Р Е Ш Е Н И Е
№ 260374
Гр.Пловдив, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 25.02. две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван
Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№44/ 2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на П.З.Т. , ЕГН
**********,***, процесуално представляван от адв.А.Б. против решение №261223/09.11.2020 г.,
постановено по гр. дело №14136/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 12 гр. състав,
В ЧАСТТА, с което се признава за установено по отношение на него, че дължи
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. “ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София , ЖК Младост 4, следните суми за
реално изпълнение по договор за кредитна карта под № ***от 20.12.2015г, за които е издадена заповед за плащане по
частното гр. дело 1706 по описа на РС Пловдив за 2019г.: сумата 1430 лева- главница, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 31.01.2019г до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 01.02.2018 год.
до 06.07.2018 год. в размер на 149.42
лв., както и обезщетение за забава в
размер на 75.47 лв. от
06.07.2018 год. – 11.01.2019 год. Жалбоподателят моли съда да отмени решението
на районния съд в обжалваната част по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в София , ЖК Младост 4 чрез юриск.Н.М. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на
съда. Претендира разноски и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с
пр.осн.чл.422 ГПК.
С въззивната жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел,
че между страните е сключен договор за кредитна карта след като в приложения
договор кредитодател е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК *********, а ищецът е
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК *********, т.е., че ищецът не е доказал качеството си на кредитор по отношение на
ответника; 2. неправилно РС е приел, че между страните е сключен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта след като на Т.
е отпуснат кредит за 1398 лв. за закупуване на телевизор а не договор за
кредитна карта,който не бил подписан от кредитополучателя; 3. че щрифта на
договора бил по-малък от 12 – изискване на чл.10,ал.1 ЗПК; не е разписана
методиката на формиране на ГПР; посоченият лихвен процент не е ясно как точно
се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР; не били посочени условия
за издължаване на кредита, включително и погасителен план, което водило до
недействителност на договора по чл.22 ЗПК.
В отговора на ВЖ са направени
доводи, че изводът на РС, че между страните е възнакнал валиден договор за
револвиращ потребителски кредит е
правилен и законосъобразен, който се подкрепял от приетите по делото писмени
доказателства и назначената ССЕ; че ГПР е изчислен при допускането, че общия
размер на кредита е усвоен незабавно за срок от 1 г. и се погасява на равни
месечни вноски, а ГЛП се изчислява по методиката на чл.9а във р. с чл.33а ЗПК,
когато между страните по договора е договорен променлив лихвен процент,
формиран от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка /§5 ДР към ЗПК/;
счита, че в случая не било налице законово изискване за прилагане на методика
по чл.9а ЗПК към договор за кредит, по който е приложим фиксиран лихвен процент
за целия му срок.
Решението на РС в частта, с което са отхвърлени предявените установителни
искове за над размер от 1430 лева за
главницата – до пълния предявен размер от 1525.88 лева и за обезщетението за
забава – над размер от 75.47 лева до пълния предявен размер от 80.43 лв. - не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на направените оплакавния и доводи във въззивната жалба ПОС
намира следното:
ПОС намира за
неоснователно оплакването на въззивника, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника,
тъй като от направената служебна справка от общодостъпния търговски регистър и
сайта на БНБ се установява следното:от прессъобщение на БНБ от 11.01.2018 г. е
видно, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, ЕИК ********* е прекратило дейността си, считано от 01.02.2018 г.
и негов правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“Франция чрез неговия
клон на територията на РБ. От търговсския регистър на ЮЛ за актуалното състояние
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК ********* е видно, че
същото е клон на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“Франция, от което следва, че
ищецът е правоприемник на кредитодателя по приложения ДПК.
ПОС намира
за неоснователно оплакването на въззивника, че между
страните не бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит
и издаване на кредитна карта, а кредит за 1398 лв. за закупуване на телевизор,
тъй като договора за кредитна карта не бил подписан от кредитополучателя,
поради следното:
На 20.12.2015г.
между П.Т. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,
ЕИК ********* е подписан договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лв., издаване и
използване на кредитна карта ***, от който е видно, че
кредитополучателят е сключил договор за стоков кредит за закупуване на
телевизор „Филипс“ за сумата 1398лв., както и приложение към него MasterCard №*** от 20.12.2015г. за отпускане
на револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лв., издаване и използване
на кредитна карта MasterCard № ***,
съгласно който при усвоен кредитен лимит от 1000 до 2000 лв. кредитополучателят
следва да заплаща минимална погасителна вноска от 120 лв. при фиксиран лихвен процент от 35%, ГПР – 44,90%. Действително, стоковият
кредит за сумата 1398 лв. не е предмет на делото, но в чл.12 от подписания
договор /л.7 от д.РС/ съдържа клауза за издаване и ползване на кредитна карта,
където е казано, че в срок от 18 месеца от първата погасителна вноска
кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя кредитна карта; че всички
задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат само след
активирането й от кредитополучателя. Видно от товарителница /л.23 от
д.РС/, подписана от Т. съгласно приетата по делото неоспорена
съдебно-графологична експертиза /л.93/, същият е получил картата на
21.04.2016г., а от ССЕ се установява, че картата е била активирана на
29.12.2017 г., от което следва, че Т. е приел условията на договора за кредитна
карта /л.17-18 от д.РС/ и се е съгласил с тях.
Неоснователно е и оплакването, че щрифта на договора бил по-малък от 12 – изискване на чл.10,ал.1 ЗПК; че не
е разписана методиката на формиране на ГПР; посоченият лихвен процент не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР; че не били
посочени условия за издължаване на кредита, включително и погасителен план,
което водило до недействителност на договора по чл.22 ЗПК поради следното:
Въззиваемият не е ангажирал доказателства за твърдението си, че щрифта на договора и приложението
му, касаещо издаването на кредитна карта
е по-малък от 12. За да уважи иска в частта за претендираната главница,
първоинстанционния съд е приел, че на
основание чл. 22 от ЗПК договорът е действителен, защото договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, спазени са императивните изисквания на чл.11, ал.1,т.10,т.11,т.12 и т.20 от ЗПК, които изводи се споделят и от въззивния
съд, тъй като съгласно чл.17 от приложението към ДПК /л.18 от д.РС/ ГПР е
изчислен при допускането, че общия размер на кредита е усвоен незабавно за срок
от 1 г. и се погасява на равни месечни вноски с неизменни до каря на срока
разходи, съгласно условията на Договора за кредит, от което следва, че ГЛП не се изчислява по методиката на чл.9а във р.
с чл.33а ЗПК, който е неприложим в случая т.к. между страните по договора не е
договорен променлив лихвен процент.
По делото е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л.Б.В. – заключение от
7.07.2020 г., неоспорена от страните и според съда компетентно изготвена, от
което се установява, че усвоената сума от картодържателя за периода
29.12.2017-15.06.2018 г. е в размер на 1430 лв., а договорната лихва за периода
01.02.2018-06.07.2018 г. е 149,42 лв.; П.Т. не е изплащал погасителни вноски.
Обезщетението за забава за периода от 06.07.2018 г.-11.01.2019 г. върху
усвоената сума от 1430 лв. е 75,47 лв. Въззивникът не е ангажирал доказателства
по делото за плащането на посочената усвоена главница и договорена лихва,
поради което следва да бъде признато за установено по отношение на въззивника,
че дължи исковата сума.Тъй като ищецът е претендирал мораторни лихви, следва да
му се присъдят в посочения по-горе размер върху главницата.
По изложените съображения ПОС намира, че ВЖ е неоснователна, искът е
основателен и доказан и следва да се уважи.
До същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му е
правилно и законосъобразно иследва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на делото въззиваемият има право на разноски пред ПОС.
Такива са поискани и се присъждат в размер на 276 лв., от които 100 лв.-
юриск.възнаграждение и 176 лв.- платени за особен представител.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261223/09.11.2020 г.,
постановено по гр. дело №14136/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 12 гр. състав.
ОСЪЖДА П.З.Т.
, ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК
Младост 4, разноските по делото пред ПОС в размер на 276 лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.