Определение по дело №1901/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4351
Дата: 9 октомври 2024 г. (в сила от 9 октомври 2024 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20243100501901
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4351
гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.

Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501901 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 61319/29.07.2024г. от С. В. Х., с
ЕГН **********, срещу Решение № 2575/08.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20233110114057 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна, 26 състав, с
което съдът ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка с решение №262083
от 28.06.2021 г. по гр.д. №653/2021 г. по описа на РС – Варна, влязло в законна
сила на 17.07.2021 г., като ОСЪЖДА С. В. Х., с ЕГН **********, с адрес в
България гр. Белослав, *, постоянно пребиваващ в Германия, Карлингенщрасе
№7, ап.2 ПК 80992 Мюнхен ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за детето
си М. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.
Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Стара планина“ №20, ет.2, ап.2, в
размер на 500 /петстотин/ лева, считано от 27.10.2023 г., с падеж всяко пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът не е съобразил, че за да
бъде изменен размера на издръжката е необходимо да е настъпило изменение
1
в обстоятелствата. Такива твърдения в исковата молба липсват, както и не са
събрани доказателства за тях. Отделно от това съдът не е съобразил, че
ответникът заплаща издръжка и на още едно дете в размер на 200лв. Твърди,
че ответникът помага на майка му с по-големи суми от определената от съда
издръжка от 200лв., тъй като детето е по-голямо, ученик е, и се нуждае от
повече средства. Съдът не е отчел и получавания от ищцата доход, който е в
размер на 2000лв. месечно. Майката получава и детски надбавки в размер на
250 евро на месец. От своя страна ответникът получава под 2000евро на
месец, тъй като предходният му трудов договор е прекратен на 12.12.2023г. по
медицински причини. Заплаща 675 евро за месечен наем и кредит. Счита, че
съдът неправилно е определил завишен размер на издръжката за дете на 7
годишна възраст от 800лв. Сочи, че по данни на НСИ размерът на средния
месечен разход за едно дете /като се изключат перата, неотносими към
непълнолетните лица като алкохол, данъци и пр./ е 600лв., а съгласно чл. 50
ал. 3 от ППЗЗДт, размерът на гарантирания минимален доход за дете до 14
годишна възраст е 504лв. Този размер следва да бъде разпределен между
двамата родители при съотношение 1 към 2 /1/3 и 2/3/.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
неговата цялост и да отхвърли иска за изменение на издръжката.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Б. Д. Д., с ЕГН **********, в който излага становище за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че
в исковата молба са изложени надлежни твърдения, свързани с увеличените
нужди на детето и промените в социално-икономическите условия в страната.
Сочи, че ответникът живее в Германия, както и че не е поемал никакви
разходи, свързани с дъщеря му, отделно от определената му предходна
издръжка. Сочи, че детето боледува често, за което трябват допълнителни
средства. По отношение на издръжката на другото дете на ответника сочи, че
същата се заплаща доброволно, поради което съгласно цитирана практика на
ВКС, тя не влияе на размера на издръжката по настоящото дело. Твърди още,
че в Германия бащата получава за детето сумата от 224 евро, а заплаща на
детето само 200лв. Признава, че до 12.12.2023г. е получавала сумата от 224
евро, съгласно регламент 883/2004г., тъй като до тази дата бащата е работил по
трудово правоотношение в Германия. След тази дата бащата отказва
съдействие за подаване на необходимите документи, поради което майката
2
получава само сумата от 50 лв., съгласно българското законодателство.
Майката и детето имат и разходи за наем, доколкото все още не им е
предоставено общинско жилище, за което са подали документи. Моли съдът
да приеме, че от дължимата в полза на детето издръжка от 600лв., майката
следва да поеме 1/5, а бащата 4/5. От показанията на свидетелите се установи,
че ответникът получава възнаграждение в размер на 4000евро, като данъчното
облагане в Р Германия е различно от българското, поради което съдът следва
да изследва и законовата основа в чуждата страна и едва след това да се
произнесе по въпроса за получавания от бащата реален доход. Оспорва
получаването от майката на доход в размер на 2000 лв. месечно.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По направените доказателствени искания:
Съдът намира, че следва да уважи направеното от въззиваемата страна
доказателствено искане, доколкото в настоящото производство съдът следи
служебно за интерес на детето, поради което процесуалната преклузия не се
прилага. Доказателството е допустимо и относимо към предмета на доказване.
С оглед на това следва да бъде приложено като доказателство по делото копие
от удостоверение изх. № 92-00-140/21.08.2024г. от работодателя на Б. Д. Д.
„Елдоминвест“ ООД.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
61319/29.07.2024г. от С. В. Х., с ЕГН **********, срещу Решение №
3
2575/08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110114057 по описа за 2023г.
на Районен съд – Варна, 26 състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 28.10.2024год. от 9.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представеното с отговора на въззивната жалба удостоверение изх. № 92-00-
140/21.08.2024г. от работодателя на Б. Д. Д. „Елдоминвест“ ООД.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора
може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде
утвърдено от съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС,
като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация
страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4