Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260019
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

№ 260019

 

град Първомай, 09.04.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 245 по описа на Съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000435 / 05.08.2020 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на В.А.Н., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 / 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер 2000 (две хиляди) лева.

В Жалбата от В.А.Н. чрез процесуален представител адвокат П.Й.В. *** се излага довод, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози сочи общо необходимостта от валиден документ за упражняване на дейност, а в текста на 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата конкретно е упоменато изискването да не се извършва превоз без валидно удостоверение за психологическа годност, за каквото нарушение е следвало да се наложи предвидената санкция от 500 лева, защото документът на жалбоподателя е с изтекъл срок. Редовно призовани за съдебно заседание на въззивната инстанция, нито В.Н., нито адвокат П.В. се явява за лично упражняване правото на защита.

Въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; със Становище рег. № 52-00-54-4825 /5/ 19.11.2020 година от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив се излагат подробни доводи по съществото на делото и се иска Наказателното постановление да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна:

На 21.07.2020 година с композиция от пътни превозни средства в състав – влекач „Скания Р 500 ЛА“ с ДК № *** и полуремарке „Кроне СДП 27“ с ДК № *** (собственост на „Ваго Транс 76“ ЕООД) В.А.Н. *** до склад на улица „Стефан Стамболов“ № 60А в град Първомай, област Пловдив.

На същата дата от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив е подаден сигнал, че при спиране за проверка на пътната композиция с акцизни стоки е констатирано, че на водача е изтекло удостоверението за психологическа годност и по разпореждане на Директора си на място в склада в град Първомай са изпратени инспектори от Отдел „Контрол“ К.С.К. (актосъставител) и Г.Д.Д..

Там служителите при Автомобилната администрация в град Пловдив установяват В.Н., който през това време разтоварва полуремаркето и който им представя документи, между които Пътен лист от 13.07.2020 година (бланка № 0147112), Товарителница № 0054 / 17.07.2020 година и Удостоверение № 351400 / 03.04.2017 година за психологическа годност, валидно до 03.04.2020 година.

В присъствието на жалбоподателя му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия А – 2019 № 274855), с който са приобщени копия от Пътния лист и Товарителницата, както и Удостоверението за психологическа годност и разпечатка от дигиталния тахограф на сканията.

Въз основа на Акта е издадено процесното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по съответния ред по НПК писмени доказателства и административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

Правилно на жалбоподателя е вменено в отговорност нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 / 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, чийто текст визира, че едно от изискванията към водача на автомобил за обществен превоз на товари е да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, като в случая това е Наредба № 36 / 15.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (§ 2 от преходните и заключителните й разпоредби).

От доказателствената съвкупност може да се направи несъмнен извод, че към инкриминираната дата – 21.07.2020 година, от жалбоподателя (водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата) е извършен обществен превоз на товари по смисъла на §1, т. 1 и т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози при изтекло удостоверение за психологическа годност още на 03.04.2020 година, след която дата в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 36 / 15.05.2006 година лицето подлежи на ново психологическо изследване.

Точно е посочена следващата се за нарушението санкция по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, който гласи: Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение, а Наредба № 33 / 03.11.1999 година е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози (§ 2 от преходните и заключителните й разпоредби).

С оглед на горното настоящата инстанция намира, че към инкриминираната дата са налице материалноправните предпоставки за санкциониране на В.А.Н. по Закона за автомобилните превози за неизпълнение на императив по Наредбата от 03.11.1999 година, а във връзка с изложените в Жалбата възражения следва да се отбележи, че деянието представлява и нарушение по Закона за движението по пътищата, като липсва конкуренция между двата нормативни акта.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН – то е строго определено от закона и административнонаказващият орган не може да преценя размера му.

Отчита се, че на 28.07.2020 година жалбоподателят се снабдява с ново Удостоверение за психологическа годност – № 648705, но изпълнението на законово изискване за осъществяване на автомобилни превози не прави извършеното нарушение на просто извършване такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид, за да се приложи чл. 28 от ЗАНН – общественият превоз на пътници и товари е свързан със засягането на правата на трети лица и стриктно разписаните правила при упражняването на дейността целят обезпечаване на максимална сигурност на транспорта и изобщо на движението по пътищата, а в конкретния казус явно действията на органите на реда стимулират В.Н. да си извърши ново психологическо изследване.

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган.

По изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № 36-0000435 / 05.08.2020 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на В.А.Н., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 / 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер 2000 (две хиляди) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:             (п)                 

СЗ