№ 143
гр. Сливен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200999 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от "А.и ТП" ЕООД ЕИК
********* против Наказателно постановление № 563938-F585263 от
02.07.2021 год., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас,
ЦУ на НАП, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр.
чл. 59а, ал.1, изр. трето от Н-18/2006 год.
В с.з. дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява
от процесуален представител по закон или пълномощие. Представя писмено
становище, с което моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно - наказващият орган се представлява от
процесуален представител - юрисконсулт, който моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 04.01.2021 г. от служители на Централно управление на НАП,
Главна дирекция „Финансов контрол”, била извършена проверка по спазване
1
на данъчното законодателство в обект – бензино- газстанция, находящ се в
гр. Сливен, стопанисван от търговско дружество "А.и ТП" ЕООД, с управител
Деян А.. В хода на проверката, било установено, че в обекта има въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката ЕСФП „Ойл-Сис 2.0–Д-KL”, одобрена със свидетелство от БИМ
№169 FS/01.04.2019 год и свързано към нея фискално устройство с номер на
фискалната памет 58005741, регистрирано в НАП с № 4214329. От
дружеството - жалбоподател били представени документи за доставени
горива. Въз основа на тях и след направена проверка в информационните
масиви на НАП – програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна
връзка“ и информационна система „Контрол на горивата“ се установило, че
дружеството - жалбоподател в качеството си на данъчно задължено лице –
получател по доставки на течни горива съгласно чл.118 ал.10 от ЗДДС е
изпратило съобщение за доставка на гориво 707л. бензин по акцизен данъчен
документ с УКН 0000000004664914 /10.07.2019 г. на 09.06.2020 год.
Проверяващите констатирали, че дружеството не е изпълнило задължението
си на датата на постъпване на горивото в обекта да подаде данни в НАП за
цитираната доставка с гориво по изградената дистанционна връзка с НАП
чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. За установено
нарушение на чл. 118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1, изр.трето от Наредба
Н-18/2006 год. на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН, въз
основа на който било издадено и обжалваното наказателно постаноление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява и
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е
длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
2
течни горива.
Според чл.118 ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данните, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство
за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол".
Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета „а" от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от същата
наредба (в относимата към датата на посоченото нарушение редакция) е
предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН)
на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на
УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
3
Съгласно чл.59а ал.3 т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. лице по ал. 1 -
получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение №
23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато
горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според разпоредбата на чл. 59а ал.5
изр.последно от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. данни по ал. 2 и 3 не се
подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.
В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е въведено изключение от това
задължение, а именно, че данни по ал.10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет. /Решение по адм. дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение
по адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС/.
По делото е безспорно установено, че при проверката в търговския
обект било установено, че на 12.12.2019 г. е получена доставка на гориво по
акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 0000000004999912 /12.12.2019 г., в
обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
цитираната наредба, като на датата на доставката, посредством ЕСФП, към
НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система.
Наличието на служебен бон за доставката на гориво от 10.07.2019 г. с
изрично отбелязване „ОК“ означава, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП
до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така установеното се
налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти, не се
установява неизпълнение на задължения към държавата, съответстващ на
фактическия състав по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, поради констатираното
изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не е
на разпоредбата на чл.118 ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а ал.1
изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., въвеждащи изискването
при подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен номер (УКН)
на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и въвеждането на
този УКН да се извършва чрез баркод четец. При това положение е обоснован
извода на въззивния съд, че приложимата правна норма към момента на
4
извършване на нарушението не съдържа срок за подаване на тази
информация. Именно поради това с изменението в ДВ, бр. 8 от 2020 г. този
срок е дефиниран. В случая, както бе посочено по-горе, срокът по чл.118
ал.10 изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради констатираното
изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
Независимо от отчетената с нивомерната система доставка, видно от
приложения по делото на РС - Сливен служебен бон, на 12.12.2019 г. е
направен опит за доставка на документи относно акцизен данъчен документ
(АДД) УКН № 0000000004664914 /10.07.2019 г. Този опит не е приет със
статус 47 и съобщение „Невалиден ADD Номер“. По каква причина
документалната доставка на същия АДД е приета на 09.06.2020 г., но не и
на10.07.2019 г. не е установено от наказващия орган и в този смисъл не са
изяснени обстоятелствата относно твърдяното нарушение.
В случая не е направена и преценка за маловажност на случая от страна
на административнонаказващия орган Видно от събрания доказателствен
материал получената доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на
жалбоподателя и същият е направил опит за изпращане на УКН на АДД на
доставката на същата дата, като данните по доставката са изпратени успешно
на НАП на 09.06.2020 г. преди извършването на проверката в търговския
обект. В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на
чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то
представлява маловажен случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. /В
този смисъл Решение № 17 по КАНД 12/2022 год. на АС Сливен, Решение №
13/02.03.2022 год. по КАНД 9/2022 год. по описа на АС Сливен, Решение №
31/18.03.2022 год. по КАНД 15/2022 год. по описа на АС Сливен/.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира и че нито в
процесния АУАН, нито в обжалваното и издадено въз основа на него НП са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН,
така и в НП е отбелязана датата на извършване на самата проверка –
04.01.2021 год. и че същата се извършва в обект – бензино - газстанция,
находяща се в гр. Сливен, кв. Речица. Посочено е също, че на 09.06.2020 год.
чрез наличната в обекта ЕСФП са подадени данни за доставка на гориво по
АДД с УКН: 0000000004664914 /10.07.2019 г и е следвало това да бъде
сторено на датата на постъпване на горивото в обекта. Тоест липсва
5
посочване на датата на извършване на нарушението. Допустимо да не бъде
посочена дата на извършване на нарушението и това да не представлява
съществено процесуално нарушение, но единствено в случаите, при които
датата на нарушението е определяема от данните, възприети в АУАН и в НП.
В конкретния случай обаче в процесните АУАН и НП относно датата на
извършване на нарушението е посочено единствено, че дружеството –
жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за
гореописаната доставка с гориво на датата на постъпване на горивото в
обекта, но никъде нито в НП, нито в АУАН е посочена коя е тази дата.
Посочен е номер на акцизен данъчен документ, с отразена и дата, но дали тази
дата съвпада и е датата на постъпване на горивото в обекта не е отбелязано.
Датата и мястото на извършване на нарушението освен задължителен
реквизит на НП са и определящи - датата за приложимия материален и
процесуален закон и сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а мястото – за местната
подсъдност, като непосочването им е пречка съдът да осъществи следващия
се служебен контрол.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че следва да отмени
издаденот наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството - жалбоподател сторените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, като
претендираният размер отговаря на разпоредбата на чл. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 563938 - F585263 от
02.07.2021 год., издадено от Началник Отдел "Оперативни дейности" - Бургас,
ЦУ на НАП, с което на "А.и ТП" ЕООД ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.118, ал.10
от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1, изр. трето от Н-18/2006 год,
6
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на
"А.и ТП" ЕООД ЕИК *********, разноски в размер на 300,00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7