№ 43531
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20201110138047 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗОНА ЕЙ ДИ УАЙ“ ООД, ЕИК
********* (универсален правоприемник на „ДЖЕЙ ПИ БЕЛ“ АД, ЕИК ********* с
предишно наименование „ДЖЕЙ ПИ БЕЛАУТО“ АД) срещу В. Б. Д. и Г. Д. Д., като
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, ответниците са подали отговор на исковата молба.
Наведеното в писмения отговор възражение за недопустимост на иска е неоснователно, тъй
като въпроса за активната материалноправна легитимация е въпрос по същество на спора, а
не по допустимост на предявения иск. Надлежни страни по материалното правоотношение
са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са
страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на
действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо
наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното
правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими,
поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
Ищецът е направил искане за привличане като трето лице на Р. Г. Д., което искане съдът
намира за недопустимо, доколкот искане за привличане на терто лице може да направи
страната, която твърди да има обратен иск срещу последния, както и тази фигура може да
бъде привлечена единствено от страната, която иска да привлече третото лице на своя
страна, за да му помага. Не е допустимо искане за привличанена трето лице помоагач на
насрещната страна. Настоящият случай е именно такъв. Ищецът не прави искане нито това
лице да бъде на негова страна, с оглед сила на мотивите, нито прави твърдения да има
обратен иск срещу последния. Твърденията, че лицето владее имота предполага интерес от
предявяване на иск по чл. 108 ЗС, което нее направавено с исковата молба, но ищецът има
пълното право да направи с нова искова молба срещу лицето.
Искането на ищеца за допускане на четирима свидетели при режим на довеждане съдът
1
намира за частично основателно, като съгласно чл. 159, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде
допуснат един свидетел.
Искането на ответниците съдът да извърши служебна проверка за актуалното гражданско
състояние на ответниците е неоснователно, доколкото такава проверка вече е направена от
съда.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи Книга на етажната
собственост по чл. 7, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е
конкретизирано какви обстоятелства се цели да бъдат установени, съответно за съда е
невъзможна преценката за относимост към предмета на делото както и не е се сочи тя да се
намира у ответницата.
Исканията на ответниците съдът да извърши служебна проверка в Служба по вписвания,
съдът намира, че са неоснователни, доколкото се отнасят за обстоятелства неотносими към
предмета на правния спор, освен това последния е публичен и ищецът би могъл сам да
събере исканите доказателства.
Следва да се уважи искането на ответниците за изискване на заверен препис от нотариално
дело № 3807/1995 г. по описа на нотариус Валя Тилова, IV Нотариус при СРС.
Искането на ответниците за допускане на един свидетел при режим на довеждане е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на сочените в
исковата молба обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още трима свидетели за същите обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от нотариално дело № 3807/1995 г. по описа на нотариус
Валя Тилова, IV Нотариус при Софийски районен съд, по което е издаден констативен
нотариален акт № 42, том XXII, дело 3807/1995 г., по описа на същия.
ДОПУСКА един свидетел на ответниците при режим на довеждане за установяване на
сочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците, като
неоснователни, включително и искането за привличане на трето лице в настоящото
производство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.03.2024г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват ищеца, ответниците.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, а на подпомагащата страна препис от исковата молба и
2
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „ЗОНА ЕЙ ДИ УАЙ“ ООД, ЕИК
********* (универсален правоприемник на „ДЖЕЙ ПИ БЕЛ“ АД, ЕИК ********* с
предишно наименование „ДЖЕЙ ПИ БЕЛАУТО“ АД) срещу В. Б. Д. и Г. Д. Д., с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане
за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на 13/100 от идеалните
части от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 21,45 (двадесет и едно цяло и четиридесет и
пет стотни) кв. м., находящо се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 92 (деветдесет и две) -
бивш бул. „Тулбухин“ № 5 (пети) в таванския етаж на жилищна сграда, изградена в дворно
място с площ от 2162 кв. м. (две хиляди сто шестдесет и два) кв. м., съставляващо парцел IV-
3,4 (четвърти за имоти пл. № трети и четвърти) от кв. 536 (петстотин тридесет и шест) по
плана на местност „ГГЦ- Зона Г-12“ (Ге дванадесет) при съседи на тавана: коридор, двор,
стълбище, таван на Ненка Янкова Г.а и Борислав и Деяна Кръстеви и граници на мястото:
улица, парцел VI-5 (шести за имот пети) и парцел I (първи), отреден за хотел и кино,
представляващо /таванското помещение/ част от общите части на сграда с
административен адрес: гр. София, Столична община, бул. Васил Левски № 92, придобити
по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, peг. №
2175, дело № 73 от 2013 г., и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт № 42, том XXII, дело 3807/1995 г., издаден от нотариус Валя
Тилова при Софийски районен съд и нотариален акт за собственост № 40, том 1, peг. №
4114, дело № 41 от 06 април 2000 г., издаден от нотариус Р. Богданов с район на действие гр.
София, регистриран под № 273 в регистъра на Нотариалната камара.
Претендира съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.10.1995 г. ответниците В. Б. Д. и Г. Д. Д. са се
снабдили с констативен нотариален акт № 42, том XXII, дело 3807/1995 г., издаден от
нотариус Валя Тилова при Софийски районен съд, с който са признати за собственици по
давностно владение при условията на съпружеска имуществена общност на ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 21,45 кв. м., находящо се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 92 -
бивш бул. „Тулбухин“ № 5 в таванския етаж на жилищна сграда, изградена в дворно място с
площ от 2162 кв. м., съставляващо парцел IV- 3,4 от кв. 536 по плана на местност „ГГЦ- Зона
Г-12“ при съседи на тавана: коридор, двор, стълбище, таван на Ненка Янкова Г.а и Борислав
и Деяна Кръстеви и граници на мястото: улица, парцел VI-5 и парцел I, отреден за хотел и
кино, като в същата сграда ответниците притежавали апартамент на четвъртия етаж по
силата на договор, сключен през 1969 г., като се посочва, че към този момент процесното
таванско помещение е било част от етажната собственост, принадлежаща на всички
собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, съобразно техните идеални
части. Твърди се, че на 06.04.2000 г. ответниците са се снабдили с нов констативен
нотариален акт за същото таванско помещение, а именно нотариален акт № 40, том 1, peг. №
4114, дело № 41 от 06 април 2000 г., издаден от нотариус Р. Богданов с район на действие гр.
София, регистриран под № 273 в регистъра на Нотариалната камара, като в същия било
3
записано, че площта на таванското помещение е 25.11 кв. м. и че в констативен нотариален
акт № 42, том XXII, дело 3807/1995 г. нотариус Валя Тилова е признала за собственици
ответниците, въз основа на „компенсация от собствениците на етажната собственост на
сградата в замяна на предоставено от В. Д. и Г. Д. собствено избено помещение за абонатна
станция в същата жилищна сграда“. Ищецът твърди, че решение на етажната собственост с
оглед на прехвърляне на собствеността на процесното таванско помещение никога не е било
вземано, а към 1995 г. е било налице единствено доброволно дадено съгласие от етажната
собственост ответниците да ползват таванското помещение, но в качеството си на етажни
собственици, а не като собственици на таванското помещение, които са го придобили по
силата на даден придобивен способ. Посочва се, че ответниците са имали качеството на
държатели на процесното таванско помещение, поради което за тях не е съществувала
правна възможност да го придобият чрез давностно владение. Наведен е аргумент, че
съгласно т. 4 от ТР № 34 ОТ 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК НА ВС
„подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата, не може да бъде
обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици
не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него.“, като се
твърди, че ответниците не били променили предназначението на процесното таванско
помещение в периода преди издаване на двата констативни нотариални акта от 1995 г. и
2000 г. Твърди се, че не е било налице явно владение в периода 1985 г. - 1995 г., когато бил
издаден първият констативен нотариален акт, както и след това в периода 1995 г. - 2000 г.,
когато бил издаден вторият констативен нотариален акт, като ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесното таванско помещение като държатели със знанието и
съгласието на всички етажни собственици. Посочва се, че на 06.03.2013 г. с нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично вземане по чл. 65, ал. 2
ЗЗД ответниците прехвърлили собствеността на процесното таванско помещение на Р. Г. Д.,
поради което за ищеца бил налице и правен интерес от конституиране на последния като
трето лице, което да бъде обвързано от мотивите на бъдещото съдебно решение, ползващо
се със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че на 22.02.2013 г. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, peг. № 2175, дело № 73 от 2013 г.
ищцовото дружество, в качеството си на универсален правоприемник на „ДЖЕЙ ПИ БЕЛ“
АД, ЕИК ********* с предишно наименование „ДЖЕЙ ПИ БЕЛАУТО“ АД, придобива
апартамент № 5, находящ се в същата сграда, в която се намира и процесното таванско
помещение, както и 13/100 идеални част от общите части на сградата. Твърди се, че в
качеството му на етажен собственик, за ищцовото дружество било налице правен интерес от
предявяването на иск за защита на етажната собственост, респективно от предявяването на
установителен иск за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на
13/100 от идеалните части от общите части на сградата, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на издадените констативни нотариални актове, като последица от изхода на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, ответниците са подали отговор на исковата молба, с който иска се оспорва
4
изцяло по основание и размер, както и че същият е погасен по давност. Релевира се
възражение за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация на ищеца.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи по
делото пълно и главно, че е собственик на 13/100 от идеалните части от общите части на
сграда с административен адрес: гр. София, Столична община, бул. Васил Левски № 92,
придобити на соченото в исковата молба основание, а именно договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, peг. №
2175, дело № 73 от 2013 г., в които общи части се включва ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с
площ от 21,45 кв. м., находящо се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 92 - бивш бул.
„Тулбухин“ № 5 в таванския етаж на жилищна сграда, изградена в дворно място с площ от
2162 кв. м., съставляващо парцел IV-3,4 от кв. 536 по плана на местност „ГГЦ- Зона Г-12“
при съседи на тавана: коридор, двор, стълбище, таван на Ненка Янкова Г.а и Борислав и
Деяна Кръстеви и граници на мястото: улица, парцел VI-5 и парцел I, отреден за хотел и
кино.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията, от които черпят права.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението, с което не се допуска привличане на трето лице помагач, подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в 1 седмичен срок от получаване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5