№ 11343
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110118678 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 270 ГПК.
В исковата молба, уточнена с писмено становище от 29.08.2022 г., се твърди, че
решение № 250/11.02.2019 г, постановено по т.д. № 2043/2018 г. по описа на Върховен
касационен съд, постановено в производство по реда на чл. 303 ГПК, страда от пороци,
които според ищцата А. Б. М. водят до нищожност на постановения съдебен акт. Ищцата
твърди, че с посоченото решение съдът потвърдил осъдително решение № 746/24.02.2010 г.,
постановено по гр. д. № 12957/2009 г. на Софийски градски съд. Сочи, че решението на СГС
е постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск, като препис от исковата
молба не бил връчен на ищцата. Посочва, че решението на ВКС било незаконосъобразно.
Твърди, че в производството по реда на чл. 303 ГПК ВКС не изследвал твърденията на
ищцата, че решението на СГС, потвърдено с решение на САС, е постановено по нередовна
искова молба и при нарушение на императивни правни норми. Твърди, че атакуваното
решение на ВКС, както и решението на САС били постановени от незаконен състав, тъй
като протоколът за избор на съдия докладчик не отговарял на законовите изисквания. Освен
това атакуваното решение било постановено в нарушение на императивни норми и на
изискванията за форма и съдържание. Същият бил напълно неразбираем.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. С. Ж. е подала писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Изразява становище, че доводите
1
на ищцата са свързани с правилността на решение № 525/19.03.2013 г., постановено по гр.д.
№ 4012/2011 г. на Софийски апелативен съд и решение № 746/24.02.2010 г., постановено по
гр. д. № 12957/2009 г. на Софийски градски съд, а не с атакуваното решение на Върховния
касационен съд. Оспорва атакуваният съдебен акт да страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. Отделно от това, сочи, че твърдените в исковата молба пороци не водят до
нищожност на съдебния акт, а са такива, относими към правилността на съдебния акт.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Нищожно е съдебното решение, което е постановено извън правораздавателната
власт на съда, от незаконен състав, при неспазване на писмената форма, абсолютно
неразбираемото решение или неподписаното решение. Нищожното решение, за разлика от
недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият
порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по
исков ред безсрочно – както е в настоящи случай чрез предявените искове по чл. 270, ал. 2
ГПК.
В настоящия случай процесното решение е постановено в изискуемата писмена
форма, и е подписано от трима съдии, за които няма спор, че са надлежно назначени. Не се
спори, че предметът на делото е бил обхванат от подведомствеността на гражданските
съдилища, поради което и съдът е бил компетентен да го разгледа. Настоящият съдебен
състав намира, че същото е напълно разбираемо, написано на разбираем език, като логиката
на съда е последователна и проследима, дори без да се налага особено тълкуване.
Диспозитивът му е логично следствие от изложеното в мотивите, като волята на съда,
изразена в атакувания акт се извежда от текста без особено затруднение.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдените от ищеца пороци на процесното
решение са от категорията пороци, които водя до недопустимост на съдебните актове, но не
и тяхната нищожност. В този случай постановеният съдебен акт поражда правни последици
и може да бъде унищожен по пътя на обжалването, а не с настоящия иск. Във всеки случай
съдът намира, че в настоящия казус не е налице порок, опорочаващ съдебния акт до степен,
нарушаваща неговата валидност и е налице един валидно изготвен съдебен акт.
За пълнота следва да се посочи, че с молба от 13.03.2023 г. ищцата е „загатнала“, че е
налице нищожност на процесното решение и с оглед процедурата по разпределение на
делото, по което е постановено. Без да е налице конкретизация на твърденията, съдът,
анализирайки представените по делото протоколи за разпределение, намира, че не е налице
опорочаване на същото и са спазени Правилата за разпределяне, образуване и подреждане
2
на делата във ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Разноски следва да се присъдят в полза на ответницата, възлизащи на сумата от 360
лв., заплатен адвокатски хонорар.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ....., срещу
М. С. Ж. със съдебен адрес: гр. София, ..... иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за
прогласяване нищожността на решение № 250/11.02.2019 г, постановено по т.д. №
2043/2018 г. по описа на Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ....., да заплати на М. С. Ж.
със съдебен адрес: гр. София, б ул. ....... на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от 360 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3