Решение по дело №62/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260199
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20211500500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                            Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   №260199

                                       гр.Кюстендил, 12.10.2021г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                                     ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря: Мая Стойнева,

след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№62/2021г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

  

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация ***“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***б, представлявано от изп.директор Ал.А., чрез пълномощника ю.к.Г. Ч., срещу решение №357 от 26.06.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2320/2019г. по описа на този съд.

С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация ***” ЕАД, с ЕИК ***, гр. ***, ул.„***” №23Б, срещу И.Л.Г. с ЕГН ********** и Л.Н.Г., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.32 ал.1 от ОУ от 2008г. /чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от «Топлофикация ***» АД на потребители в гр.*** и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сума в общ размер на 2582.60 лева., от които 2 286.90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 266.73 лева - мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 10.06.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 23.74 лева - главница за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. и 5.23 лева - лихва за периода от 30.06.2016г. до 10.06.2019г., в условията на разделна отговорност, от всеки от ответниците по 1/2 от посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2019г. до изплащане на вземането. С решението съдът е осъдил «Tоплофикация ***» ЕАД, ЕИК ***, да заплати на И.Л.Г., ЕГН **********, и Л.Н.Г., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 Решението е било постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Нелбо инженеринг" ООД.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че в разрез с процесуалните правила и в противоречие с действителното фактическо и правно положение ДнРС е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ, според която такова качество притежава физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи се, че при тази легална дефиниция без значение за притежаване на качеството, е дали лицето обитава имота и дали лично то е консумирало топлинната енергия, като потребителят е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане. Във въззивната жалба се сочат действащите за периода ОУ и произтичащото от тях задължение за заплащане на месечни суми до края на месеца, следващ месеца на доставката, след което потребителят изпадал в забава. Жалбоподателят счита, че по делото са налице доказателства, че И.Г. и Л.Г. са собственици на топлоснабдения имот, който са придобили чрез покупко-продажба от 08.12.2003г., като твърди, че в документа за собственост е налице допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на входа на блока – вх.Ж, вместо верния вход Б. Този извод е аргументиран от една страна с факта, че в самия договор за покупко-продажба, при посочване адреса на лицата е посочен вх.Б; от друга страна се изтъква невъзможността в един и същ блок – 020, на етаж 6 да има два апартамента с еднаква номерация – ап.40. Също така, от описаните граници на жилището и на прилежащото към него избено помещение се заключва невъзможност такива във вх.Ж да граничат със стени от вход А и В. Изтъква се и, че в договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е посочен вх.Б, като в списъка на етажните собственици фигурира името на купувача по договора под номер ап.40. Поддържа се също и обективно съществуващата възможност за допускане на грешка, поради непосредствената близост между буквите Б и Ж на клавиатурата при използване на традиционната фонетична подредба. Прави се оплакване, че районният съд не е взел предвид посочените факти, още повече, че е могъл при наличните технологии да установи, че въпросният блок в ж.к.„***“ има само пет входа, с последен вход Д. Доколкото основният мотив за отхвърляне на иска, не съответства на обективната истина, се моли цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени и да се присъдят разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата Л.Г. и И.Г., чрез пълномощника адв.Р. Н. – Д., са подали отговор. Изразяват становище за неоснователност на същата, с твърдение, че ищецът по делото не е съумял да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответниците, доколкото не е установил същите да са носители на вещни права по отношение на имота, респ. да имат качеството на потребители и да дължат заплащане на претендираните суми. Изтъкват, че приетият като доказателство по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот касае жилищен такъв, който е различен от процесния, като считат, че извод относно собствеността на топлоснабдения имот не би могъл да бъде направен на база протокол от 12.09.2002г., чиято автентичност е била своевременно оспорена, ищецът е бил задължен да представи документа в оригинал, което не е сторил, поради което същият е бил изключен от доказателствата по делото. Останалите доводи в жалбата за допусната греша и дължимите от съда действия във връзка с това, се окачествяват като неоснователни. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА.

Третото лице – помагач "Нелбо инженеринг" ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на заявените с въззивната жалба оплаквания /във въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Ищецът „Топлофикация ***“ ЕАД е предявил по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искови претенции срещу И.Г. и Л.Г. за признаване за установено по отношение на двамата, че дължат на дружеството суми, за които в производство по ч.гр.д.№ 1790/2019г. по описа на РС-Дупница е била здадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: 2 286.90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., 266.73 лева - мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 10.06.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 23.74 лева - главница за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. и 5.23 лева - лихва за периода от 30.06.2016г. до 10.06.2019г., в условията на разделна отговорност, от всеки от ответниците по 1/2 от посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2019г. до изплащане на вземането.   

Исковите претнции са били предявени в срока по чл.415 от ГПК и при наличие на изискуемите се процесуални предпоставки за това, след своевременно депозиране на възражения срещу заповедта за изпълнение от двамата длъжници.

Ищцовото дружество е поддържало, че плащанията на исковите суми е дължимо по силата на съществуващо облигационно правоотношение между дружеството и двамата ответници, имащи качеството на потребители на топлинна енергия като носители на правото на собственост върху топлоснабден имот, а именно: апартамент с №**на ет.** във вх.*** на жилищен блок №*** в ж.к.„***“, гр.***.

В подкрепа на това си твърдение, ищецът е предствил по делото документ – договор с изх.№ОИ 03-109/08.12.2003г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, по силата на който Столична община, район „****“ е продала на И.Л.Г. и Л.Н.Г.,*** следния общински жилищен имот: апартамент №***, находящ се в жилищна сграда-блок *** вх.***, етаж ***, построена върху общинска земя в жилищен комплекс „***“. В така представения документ е извършена ръкописна поправка на печатната буква на входа на блока, като буквата „***“ е зачеркната и над нея в дясно на ръка е написана буквата „***“.

В отговора на исковата молба двамата ответници са изложили редица възражения срещу основателността на предявения иск, едно от които е, че представеният договор за покупко-продажба ги легитимира като собственици на апартамент във вход „***“, а не на апартамента във вх.„***“, за който ищецът твърди, че са дължими исковите суми. По искане на ответниците във връзка с ръкописната поправка в приложения към исковата молба договор е открито производство по оспорване истинността на документа, като в рамките на същото съдът е приел като доказателство по делото заверен препис от същия договор, представен от ответниците без наличието на такава поправка, а в обжалваното решение е обосновал извод за неистинност на договора и го е изключил от доказателствата по делото.

ДнРС е изключил от доказателствата по делото и приложения към исковата молба протокол за проведено на 12.09.2002г. общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок ***, ж.к.„***“, вх.***, ведно с приложен към него списък, поради наличие на хипотезата на чл.183 от ГПК – след оспорване от ответниците и задължаване на ищеца да представи оригинала на този договор, същият не го е сторил.

Във въззивната жалба не са направени оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения, поради изключването на горните документи от доказателствата по делото.

В хода на производството са приобщени заключения по назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, от който е установено, че през процесния период редовно е провеждано годишното отчитане на индивидуалните уреди и количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба  №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването; в процесното жилище няма уред за измерване на потреблението на топла вода и поради това е начислен разход на база броя на обитателите – две лица с дневно потребление по 140 литра за м.май 2016г. – м.април 2017г. и три лица за м.май 2017г. – м.април 2018г.; след годишния отчет разходът е преизчисляван. В съдебно-техническата експертиза е посочено, че в процесното жилище са демонтирани отоплителните тела в стаите, а отоплителното тяло в банята е без ИРУ и за него е начислен разход при непрекъснат режим на отопление. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че при извършената проверка е установило липса на плащания по процесните фактури за периода м.05.2016г. – м.04.2018г.; фактурите са издадени по партидата на абонатен номер 166338 с титуляри И.Л.Г. и Л.Н.Г., като за този период от фирмата за дялово разпределение са изготвяни изравнителни сметки, осчетоводени по партидата на абоната, а въз основа на тях са издадени фактури за дължимите суми. Сумите по издадените фактури за топлинна енергия за процесния период възлизат общо на 2 286.87 лева, а вноската дялово разпределение – на 23.74 лева; обезщетенията за забава върху главниците в размер на законната лихва за претендираните периоди възлиза съответно на 266.73 лева върху сумата за топлинна енергия и на 5.23 лева – върху сумата за дялово разпределение.

По делото е приет сключен на 03.10.2002г. договор между етажните собственици на процесната сграда, наречени в договора "възложител", и "Нелбо инженеринг" ООД, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата "топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от "Топлофикация ***" топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване, между отделните абонати. На 06.11.2007г. ищецът е сключил с "Нелбо инженеринг" ООД договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост в гр. ***.

"Нелбо" АД е представило по делото съставените изравнителни сметки за жилището на абонат И.Г. за процесните периоди. 

При тези данни, РС-Дупница е намерил предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил изцяло, с доводи за недоказаност. Посочил е, че ищецът носи тежестта да установи, че се намира в договорни отношения с ответниците във връзка с посочения топлоснабден имот - апартамент №***, находящ се в гр.***, общ.***, ж.к.„***" бл.***, вх.**, ет.***; че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответниците, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове; че всяка от сумите е изискуема. Съдът е приел, че липсват доказателства относно правото на собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот – апартамент, индивидуализиран, според твърденията на ищеца, която недоказаност, според съда, произтича от изключването от доказателствата по делото на оспорените копия от протокол от ОС от 12.09.2002г. и от договор за продажба на жилище по ЗОС от 08.12.2003г. ДнРС изрично е посочил, че с отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили наличието на договорни отношения с ищеца във връзка с посоченото в исковата молба жилище във вход «***» на описаната сграда, като са възразили, че са закупили жилище в друг вход – «***», във връзка с което ищецът не е установил, че се намира в договорни отношения с ответниците във връзка с процесния топлоснабден имот.

 

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Настоящият състав споделя изводите на РС-Дупница относно неосъществяването на изискуемите се предпоставки за уважаване на предявените искове, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По възраженията в жалбата може да се посочи следното:

Предявени са искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с вр. с чл.149 и сл., чл.154 и чл.155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

За уважаване на предявените искове и за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството им на потребители на топлинна енергия за конкретен топлоснабден обект; обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, фактът, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.149, чл.150, чл.153 ал.1 и пар.1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Така посоченото очертава абсолютната потребност да се установи по делото, че лицата, спрямо които се претендира дължимост на плащане, имат качеството на собственици или ползватели на конкретния жилищен имот. Несъмнено е значението на въпроса кой конкретно е топлоснабденият имот. Ищецът е твърдял, че в случая това е апартамент с №*** на ет.*** във вх.*** на жилищен блок №** в ж.к.„***“, гр.***. Това негово твърдение подлежи на доказване.

Тъй като приложеният към исковата молба договор, в който е извършена поправка на буквата, обозначаваща входа на блока, в който се намира апартамента, е изключен от доказателствата по делото и срещу това във въззивната жалба липсват оплаквания, то следва да се приеме, че въз основа на този договор не може да се формират каквито и да било фактически и правни изводи, както е приел и районният съд.

Ответниците са представили и съдът е приел като доказателство по делото идентичен договор от 08.12.2003г., според който Ганеви са закупили жилище във вх. „Ж“ на блок 020. Това е единственият документ по делото, легитимиращ ответниците като собственици на даден жилищен имот. Въззивният съд не счита, че по силата на този договор може да се направи извод, че ответниците по иска И.Г. и Л.Г. са собственици на жилищния имот, за който ищецът твърди, че са дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл – правилен и кореспондиращ на доказателствата по делото е изводът на районния съд за недоказаност на исковите претенции само на основание това, че не е установено, че Г. са потребители на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот.

Оплакванията във въззивната жалба са несъстоятелни, тъй като не държат сметка от една страна за това, че ищецът, под страх да не докаже исковете си, следва да проведе пълно доказване на своите твърдения, така, че да създаде у съда абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността им, а от друга страна – за естеството на дължимите от съда действия. По – конкретно: според жалбоподателя съдът следва да заключи, че с договора от 08.12.2003г. Г. са закупили апартамент във вход „***“, а не във вход „**“, тъй като в договора бил посочен идентичен адрес на купувачите, но във вход „***“. От този факт обаче не следва единствен възможен извод, че се касае за допусната техническа грешка при посочване буквата на входа на закупувания имот, тъй като такава грешка може да има при посочване буквата на входа на блока, на който се намира техния адрес. Наред с това – дори да са адресно регистрирани в жилище във вх.„***“, това не изключва правото им да придобият жилище на същия етаж, в същия блок, но в друг вход. После – жалбоподателят изследва съседи и граници на закупеното жилище, от които логически прави извод, че закупеният апартамент не може да се е намирал във вход „***“, но аргументите не биха били верни, ако е допусната грешка при посочване на някои от съседните обекти. Несериозно и безпочвено е твърдението, че съдът е следвало да заключи, че поради близостта на двете букви при използване на традиционната фонетична подредба на клавиатурата, е допусната грешка в договора. Всички тези предположения може и да са верни, но не са доказани по делото. Що се отнася до това, че съдът в ерата на информационните технологии трябвало да ползва достиженията на техниката, за да установи, че въпросният блок имал само пет входа, което изключвало възможността да има вход „**“, следва да се отбележи, че при своевременно направено от ответниците възражение, че притежават жилище в друг вход на блока, а не в посочения от ищеца, последният не е противопоставил каквито и да било твърдения, които да са били предмет на установяване в хода на производството, още по – малко по почин на съда. Действащият процесуален закон не вменява задължение на съда да изследва незаявени от страните факти, с някои изключения, които не намират приложение при решаване на конкретния казус.

Ищецът е имал процесуалната възможност при така повдигнатия спор и с оглед разбирането му, че се касае за грешка в титула за собственост, да ангажира онези доказателствени средства, които по несъмнен начин да докажат твърднията му, което същият не е сторил.

Изложеното води до извод, че претенцията на дружеството-въззивник е недоказана, а въззивната жалба е неоснователна. Решението на Районен съд-Дупница, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

3. Относно разноските:

Направените от жалбоподателя разноски за въззивното обжалване остават за негова сметка.

Въззиваемите не са доказали да са сторили разноски пред въззивния съд.

Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №357 от 26.06.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2320/2019г. по описа на същия съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.