РЕШЕНИЕ
№ 5656
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110213134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от К. К. (KURLUNG
KUSUMAL), гражданка на Кралство Тайланд, родена на **********г. в
Кралство Тайланд, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 359/14.08.2023г. на Началник ГПУ – София към РДГП –
Аерогари – ГДГП – МВР, с което на жалбоподателката е било наложено
наказание глоба в размер на 1 500 лева за извършено административно
нарушение по чл.34 от ЗЧРБ.
Недоволна от санкциониращия акт е останала подведената под
административна отговорност, която в жалбата жалба си до съда обжалва
изцяло неговата законосъобразност. Възразява срещу неяснотата на
вмененото административно нарушение откъм посочена дата на извършване,
отсъствието на преводач, наличие на противоречие между изпълнителното
деяние и посочената за нарушена норма на чл.34 от ЗЧРБ и алтернативно в
случай че се приеме, наличие на нарушение и неговото правилно
установяване, размерът на наложеното наказание да бъде редуциран към
предвидения минимум.
1
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски в случай на отмяната на
наказателното постановление.
Административно – наказващият орган: Началник ГПУ – София към
РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена молба от упълномощен юрисконсулт се оспорва
жалбата с отправяне на искане за потвърждаване на наказателното
постановление, включително и относно размера на отмереното
административно наказание.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за
безспорно установено следното от фактическа страна:
На 20.07.2023г., около 12:30ч., на КПП Аерогара – София, Терминал
2, при излизане от страната за полет QR228 за Доха, полицай при ГКПП
Аерогара София Б Г и Б Г установили, че тайландската гражданка К. К.
(KURLUNG KUSUMAL) била влязла в страната на 15.09.2022г. при ГКПП
Аерогара София, въз основа на еднократно издадена българска виза тип ,,С“
№ *********, валидна от 06.09.2022г. до 13.12.2022г., с разрешен срок на
пребиваване 90 дни и към момента на напускане на страната е превишила
престоя разрешения й престой с 219 дни и е следвало да напусне страната на
13.12.2022г. Комуникацията между жалбоподателката била проведена на
предпочетения от нея английски език като по твърдения на свидетеля Гетов,
същата изрично отказала да ползва преводач. Свидетели на констатираното
просрочване на визата и отказът да ползва преводач станали свидетелите
Благовест Герасимов и Атанас Димитров.
Въз основа на установеното нарушение бил съставен АУАН, който
2
бил връчен на жалбоподателката, било й разяснено неговото съдържание и
бил подписан. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Видно от показанията на разпитаните в качеството
на свидетели Б Г, Б Г и А Д е, че и тримата са станали очевидци на
изпълнителното деяние, изразяващо се в просрочване на максимално
разрешения срок за пребиваване на жалбоподателката на територията на
страната. Известни противоречия се намират в твърденията им относно
желанието на наказаното лице да ползва преводач, като от една страна
свидетелят Гетов заявява, че изрично е разяснил тази възможност, която била
отказана, а от друга са тези на Герасимов и Димитров, в които заявяват, че е
бил искан преводач, но колегата им Гетов се е занимавал с този въпрос,
превеждал е и същата е знаела какво подписва и за какво нарушение е
подведена под отговорност. Същевременно пък свидетелят Димитров
признава, че на жалбоподателката й е бил предоставен преводач, но не може
да каже дали е искано преводач от английски език. Независимо от
противоречията в показанията на свидетелите относно искането за преводач
съдът намира, че техните показания могат да обусловят извод, че такъв е бил
предложен и впоследствие отказан, като самата жалбоподателка е била наясно
и е била запозната с вмененото й нарушение. Същевременно свидетелите са
единодушни по отношение на главния факт, а именно, просрочване на визата
за пребиваване на територията на страната. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги
цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на
съдебния акт. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства и в частност заповедите, с които съответните
длъжностни лица са били оправомощени да издават АУАН и НП.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са били издадени в
съответствие с изискванията на давностните срокове по ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
3
събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение
жалбоподателката КУРКЛУНТ К. (KURLUNG KUSUMAL) е извършила
административно нарушение по чл.34 от ЗЧРБ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Жалбоподателката е имала разрешен престой
чрез издадена еднократна виза с определен период на местопребиваване на
територията на страната, който значително е просрочила.
От субективна страна нарушението е било извършено виновно и по
непредпазливост в алтернативната й форма на небрежност.
Съдът не споделя направеното възражение от страна на защитника на
жалбоподателката, че е налице несъответствие между изпълнителното деяние
и посочената като нарушена норма на чл.34 от ЗЧРБ. Налице е покритие
между фактическа обстановка и правна квалификация, тъй като съгласно
цитираната разпоредба всеки чужденец е длъжен да напусне страната до
изтичането на разрешение срок за пребиваване (в този смисъл е и Решение №
7641/12.12.2022г. по а.д.№ 8349/2022г. по описа на АССГ). Законодателят е
регламентирал противоправното бездействие на всеки чужденец, който
просрочи разрешения му престой да напусне страната като е посочил именно
тази норма, която е отразена в АУАН и обжалваното НП .
Относно възражението в жалбата за липсата на преводач съдът
посочи по – горе в мотивите на решението си и при анализа на гласните
доказателствени средства, че на жалбоподателката й е било разяснено
обстоятелството по извършеното от нея нарушение, бил й е предложен
преводач, който тя отказала и същевременно подписала саморъчно
съставения й АУАН.
Също така коректно е била посочена датата на извършеното
нарушение като и в АУАН, и обжалваното НП коректно са били отразени
след направена проверка от страна на свидетелите, времето на установяването
му – 20.07.2023г., срочността на издадената виза и датата, на която лицето е
следвало да напусне страната – 13.12.2022г.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът се съгласява с
доводите на защитата, че същото се явява несправедливо. По делото няма
данни за извършени предходни нарушения от страна на наказаното лице,
които да обусловят налагане на наказание над предвидения в закона
4
минимум. Санкционната разпоредба на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ предвижда за
извършеното административно нарушение налагане на наказание глоба в
размер от 500 до 5000 лева. В случая наложеното наказание от страна на
административно наказващият орган от 1 500 лева съдът намира за твърде
завишено и при липса на изложени мотиви кое е обусловило такъв размер,
същото следва да бъде справедливо редуцирано към предвидения минимум.
По този начин в най – пълна степен биха били постигнати целите по чл.12 от
ЗНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. Предвид изложеното
наказателното постановление следва да бъде изменено относно размера на
наложеното наказание.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 359, издадено на 14.08.
2023г. от Началник ГПУ – София към РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, с
което на К. К. (KURLUNG KUSUMAL), гражданка на Кралство Тайланд,
родена на **********г. в Кралство Тайланд, е наложено наказание глоба в
размер на 1 500 лева като намалява размера на същото на 500.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.34 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд – София
– град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5