№ 2032
гр. Пловдив, 25.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Радослав П. Радев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300501601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е възражение от П. П. И., ЕГН ********** чрез пълномощника
адв. К. К. от АК Пловдив против заповед № 8885 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.12.2022г.,
издадена по ч. гр. д. № 18135 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд,
VIII гр. с.Изложени са обстоятелства относно момента на узнаване от
длъжника за издадената заповед за изпълнение.Претендират се разноски за
настоящето производство.
Заявителят пред настоящата инстанция поддържа, че възражението е
недопустимо и неоснователно, тъй като е подадено след изтичането на
законоустановения срок, като връчването на заповедта за изпълнение било
надлежно извършено.Моли възражението да не бъде прието.Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд при извършената служебна проверка за
допустимостта на производството взе предвид, че възражението е подадено
от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му
съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред и са
изложени обстоятелства относно датата на узнаване за атакуваната заповед за
изпълнение.
Видно е от приложените писмени доказателства, че поканата за
доброволно изпълнение до длъжника П. П. И., ведно с приложената заповед
№ 8885 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 18135 по описа за 2022г. на Пловдивски
районен съд, VIII гр. с., е изпратена по местоработата на длъжника, където е
връчена на 06.03.2023г. на Л. Д. – гл. счетоводител. Същата е разпитана като
свидетел в настоящето производство, като в показанията си е посочила, че не
познава лично П.. Посочила е също, че тя приемала срещу подпис
постъпващите документи в предприятието, вкл. запорни съобщения, след
което ги предавала на служител ТРЗ, който срещу подпис ги предавал на
лицата, до които са адресирани. В случая поканата за доброволно изпълнение
не била предадена на П. П. И. от нея, нито тя е правила отразяване върху
1
документа.
Като свидетел в настоящето производство е разпитана и И. С., която
изпълнявала и функции на ТРЗ в „Тракийски плод“ ЕООД.Осъществявала
трудовата си дейност в сградата за производство на кроасани, като
пристигащата кореспонденция не получавала от първа ръка, а я викали в
основната сграда, да ги приеме.Отделно от това управителят получавал част
от писмата в пощенски клон в Коматево, но при нея не достигали
своевременно.Имало и случаи, когато главният счетоводител Л. Д. получавала
писмата и й ги предавала, за да ги връчи на лицата.Тогава се получавали
забавяния, тъй като повечето работници били на смени и тя не ги виждала
редовно.Предполага, че забавата при връчване на книжата на П. И. се е
получила заради празниците.Отбелязването, че е предадено на лицето на
09.05.2023г., било направено от нея.
При тези данни съдът приема възражението за допустимо, а по
същество намира същото за основателно.
Въз основа на събраните в настоящето производство доказателства
безспорно се установи, че длъжникът е узнал за издадената заповед по чл. 417
от ГПК едва на 09.05.2023г., поради независисещи от нея обстоятелства,
които не е могла да предвиди и преодолее.Вина за несвоевременното
връчване на книжата има трето лице, поело задължение да ги предаде на
адресата.Тези обстоятелства според настоящия състав обуславят наличие на
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК – длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства.Доколкото е предвидена специална разпоредба, приложима в
заповедното производство, общите разпоредби по чл. 46 от ГПК относно
връчването на друго лице и по чл. 66 от ГПК за възстановяване на срока, в
случая са неприложими.Поради това възражението вх. № 52077/06.06.2023г.
се явява подадено в рамките на едномесечния срок по чл. 423, ал.1 от ГПК и
на жалбоподателя следва да се осигури възможност да упражни правата си в
спорно исково производство по реда на чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Предвид гореизложеното възражението следва да бъде прието при
наличие на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК и делото следва да се
върне на заповедния съд за даване на указания по чл. 415, ал.1 от ГПК.
По отношение на искането за разноски съдът намира, че такива не
следва да бъдат присъждани на настоящия етап, доколкото настоящето
определение не е окончателен акт, с който се разрешава спора.Разноски при
приемане на възражението в производство по чл. 423 от ГПК може да бъдат
присъдени единствено в хипотезите на чл. 423, ал. 3 във вр. с чл. 411, ал. 2, т.
3 и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.В останалите случаи
произнасянето по дължимостта на разноските се дава при окончателното
разрешаване на спора.
Така мотивиран Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на П. П. И., ЕГН ********** от гр. Пловдив,
Област Пловдив, ул. „Хисар“ № 28, подадено чрез пълномощника адв. К. К.
от АК Пловдив против заповед № 8885 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.12.2022г., издадена по ч. гр.
д. № 18135 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с.
ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се
процесуални действия с даване на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3