Решение по дело №335/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 80
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20217110700335
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 80

гр.Кюстендил, 04.05.2022г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№335/2021г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

   Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Р.Г.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, както следва: 1. за заплащане на сумата от 30 000 лв. /след допуснато изменение в с.з. – увеличение размера на иска/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 21.10.2016г. до 21.10.2021г., настъпили в резултат на лишаване от баня по график - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и 2. за заплащане на сумата от 10 000 лв. /след допуснато изменение в с.з. – увеличение размера на иска/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 21.05.2021г. до 21.10.2021г., настъпили в резултат на невъзможност за поддържане на лична хигиена, поради липса в затворническата лафка на сапун и перилни препарати - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Претендира разноски.

                Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за недоказаност на исковете по основание и размер.

               Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Р.Г.Й. изтърпява в затвора гр.Бобов дол наказание „лишаване от свобода“ /срав. справка за правното положение на осъдения/. Във връзка с наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му на баня по график са представени от ответната страна утвърден от началника на затвора график за баня на лишените от свобода, заповед рег.№398а/23.06.2021г. за въведена организация за ползване на водата в спалните помещения и санитарните възли и 4 бр. докладни записки за възникнал проблем с налягането на водата във връзка с осигуряване на баня за втора група на лишените от свобода на 21.10.2021г.

Във връзка с наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му за поддържане на лична хигиена, поради липса в затворническата лафка на сапун и перилни препарати ответникът е депозирал два договора – договор за обществена поръчка от 11.03.2020г. със страни Държавно предприятие „Ф. з. д.“ /ДПФЗД/ и „К. Г.“ ООД и предмет „Извършване на периодични доставки на перилни, почистващи препарати и домакински пособия“ и договор от 03.11.2021г. със страни Държавно предприятие „Ф.з. д.“ и „Т. Е.“ ООД и предмет „Доставка на перилни, почистващи препарати и домакински пособия“ за нуждите на лавки и бюфети и администрацията в ТП на ДПФЗД. Приети като доказателства са и списъци за вечерна проверка, в които е отбелязвано получаването от лишените от свобода на сапун, прах за пране и веро от администрацията на затвора; заповед №Л-1811/2 от 21.04.2020г. на гл.директор на ГД“ ИН“ – София за утвърждаване на таблица №6 за полагащи се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, ведно с утвърдената таблица №6.

Събрани са гласни доказателства. Св.Е. сочи, че през лятото на 2021г. в лафката не е имало сапун и прах за пране. Банята не може да се осъществява когато са по график, тъй като водата се пуска за много кратко време – за около 15-20 мин. Който успее да се изкъпе добре, другите не се компенсират. Свидетелят С. заявява, че за периода 2014г. – 2018г. е имало много случаи когато не е имало топла вода за къпане и вода за пиене. Провеждали са се групови съвети, на които проблема е обясняван с аварии.

От показанията на св.Г. и св.Х. се установява графика за баня на лишените от свобода, начина на компенсиране на лишените от свобода при авария или липса на топла вода, разпределянето на перилни и почистващи препарати на затворниците по групи.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран субект и пред компетентен да ги разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.

 Основателността на иска за неимуществени вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

По първия иск вредите се претендират като причинени от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в лишаване от баня по график. С разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС се регламентира осигуряването на условия на лишените от свобода на къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично и респ. в чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС – на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Законовото задължение е изпълнено с утвърждаването от началника на затвора на график за баня на лишените от свобода, като видно от същия /л.62/ втора група, в която е и ищецът, трета и осма група имат право на баня понеделник и четвъртък от 14ч. до 17ч. Действително от показанията на свидетелите се установява, че в определени случаи поради аварии или ниско налягане на водата, в определения график лишените от свобода не са упражнявали правото си на къпане, но са били компенсирани в други дни. Случаи на неупражняване на правото на баня от страна на ищеца не са доказани по делото с годни доказателства. Единствения конкретен случай е от 21.10.2021г. /видно от 4 бр. докладни записки/, при който обаче къпането е осигурено в по-късен час от определения, в обект №39, като мероприятието е протекло нормално.

 Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Изхождайки от дефинициите за изтезания, жестоко или нечовешко отношение по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗИНЗС, а именно че това са всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът приема за недоказано нарушението по чл.3, ал.2 от ЗИНС откъм липса на баня по график. Установените факти по създаването на условия за къпане на ищеца и реалното упражняване на това право сочат на спазване правото на лишените от свобода, вкл. и на ищеца за достъп до баня в степен на осигуряване на минималните им права в този аспект, без накърняване на човешкото достойнство и надхвърлящи неизбежното страдание. Изложеното обуславя извод за неоснователност на иска и отхвърлянето му.

По втория иск вредите се претендират като причинени от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в невъзможност за поддържане на лична хигиена, поради липса в затворническата лафка на сапун и перилни препарати. Търговските обекти в затворите, каквито са затворническите лафки, се стопанисват от Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“ /ДПФЗД/. Съгласно чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС ДПФЗД осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите. Дейността на  предприятието е насочена към повишаване обхвата на трудовата заетост и квалификацията на лишените от свобода, подобряване на битовите и производствените условия в местата за лишаване от свобода и изграждане на нови места за лишаване от свобода. То осъществява дейностите, свързани с упражняване правото на труд от лишените от свобода, при спазване изискванията на ЗИНЗС и трудовото законодателство. Предприятието осъществява дейността си чрез приходи от собствената си дейност и има пълна финансова самостоятелност. По аргумент от представените по делото два договора – от 11.03.2020г. и от 03.11.2021г. и във връзка с правната регламентация, именно ДПФЗД е специализирания орган по ЗИНЗС, в компетентността на който е доставката на перилни и почистващи препарати за лафките в затворите. В този смисъл съдът приема, че след като дейността по осигуряване на стоки в лавките към затвора не се осъществява от служители на ответника ГД „ИН“ – София, а от ДПФЗД, то евентуално претърпени вреди от липсата на перилни и почистващи препарати за поддържане на лична хигиена от ищеца са предявими срещу друг ответник. ГД „ИН“ – София се явява ненадлежен такъв, доколкото не е пасивно легитимиран да отговаря за тези вреди, поради което искът срещу него следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода от правния спор съдът не присъжда разноски на ищеца. Не се дължи и юрисконсултско възнаграждение на ответника, тъй като нормата на  чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

Воден от горното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.Г.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол  обективно съединени искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, както следва: 1. за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 21.10.2016г. до 21.10.2021г., настъпили в резултат на лишаване от баня по график - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и 2. за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 21.05.2021г. до 21.10.2021г., настъпили в резултат на невъзможност за поддържане на лична хигиена, поради липса в затворническата лафка на сапун и перилни препарати - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Кюстендилския административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

            

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: