№ 6550
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20201110144786 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК вр. чл. 411
КЗ.
Ищецът „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД твърди, че 03.10.2019 г. в 16:10 часа в
гр. Варна, главен път 1-4 София - Варна, посока гр. София на 65 км., лек автомобил „Хонда
Акорд“ с peг. № ОВ 3150ВР (Превозно средство А) рязко спира по време на движение и
удря МПС „Шкода Октавиа“ с peг. № СВ 5270КН (Превозно средство Б), управляван от
Делян Павлинов Генчев и собственост на „ Щрабаг“ ЕАД. В резултат на удара на втория
автомобил „Шкода Октавиа“ е peг. № СВ 5270КН са причинени имуществени вреди. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) е изготвен от двамата водачи
двустранен констативен протокол за ПТП от 03.10.2019 г., в който водачът на първото
превозно средство изрично е заявил вината си. Към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие за МПС марка „Шкода“ модел „Октавиа“, peг. №
СВ5270КН е имуществено застрахована в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по
силата на сключена застраховка „Булстард Каско Стандарт“, застрахователна полица №
4704195202001652, със срок на валидност от 15.06.2019г. до 15.06.2020 г. След подадено
заявление от представител на собственика на увредения автомобил за изплащане на
застрахователно обезщетение в дружеството е заведена щета № 470419191953374, извършен
е оглед и опис на причинените щети, съставен е опис на претенция № 50-06010-
02520/19/04.10.2019г. и опис-заключение по претенция № 50-06010-02520/19/04.10.2019 г. за
определяне стойността на имуществените вреди. Направени са снимки на увредения
автомобил. Ремонтът и отстраняването на щетите са възложени с възлагателно писмо на
доверен сервиз на застрахователя, а именно „Еуротек Ауто“ ООД. С доклад на
застрахователя от дата 21.02.2020г. е одобрена за плащане сумата от 6 177,68 лева и с
платежно нареждане от 25.02.2020г. същата е преведена по сметка на автосервиз „Еуратек
ауто“ ООД в Банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Водачът на превозно средство А е
имал към момента на ПТП валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по силата на застрахователна полица №
BG/30/119002805732 със срок на валидност 03.10.2019 г.-02.10.2020 г. Във връзка с
гореизложеното е изпратена регресна покана с изх. № 01679/10.03.2020г., получена на дата
1
13.03.2020 г. за възстановяване на сумата 6 202,68 лева, включваща платено обезщетение в
размер на 6 177,68 лева и 25 лева ликвидационни разходи по обработка на претенцията.
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е отказало да заплати претендираната сума. Поради
неизпълнение от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед на
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД и е образувано ч.гр.дело № 25410/2020 г. на 38 - ми състав по описа на
Софийски районен съд.
В законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника. Предвид
гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника „ ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД наличието на установено
изискуемо вземане на ищеца ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в размер на 6 202.68
лева - представляващо регресно вземане по щета № 470419191953374, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
заплащане на задължението. Както и да бъде осъден да заплати направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Ответното дружество оспорва изцяло ищцовите претенции, по основание и размер,
както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Намира
фактическите твърдения посочени в исковата молба за несъответстващи с действителното
положение при реализираното пътно транспортно произшествие. Оспорва да е настъпило
ПТП при описаните в исковата молба механизми и участници. Както и претендираните
вреди по автомобил марка „Шкода“ модел „Октавиа“ да са в резултат на ПТП. Както и че не
са налице нито един от признаците, изграждащи фактически състав на деликта по чл. 45
ЗЗД. Оспорва представения от ищеца „Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие“ от 03.10.2019 г, в частта относно обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП. Прави възражения срещу текста в графа 14 и
положения подпис в графа 15 от протокола да са положени от Христо Делийски. Оспорва и
вярността на посочения протокол и документ - „Опис претенция № 50-06010-
02520/04.10.2019 г.“ Оспорва стойността на вредите по увредения автомобил и те да се
намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на ПТП-то. Счита предявения
иск в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди. В условията
на евентуалност твърди наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил
марка „Шкода“ модел „Октавиа“ , като последният е нарушил разпоредбите на ЗДвП, по -
точно чл. 20 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 23, ал.1 ЗДвП. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане,
както и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение,
по което ответникът е имал качеството застраховател по застраховка Гражданска
2
отговорност, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на
водача на л.а. марка „Хонда“, модел „Акорд“, peг. № ОВ3150ВР, както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Щрбаг“ ЕАД по имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ за л.а. марка „Шкода“ модел „Октавиа“, рег. №
СВ5270КН.
Спорът по делото между страните е концентриран относно механизма, причинната
връзка на твърдяните увреждания с настъпилото ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, както и относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
От събраните писмени и гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 03.10.2019 г. на Републикански път 1-4
около 16.10ч., като лек автомобил „Шкода Октавия”, рег.№ СВ5270КН се движи в посока от
гр. Варна за гр. София, и в района на разклона за с. Малинова, обл. Ловеч, км. 64, водачът
реализира ПТП с движещия се пред него и намалил рязко скоростта си, поради технически
проблем, лек автомобил „Хонда Акорд”, рег.№ ОВ3150ВР. Видно от приетия по делото
двустранен протокол за ПТП е отразено като причина за ПТП за л. а. „Хонда Акорд”, рег.№
ОВЗ150ВР „рязко спиране по време на движение поради технически проблем“. Последното
се подкрепя и от изслушаните показания на свидетелите Христо Делийски (водач на л. а.
„Хонда Акорд”), който споделя, че неговият автомобил изведнъж спрял и другата кола го
ударила отзад, както и Делян Генчев (водач на л. а. „Шкода Октавия”), който изяснява, че
непосредствено след камерата преднодвижещият се автомобил рязко спрял без стоп
светлини. Съдът намира, че не е опровергана доказателствената сила на оспорения от
ответника двустранен протокол за ПТП в частта, касаеща обстоятелствата, причини и условя
за ПТП. Видно от показанията на св. Делийски, същият се е запознал с вписаните в
протокола обстоятелства и е подписал протокола. Последният сочи, че водачите не са имали
спор относно вината и не се викали компетентните органи на местопроизшествието. В
същия е отразено, че вина за ПТП има водачът на л. а. „Хонда Акорд”. Противно на
възраженията на ответника, съдът намира, че от посочените доказателства механизмът на
събитието се установява по категоричен начин, като свидетелските показания не
противоречат на удостовереното в протокола обстоятелство – рязко спиране на л. а. „Хонда
Акорд”, поради технически проблем, който е довел до рязкото намалява на скоростта на
движение на автомобила.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Съобразно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако
и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. С оглед установеното от
свидетелските показания, вещото лице е изложило към заключението си, че лек автомобил
„Хонда Акорд“, непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, се е движил с
около 50 км/ч., а водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ с малко по - висока скорост
или около 55 - 60 км/ч., като водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ е възприел
намаляващия скоростта си пред него лек автомобил „Хонда Акорд“ от около 10-15 метра.
Експертът сочи, че при горните скорости на движение и дистанция между тях 10-15 метра,
водачът на лек автомобил „Шкода“ не е имал възможност да избегне настъпването на
3
процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система. Вещото лице е
заключило, че водачът на л. а. „Шкода Октавия“ е следвало да се движи със скорост по -
малка или равна на скоростта на движение на движещия се пред него лек автомобил „Хонда
Акорд“ за да не го застигне и съответно да реализира ПТП с него, като доколкото в района
на процесното ПТП е имало трафик и в двете посоки и водачът на лек автомобил „Шкода“
не е могъл да избегне настъпването на процесното ПТП чрез маневра за заобикаляне, без да
създаде друга опасност. Водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ е могъл да спре преди
мястото на удара ако се е движил със скорост 40 - 42 км/ч. С оглед горните изводи вещото
лице е дало заключение, че водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ не е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, но е следвало да управлява
автомобила със скорост и дистанция, които да му позволи да спре в рамките на опасната
зона, при внезапно възникнала опасност.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява водачът на
застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на събитието,
доколкото не е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят да
спре в рамките на опасната зона, при внезапно възникнала опасност, като по този начин е
нарушил установените в чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП правила за движение по пътищата.
По изложеното по-горе в мотивите, съдът приема, че с поведението си застрахованият
при ищеца е допринесъл в значителна степен за настъпване на произшествието, поради
което възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за основателно. С оглед
установената от експертизата равностойност в степента, в която всеки от двамата водачи е
допринесъл за настъпването на произшествието, съдът намира, че съпричиняването на
сочения като увреден е в размер на 50%, до който следва да бъде редуцирана и регресната
отговорност на застрахователя на гражданската му отговорност.
Предвид изложените съображения по делото се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на спорното право по чл. 411 КЗ – процесното ПТП е било
реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение, но след определяне размера на обезщетението същото следва да бъде
намалено с 50 % степен на съпричиняване от пострадалия на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на експертизата се установи категорично, че всички констатирани от
застрахователя по Каско имуществени вреди в описа към преписката, се явяват пряка
последица от настъпилото събитие.
По делото не се спори между страните, че е било изплатено обезщетение от ищеца в
размера по исковата претенция, като спорен е въпросът относно действителния размер на
същото, дължимо за възстановяване на щетите. За установяване на този факт по делото е
изготвена САТЕ, от заключението на която се установява, че стойността на ремонта по
възстановяване на вредите, определен по средни пазарни цени към момента на
произшествието, възлиза на 6613,65 лв., който съдът в настоящия си състав счита за
приложим при определяне на действително дължимия размер на обезщетението по
имуществената застраховка „Каско“.
При това положение, ищецът се суброгира в правата на застрахования при него
увреден до размера на изплатеното от него застрахователно обезщетение в дължимия размер
и съобразно процента на съпричиняване, поради което претенцията му спрямо делинквента,
респ. неговия застраховател, се явява основателна до размера от 3306,83 лв. Към тази сума
следва да се добавят 25 лв. обичайни разноски за определяне на обезщетението, като общият
размер на регресното вземане възлиза на 3331,83 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 6202,68 лв.
4
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. В исковото
производство ищецът претендира разноски за държавна такса – 124,05 лв., депозит за
свидетел – 70 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
разноски в общ размер на 104,24 лв. съразмерно на уважената част от иска. В заповедното
производство му се дължат разноски в общ размер на 306,75 лв. за платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска се
дължат разноски за исковото производство в общ размер на 286,96 лв. за депозит за
свидетел и вещо лице, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер на 100 лв. Ответникът претендира и сторени разноски в заповедното
производства за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален
размер от 50 лв., като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
заповедното производство с оглед отхвърлената част от иска в размер на 23,14 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, пл.
Позитано, № 5 срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, иск с
правно основание чл. 411 КЗ, че „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:
********* дължи на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********
сумата 3331,83 лв., представляваща регресно вземане по щета № 470419191953374 в
следствие на ПТП, настъпило на 03.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 23.06.2020г.
по гр.д. № 25410/2020г. на СРС, 38 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 3331,83 лв. до пълния предявен размер от 6202,68 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, пл. Позитано, №5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 104,24 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 306,75 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, пл. Позитано, №5 да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 286,96 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 23,14 лв. – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5