ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………….…/22.07.2014 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.07.2014 г. в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 865/2009 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
С молба вх. № 14459/20.05.2014 г.
„Банка Пиреос България” АД и Е.В.А. са сезирали съда
по несъстоятелността с произнасяне по въпроси, по които е постановено
Определение № 1996/22.05.2014 г. като сред тях е било и искане на кредиторите
за освобождаване на постоянния синдик Л.Б. по реда на чл. 657 ал.2 от ТЗ при
твърдения за системно неизпълнение на задълженията и с това застрашаване
интересите на кредиторите. По тази част от молбата съдът не се е произнесъл с горецитирания акт като е изискал и становище на синдика.
Отделно във връзка с това искане е насрочено и проведено събрание на 04.07.2014
г. на кредиторите на „Марина Блек Сий
Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ с дневен ред чл. 677
ал.1 т.4 от ТЗ като на същото не е взето решение за освобождаване на синдика и
избор на нов.
Към датата на събранието с молба вх.
№ 19297/02.07.2014 г. двамата кредитори поддържат искането съдът по
несъстоятелността да се произнесе с акт по чл. 657 ал.2 от ТЗ за освобождаване
на синдика. С оглед и резултата от гласуването на събранието на кредиторите от
04.07.2014 г. съдът по несъстоятелността е приел, че следва да се произнесе по
молбите с правно основание чл. 657 ал.2 от ТЗ, но след като се потвърдят
извършени процесуални действия от кредитора А., предвид подаване на молбата от
лице с прекратени по срочно пълномощно, права.
С молба вх. № 20943/18.07.2014 г. нередовностите
по молбите на кредиторите на отстранени като е представено нотариално заверено
пълномощно с легализиран превод от Е.А. в полза на адв.
Л., като сред предоставените права е и това да участва от името на кредитора в
производството по несъстоятелност, в събрания, да подава молби. Потвърдени са и
извършените до момента действия. Пълномощното е срочно за период от 3 години.
При горното и се дължи произнасяне по искането на
кредиторите с правно основание чл. 657 ал.2 от ТЗ.
От друга страна е постъпила и молба вх. №
21057/18.07.2014 г. от постоянния синдик Л.Б. с искане да бъде освободен като
синдик на дружеството на осн. чл. 657 ал.1 т.1 от ТЗ.
По поредността на молбите:
Основанието, на което двамата кредитори претендират
съдът да прекрати мандатните правоотношения със синдика е само едно: според
кредиторите синдикът манипулирал списъци като предоставял процент при гласуване
на банката по-малък от този, който следвало да има, респективно по този начин
целял да постигне имотна облага за трети лица и нарушавал служебните си
задължения.
Съдът намира молбата допустима, но
неоснователна по същество като излага следните аргументи по-долу:
Една от съществените последици от
прилагане на разпоредбата на чл.657, ал.2 ТЗ е, че освободеният по този ред
синдик не може да бъде назначаван за такъв (чл.655, ал.2, т.8 ТЗ). Следователно
неизпълнението на задълженията на синдика по чл.658 и следв. ТЗ, заради което той може да бъде освободен по реда на чл.657, ал.2 ТЗ, трябва
да бъде особено съществено и лошо, системно или трайно, със значителни
неблагоприятни последици за развитието на производството по несъстоятелност и
за състоянието на дружеството. Пак по същите аргументи, втората хипотеза на
разпоредбата - застрашаване интересите на кредитора или длъжника, трябва да
бъде прилагана в случаите, когато с действията или бездействията си синдикът
сериозно, съществено и реално накърнява интересите на кредиторите при
удовлетворяване на вземанията им, при попълване масата на несъстоятелността,
както и тези на длъжника, или препятства своевременното реализиране на тези интереси,
в резултат на което се обезмисля процедурата по
несъстоятелността.
Постоянният
синдик на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ Л.Б. не е допуснал
описаните вредоносни действия, поради което и не са налице основания за санкционирането
му по реда на чл. 657 ал.2 от ТЗ.
1.
На основание чл. 686, ал.1 ТЗ, основно правомощие на синдика е да състави
списъците на приетите, неприетите и служебно вписани
вземания, които списъци обявява в Търговския регистър.
Фактът,
че синдикът е направил собствена преценка дали да приеме дадено вземане или не
на база представените към молбата за предявяване на вземанията, доказателства и
тази преценка /касателно размера на вземането/ не
удовлетворява даден кредитор по никакъв начин не може да бъде основание за
прекратяване на мандата след като ТЗ предвижда сериозни гаранции за защита
правата на засегнатите кредитори в производствата по чл. 690, респективно чл.
694 от ТЗ. Същото се отнася до това как размерът на приетото вземане е „пР.сен” в списъка за гласуване за
дадено събрание, респективно какъв процент при гласуване е определено в този
списък, при условие, че засегнатият кредитор разполага с права по чл. 679 ал.1
от ТЗ, каквито в нито един момент от четиригодишното развитие на производството
не са предявени от страна на банката и А.. Отделен е въпросът, че както съдът е
посочвал в множество определения, банката като кредитор с оспорено вземане /в
цялост/ в нито един момент не разполага с права по чл. 673 ал.4 вр. ал.3, че да претендира да й се преизчислява законна
лихва върху прието вземане към датата на съответното събрание, а начислените
лихви на други кредитори /чуждестранни/ са във връзка с предявени от същите
вземания за лихви, които са включени в нарочни списъци, за които са се развили
производства по чл. 690 от ТЗ, но не и искови по чл. 694 от ТЗ, т.е. това не са
кредитори със спорни вземания, попадащи под хипотезата на чл. 673 ал.4 от ТЗ.
2.
Касателно второто твърдение, че синдикът постига
имотна облага за трети лица. В подкрепа на това твърдение не се представят
каквито и да е доказателства, поради което и същото се приема за голословно.
Ако в контекста на молбата се визират под „трети лица” кредитори в
производството по несъстоятелност, различни от молителите „Банка Пиреос България” АД и А., то това съставлява основание по
чл. 655 ал.2 т.5 от ТЗ за освобождаване на синдика свързано с конфликт на
интереси, но актът за освобождаване на съда по реда на чл. 657, ал.2 ТЗ не може
да бъде основан с наличието на пристрастие на синдика към кредитор от една
страна и от друга наличието на обстоятелствата по чл. 655, ал.2, т.5 ТЗ е основание за
освобождаване на синдика по реда на чл. 657, ал.1 т.3 ТЗ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че осъществените от синдика действия не могат да
бъдат квалифицирани като неизпълнение на вменените му
задължения и нямат вредоносен характер по отношение на длъжника или неговите
кредитори.
По
молбата на синдика с правно основание чл. 657 ал.1 т.1 от ТЗ – същата е
основателна и следва да бъде уважена като синдикът бъде освободен по цитираната
разпоредба. Съгласно чл. 657 ал.3 от ТЗ освободеният синдик ще бъде длъжен да
изпълнява задълженията си до избор на нов от събранието на кредиторите, което
ще бъде насрочено за провеждане с нарочен съдебен акт.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на
кредиторите „Банка Пиреос България” АД гр. София и Е.В.А.,
руски гражданин за освобождаване на Л.М.Б. като постоянен синдик на „Марина Блек Сий Ривиена”
ООД /в несъстоятелност/, на осн. чл. 657 ал.2 от ТЗ.
Определението
в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на молителите и на длъжника, пред Варненския апелативен съд, а
за останалите кредитори от вписването му в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ОСВОБОЖДАВА Л.М.Б.,***
като синдик на „Марина Блек Сий
Ривиера” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр.
Варна, на осн. чл. 657 ал.1 т.1 от ТЗ.
Определението
да се изпрати за вписване в ТР.
Определението
в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на освободения
синдик, че на осн. чл. 657 ал.3 от ТЗ следва да
изпълнява задълженията си до встъпването на нов синдик след проведен избор от
събранието на кредиторите.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: