№ 21110
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110106069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* против М. П. Я., ЕГН
********** (като наследник на П. К. Я., ЕГН **********, починал в хода на заповедното
производство) и Н. К. Я., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на
ответниците на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 46, находящ се в гр. С............,
аб. № 290713, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците имат качеството
потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията
за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат обезщетение за периода на забавата
в размер на законната лихва. Ищецът счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Счита, че ответниците му дължат
разделно – по ½ от следните суми: 6819,91 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане;
1559,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия; 16,29 лв., представляваща цена на услугата дялово
1
разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане; 4,20
лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 30.07.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. по
ч. гр. д. № 48432/2021 г. по описа на СРС, 24 състав. Моли съда да признае за установено, че
всеки от ответниците му дължи посочените суми в условията на разделност – по ½ от тях.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. П. Я.,
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, че той и неговият наследодател са консумирали за процесния апартамент
топлинна енергия, както и че са собственици на имота. Оспорва количеството и качеството
на начислената топлинна енергия. Не оспорва, че е наследник на П. К. Я., но възразява
неговият наследодател да е бил собственик на имота. Твърди, че имотът не е обитаван нито
от него, нито от наследодателя му, а само и единствено от ответника Н. К. Я.. Относно
претенцията за цена на услуга за дялово разпределение сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, че исковата сума съответства на припадащия се дял от стойността на
дължимата от етажните собственици цена и за определянето й са спазени изискванията на
чл. 139 и сл. ЗЕ. Твърди, че не е изпадал в забава за заплащане на исковите суми. Възразява
за погасяване на част от вземанията по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К. Я..
Ответникът Н. Я. не взема становище и в хода по същество.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна
енергия - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от
ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците
право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената до
имота на ответниците топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение.
В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена
през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
2
изискуемостта им.
По възражението за давност, наведено от ответника М. Я. с отговора, в тежест на ищеца е
да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността
за процесните вземания.
На първо място спорен по делото е въпросът дали ответниците имат качеството на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по
описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда,
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по
същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване – по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка
на топлинна енергия.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през исковия
3
период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед
притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.
Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 43, том XIV от 01.06.1988 г., че Главна дирекция за
изграждане на София при СНС е продала на Кирил П. Я., ЕГН ********** процесния
недвижим имот – новопостроено жилище № 46, находящо се в жилищна сграда – блок №
981, вх. Б, ет. 7 в ж. к. „Люлин“ в гр. София, състоящо се от една стая, кухня и сервизни
помещения, с площ от 44,75 кв. м., заедно с припадащите се избено помещение № 19 и 1,285
% идеални части от общите части на сградата.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетото удостоверение за наследници изх. №
РЛН23-УГ52-104/14.07.2023 г. на Столична община, район „Люлин“, че Кирил П. Я., ЕГН
********** е починал на 05.02.1993 г., като е оставил за свои наследници по закон – Н. К.
Я., ЕГН ********** (син) и П. К. Я., ЕГН ********** (син), всеки от които е наследил по ½
идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Не се спори, а и се
установява от приетото удостоверение за наследници изх. № РВЕ21-ЕВ00-229/12.10.2021 г.
на Столична община, район „Възраждане“, че П. К. Я. е починал на 20.09.2021 г. (след
исковия период), като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си М. П. Я., ЕГН
**********, с оглед което ответниците се легитимиран по силата на наследствено
правоприемство като собственици на по ½ част от имота.
Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ответниците през процесния период са били титуляри на правото на собственост върху
имота, с оглед което и предвид законовата уредба на ЗЕ се явяват насрещна страна по
продажбеното правоотношение с предмет топлинна енергия за същия имот. Следва да се
посочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
4
силата на закона предвид качеството на ответниците на собственици на имота през
процесния период.
Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът
претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от ответниците
при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за 1/2 част от
неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия период. В тази
връзка с оглед оплакванията на ответника М. Я., че имотът е използван единствено от
ответника Н. Я., съдът приема, че обстоятелството кой фактически е ползвал имота е
ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника, тъй като законът свързва
качеството потребител с носителя на правото на собственост или на ограничено вещно
право на ползване, какъвто безспорно е и ответникът М. Я.. По делото няма приложено
заявление – декларация за откриване на партида лично от името на ответника Н. Я., поради
което отговорността на ответниците за заплащане на стойността на доставената до имота
топлинна енергия следва да се ангажира при условията на разделност – съобразно
притежаваните квоти в съсобствеността.
Не е спорно също така, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че
сградата, в която се намира имотът е топлоснабдена. Установено е, че на проведеното на
12.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен
договор за услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. От данните по делото
става ясно, че през исковия период подизпълнител на това дружество – фирма „Директ“
ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в режим
на етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, като през исковия период
не е осигуряван достъп за отчет до уредите в имота и са съставяни изравнителни сметки
след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети надлежно попълнени
протоколи за неосигурен достъп до уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., индивидуални справки за периода м. 05.2017 г. – м.
04.2019 г., както и документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки
за периода на представител на етажната собственост.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието заключение
на съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи. От заключението на
вещото лице настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в
която се намира топлоснабденият имот, е измервано и отчитано от общ топломер.
Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са били за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е
осъществявано от „Директ“ ЕООД. За процесния период за имота е начислена топлинна
енергия за отопление за имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. За периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г.
не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало
5
три отоплителни тела, с монтирани разпределители на ТЕ, за които (служебно) са начислени
- общо 5816,861 дялови единици и е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни
тела в имота - 9698,240 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
3
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 108 м - 885,429 кВтч, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ. За периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. нe е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало три отоплителни тела, с
монтирани разпределители на ТЕ, за които (служебно) са начислени - общо 5543,608 дялови
единици и е начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота - 7449,199 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За
имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
3
обем 108 м - 954,31 1 кВтч и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ. Според вещото
лице дяловото разпределение за процесния период е извършено съобразно нормативната
уредба. След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за
процесния период възлиза на сумата от 6759,19 лв. Вещото лице е подчертало, че тази
сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по
тях. Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в размер на
16,29 лв. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Посочено е и че общият топломер е преминавал
метрологични проверки на 10.07.2015 г., на 18.05.2017 г. и на 15.04.2019 г., като не са
констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е
бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните, която
съдът кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че няма данни за
извършени плащания на сумите, предмет на процеса. Общата стойност на изравнителните
сметки за периода 05.2017 г. – 04.2019 г. е в размер на 236,36 лв. и представлява разлика за
доплащане. От изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън
процесния период. Стойността на потребената ТЕ за периода 05.2017 г. – 04.2019 г., с
включени изравнителни сметки за същия период е в размер на 6819,91 лв., а законната лихва
за забава е в размер на 1559,39 лв., изчислена от първия ден след срока за плащане на всяко
задължение за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г. Има и неплатени 9 броя месечни такси
за дялово разпределение за периода 08.2018 г. – 04.2019 г. на обща стойност 16,29 лв., за
което е начислена и законна лихва за забава в размер на 4,21 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия на стойност 6759,19 лв. Тази енергия е начислена при
условията на установения по делото неосигурен достъп до имота за отчет на уредите, което
е предвидено като възможност в действащата през процесния период нормативна уредба.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, като според вещото лице изчислението по
6
изравнителните сметки е правилно. Начисляването на служебна енергия представлява
изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в
режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите
за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 41, ал. 1, изр.
последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се
констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама
свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача.
Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост,
които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените
уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения
достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители
на етажната собственост. В конкретния случай по делото са представени документи,
посредством които ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на
наредбата служебно количество на топлинна енергия, което след това е фактурирал. Не се
твърди и доказва ответниците да са се възползвали от възможността да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата, поради което съдът приема, че
топлинната енергия е начислена правилно. Вещото лице е работило не само по
представените от ищеца доказателства, които са оспорени от ответника М. Я., но и въз
основа на допълнително изискани от топлофикационния район и от фирмата, извършваща
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като няма данни, които да внасят
съмнение в извода на вещото лице. Ето защо съдът приема иска за главница за топлинна
енергия за доказан до размер от 6759,19 лв., всеки от ответниците дължи по ½ от тази сума,
или по 3379,59 лв.
Ответникът Н. Я. не е подал отговор на исковата молба, не е направил възражения срещу
дължимостта на сумата за главница, поради което спрямо него искът за главница за
топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 3379,59 лв., съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 3409,95 лв. Като законна последица от уважаване
на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът М. Я., в срока по чл. 131 ГПК, е направил възражение за погасяване на
сумите по заповедта за изпълнение по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
7
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.08.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 20.08.2021 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 13.06.2018 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 05.2017 г. - м. 03.2018 г. включително, тъй като вземането за м. 03.2018 г. е
станало изискуемо на 15.05.2018 г., или непогасени са вземанията за периода м. 04.2018 г. –
м. 04.2019 г. (вземането за м. 04.2018 г. е станало изискуемо на 14.06.2018 г. и не е
обхванато от погасителна давност). Въз основа на приложените по делото документи и
данните от СТЕ, както и общата фактура за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. съдът
приема, че непогасена по давност е сумата от общо 3892,70 лв. (за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. – 3695,99 лв. и за м. 04.2018 г. – 196,71 лв. – съгласно сума по фактура и
приспадане пропорционално на сумата за връщане по изравнителната сметка), съответно
ответникът М. Я. дължи 1/2 част от нея или 1946,35 лв., до който размерът искът за главница
спрямо този ответник е основателен и следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 3409,95 лв. Като законна последица от уважаване
на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните
в хода на производството доказателства е установено, че услугата е извършвана през
процесния период от „Директ“ ЕООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В
8
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според същите условия редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този
иск е доказан по основание и по размер за сумата от 16,29 лв., от която всеки от ответниците
дължи по 8,14 лв. (съобразно и заявеното искане в молба на ищеца от 04.03.2022 г.).
Началната дата, за която се претендира цена на услуга за дялово разпределение е м. 08.2018
г., поради което няма вземания, които да са погасени по давност и искът е основателен в
пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са
приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3,
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено
след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва да се дължи
след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от
отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване на общата фактура на
интернет - страницата на дружеството, в какъвто смисъл са оплакванията в отговора на
исковата молба, които биха били релевантни в случай, че приложение намират
общите условия на ищеца от 2014 г., каквато не е настоящата хипотеза.
По отношение на ответника Н. Я., който не е направил възражение за погасителна
давност и съдът прие, че дължи главница за топлинна енергия в размер на 3379,59 лв.,
лихвата за забава е дължима за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г. и изчислена по реда на
чл. 162 ГПК е в размер на 772,75 лв., до която сума искът за лихва за забава следва да бъде
уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 779,69 лв.
По отношение на ответника М. Я., лихва за забава се дължи само върху непогасената по
9
давност главница – чл. 119 ЗЗД. Съдът прие, че е дължима главница за топлинна енергия в
размер на 1946,35 лв. за периода м. 04.2018 г. – м. 04.2019 г. За вземането за м. 04.2018 г.
лихва се дължи от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г., а за вземанията за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2019 г. лихва се дължи от 15.09.2019 г. до 30.07.2021 г. Съобразявайки погасената по
давност част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по
всяка от изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли на
основание на чл. 162 ГПК, че искът за лихва за забава е основателен за сумата от 365,71 лв.,
до която следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 779,69 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,20 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 329,52 лв. – държавна
такса, 450 лв. – депозити за експертизи, 10 лв. – такси за издаване на съдебни удостоверения
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в
минимален размер от 100 лв., или общо 889,52 лв. (от които всеки от ответниците е
задължен за сумата от 444,76 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът М. Я. следва да заплати на ищеца сумата от 245,70
лв., а ответникът Н. Я. – сумата от 440,58 лв.
За заповедното производство ищецът претендира разноски в размер на 168 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение, или общо 218 лв. (от които всеки от
ответниците е задължен за сумата от 109 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът М. Я. следва да заплати на ищеца сумата от 60,21
лв., а ответникът Н. Я. – сумата от 107,98 лв.
От ответника М. Я. се претендират разноски в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2022 г. и 100 лв. –
депозит за експертиза, общо 600 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете на ответника се дължи сумата от общо 268,53 лв. – разноски
за исковото производство.
От ответника Н. Я. не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. С............. (наследник на починалия в хода на заповедното производство длъжник
П. К. Я., ЕГН **********) дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1946,35 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 46,
находящ се в гр. С............, аб. № 290713 за периода 01.04.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.08.2021 г. до плащането, като отхвърля иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3409,95 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 31.03.2018
г., като неоснователен и погасен по давност; сумата от 8,14 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2018
г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.08.2021 г. до плащането; сумата от 365,71
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за
периода 15.09.2018 г. - 30.07.2021 г., като отхвърля иска за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 779,69 лв., като неоснователен и погасен по давност, за които
вземания по ч. гр. д. № 48432/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.09.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. С............., дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3379,59 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 46,
находящ се в гр. С............, аб. № 290713 за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.08.2021 г. до плащането, като отхвърля иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3409,95 лв., като неоснователен; сумата от 8,14 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия
имот за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.08.2021 г. до
плащането; сумата от 772,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2018 г. - 30.07.2021 г., като отхвърля иска
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 779,69 лв., като неоснователен, за
които вземания по ч. гр. д. № 48432/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 07.09.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.........., срещу М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. (като
наследник на починалия в хода на заповедното производство длъжник П. К. Я., ЕГН
**********) и Н. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 4,20 лв.
(всеки от ответниците по 2,10 лв.), представляваща мораторна лихва върху стойността на
11
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.07.2021 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. (като наследник на
починалия в хода на заповедното производство длъжник П. К. Я., ЕГН **********) да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 245,70 лв. - разноски в исковото производство
и сумата от 60,21 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, сумата от 440,58 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 107,98 лв. -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..........,
да заплати на М. П. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 268,53 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Директ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С................., на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12