№ 295/30.12.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти състав, в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:Ваня Стоянова
при секретаря Велина
Митева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 408
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с
чл.145 АПК по
жалба на „ВЕТЕРИНАРНА
КЛИНИКА - СТЕЗИВЕТ“ ЕООД, гр. Елхово против Разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Стезивет“,
находяща се в гр. *, ул. *, стопанисван от
дружеството – жалбоподател и е забранен достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана. Изложени са подробни
съображения за това. Излагат се доводи, че не е налице фактическия състав на
чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Счита се, че самия държавен орган не посочва,
какво точно е закупено за сумата от 6.55лв, за да твърди, че не е издаден
фискален бон. Намира, че липсата на конкретни основания за определяне на срока
за запечатване на обекта, представлява самостоятелно основание за отмяна на адм. акт. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане
на направените по делото разноски, съгласно списък приложен към жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител. Депозира подробно писмено становище, чрез процесуалния си
представител адвокат Т.Ц. от *, с което се поддържа депозираната
жалба.
За ответника се явява главен юрисконсулт К.Л.,
която оспорва жалбата като неоснователна
и претендира да бъде потвърдена издадената от „Фискален контрол“-Бургас заповед
за административна мярка „запечатване на обект“ като мотивирана и
законосъобразна, както и да се присъди дължимото юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция. Заявява,
че депозираната
жалба в настоящото производство е неоснователна и недоказана.
Счита,
че вписването на закупената стока не е елемент от фактическия състав на
нарушението, визиран в разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност и чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 2016 г., по който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Факта, че плащането не е в брой, а е направено чрез
ПОС терминал не освобождава търговеца от задължението да издаде фискален бон, с
който да регистрира по законоустановения ред така
извършената продажба.
Намира
още, че не е задължително да бъде издадено наказателно постановление, още
повече, че разпоредбата на чл.186, ал.1,
буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност е самостоятелна
разпоредба и тя задължава административния орган при констатиране на
административно нарушение, така както са изброени хипотезите, задължително да
приложи административната мярка „запечатване на обект“. Това се извършва
независимо от съставянето на актове, издаване на наказателни постановления или
предупреждения, и санкционирането или не с глоби или имуществени санкции.
Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
полза на ТД на НАП, град Бургас.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: В конкретния случай, видно от
приложените към делото доказателства,
на 26.09.2019 г. била извършена проверка в търговския обект на
дружеството – жалбоподател, а именно ветеринарна клиника „Стезивет“,
находяща се в гр. *, ул. *, при която е установено, че при извършената контролна
покупка на стойност 6.55 лева, заплатена
от проверяващия екип чрез ПОС – терминал,
не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта
фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. С
оглед на това органът, наложил принудителната административна мярка е приел, че
търговецът не е спазил реда за
регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, което съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
и на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС е
наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– ветеринарна клиника „Стезивет“, находяща се в гр. *,
ул. *, стопанисван от дружеството –
жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни. Със същата заповед е допуснато и предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка, като е разпоредено
запечатването да се извърши едновременно с връчването на заповедта. С определение
на ЯАС по адм. дело № 346/2019г. е отменено
разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта, като
определението е оставено в сила с определение на ВАС по адм.
дело № 13763 от 2019г.
Видно от Протокол за
извършена проверка № 0129997 от 26.09.2019г. служители на ГД „Фискален
контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП на 26.09.2019г. в
15.20 часа са извършили оперативна проверка на търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС ветеринарна клиника - Стезивет,
находяща се в гр. *, ул.*, стопанисвана от
„Ветеринарна клиника –Стезивет“ ЕООД, при която е
констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство. При проверката е установено, че за извършено плащане чрез
ПОС-терминал на стойност 6.55 лв и издадена от
ПОС-терминално устройство разписка № 451063/26.09.2019г., не е издадена фискална касова бележка, като е
посочено, че това е видно от разпечатан КЛЕН за 26.09.2019г. Посочено е още, че
за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство,
модел Datecs DP-150,
ИН на ФУ: DT468070 и ФП 02468070, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки при плащането.
На база установеното
в протокола инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил срещу „Ветеринарна
клиника –Стезивет“ ЕООД, Акт за установяване на административно
нарушение серия АА№ 0129997/26.09.2019г. на основание чл. 110 ал. 4 във връзка
с чл. 50 ал. 1 от ДОПК, а въз основа на него и процесната
заповед.
Заповедта е получена от
управителя Л.С. на 02.10.2019 г.
От приложеното по
делото свидетелство за регистрация на фискално устройство, се установява, че в
обект ветеринарна
клиника „Стезивет“, находяща
се в гр. *, ул. * е
въведено в експлоатация ново фискално устройство модел DATECS DP-150
с ИН на ФУ DT 468070
и ФП № 02468070.
Приета като
доказателство е адм. преписка по издаване на процесната заповед.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с
чл.186, ал.4 ЗДДС, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Стезивет“,
находяща се в гр. *, ул. *, стопанисван от
дружеството – жалбоподател и е забранен достъп до него за срок от 14 дни.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. и заповед № 21.06/30.03.2018 г. на ИД на НАП, в
изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на визираната
процедура, но е незаконосъобразна по следните съображения:
За да мотивира
заповедта си административният орган е записал, че на 26.09.2019г. в 15.20 часа са извършили
оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС
ветеринарна клиника, находяща се в гр. *, ул*, стопанисвана от „Ветеринарна клиника –Стезивет“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При
проверката е установено, че за извършено плащане чрез ПОС-терминал на стойност
6.55 лв и издадена от ПОС-терминално устройство
разписка № 451063/26.09.2019г., не е
издадена фискална касова бележка, като е посочено, че това е видно от
разпечатан КЛЕН за 26.09.2019г.
Направен е извода, че
оспорващият отговаря на изискванията на
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез ФУ поради, което следва да регистрира
извършваните от него продажби на ФУ.
За продължителността
на срока за налагане на ПАМ е посочено, че е определен в рамките на
оперативната самостоятелност на адм. орган. Като
мотиви за налагане за 14 дневен срок на запечатване на обекта, е посочено, че лицето
е регистрирано по ДДС, среднодневен оборот-500лв, данъчна
печалба за 2018-7851,32лв, за 2017г.- 2270,52лв. Създадената организация
на работа позволява част от оборота да
не се отчита през фискалното устройство,
невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Направен е извод, че
издаването на касова бележка е нормативно установено задължение, като
неспазването му води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи,
не се отразяват обороти и се стига до намаляване на данъчната основа.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД); сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД
и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за
отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби
чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от
ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3,
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Издаването
на касова бележка е нормативно установено и задължение на субектите,
стопанисващи търговски обекти, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е, при получаване на плащане от клиент, да
издават такава касова бележка. Неизпълнението на това задължение действително
засяга държавния интерес, който се изразява в неотчитане от дружеството на
приходи, а оттам и отклонение от данъчно облагане. В този смисъл следва нарушението да е безспорно
доказано и фиска също да е застрашен. Следва да се
има предвид, че адм. орган никъде не е посочил в
оспорения адм. акт, че при проверката е извършена
контролна покупка от представител на проверяващия орган и е издадена касова
бележка от ФУ. Не става ясно защо е
издадена процесната
ПАМ, след като е извършено плащане с ПОС
терминал за сумата 6.55лв от една страна, а от друга страна както и безспорно е
установил ВАС в определение № 16719 от 09.12.2019г..по адм.
дело № 13763/2019г., се касае за
еднократно неиздаване на фискален бон от фискално устройство,
при липса на установена разлика между фактическата касова наличност и тази
отчетена от монтираното в обекта фискално устройство. Не са констатирани при
проверката и липсват изложени фактически констатации в заповедта за други
нарушения на данъчното законодателство в проверявания обект, сочещи на
системност при неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на
продажбите в стопанисвания търговски обект. Следва да се
отчете също и отразеното в протокола за извършена проверка в обекта,
че при извършена контролна покупка от
инспектор по приходите на стойност 1,60лв за един брой лекарство за паразити,
заплатена в брой, е издаден фискален бон № 0012004/26.09.2019г. в 15.01ч. от
работещо в обекта фискално устройство. При тези факти не може да се приеме, че
създадената в обекта организация води до отклонение от данъчното облагане .
С
обжалваната ПАМ е запечатан обект, регистрирано ветеринарно лечебно заведение,
в което се отглеждат и лекуват на
стационар от ветеринарен лекар животни, като от приложените снимки е видно, че
има животни поставени на системи. Следователно, за да се стигне до издаване на процесната ПАМ, същата следва да е мотивирана, съобразена с
целта на закона и да не поставя в опасност живота на намиращите се на стационар
животни. Действително, неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена
продажба е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по
чл.186 ЗДДС., която има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.
От друга страна процесната
ПАМ е адм. акт, издаването на който трябва да се
съблюдава с принципите заложени в чл. 6 АПК, а именно (1) Административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо.(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава.(3) Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона.(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.(5)
Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Не
на последно място, срокът на принудителната административна мярка се определя
по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност
е упражнена в рамките на закона-14 дни, което съдът намира за необосновано
дълъг за описаното нарушение, което се явява и недоказано. В случая в тази насока
са и мотивите на ВАС в определение № 16719 по адм.
дело № 13763/2019г. на ВАС/от определението/.
Необоснован на така изложените констатации е и изводът на органа в мотивите
на обсъждания акт за "висока степен на обществена опасност, произтичаща от
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във
времето." В тази връзка, дори е налице противоречие в съображенията и
изводите изложени в административния акт, тъй като за твърдяно нарушение с „висока
степен на обществена опасност“ се налага мярка с продължителност 14 дни, при
възможност да се наложи такава за срок до 1 месец.
Следва да се отбележи, че обсъдените
факти и обстоятелства в конкретният случай, по никакъв начин не обосновават
извод за нарушение, свързано с ощетяване на фиска.
Издаденият административен акт е немотивиран, тъй като липсата на конкретни
съображения за обосноваване продължителността на наложената мярка се приравнява
на липса на мотиви въобще, поради което актът е постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се налага за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, но
също така следва да се имат предвид и посочените в чл.22 ЗАНН цели, а именно че
принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
В тази връзка от една
страна при проверката и установяването му административното нарушение е било
довършено, поради което с налагане на мярката нито биха са преустановили бъдещи
административни нарушения, нито биха се предотвратили вредните последици от
тях.
Освен това въпросното
нарушение само по себе си не е причинило вредни последици, т.к. извършените
продажби са се регистрирали чрез работещото фискално устройство и дневните
отчети са били налични в книгата, поради което са се отчитали реализираните
доходи и са се гарантирали бюджетните приходи.
Доколкото се касае за
нарушение, което не е безспорно доказано, няма произтекли вредни последици, то прилагането на
мярката за срок от 14 дни не може да се приеме за съразмерно. В този аспект
мярката засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която се издава акта, поради което е в
пряко нарушение на нормата на чл.6, ал.2 и ал. 5 АПК.
Ето защо в случая
прилагането на принудителната административна мярка запечатване на обект не
съответства на предвидените в чл.22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК
принцип за съразмерност, което води до незаконосъобразност на оспорената
заповед и е основание за отмяната й.
Предвид изложеното
жалбата е основателна и ответната страна дължи направените и доказани разноски по делото от страна на оспорващия в
размер на 550 лева, с оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от АПК.
Водим от горното,
ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-512-0129997/01.10.2019 г., издадена от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Стезивет“ ЕООД, находяща се в гр.
*, ул. *, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е забранен достъп до него
за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на Ветеринарна
клиника „Стезивет“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес на
управление в гр. *, ул. *, сумата от 550/петстотин и петдесет/
лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете