Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                      гр. Русе , 08.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на двадесет и девети  май през  две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 29 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от ДМК- 2017 ООД, представлявано от М. Й. И. и Д. П. И., против Наказателно постановление № 480724- F 524333/28.11.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” Варна в ЦУ НАП, с което за административно нарушение по чл.33 ал.І от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на основание чл.185 ал.ІІ от ЗДДС вр. чл.185 ал.І от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 650 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона, като алтернативно се пледира за изменение на санкцията към законовия минимален размер.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Към м.ноември 2019 г. дружеството- жалбоподател стопанисвало търговски обект- магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр.Русе по ул.”Н.Вапцаров” 16, бл.15, вх.Б.На 08.11.2019 г. от служители на НАП, сред които и св.Ал.В.- инспектор по приходите, била извършена проверка в обекта във връзка със спазване на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.Същата проверка касаела и преглед на касовата наличност, като при това било установено, че дневният оборот съгласно междинен отчет на фискалната памет възлиза на 12.20 лева, а фактическата наличност в касата е в размер на 92.30 лева.Установена била разлика между фактическата наличност и разчетената от фискалното устроство, в размер на 80.20 лева.Прието било, че така е нарушен чл.33 ал.І от Наредба № н-18/2006 г., тъй като търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите н апродажби да регистрира всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство, чрез операциите  „служебно въведени” или „служебно изведени”.По констатациите бил съставен АУАН № F 524333 от 11.11.2019 г., предявен, подписан без възражения и лично връчен на представляващ дружеството.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.Пред въззивния съд то се атакува с доводи за незаконосъобразност поради неправилно приложение на закона.

     Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № F 524333 от 11.11.2019 г.,протокол за извършена проверка от 08.11.2019 г., опис на касова наличност, фискални отчети, оправомощителна заповед, дневни финансови отчети, показанията на св.В., които следа да бъдат кредитирани изцяло поради логическата им кореспонденция с останалите доказателства по делото.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

     В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание  не са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото нарушение  е безспорно доказано.

      Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.І от Наредба № Н-18/2006 г., извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Видно от установеното по делото, търговецът е нарушил това изискване, с което е осъществил вмененото административно нарушение.Доколкото Наредбата е акт по приложение на ЗДДС, то и следващите се санкции са регламентирани в закона.Така, чл. 185 ал.І от ЗДДС предвижда на лице, което не издаде документ по чл.118 ал.І от ЗДДС, да се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци- в размер от 500 до 2000 лв. Според ал.ІІ на този текст, извън случаите по ал.І, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага санкцията по ал.І.

      Възраженията на соченото като нарушител лице с довод, че е допуснато процесуално нарушение, поради непосочване при санкциониране на жалбоподателя, дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не, не са основателни.На първо място, това обстоятелство не е елемент от състава на нарушението по чл.33 ал.І от Наредба № Н-18/2006 г., поради което не може да се твърди допускане на съществено процесуално нарушение, влияещо на обосноваността на издаденото постановление, още по- малко- на АУАН.На следващо място, очевидно е, че жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл.185 ал.ІІ от ЗДДС, като наказващият орган е приел по- благоприятната хипотеза на закона, а именно- че нарушението не довело до неотстраняване на приходи, и това се установява от размера на постановената санкция.Така, дори да се приеме, че наказващият орган изрично не е мотивирал наказанието си, то този факт не влияе по никакъв начин неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице, доколкото спор по фактите по същество няма, а и е приложена по- благоприятната санкционна разпоредба.

        Независимо от посоченото, съдът намира, че така постановената санкция се явява необоснована от гледна точка на баланса на относими към отговорността обстоятелства.Дори и да се касае до търговец- търговско дружество- нарушител, то наказващият орган е следвало да съобрази фактите, че няма данни за други нарушения.Действително, правилно и обосновано случаят не е определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма белези, които да го отличават от други такива случаи на административни нарушения, но при констатирано първо нарушение обосновано, законосъобразно и справедливо е определяне на наказание в законовия минимален размер от 500 лв.Налагането на имуществена санкция в размер от 650 лева фактически не е мотивирано изрично, а не се и установяват факти, които да предопределят завишаване на санкцията.

         При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се измени в частта на наложеното наказание, като същото се намали в минималния, предвиден в чл.185 ал.ІІ вр. ал.І от ЗДДС размер- имуществена санкция в размер от 500 лв.

          По направеното искане за присъждане на разноски от страна на представляващия наказващия орган, съдът намира същото за неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.63 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК.

           С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                             РЕШИ:

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 480724- F 524333/28.11.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” Варна в ЦУ НАП, с което  на ДМК- 2017 ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Тулча” 7, вх.1, ет.1, ап.4, представлявано от М. Й. И. с ЕГН ********** и Д. П. И. с ЕГН **********, за административно нарушение по чл.33 ал.І от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на основание чл.185 ал.ІІ от ЗДДС вр. чл.185 ал.І от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на същата от 650 /шестотин и петдесет/ на 500 /петстотин/ лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: