Решение по дело №213/2020 на Окръжен съд - Ловеч

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, ………..2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав: 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВДА ДОЙНОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :  1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

                                                                       2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Анастасов В. гр. дело № 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид :

 

     Производството  по реда на чл.250 от ГПК.

         С Решение № 92/02.04.2020 г. по горепосоченото дело съдът е оставил без уважение жалбата на ЕТ „Търговия на едро - Р.Н.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Васил Друмев” № 26, представлявано от Р.Т.Н. срещу отказа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч,  да прекрати изпълнително дело № 20138790400388, обективиран в разпореждане от 12.11.2019 г.,   като неоснователна.

         Постъпила е молба вх. № 3380/05.06.2020 г. подадена от длъжника ЕТ „Търговия на едро - Р.Н.” с искане за допълване на решението, с твърдения, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Моли съда да се произнесе с допълнително решение към Решение № 92/ 02.04.2020 г. по гр.д.№ 213/2020г. на ЛОС, като в допълнителното решение да обсъди в мотивите всички доказателства и доводи на ЕТ „Търговия на едро-Р.Н.”, посочени във въззивната жалба и допълнението към нея за настъпването на „перемпция” във връзка с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на изп. дело № 20138790400388 по описа на ЧСИ Велислав Петров, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и които имат значение за решението по делото.

         Счита, че съдът не е взел отношение по твърдението, че преобразуването само по себе си няма характер на прекъсващо давността действие, тъй като с оглед нормата на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ, изпълнителното дело само се продължава при новия ЧСИ. Преобразуването на изпълнително дело не е изпълнително действие, следователно с преобразуването му не се прекъсват давностните срокове.

         Сочи, че съдът не е взел отношение по твърдението, че от 24.06.2013 г. до датата на противозаконно извършения опис от 19.11.2015 г., отменен с Решение № 134/25.06.2018 г. по гр.д. № 565/ 2017 г. на ЛОС, не са извършвани никакви изпълнителни действия.

         Счита, че съдът не е взел отношение по твърдението, че първото изпълнително действие след отмяната на постановлението за възлагане е описа, извършен от ЧСИ В. Петров на 08.11.2018 година.

            Намира, че съдът не е взел отношение по твърдението, че по изпълнително дело № 102/2012 г. от архива на ДСИ Луковит, преобразувано в изпълнително дело № 20138790400388 от архива на ЧСИ В. Петров, не са извършвани изпълнителни действия от 24.06.2013г. до 08.11.2018г., т.е. повече от пет години и същото е прекратено по силата на закона във връзка е т.10 oт TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 24.06.2015 година.

            С оглед разпоредбите на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.(ДВ, бр.28 от 2020 г.), съдът приема, че молбата е подадена в едномесечния срок от връчване на препис от решението, съгласно чл. 250 ал. 1 от ГПК, изр. второ от ГПК.

            Съгласно чл.250, ал.2 от ГПК, съдът е съобщил на ответника за исканото допълване, с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което му е връчено на 16.07.2019 г.

            В посочения срок ответникът „Юробанк България” АД, вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Околовръстен път” № 260 („Банката”), като универсален правоприемник на „Банка Пиресос България” АД, ЕИК *********, която е прекратена на 12.11.2019 г. без ликвидация поради преобразуване чрез вливане в „Юробанк България” АД, вписано съобразно законовите изисквания в ТР и Регистър на ЮЛНЦ, чрез пълномощника си юрисконсулт Йоана Христова е подал отговор на молбата - вх. № 4000/26.06.2020 година. Застъпва становище, че молбата е недопустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Предлага на съда да остави без разглеждане подадената молба, като недопустима и да отхвърли претенциите на длъжника ЕТ „Търговия на едро - Р.Н.”, като неоснователни и недоказани.

            Съдът, за да се произнесе, прецени, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание.

            Съгласно чл.250, ал.1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

         В конкретния случай съдът с решението си, постановено на 02.04.2020 г., се е произнесъл по цялото искане на длъжника, с което е бил сезиран, и е изложил мотивите си, въз основа на които е приел, че молбата му е неоснователена. Отправените в молбата за допълване искания и изложени доводи са въпроси, които настоящият състав намира за неотносими към съществото на спора. Следва да се има предвид, че до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС в сила е било Постановлението на Пленума на ВС № 3/1980 г., съгласно което : „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането”. В приетото ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено, че ППВС № 3/1980 г., е изгубило сила. От изложеното следва, че в настоящия случай давност не тече до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т.е. до 26.06.2015 година. Нова давност започва да тече от 27.06.2015 г. и би следвало да изтече на тази дата след 5 години - на 27.06.2020 година.

         По изпълнителното дело е поискано извършване на действия от взискателя, които действия са извършени (налагане на възбрана, налагане на запор на МПС, опис на недвижими имоти, публични продани и.т.н.), като между всяко изпълнително действие няма период по-дълъг от 2 години, което е видно от доказателствата по делото и не настъпва правната последица прекратяване по силата на закона съгласно т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

            Ето защо, съдът счита, че не е налице непълнота на решението по смисъла на чл.250 от ГПК, поради което искането за допълването му се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

            Водим от горното, съдът   

           

                                     Р   Е   Ш   И :

 

                   ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на ЕТ „Търговия на едро - Р.Н.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Васил Друмев” № 26, представлявано от Р.Т.Н., направено с молба вх. № 3380/05.06.2020 г., за допълване по реда на чл.250 от ГПК на постановеното по делото Решение № 92/02.04.2020 г. по В.гр.д.№ 213/2020 г. по описа на ОС – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                    

 

          ЧЛЕНОВЕ :        1.                         2.