№ 267
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216069 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Ц. З., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-018927 от 20.09.2021 г., издадено от началник
сектор в отдел „ПП” - СДВР, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен е останал жалбоподателя, който е обжалвал наказателното
постановление в срок. В подадената жалба е изложил съображения, че на
първо място, не е налице субективната страна на нарушението, доколкото
жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, а също така, че в издаденото наказателно
постановление липсва достатъчно описание на обстоятелствата при които е
извършено твърдяното нарушение. Намира, че няма данни за
компетентността на актосъставителя, както и че неправилно е приложен
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв. С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление, като излага доводи сходни на тези в подадената жалба.
Претендира плащане на направените по делото разноски, представя списък и
договор за правна помощ.
1
Въззиваемата страна – началник сектор към ОПП - СДВР - редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.05.2021 г. около 10:39 часа в гр. София, жалбоподателят З. З.
управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „1218“ с рег. № ВТ
**** КК, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към Северна скоростна тангента. Същият бил
собственост на фирма „ЗАЗА-ТРАНС“ ООД, чиито управител бил жалб. З.,
като бил закупен на 19.02.2021 г. от ТД „Дари-Лес“ ЕООД, с управител
В.К.Н.. В законоустановения срок новият собственик не регистрирал
автомобила в ОПП – СДВР, поради което на 23.04.2021 г. регистрацията на
автомобила била служебно прекратена. Няма данни актът, с който е
прекратена регистрацията, да е изпращан на жалб. З., както и няма данни той
да е бил уведомен за това обстоятелство по какъвто и да е начин.
На горепосоченото място Ел.С. - мл. автоконтрольор при СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ и колегата Ив.Н. извършили проверка на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил. При извършената проверка С. установила,
че товарния автомобил няма валидна регистрация. Поради установеното
същата съставила на жалбоподателя АУАН № 446606 от 15.05.2021 г. Същият
бил съставен в присъствието на един свидетел при установяване на
нарушението и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр
от съставения акт срещу подпис. В съставения АУАН служителя на ОПП,
СДВР вписал, че „…управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. №
ВТ****КК собственост на фирма „ДАРИ- ЛЕС“ ЕООД, като при служебна
проверка се установило, че водачът, като законен представител на фирма
„ЗАЗА-ТРАНС“ ООД не е регистрирал МПС в срок….“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
АУАН, заедно с материалите по преписката за извършеното нарушение
били изпратени на СРП с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК, където била образуваната прокурорска преписка № 25433/2021 г. по
описа на СРП. С постановление от 09.08.2021 г. наблюдаващият прокурор
отказал да образува досъдебно производство, като в обстоятелствена част е
приел, че „ на 23.04.2021 г. била прекратена регистрацията на товарния
автомобил служебно“.
Въз основа на постановлението за отказ от образуване на ДП на СРП
било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 21-4332-
018927 от 20.09.2021 г., издадено от началник група в отдел „ПП” - СДВР, с
което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
/триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
2
делото доказателствени материали - събраните по надлежния процесуален
ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: постановление за отказ от
образуване на ДП; Заповед № 8121К-13318/28.10.2019г. на министъра на
МВР; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР;
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на МВР/, наказателното постановление № 21- 4332-018927 от
20.09.2021 г. е издадено от оправомощено за това длъжностно лице.
Процесното наказателно постановление е издадено в 6 месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че същото е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. По отношение на вмененото нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН – не са посочени изчерпателно
относимите обстоятелства по нарушението, което от своя страна е довело до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – неправилно определяне на
относимите законовите разпоредби, които са нарушени от водача на МПС.
Административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процедурата при съставяне на обжалваното НП в тази част, а именно липсва
достатъчно пълно описание на фактическата обстановка. На първо място,
настоящата съдебна инстанция намира, че в съставения на жалбоподателя
АУАН и впоследствие в издаденото наказателно постановление е вписано, че
жалбоподателя като водач на посочения товарен автомобил не е регистрирал
МПС в срок. В същото време обаче в обстоятелствената част на двата
процесни документа е посочено, че товарен автомобил марка „Мерцедес“ е с
постановени рег. табели с рег. № ВТ **** КК. Отделно от това в
постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е
посочено, че товарният автомобил управляван от жалбоподателя е бил със
служебно прекратена регистрация, а не че същият изобщо не е бил
регистриран. На следващо място, отговорността на жалбоподателя е
ангажирана, тъй като същият се явява законен представител на фирма „ЗАЗА-
ТРАНС“ ООД, но в обжалваното наказателно постановление е посочено, че
товарният автомобил е собственост на фирма „Дари-Лес“ ЕООД, с посочен
3
БУЛСТАТ. Описано по този начин нарушението в обстоятелствената част на
наказателното постановление лишава санкционираното лице от възможността
да разбере в какво именно се обвинява и защо е ангажирана конкретно
неговата отговорност. В наказателно постановление е посочено, че тези
обстоятелства се извеждат от договор за покупко-продажба № 966/19.02.2021
г. при нотариус 611 (гр. Велико Търново), но такъв договор не е представен
по настоящото дело и не е приложен в административно-наказателната
преписка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отбележи, че
нормата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлеченото към административно - наказателна отговорност
лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното
нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира
защитата си. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
коригирано, тъй като не е от категорията на тези, които могат да бъдат
преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН именно поради обстоятелството,
че е довело до ограничаване правата на жалбоподателя в административно -
наказателното производство.
Отделно от това, съдът намира, че описанието на нарушението не
отговаря на дадената му от АНО правна квалификация.
Предназначението и изискването за регистрационната табела като
индивидуализиращ признак на моторното превозно средство са уредени в
Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение
и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях (Наредбата).
Функцията на регистрационната табела е посочена в чл. 2 от Наредбата
– за моторните превозни средства, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, които следва да се представят за
регистриране в звената на Пътна полиция – СДВР.
С издаденото НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посочената
разпоредба е обща, не съдържа конкретно правило за поведение и препраща
към съдържанието на подзаконови нормативни актове, който уреждат
въпросите за регистрация на МПС. Очевидно, в настоящия случай не се касае
за осъществен състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е било
без регистрационни табели, поставени на определените за това места, а
регистрацията на същото е била служебно прекратена. При това положение,
като е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание разпоредбата
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наказващият орган е санкционирал лицето за
несъставомерно деяние.
4
Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че деянието е
осъществено от обективна страна, с оглед липсата на данни информацията за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е достигнала до
жалб. З., то не може да се приеме, че е формирана субективна страна на
деянието.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира,
че неправилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице, като
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което същото подлежи на отмяна като
незаконосъобразно такова.
Относно разноските на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвид
приетото за установено от настоящият съдебен състав същият намира, че
следва да се заплати на жалбоподателя платеното от него възнаграждение на
адв. С. съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-018927 от
20.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „ПП” - СДВР, с което за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП
на З. Ц. З., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 /триста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя З. Ц. З., ЕГН:
**********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5