РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Елин Пелин, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820100203 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление: гр. София п. к.1404, район Триадица, бул. „България” №
81В, ап. 3, срещу М. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.. „Левски В“
бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от:
1200 лв., представляваща главница по договор за кредит №..../ .... г.; 261,88 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за кредит № 903875/ 08.07.2017 г.; 719,12 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; 1049,44 лв.,
представляваща главница по договор за поръчителство; 552,97 лв., представляваща законна
лихва по договор за поръчителство за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Твърди се, че договор за потребителски кредит с № 903875 от 08.07.2017 г.,
сключен между М. Б. И. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК .....(заемодател) е обезпечен чрез
сключване на 08.07.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ”
ЕООД (поръчител) и длъжника (потребител). При неизпълнение на длъжника задълженията
са изпълнени на 23.02.2021 г. от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, а вземанията са прехвърлени на
кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., за което длъжникът бил
уведомен на електронна поща на 30.03.2021 г.
1
Ответницата М. Б. И. не е открита на адреса, посочен в исковата молба – гр. София, ж.к..
„Левски В“ бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29. Видно е от служебна справка от НБД Население, че е
регистриран постоянен адрес - гр. София, ж.к.. „Левски В“ бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап. 29 и настоящ
адрес - с. Негушево, общ. Горна Малина. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК са залепени
уведомления на постоянния адрес и на настоящия адрес, като в сроковете по чл. 47, ал. 2
ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ няма активен трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се
определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 678,34 лева, което е било
внесено от ищеца според представеното преводно нареждане от 12.12.2024 г.
С определение от 27.12.2024 г. адв. В. Б. М. е назначен за особен представител на
ответницата М. Б. И..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответницата М. Б. И., в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че
ответницата М. Б. И. не е уведомена за цесията. Твърди се, че е налице нищожност на
договора за кредит и на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143
ЗЗП вр. чл. 21 ЗПК и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че е налице нищожност на договора за кредит с
оглед включването на задължителна клауза за поръчителство, уговарянето на лихва от 32.99
% в нарушение на добрите нрави, липсата на задължителен реквизит за цената на кредитния
ресурс съгласно чл. 22 ЗПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи
за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител адв. М. поддържа
доводите, направени в писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е договор за потребителски кредит № 903875 от 08.07.2017 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и М. Б. И. като кредитополучател, а „Кредисимо“ ЕАД се задължил да
предостави потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено. Съгласно чл. 4.1 от
договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави
Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на
Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите
условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (и) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице
(„Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за
2
одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е
24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно Обезпечението.
Според приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 903875 от 08.07.2017 г.
условията на кредита са: вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен
план; кредитен продукт: „Credissimo плюс“; с общ размер на предоставения Кредит: 1200
лева; срок на Кредита: 14 месеца; брой на погасителните вноски: 14 вноски; размер на
Погасителните вноски: 104,42 лева; Лихвен процент по Кредита: 32,99 %; годишен процент
на разходите по Кредита: 50 %; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; Общ размер на всички
плащания: 1461,88 лева, като е посочен погасителен план с вноски от 104,42 лева с падежи
от 10.08.2017 г. до 10.09.2018 г.
В тази връзка е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2017 г. между
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД като поръчител и М. Б. И. като потребител с уговорено възнаграждение
в размер 104,42 лева на месец с погасителен план на 14 вноски.
В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство от 08.07.2017 г. е сключен и
договор за поръчителство от 08.07.2017 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, по
силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение
на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от
1200 лв. и краен срок на погасяване – 10.09.2018 г.
Съгласно разписка за извършено плащане от 08.07.202 г. е извършен превод в полза на М. Б.
И. на сума от 361,83 лв. с основание „паричен превод към EasyPay: credissimo плюс“ и такса
от 3.55 лева.
Видно е от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., че е
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, наречен в договора „Цедент 1“, „Ай Тръст“ ЕООД,
наречен в договора „Цедент 2“ и „АПС Бета България“ ЕООД, наречен в договора
„Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични вземания, произтичащи
от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени между
„Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към
23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129, 93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент
1“ като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и вземанията на
„Цедент 2“ по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на
„Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности,
включително и с начислените лихви. Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са
посочени в Приложение № 1 към договора, а вземанията на „Цедент 2“ са
3
индивидуализирани в Приложение № 1 към него, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11
494 818, 60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител
от двете страни при сключване на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на
„Цедент 1“ за всеки отделен договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“,
произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния
кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени
между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица
кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“. Посочено е, че прехвърлянето и
фактическото предаване на вземанията, предмет на договора, настъпва с подписването му,
като неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 - списък на
индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 - приемно-предавателен
протокол, Приложение № 3 - пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 - Рамков
договор за поръчителство между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и анексите
към него.
Представено е уведомление за цесия по процесния договор.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на
вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене.
С доклада по чл. 146 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е възложено да докаже
исковете по основание и размер, като докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит
от 08.07.2017 г., реално предоставена сумата на уговорения кредит, извършени плащания по
договор за поръчителство от 08.07.2017 г., сключване на договор за цесия от 02.03.2021 г.,
настъпила изискуемостта на задълженията и техния размер.
Процесният договор за потребителски кредит има характеристиката на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на
парични средства (кредитиране) по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и ищецът твърди, че
е сключен по електронен път чрез системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя "Кредисимо" ЕАД. Легална дефиниция на този
вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
4
или повече. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова
услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство
за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика
и на потребителя. Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно
изброени клаузи, сред които са: т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя – пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Видно е от договора, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от
потребителя. Вярно е, че в приложение № 1 към договор за потребителски кредит фигурира
„обща сума за плащане“, но не и общите разходи за потребителя, в които следва да се
включи и възнаграждение за поръчителство. По този начин се заобикаля императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като към размера на дълга се включва и допълнително парично
задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата, което обаче не е включено
в ГПР.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като е не е
посочил съществена част от „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът заобикаля
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на
разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора,
а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната
5
лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а
договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от
задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.
Накърняването на добрите нрави предполага едната страна по договора да се възползва от
неблагоприятното положение на страната, с която договаря. В случая, както бе посочено и
по-горе несъмнено е, че кредитополучателят поемайки задължение да заплати на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждение по Договора за поръчителство с цел обезпечаване на
сключения договор за кредит е поел задължение по неравноправна клауза и в качеството на
потребител не дължи и уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като
подобна клауза не поражда облигационна връзка между страните. Обезпечението обслужва
единствено интересите на кредитора по Договора за заем, който поставя под условие
отпускането на кредита само ако длъжникът представи исканото обезпечение. С подобна
клауза кредиторът в качеството на по-силна страна по договора, поставя
кредитополучателят в положение, което го задължава да сключи Договор за поръчителство
именно със свързаното с кредитора дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което също се
възползва от кредитополучателя, въпреки, че е наясно с изключително неблагоприятните
условия по договора за заем. Макар и именувано като заплащане на възнаграждение по
Договора за поръчителство по своята същност тази сума е една допълнителна печалба за
кредитора и то в размер близък до размера на главницата, с която сума кредиторът
несъмнено ще получи допълнителна печалба за сметка на потребителя. В този смисъл
Договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие
със закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави - чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му
аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери
приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1
ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от
представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характера му на електронен документ и доколкото от страна на ответника не е поискано
изрично представянето на преписите от процесните договор за потребителски кредит и
договор за предоставяне на поръчителство на дигитален носител, следва да се приеме, че те
представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
изявления и тяхното съдържание. Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за
действителност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за
предоставяне на поръчителство, още повече, че от страна на ответника не се релевирани
никакви оспорвания в тази насока.
В същото време обаче, доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
6
обусловено не само от постигането на съгласие между страните, но също така и от реалното
предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, съдът приема, че
ангажираните по делото доказателства не са годни да установят факта на реално предаване
на заемната сума в размер на 1200 лева, предмет на договора за кредит. В представените
Общи условия за предоставяне на кредити на кредитора е посочено възможност за
усвояване на кредита: по банкова сметка, в брой в някой от офисите на кредитора в
десетдневен срок от датата на сключване на договора, чрез извършване на директен превод
към изрично посочен търговец. В случая, от съдържанието на самия договор не може да се
извлече наличието на изрична клауза, удостоверяваща предаването на заемната сума в брой,
в който случай би могло да се направи извод, че в тази част същият има характер на
разписка.
Представената по делото разписка за извършено плащане от 08.07.2017 г. за превод в полза
на М. Б. И. на сума от 361,83 лв. с основание „паричен превод към EasyPay: credissimo
плюс“ и такса от 3.55 лева не носи подпис на ответника, следователно не доказва
получаването на сумата.
Предвид гореизложеното предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата,
която обаче не претендира и не доказва извършването на такива.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: гр. София п. к.1404, район Триадица, бул. „България” № 81В, ап. 3, срещу М.
Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.. „Левски В“ бл. 8, вх. Б, ет. 2, ап.
29, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 1200 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № 903875/ 08.07.2017 г.; 261,88 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за кредит № 903875/ 08.07.2017 г.; 719,12 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; 1049,44 лв.,
представляваща главница по договор за поръчителство; 552,97 лв., представляваща законна
лихва по договор за поръчителство за периода от 10.09.2018 г. до 19.02.2024 г.; ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7
8