Р Е Ш
Е Н И Е
260352/6.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 28.10.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2786 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Н.К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-6252-000431, издадено на 18.06.2020г. от
Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна полиция“, с което му е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП
и административно наказание “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
В
жалбата не се оспорва нарушението. Оспорва се компетентността на органа издал
процесното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично. Подържа жалбата и иска отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 28.05.2020г.
около 12.20 часа възз.К. управлявал лек автомобил с рег. № В5345ВВ в
гр.Варна, по бул.“Цар Освободител“. При движението му той бил спрян от органите
на специализираните полицейски сила–С.М.Г. и негов колега. Причината
управлявания от въззивника автомобил да бъде спрян за проверка бил факта, че бил
без включени светлини. Поради факта, че се движел в светлата част на
денонощието без включени къси или дневни светлини полицейските служители го
спрели и извършили проверка на водача и автомобила. В хода на проверката
служителите на реда констатирали, че липсва задължителното техническо
оборудване на управлявания от възз.К. автомобил, тъй като автомобила се
управлявал без наличието на пожарогасител. Затова, те преценили, че възз.
управлява технически неизправен автомобил.
За констатираното свид. Г. съставил
АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушения по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.70 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го е подписал и
получил препис от него, с възражения. В законоустановения срок възражения също
били депозирани, АНО ги разгледал, но не ги приел.
Въз основа
АУАН Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна полиция“ издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира
изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка
нарушител-водач, заповеди и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел
„Охранителна полиция“ съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл. инспектор в
отделение в СПС-Варна, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра
на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от Началник група към ОДМВР - гр. Варна,
Отдел „Охранителна полиция“, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава
такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице. Полицейските служители на тази длъжност са оправомощени да
издават АУАН по силата на представената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи (л.9, т.1-3), вкл. и в
обхвата на цитираната от жалбоподателя норма – чл.165, ал.1 от ЗДвП. Следва да
се посочи, че нормата на чл.31 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. била
цитираната от жалбоподателя в нейна стара редакция. Относимата редакция, след
изменението в ДВ, бр.56 от 2015г., дава възможност пътният контрол да се
осъществява освен от служители на Пътна полиция и от други служители на МВР, на
които са възложени дейности по контрол на пътното движение. Следователно с
цитираната заповед, при спазване на инструкцията и на чл.189, ал.1, вр. чл.165 ЗДвП, на актосъставителя била предоставена компетентност да издава АУАН. Посочените
заповеди на Министъра на МВР нямат ограничение служителите на полицията за
извършват проверка само извън населени места, каквото твърдение извежда
въззвника. Правилно проверката е осъществена на територията на гр.Варна.
Актосъставителят, като служител на МВР на
длъжност полицейски инспектор, е бил надлежно оправомощен да издава АУАН по
силата на действащата редакция на
чл.31 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. (чл.31. (изм. ДВ, бр.56 от 2015г.) Пътният
контрол се осъществява от служители на Пътна полиция и от други служители на
МВР, на които са възложени дейности по контрол на пътното движение) и
възлагането със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра. Отменената ал.2
на чл.31 от инструкцията предвиждаше изискване за полагане на изпит (2) Със заповеди на директорите на СДВР и
ОДМВР могат да бъдат използвани за осъществяване на пътен контрол и служители
от Охранителна полиция с правомощия по ЗДвП след успешно полагане на изпит),
но същата вече не съществува в правния мир след изменението в ДВ, бр.56 от
2015г. и сега изискване за изпит няма.
Съдът не намира наличието на спор по
отношение мястото, на което е
било установено извършеното нарушение – на територията на гр.Варна, и нито
ЗМВР, нито ЗДвП, нито заповед № 8121з-515/14.05.2018г. ограничава служителите на Охранителна полиция
да извършват проверки по спазване правилата за движение само извън населени
места. Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., която изпълняват
служителите на Охранителна полиция ограничава местата, на които да извършват проверки само до обслужваната
от тях територия.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Съдът намира, че нарушението по пункт І и II от НП е описано от фактическа и
юридическа страна в достатъчна степен, щото жалбоподателят е разбрал в какво
точно е обвинен. Поради което счита, че както АУАН, така и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. В случая,
както от съдържанието на АУАН, така и на НП е безспорно видно за какво
нарушение е ангажирана отговорността на възз.К.. От обстоятелствената част на
двата акта е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то
е за това, че управлява МПС, което е технически неизправно, понеже липсва
задължителното му техническо оборудване- пожарогасител, както и затова, че се е
движело без включени дневни светлини.
Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат
описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е
извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е
преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО
приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
С НП на
въззивника е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението – движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Алинея втора на същия член изисква движещите се по пътя
три- и четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с: 1. обезопасителен триъгълник; 2. аптечка; 3.
пожарогасител; 4.
светлоотразителна жилетка. От своя страна, разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредбата по чл. 147, ал. 1.
Това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно
т.7.2.,
б. "а" от Приложение 5 към чл. 31, ал.1 от
наредбата /Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г.,
бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014 г.,изм., бр. 38 от 2018 г. ,
в сила от 20.05.2018г./, констатираната при проверката неизправност –липса на
пожарогасител се квалифицира като "значителна“ техническа неизправност.
Нещо повече, и съгласно чл. 10, ал. 1, т.
6, б. "п" от ППЗДвП моторно превозно средство или
тегленото от него ремарке е технически неизправно когато няма пожарогасител или той е
неизправен. От друга страна, не се спори, че управляваният от въззивника лек
автомобил марка „Мерцедес СЛК“, с рег. № В5345ВВ, е пътно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП - "Пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Не се спори и че автомобилът е
бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване /в
гр.Варна/, на датата посочена в административното обвинение. Не се спори и относно обстоятелството, че автомобилът не е бил оборудван с
пожарогасител.
Всичко това води до еднозначния извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да
понесе предвидената за това отговорност. Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни
и категорични доказателства, че именно въззивника е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на
нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност
на водача на ППС съгласно нормата на чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП, в редакцията
й към момента на деянието, която предвижда, че се наказва глоба от 200 лв.
водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство с
констатирани значителни неизправности. Нарушената правна норма е правилно
отнесена към санкционната такава и правилно е посочен размерът на следващата се
санкция. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
По отношение на второто констатирано с АУАН нарушение, а
именно че в деня на проверката е установено, че въззивника като водач на лек
автомобил с рег. № В5345ВВ негова собственост, се движи без включени светлини
за движение през деня или с къси светлини, съдът счита, че същото се доказва
предвид дадените от страна на свидетеля,
съставил акта за установяване на нарушението, показания. Разпитаният свидетел е
категоричен, че водачът на МПС на процесната дата е управлявал автомобила без
включени дневни или къси светлини. С оглед показанията на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител, приетата по делото справка за нарушител,
съгласно която жалбоподателят е неколкоратно санкциониран по Закона за движение
по пътищата, както и обяснението на самия нарушител, съдът приема, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.70,
ал.3 от ЗДвП, и че същият виновно е осъществил административнонаказателния
състав по чл.185 от Закона за движение по пътищата.
При така извършеното нарушение, административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкцията,
предвидена за това нарушение, а именно
„глоба" в размер на 20,00
лв., която е фиксирана от закона.
Като непротиворечиви,
конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от
свидетеля Г.. Неговите показания са
безпротиворечиви и изцяло кореспондират
се подкрепят от останалите писмени доказателства кредитирани от съда. Няма нито
едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите
на реда по конкретния казус. Същият
последователно и непротиворечиво изложи своите възприятия за развилата се
ситуация в процесния ден. Свидетелят е категоричен, че са възприел управлението
на автомобила от въззивника без да използва включени светлини.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП
редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по
задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало
освен да възрази срещу АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска
събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл.139 от ЗДвП и чл. 70 ал.3 от ЗДвП са
призвани да гарантират. Отделно от това, видно от приложената по делото справка
нарушител/водач на възз. са налагани и други наказания за нарушения на
разпоредбите на ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното
от водача като маловажен случай на нарушение.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева в тежест на въззивника.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6252-000431, издадено
на 18.06.2020г. от Началник група към ОДМВР - гр. Варна, Отдел „Охранителна
полиция“, с което на К.Н.К., ЕГН **********
е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН ********** ***
сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: