РЕШЕНИЕ
№ 4712
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110163423 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Р. Е. Б. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 41530/2023 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Р. Е. Б. за: сумата от 797,00
лева (седемстотин деветдесет и седем лева), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 130,82 лева (сто и тридесет лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 11.07.2023 г., сумата от 41,16 лева (четиридесет и един лева
и 16 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,16 лева (девет лева и 16
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на
1
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
така както е установено в заповедното производство. Признава факта на сключено с
ответника споразумение след образуване на делото, както и на извършено едно
плащане по него в размер на сумата от 365,41 лева. В проведеното открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца потвърждава, че ответникът е
извършил и второ плащане по сключеното споразумение, като общо платената сума
възлизала на 649,61 лева. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба от ответника е депозирана молба, с която
заявява, че с ищцовото дружество е постигнато споразумение за погасяване на
задълженията, предмет на настоящото производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
2
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
продажба на недвижим имот № нот. дело № по описа на нотариус В, се установява, че
ответникът е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот -
ап. , находящ се в гр. София, ж.к.
По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден
впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на
имота в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
По отношение на правото на собственост, както и по отношение на размера и
дължимостта на сумите, страните не спорят. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПк съдът
следва да приеме безспорните факти за доказани.
След образуване на делото, на 22.12.2023 г., между страните е сключено
извънсъдебно споразумение, с което ответникът признава дължимостта на всички
суми, предмет на настоящото производство. Видно от съдържанието на приетото
споразумение, същото включва общият сбор на главницата за топлинна енергия и
главницата за дялово разпределение, общият сбор на лихвата за забава върху двете
главници, лихвата за забава върху двете главници, считано от подаването на исковата
молба до сключване на споразумението, както и сборът на заплатената държавна такса
в заповедното и исковото производство.
Представени от ответника са две платежни нареждания за погасени суми по
сключеното споразумение – за сумата от 365,41 лева от 28.12.2023 г., представляваща
първата авансова вноска по споразумението и за сумата от 284,20 лева от 22.02.2024 г.,
представляваща сбора от втората и третата вноска по споразумението. Общата
погасена сума от ответника възлиза на 649,61 лева, който размер се признава от ищеца.
Постигнатото извънсъдебно споразумение между страните, както и извършените
плащания по него, следва да бъдат взети предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Като се вземат предвид сумите, по отношение на
които е постигнато споразумение между страните, се налага извод, че изцяло погасена
е държавната такса от 200 лева, изцяло погасена е лихвата за забава върху главниците
от подаване на исковата молба до датата на споразумението в размер на 39,88 лева,
изцяло погасени са лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия и върху
главницата за дялово разпределение в общ размер от 139,98 лева, изцяло погасена е
главницата за дялово разпределение от 41,16 лева и частично е погасена главницата за
доставена топлинна енергия – 228,59 лева. Непогасеният остатък по постигнатото
споразумение е в размер 568,41 лева, представляващ главница за топлинна енергия.
3
Поради изложеното, следва да се уважи искът за признаване за установено, че
ответникът дължи главница за топлинна енергия в процесния период в размер на
568,41 лева, като за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен поради извършено погасяване в хода на процеса, както и искът за
установяване дължимостта на главница за дялово разпределение. В чл. 3 от
споразумението е уговорено, че при точно изпълнение, „Топлофикация София“ ЕАД
няма да начислява законна лихва върху главницата. В проведеното открито съдебно
заседание на 29.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца също е заявил, че не
претендират законна лихва върху главницата, поради което такава не следва да бъде
присъждана.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради извършено погасяване в хода на процеса следва да бъдат отхвърлени и
исковете за лихва за забава върху двете главници.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Видно от данните по делото, ответникът е извършил погасяване на заплатената
държавна такса в заповедното и исковото производство. В чл. 1 от споразумението е
посочено, че дължимо от ответника е и присъденото юрисконсултско споразумение от
50 лева, присъдено в заповедното производство, което не е част от сумите по
споразумението. Основателно е и искането на ищцовото дружество за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Същото следва да бъде
определено в минимален размер от 100 лева. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Е. Б., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 568,41 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот си адрес: гр.
София, ж.к. като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ответникът дължи
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 797 лева; иска по
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 41,16 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата 130,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 11.07.2023 г. и за сумата от 9,16 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.08.2023 г. по ч. гр. дело № 41530/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Е. Б., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5