Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133/16.7.2019г.
гр.***В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 03.07.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 31 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.143,
ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК и чл.149 СК
от М.Ц.С., ЕГН **********, като майка и законен представител на детето Ц.С.Х.,
р. на 14.11.2019г., против С.Х.Ж., ЕГН **********. Майката твърди, че с
ответника са живеели съвместно на семейни начала и са родители на детето Ц.С.Х., р. на
14.11.2019г. Излага, че ответника е напуснал семейството през лятото на 2013г.
и оттогава не осигурява издръжка за детето в размер, съответен на нуждите му.
Моли съдът, да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева считано от датата на предявяване исковата
молба до настъпване законна причина за
прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, падеж на пето число от месеца, и издръжка за минало време за срок от
една година преди датата на предявяване на иска в размер на 1800 лева .
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител по реда на
чл.47 ГПК. Излага, че иска е допустим,
оспорва твърденията в исковата молба за неплащане на издръжка от ответника.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Девня, редовно уведомени, чрез
представител в съдебно заседание излагат, че следва да се действа в интерсе на
детето.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното на л.56 от делото заверено копие от удостоверение за
раждане М.Ц.С., ЕГН ********** и С.Х.Ж.,
ЕГН **********, са родители на детето Ц.С.Х., р. на ***г.
От
представената служебна бележка, издадена от СУ ***“ в гр. ***се установява, че
детето Ц.С.Х., е редовна ученичка за
учебната 2018/2019г.
Представена
е бележка от ДТ БТ, видно от която М.Ц.С. е регистрирана като лице търсещо работа от 18.10.2018г.
Представена
е справка от НАП за трудови договори на ответника.
В
представен по делото социален доклад Дирекция „Социално подпомагане”-***е
посочила в детайли всички обстоятелства, свързани с членовете на семейството на
майката, жилищните условия, включително и роднинския и приятелски кръг на децата и семейството. Излага се, че
майката на детето Ц.С.Х.М.Ц.С. е
заживяла на семейни начала със С.Х.Ж. от съжителството с което имат родено дете
– Ц., през 2009г., която г- н Ж. е припознал. Г-жа С. към момента сама отглежда
детето с помощта на нейните баба и дядо по майчина линия. Те се стараят въпреки
трудностите да задоволят основните й потребности от подслон, храна, дрехи и
здравеопазване, образование, индивидуални грижи и други. Ц. и майка й живеят в
къщата на родителите на г –жа С.., където ползват предимно първия етаж. Къщата е обзаведена с
необходимите мебели и вещи, нужни за едно домакинство, хигиената е добра. Детето
посещава учебно заведение, по данни на класния ръководител е добра ученичка,
старателна и любознателна, завършила с добър успех трети клас. Детето е добре
интегрирано в средата, в която учи и живее, неговите приятели са от училище и
от махалата, в която живее. В близост до къщата на детето има детска площадка,
където то ежедневно играе с приятели. Детето не общува с роднини и близки по бащина
линия. По данни на майката бащата на Ц.
никога не я е потърсил и не е изпращал пари
за покриване на ежедневните й разходи, един ден той отишъл на работа и
просто не се прибрал. На адреса на родителите му къщата била съборена и г-жа С.
не знае местонахождението им.
Събрани
по делото са и гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на
ищеца. В своите показания свидетелят Диана Димова С., баба по майчина линия на
детето Ц., излага, че М.С. и С.Ж. са
живеели на съпружеск начала, като родители на детето Ц.. Излага, че ответникът
напуснал семейството, когато дъщеря му била на пет години и не се обаждал
отттогава, блокирал телефона и свидетелката не могла да се свърже с него.
Свидетелката търсила ответника на адреса, където живеел преди в гр. ***, но
къщата била съборена. Твърди, че детето не познава баща си и няма ярък спомен
за него. Излага, че не е изпращал подаръци или пари за дъщеря си, никой от
неговите роднини и близки не се е интересувал от Ц..
Съдът
цени показанията на свидетеля при условията на чл.172 ГПК предвид възможната заинтересованост от изхода
на делото.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 143, ал.1 и ал.2 вр.чл. 142 от СК и чл. 149 СК. Фактическият състав на
претендираното от ищцата вземане за издръжка включва следните юридически факти:
наличие на родствена връзка между детето и ответника, наличие на изискуема от
закона възраст на детето, което не следва да е навършило пълнолетие, нужда на
търсещия издръжка, съобразена с условията на живот, необходими за развитието на
детето и материалната възможност на задължения да дава издръжка в претендирания
размер.
По
делото е безспорно установено от наличния доказателствен материал, че С.Х. Ж. е баща на детето Ц.С.Х., която към датата
на съдебното заседание не е навършила пълнолетие, поради което съдът намира, че
така предявените искове са доказани по основание.
Относно
размера на същите съдът намира следното:
Критериите
за определяне размера на издръжката за едно дете са посочени в нормата на чл. 142 от СК,
съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на
родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката
на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата за
страната / 560 лв за 2019г./. За определяне нуждите на детето следва да се
вземе предвид неговата възраст, образованието и другите обстоятелства, които са
от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че
детето Ц. се нуждае от необходимите средства за задоволяване на текущите нужди,
съобразно нейната възраст– 9 г. По делото не са ангажирани доказателства за
нужди на детето над основните и обичайните такива за възрастта му, които да
обосновават по-висок размер на издръжката и разходи, по-големи от обичайните.
Детето към момента посещава училище но не са представени доказателства да
посещава и допълнителни образователни курсове, които изискват повече средства.
По
отношение на възможностите на бащата и неговото материално състояние доколкото
същия се намира в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания,
които да му пречат, да упражнява труд, следва да се приеме, че има възможност
да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за страната. Дори
да се приеме, че ответника реализира доход в по-нисък размер, това не го
освобождава от задължението да положи дължимите от моралните и правни норми
усилия, за да осигури издръжка на дъщеря си в размер, който да задоволява нейните
нужди. Същевременно по делото не се установи, за него да е налице задължение
и към други лица от кръга на
изчерпателно посочените в чл.140 от СК.
С
оглед изложеното съдът приема, че за издръжката на детето Ц., съобразена с
индивидуалните личностни и преди всичко с възрастовите особености, характерни
за дете на посочената възраст, месечно са необходими и достатъчни средства в
размер на 250 лева. Така определеният общ размер на необходимата за детето
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние. Предвид изложеното съданамира, че ответникът следва да заплаща на
детето Ц.С.Х. ежемесечна издръжка – в размер на по 150лв., чрез неговата майка
и законен представител М.Ц.С. считано от 16.01.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката. Останалата част от издръжката,
ведно с непосредствените грижи за детето следва да се поеме от майката.
При
определяне размера на тази издръжка съдът също взе предвид и
обстоятелството, че детето Ц. живее при
майката и същата ще полага ежедневни грижи за него, а ответникът е освободен от
полагането на лична грижа за дъщеря си, а също и от поддръжката на
домакинството, в което живее. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката на
детето.
Относно
искането за присъждане на издръжката една година назад от завеждане на исковата
молба по принцип издръжката би следвало да се дължи само за бъдеще време,
защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Началният момент
на присъждане, увеличаването или намаляването на издръжката е подаването на
иска. Издръжката за минало време поначало е безпредметна, тъй като нуждите са
били вече задоволени. Законодателят обаче е предвидил изключение, като е
допуснал и търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска,
изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е била налице.
От
доказателствата по делото се установи,
че родителите на Ц. са във фактическа раздяла, като трайното местоживеене на
детето е при майката, която с помощта на своите родители полага непосрествените
грижи по отглеждането и възпитанието й. По данни от социалния доклад ответникът
не е предоставял издръжка за отглеждането на дъщеря си в пари или в натура или
да я е отглеждал сам или чрез своите родители. Относно размера на
претендираната издръжка при липса на писмени докзателства какви точно са били
потребностите на детето Ц. през процесния период от 1 година назад от датата на
предявяване на иска, съдът като съобрази обективния факт относно размера на минималната работна
заплата за страната за 2018г. – 510 лв., счита, че следва да уважи този иск,
като осъди бащата да заплати сумата от 1530 лева / 12 месеца х 127,50 лева/, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като предявения иск в останалата му
част до пълния претендиран размер от 1800 лева /150 лева месечна издръжка х 12
месеца /, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки в
размер от 277,20 лева, както и
възстановяване на разноските от бюджета на РС ***в размер на 300 лева,
направени за участие на особен представител в производството, назначен по реда
на чл. 47 ГПК, за които съразмерно с уважения размер на исковете ответника
следва да заплати сумата от 260
лева
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.Х.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето Ц.С.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Ц.С., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150 лева
/сто и петдесет лева /, считано от датата на исковата молба – 16.01.2019 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията,
на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА
С.Х.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на детето Ц.С.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Ц.С., ЕГН **********,***, сумата от 1530 лева/ хиляда петстотин
и тридесет лева/ представляваща
дължима издръжка за периода от 15.01.2018
г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 1530 лева до
претендирания размер от 1800 лв., като неоснователeн.
ОСЪЖДА
С.Х.Ж., ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – ***сумата от 277,20
лева /двеста седемдесет и седем лева и 20 стотинки/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковете за издръжка, сумата от 260 лева / двеста
и шестдесет лева / разноски по делото за възнаграждение за назначения му по
реда на чл. 47 ГПК особен представител от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 5 лева/ пет лева/ държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. *** в двуседмичен срок, считано от 17.07.2019г.
/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Районен съдия:
...................