрещната изправна страна. Ремонтът е извършен в разумни
срокове, от наемодателя и за негова сметка. По време на протичането на
покрива и ремонта в склада не се е съхранявала продукция на наемателя. За
наемателя не е възникнало субективното потестативно право да развали
едностранно договора за наем на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и уведомлението му до
наемодателя в този смисъл не е произвело действие. Страните са останали
обвързани от договора за наем през целия исков период от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г.
След като през процесния период от време наемодателят е предоставил
на наемателя ползването на складовите помещения, неизправна страна по
договора се явява наемателят, който не е изплатил уговорената наемна цена,
която дължи на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Поради неизпълнението наемателят
дължи уговорената в договора неустойка, както и обезщетение за забава на
осн. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на инстанциите съвпадат, обжалваното
решение на Окръжен съд – Бургас ще се потвърди в обжалваната част.
По начало въззиваемият ищец има право на разноски на осн. чл. 78, ал.
2 ГПК и претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК в размер на
2500 лв. за платен адвокатски хонорар. Представен е договор за правна
5
помощ с уговорено възнаграждение в този размер и отбелязване, че
възнаграждението ще се плати по банков път. Тъй като не са представени
доказателства за извършено плащане на възнаграждението, разноски в полза
на ищеца няма да се присъдят.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 01.02.2023 г., постановено по т.д. №
202/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е осъдено
“К.” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на “О.” ЕООД сумата 58 760 лв., от която 48
000 лв. с вкл. ДДС – незаплатена от ответника наемна цена по договор за наем
на складова вместимост от 13.08.2020 г., за която са издадени фактури от
07.01.2021 г., 02.02.2021 г., 05.03.2021 г. и 01.04.2021 г.; 10 000 лв. –
неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора за предсрочното му прекратяване и 760
лв. – обезщетение в размер на законната лихва от датата на всяка доставка до
подаването на исковата молба, както и законната лихва върху сумата от 48
000 лв. с вкл. ДДС и върху сумата 10 000 лв. от завеждането на иска до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6