Решение по дело №368/2021 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. Кюстендил, 29.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на осми декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 368 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в производство пред първата инстанция и е образувано по предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

Образувано е по искова молба на Р.Д.Г., Т.Х.С., М.Д.К. и К.Д.К.-Д. против К.А.С..

В исковата молба, в т.ч. уточняваща такава, се сочи, че ищците са съсобственици по реда на наследствено правоприемство от починалия на 19.07.2018 г. техен наследодател Георги Георгиев, притежавал ЕГН: **********,***, на 4/5 идеални части от всеки от следните недвижими имоти:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси.

Твърди се, че процесните имоти били съсобствени между ищците от една страна и И. С. – от друга, между които било налице и висящо делбено дело № 1451/2020г. на КРС по отношение на имотите, описани в т.1 и т.2. В хода на делбеното производство И. С. представил два броя нотариални актове за собственост на недвижими имоти с твърдение, че ответникът в настоящото (баща на И. С.) е придобил по давност делбените имоти. Ключът от същите бил предаден с протокол за предаване от 03.08.2018г. от комисия в община Невестино на ответника като представител на наследника И. С., без да се държи сметка, че освен последния, наследници на починалия Г. Г. са и ищците в настоящото и то при равни върху процесните имоти права (по 1/5 ид.ч за всеки). Доколкото правото на собственост на ищците върху процесните имоти било оспорено, то първите търсили съдействие от РП – Кюстендил, но и към настоящия момент ответникът не бил предал ключовете от процесните имоти.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 108 от Закона за собствеността, да бъде признато за установено по отношение на ответника К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците Р.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.Д.К. – Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. М., щат К., САЩ, са собственици (по наследство от Г. И. Г., с ЕГН: **********,***, починал на 19.07.2018г.) на 4/5 (четири пети) идеални части от следните недвижими имоти, а именно:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м. (деветстотин шестдесет и девет квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 89-90, УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г., на държавен нотариус ори КРС).

3. Застроен УПИ I-258 (урегулиран поземлен имот първи, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 36/04.03.2021 г., издадена от община Невестино, с площ на имота от 737 кв.к. (седемстотин тридесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 13-14, дере, УПИ XIII-258 и УПИ XIV-259, отреден за Църква, всички в квартал 12 по плана на селото, ведно с находящите се в имота стопански постройки, приращения и подобрения,

КАТО СЕ ОСЪДИ ответникът да предаде на ищците владението върху 4/5 (четири пети) идеални части от описаните недвижими имоти, КАКТО И

ДА БЪДАТ ОТМЕНЕНИ съставените констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение № 43, том III, рег. № 3507, нот. дело № 443/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под № 603 и № 44, том III, рег. № 3508, нот. дело № 444/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под номер 603, с които ответникът К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** е признат за собственик на следните недвижими имоти:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м. (деветстотин шестдесет и девет квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 89-90, УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г., на държавен нотариус ори КРС).

Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. С. М.. Сочи се, че доколкото ответникът се легитимира като собственик на процесните имоти на основание давностно владение и съставени в тази връзка констативни нотариални актове, то и искът следвало да се предяви като отрицателен установителен такъв, в който смисъл била задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция, обективирана в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Исковете били и неоснователни. Ответникът бил собственик на процесните имоти поради упражнявана от него над 10 години непрекъсната фактическа власт върху същите. Наследодателят Г. Г., поради влошеното си здравословно състояние, не могъл да се грижи за имотите, които притежавал. Така, ответникът, заедно със сина и съпругата си, се грижели за домакинството, имотите и за здравословното състояние на Г.. Ответникът поел всички разходи във връзка със смъртта на последния – погребение, панахиди, направа на паметници, като никой от ищците не проявил интерес в тази насока и не полагал грижи както за Г., така и за неговата майка Л. Т.. Твърди се, че непосредствено след смъртта на И. Т. (баща на Г. Г.) ответникът променил държането на процесните имоти като го превърнал във владение, което било явно и не било оспорено нито от Г. Г., нито от майка му Л. Т.. Така, упражняваната от С. фактическа власт върху имотите датирала от 01.08.2008г. (когато починал И. Т. – баща на Г. Г.) и продължавала и след смъртта на Г., настъпила на 20.07.2018г.

Предвид изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалният си представител поддържат исковата молба. Ангажират гласни и писмени доказателства, като по тяхно искане е допусната и съдебно-техническа експертиза.

Ответните страни чрез процесуалния си представител оспорват исковата молба. Сочат нови доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на спора са следните недвижими имоти:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м. (деветстотин шестдесет и девет квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 89-90, УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г., на държавен нотариус ори КРС).

Така същите са описани в приложените по делото скици – спр. л 15-17 от делото.

Видно от приложените Нотариални актове № 66/1975 г. и № 56/1974 г. имотите са били собственост на Г. Г..

Според данните в приложеното Удостоверение за наследници № 18/2019 г. Г. Г. е починал на 19.07.2018 г., като не е оставил низходящи и възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. Няма данни да бил и в брак към момента на смъртта си. Заради това е наследен от роднините си по съребрена линия – деца на негови лели по майчина и бащина линия, като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен са изключили по-далечните по степен.

Данъчната оценка на процесните имоти, според приложените удостоверение на л. 37-39 от делото са съотв. 1527,00 лв. за имот УПИ I-258 в с. Четирци, 2393 лв. за УПИ XIII-258 в с. Четирци и 7036,80 за имот УПИ IX-103 в с. Невестино.

Приложено е нотариалното дело по съставянето на Нотариален акт № 43/2020 г., издаден в хода на извършена обстоятелствена проверка от нотариус М. М., при която К.А.С. е бил признат за собственик на УПИ IX-103 в с. Невестино.

Приложено също е нотариалното дело по съставянето на Нотариален акт № 44/2020 г., издаден в хода на извършена обстоятелствена проверка от нотариус М. М., при която К.А.С. е бил признат за собственик на имот УПИ I-258 в с. Четирци, както и УПИ XIII-258 в с. Четирци.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г. Б., Ю. Г., З. П., Б. В., В.Д., С.Т. и К.М..

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, заради което не се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

С предявения иск се търси защита на правото собственост, произтичащо от наследяване, с твърдения, че страните по делото са съсобственици при равни права на процесните имоти, но ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за тях, въз основа на придобивна давност, за целия имот. Претендира предаване на владението от ответника, в частта за притежаваната от ищците общо 4/5 идеални части.

По въпроса "При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на владението върху претендираната идеална част?" е образувано Тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни състави на ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен от поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето становище в тази насока. В т.см. настоящия съдебен състав споделя тезата, че защитата на вещно право на собственост е абсолютна, доколкото и защитаваното право е такова по воя характер. Заради това тя може да бъде упражнена срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен и от съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността лице, така и срещу друг/други съсобственици. Това следва от законодателното решение, че всеки съсобственик, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, разполага с пълния обем от правомощия на правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като се имат предвид ограниченията на чл. 33, ал. 1 ЗС). Когато съсобственик не е допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената вещ, но то не изключва основателността на иска по чл. 108 ЗС, предявен от невладеещия съсобственик. В този смисъл – Решение № 15/02.08.2012 г. по гр. д. № 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр. д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г. о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория иск се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защитата, която дава иска по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Така споделима е и тезата, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото на иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 ЗС. В част от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение № 100/ 02.08.2017 г. по гр. д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г. о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект. Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищците твърдят, че са лишен изцяло от възможността да ползват съсобствените имоти, докато в цитираното решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за разпределение на ползването, което обаче не е необходимо в настоящия случай.

Предвид изложените принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу друг съсобственик е допустим и следва да се разгледа по същество.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост върху процесния имот, както и да докаже, че имотът се владее от ответника. В тежест на ответника бе да докаже, че има основание за владението си.

При така разпределената доказателствена тежест по делото се събраха доказателства, от които се установява, че страните по делото се наследници на общия си наследодател Георги Георгиев по см. на чл. 8, ал. 4 ЗН. В случая починалият не е оставил деца, съпруга и възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, заради това е бил наследен от децата на своите лели и чичовци, като по-близките по степен са изключили по-далечни. Така страните по делото се явяват негови наследници с равни права в наследството – всеки по 1/5 ид.ч., или 4/5 ид.ч. общо за ищците и 1/5 ид.ч. за ответника.

Че процесните имоти са били в патримониума на наследодателя страните не спорят. Това е видно и от приобщените Нотариални актове № 66/1975 г. и № 56/1974 г.

В този смисъл спорен по делото е въпросът дали ответникът притежава същите в цялост на оригинерно основание, за което се е снабдил и с констативни нотариални актове, каквито доводи са наведени и в отговора на исковата молба.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав и състав обхваща два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно.

В този случай не бяха ангажирани достатъчно убедителни доказателства, които недвусмислено да отричат правата както на наследодателя Г. Г., така и на законните му наследници – ищци в производството, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че „Обективният елемент на владението – упражняването на фактическата власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.69 от ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и право на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.“.

Тук намерение за своене по смисъла на гореизложеното ответникът е демонстрирал едва със съставянето на Нотариален акт № 43 и Нотариален акт 44/2020 г. Действително свидетелите сочат, че ответникът и неговото семейство помагали на наследодателя, нито един от тях обаче, не твърди ответникът да е владял имотите изцяло като свои. Свидетелите З. П. и Б. В. са категорични, че имотите си били на Г., а К. само помагал. Свидетелите Г. Б. и Ю. Г. дори не били виждали ответника в имотите на наследодателя. Още по-категорични са свидетелите, дали показания и в хода на нотариалното производство, които също сочат, че К. само помагал на Г. и неговото семейство. Така изключително несъстоятелно остава твърдението в отговора на исковата молба, че ответникът бил собственик на процесните имоти поради упражнявана от него над 10 години непрекъсната фактическа власт върху същите. Действително, че наследодателят Г. Г. бил във влошено здравословно състояние по делото не е спорно, респ. не е могъл да се грижи за имотите, които притежавал, но срещу заплащане те били поддържани от близки, като и безвъзмездно помагали приятели и роднини, вкл. ответникът и неговото семейство. В т.см. грижата за домакинството, имотите и в последствие за здравословното състояние на Георгиев, не може да се възприеме като своене, годно да направи собственик ответника на имотите, предмет на делото в тяхната цялост.

Досежно личните морални актове по поети разходи във връзка със смъртта на наследодателя – погребение, панахиди, направа на паметници, не се следва изричен анализ, но те също не са годни да поставят началото на придобивната давност със смисъла, вложен в закона.

Изолирано и неподкрепено от доказателствата по делото е и твърдението, че фактическа власт върху имотите датирала от 01.08.2008 г. (когато починал И. Т. – баща на Г. Г.) и продължавала и след смъртта на Г., настъпила на 20.07.2018 г., именно при данните от вече анализираните гласни доказателствени средства. Наличието на едностранни действия, водещи до отблъсване правата на останалите наследници, следваше да се установи от ответника, който твърди, че е придобил собствеността изключително за себе си, и който следваше да докаже, че с едностранни действия е превърнал държането във владение, независимо от факта, че в полза на упражняващия фактическата власт е издаден констативен нотариален акт, с който правото на собственост е удостоверено върху процесните имоти. Това тук не бе сторено със средствата на ГПК, заради което на ищците следва да се признае, че са собственици на по 1/5 ид.ч. или общо 4/5 ид.ч. от недвижимия имот по силата на наследствено правоприемство.

Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС - имотите се владеят от ответника, а твърдението, че ключовете за тях се намират у ответника не е било оспорено. В тази насока са и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Георгиев и Пецева. С това установеното владение след смъртта на наследодателя се намира за доказано със средствата на ГПК.

Досежно спорния въпрос дали ответникът има надлежно основание за учреденото владение, следва да се имат предвид изложените по-горе съображения. В допълнение и за яснота още веднъж ще се отбележи, че съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик и сънаследник може да си служи с общата наследствена вещ, като този който ползва вещта, е придобил фактическата власт върху нея на правно основание за собствената си идеална част, като за нея той е владелец, а за правата на останалите съсобственици върху вещта, ползувателят на един недвижим имот е държател – така напр. Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС, по гр. д. № 870/2011 г. на ІІ г. о. на ГК. В този смисъл всеки от съсобствениците може да извършва действия по поддръжката и опазването на имота, без това да означава непременно намерение за своене. Тук доказателства, че ответникът е придобил собствеността върху спорните имоти изключително за себе си преди 11.12.2020 г., когато са съставени процесните нотариални актове, не са ангажирани, а от момента, в който те са били съставени не е изтекъл срок годен да го легитимира като собственик.

От изложеното следва извода, че удостовереното с Констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение № 43, том III, рег. № 3507, нот. дело № 443/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под № 603 и Нотариален акт № 44, том III, рег. № 3508, нот. дело № 444/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под номер 603, правно основание не се е осъществило, респ. ползващото се от тях лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост по отношение процесните 4/5 ид.ч. или констатацията на нотариуса в съставения по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт за придобиване на правото на собственост от ответника, към датата на съставяне на акта се явява опровергана за тази част. Поради това следва да бъдат отменени Констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение, в частите им, в които ответникът К.А.С. е признат за собственик на процесните недвижими имоти, до размер на 4/5 ид.ч. В тази насока са задължителните указания по прилагането на закона в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК, (според които при уважаване на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото това право, издаденият констативен акт следва да се отмени).

В този смисъл съдът ще постанови акта си.

По разноските:

При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски, в съответствие с представения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства за извършването им, в общ размер от 525 лв.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 108 от ЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците Р.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.Д.К. – Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. М., щат К., САЩ, са собственици (по наследство от Г. И. Г., с ЕГН: **********,***, починал на 19.07.2018г.) на общо 4/5 (четири пети) идеални части от следните недвижими имоти, а именно:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м. (деветстотин шестдесет и девет квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 89-90, УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г., на държавен нотариус ори КРС).

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО И ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА върху тях на Р.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.Д.К. – Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. М., щат К., САЩ, И

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариални актове за собственост на недвижими имоти, издадени в хода обстоятелствена проверка, а именно: Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 43, том III, рег. № 3507, нот. дело № 443/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под № 603 и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 3508, нот. дело № 444/2020 г. на нотариус М. М., вписан в регистъра на НК под номер 603, с които ответникът К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е признат за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти:

1. Застроен УПИ IX-103 (урегулиран поземлен имот девети, отреден за имот с планоснимачен номер сто и трети), в кв. 3 (квартал трети) по действащия регулационен план на с. Невестино, общ. Невестино, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м. (деветстотин шестдесет и девет квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.

2. Застроен УПИ XIII-258 (урегулиран поземлен имот тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и осми), в кв. 12 (квартал дванадесети) по действащия регулационен план на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Невестино, презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м. (деветстотин шестдесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 89-90, УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г., на държавен нотариус ори КРС).

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Х.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и К.Д.К. – Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. М., щат К., САЩ, сторените в хода на производството деловодни разноски в размер на 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лева и нула стотинки).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил:______________

Номер на акта:	260493
Дата:	29 декември 2021 г.
Съдия:	Елисавета Георгиева Деянчева

Дело:	20211520100368
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 февруари 2021 г.

Решение по дело №368/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта