Р
Е Ш Е
Н И Е № 260193
гр.Хасково, 09.11.2020 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на петнадесети октомври
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 513 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД – гр.Хасково против М.Р.К.,***, искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът подал Заявление по чл.
410 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за
изпълнение, било неплатени услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на
водите по издадени за това фактури от страна на ищеца за периода от 31.08.2012
год. до 07.03.2019 год. за сумата общо 1890.43 лева. В исковата молба ищецът
твърди, че в качеството си на доставчик на ВиК услуги доставил на адрес: *************** съответно
услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности,
но собственикът на посочения имот с партиден номер 149018
не заплатил стойността на услугите за исковия период. Твърди, че отношенията
между ищеца и ответника са облигационни и са възникнали и се уреждат по смисъла
и реда на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите,
които ОУ били публично известни. Независимо, че ищецът предоставил съответните
услуги, с което е изпълнил своите задължения, ответницата в качеството си на
абонат не заплатила стойността им, като за исковия период били издавани фактури
съобразно нормативните актове и изисквания на българското законодателство.
Освен това се твърди в исковата молба, че ответницата не заплатила стойността
на така издадените фактури в срок, поради което дължала и лихва за забава върху
всяка от тях, считано от датата на
падежа. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че дължи присъдените
суми по Ч.гр.д. № 3309/2019 год. по описа на РС-Хасково, а именно: 1890.43
лева - главница и 664.53 лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2012г. до
23.10.2019г. Претендира законна лихва и разноски по заповедното и настоящото
производство.
В законоустановения
едномесечен срок ответницата подава писмен отговор. В същия изразява становище
за частична основателност на исковата претенция. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за главница и лихви, възникнали преди
28.10.2016год. Счита, че следва да намери приложение нормата на чл. 111, б.“в“
от ГПК, тъй като ставало въпрос за периодични плащания, чийто срок за
погасяване е тригодишен. В тази насока счита, че са погасени по давност
вземанията за главница и лихви общо в размер на 1924.38 лева. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор на иковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и
от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като
при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
По делото са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – гр.Хасково, като в чл.5, т.6 е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а
именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите
условия при неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
Страните
по делото не спорят, че ответницата М.Р.К. е собственик на водоснабден имот,
находящ се в ************** и че е потребител на ВиК услуги, като за имота е
открита партида с номер 149018, макар същата да е била открита на името на баща
й – Р. В. Р..
От материалите, съдържащи се в Ч.
гр. д. № 3309/2019 г. по описа на РС -Хасково, приложено като доказателство по
настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 21284/28.10.2019
г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 1657/31.10.2019
г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 28.10.2019г. до окончателното й изплащане,
както и направените в производството разноски, от които 51.10 лева за заплащане
на държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане от 08.01.2020г.,
връчено на ищеца на 27.01.2020г., е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е
сторил това.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на
делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество,
исковете се явяват частично основателни по следните
съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства
по несъмнен начин се установява, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона
за водите, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД – Хасково. Съобразно
чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник или в случая от 11.08.2006г. В
чл.8, ал.4 от Наредбата и в чл.69, ал.2 от Общите условия е предвидено,
че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да
предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид
и че според чл.293, ал.1 от Търговския закон за
действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по
настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа
такова изискване. Съществуването на това правоотношение между
страните по делото съдът приема за установено в
случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно
правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите
водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за
питейно-битови нужди, а ответницата като потребител е следвало именно да
заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата
на фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. На
въпроса дали ответницата е потребила посочените количества вода
за процесния период, чиято стойност съответства на представените от ищеца фактури, според настоящия
съдебен състав следва да се даде положителен отговор. Редът и начинът на
измерване и отчитане на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води са уредени от разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на
глава VІ от Наредбата. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК, и/или
в имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител –
чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или
отвеждане на отпадъчни води се заплащат възоснова на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. От друга страна по делото нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства за неправилно отчитане на водомера,
респективно същият да е бил повреден, което да е довело да невярно фактуриране
на количествата потребена вода. Ето защо, съдът приема, че в
полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума за ползваните
от ответницата ВиК услуги, респ. задължението на последната
да я плати. Според настоящия съдебен състав обаче своевременно направеното от процесуалния
й представител възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. В
тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че в случая е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като задълженията за
заплащане на доствени ВиК услуги са периодични плащания. В този смисъл са дадените
задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта на
вземанията по процесните фактури е настъпила с изтичане на посочения в Общите
условия срок. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за тях е депозирано в съда на 28.10.2019г., от
когато се смята за предявен установителният иск за съществуването им съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, и от този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
Следователно, ищецът е установил при
условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които
се основава претенцията му по чл.79, ал.1
от ЗЗД
за плащане на сумата от 561 лева за периода от 28.10.2016г. до
07.03.2019г. В
тежест на ответницата бе да установи,
че я е заплатила, но тя не ангажира никакви
доказателства в тази насока.
Предвид частичната
основателност
на главния иск, следва да се уважи частично и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 561 лева за периода от 01.12.2016г. до 23.10.2019г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното
задължение и присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се
установява, че такова се дължи. Действително в чл. 40, ал. 1 изр. 2 от
Наредбата, и в чл. 44, вр. чл. 33, ал. 2 от ОУ изрично е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
плащане на изразходваното количество вода в определените срокове, в случая 30
дни след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до изплащането й,
чийто размер възлиза на сумата от 69.58 лева за периода от 01.12.2016г. до
23.10.2019г.
Предвид изложеното
съдът намира, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени частично
- за сумата от 561 лева, съответно 69.58 лева,
а в останалата им част - за разликата над тях до пълните предявени размери от 1 890.43 лева –
главница, за периода от 31.08.2012г. до 28.10.2016г. , съответно 664.53 лева –
лихва и за периода от 01.10.2012г. до 01.12.2016г. – да
бъдат
отхвърлени.
Съгласно
т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с
осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство,
тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасила процесните суми. Ето
защо, следва да бъде ангажирана отговорността й за сторените от ищеца разноски
по Ч. гр. д. № 3309/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 101.10 лева за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, но съобразно установените по делото
размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на
24.95 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 139.60 лева, съразмерно на
уважената част от исковете и предвид представения списък по чл.80 от ГПК.
На
ответницата също са дължими разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер
на 301.30 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, тъй като същата е
направила своевременно и изрично искане в тази насока, а и по делото е
представено доказателство за извършването на такива от нейна страна –
заплащането на адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М.Р.К., ЕГН **********,***, съществуването на
вземания на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.
Хасково, ул. ”Сакар” № 2, спрямо нея за
следните суми: 561 лева за главница, представляваща
неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот,
находящ се на адрес: *************, с партида № 149018, за периода от 28.10.2016г. до 07.03.2019г., и 69.58 лева, представляваща обезщетение за
забава върху нея за периода от 01.12.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1657/31.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 3309/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково, като
исковете в останалата им част до пълния
предявен размер от 1 890.43 лева за главница и за периода от
31.08.2012г. до 28.10.2016г., и от 664.53 лева за лихва за забава и за периода от 01.10.2012г.
до 01.12.2016г. - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2,
сумата от 164.55 лева, от която 139.60 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и 24.95 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д.
№ 3309/2019 г. по описа на РС – Хасково, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” №
2, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М.Р.К., ЕГН **********,***, сумата от 301.30 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.