Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.10.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
открито съдебно заседание, при закрити
врата, на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 1806 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано
е по молба на М.З.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за откриване производство
по несъстоятелност на „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.
Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество
въз основа на запис на заповед, издаден на 18.05.2015 г. с падеж 30.12.2015 г.
за сумата 95324 лева, която не й била престирана. Счита, че дружеството не е в
състояние да изпълнява изискуеми задължения към своите кредитори и е
неплатежоспособно, съответно свръхзадължено, поради което иска по отношение на същото
да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез назначения
му особен представител депозира отговор на молбата, в който обосновава
неоснователността й. Твърди, че молителят не била представила доказателства за
предявяване на записа на заповед на падежа, респ. липсвали доказателства за
съществуването на каузално правоотношение между страните, чието изпълнение
ценната книга да обезпечава. Дружеството не било неплатежоспособно, нито
свръхзадължено. Дори да били налице затруднения за погасяване на паричните му
задължения, те били с временен характер, още повече, че дружеството притежавало
недвижими имоти.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „Е.К.“ ЕАД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към образуване на
производството е с регистриран капитал от 1219520 лева,
изцяло внесен и с основен предмет на дейност проектиране, строителство и
инженерингова дейност, като молителят М.З.И. е едноличен собственик на капитала на дружеството, което
няма вписан органен представител.
Представена
е ценна книга „Запис на заповед” обективираща едностранно волеизявление на „Е.К.“
ЕАД, представлявано от М.З.И., в качеството му на издател, извършено на 18.05.2015 г., със съдържание безусловно обещание да
плати на поемателя - М.З.И., сума в размер на 95324 лева, с падеж конкретен ден: 30.12.2015
г. и място на плащане гр. София.
От постъпилата от
АВ, Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че „Е.К.“
ЕАД е вписано като носител
на вещни права по отношение на недвижими имоти, но върху същите са наложени
възбрани. От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че
ответното дружество не е регистрирано като собственик на пътни превозни
средства.
По отношение на „Е.К.“ ЕАД няма наложени обезпечителни мерки и не се провежда
принудително изпълнение по реда на ДОПК, съгласно писмо на НАП, изх. №
02-24-00-2103/31.08.2017 г..
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
За отчетната 2016 г. от дружеството-ответник по молбата е
подадена декларация, че търговска дейност не е извършвана, затова изследваният
от експертизата период е 2013 г. – 2015 г., като ГФО за 2016 г. не е представен.
Дружеството разполага с дълготрайни материални активи – земя и сгради на
стойност 1143000 лева към 31.12.2015 г., като в представения счетоводен баланс към
31.12.2016 г. стойността на дълготрайните материални активи – земи е намалена
до сумата 844000 лева в резултат на извършено разпореждане с недвижим имот.
Текущите (краткотрайни) активи за целия изследван период се състоят от
вземания, които са в границите от 16000 лева (към 31.12.2014 г.) до 10000 лева
(към 31.12.2015 г.), като тези активи към 31.12.2016 г. не са налични, което
обстоятелство сочи на пълна невъзможност на „Е.К.“ ЕАД да погасява
задълженията си с текущи активи, тъй като такива не са налице.
Задълженията, формиращи пасива имат изявена тенденция към
нарастване и към 31.12.2015 г. възлизат на 145000 лева, като са осчетоводени
като дългосрочни. Към 31.12.2016 г. размерът на задълженията възлиза на сумата
1704000 лева, но също отразени като такива със срок над 1 година. За целия
изследван период е отчитана текуща загуба, която нараства до сумата 212000 лева
към 31.12.2015 г., непроменена и към 31.12.2016 г.. Дружеството обаче към
31.12.2015 г. не е декапитализирано, тъй като размерът на собственият капитал остава
положителна величина.
За целия изследван период 2013 г. – 2016 г. коефициентът
на обща ликвидност е 0, при референтна граница – 1. Нулеви са и стойностите на
останалите коефициенти за ликвидност, тъй като дружеството разполага единствено
с вземания като краткотрайни активи и то на незначителна в сравнение с размера
на задълженията стойност. Коефициентът на финансова автономност е много над
препоръчителната стойност 0,33 – 6,9517 към 31.12.2015 г. и това се дължи на
значителния размер на собствения капитал. При отчитане обаче на задълженията
към 31.12.2016 г. възлизащи на 1704000 лева, коефициентът на финансова
автономност пада до 0,4161, но остава в допустимите граници.
Дружеството разполага с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си до 31.12.2015 г., но с оглед баланса към 31.12.2016 г. при
отчитане факта на намаляване на дълготрайните материални активи и нарастване на
задълженията до размера от 1704000 лева, имуществените права на „Е.К.“ ЕАД не са достатъчни
за покриване на задълженията му.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По отношение на
молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят М.З.И. разполага с активна
процесуална легитимация.
Необходимо е да се отбележи, че предмет на постановеното по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост на ответника „Е.К.“ ЕАД и началната им дата, а не съществуването
на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с решение
№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл.290 ГПК.
С издаването
на менителничния ефект – запис на заповед от 18.05.2015 г.
в правната сфера на молителя, като
поемател, е възникнало право на вземане за сумата 95324 лева, изискуемостта на което е настъпила
на определен ден – 30.12.2015 г., който предхожда
подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Предявяването на ценната книга е ирелевантно за настъпване изискуемостта на
вземането, което обуславя неоснователност на доводите на ответника за обратното.
В
Тълкувателно решение № 1/2004 г.на ОСТК на ВКС, т.3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява
покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на
предпоставка за поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на
задължението по записа на заповед); на условие за запазване правата срещу
регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти (чл.514, ал.1, т.1
вр.чл.537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на менителничното задължение,
когато падежът е определен съобразно чл.486, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.537 ТЗ - на
предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът на
задължението е определен ден, предявяването има значението само на покана за
изпълнение на вече изискуемото задължение, но само по себе си няма значение за
настъпването на тази изискуемост.
Записът на заповед е обикновена форма на
менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание
за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то
поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на някакви каузални правоотношения, във връзка с които
менителничният ефект е издаден. Самата ценна книга,
обективираща едностранната правна сделка е правопораждащ вземането на М.З.И., което й придава активна процесуална легитимация в настоящото производство
и предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на
разглеждане по същество. В този смисъл възраженията на „Е.К.“ ЕАД за липсата на активна процесуална легитимация на молителя, са
неоснователни.
Съгласно Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна
практика за съдилищата, неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задължението към молителя е краткосрочнотъй като е с с
настъпил падеж, но счетоводно не е отразено като такова.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират
в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции,
облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и
налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по
ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства,
тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив,
придобивайки го, но към 31.12.2016 г. „Е.К.“ ЕАД не разполага с парични средства в наличност.
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. За
целия изследван период коефициентите са с нулева стойност, тъй като ответното
дружество за периода 2013 г. – 2015 г. разполага с незначителни текущи активи,
представляващи вземания, за които няма данни дали са документално обосновани и
събираеми, като към 31.12.2016 г. такива активи изобщо не са налични.
Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи (вземания)
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи
парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради
липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни
инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в
парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен
този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може
да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват
при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и
лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на
неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази
хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието
няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си
задължения. В конкретния случай, тези показатели са благоприятни, но при крайно
неблагоприятните показатели за ликвидност, изводът за невъзможност на ответника
да покрива краткосрочните си задължения не може да бъде опроверган.
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е
в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения, а след измененията на ТЗ с ДВ, бр. 105/30.12.2016 г. състоянието на
неплатежоспособност се предполага, ако вземане на молителя, събирано в
изпълнително производство е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение.
В случая, молителят М.З.И. не се установява да е инициирала
принудително събиране на вземането си по ценната книга, но въз основа на
заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че ответното дружество не е в състояние
да изпълнява текущите си задължения, тъй като за целия изследван период
коефициентите за ликвидност са 0. То е декапитализирано и не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Предвид осъществяването
на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ, молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това състояние е
налице при неблагоприятни показатели на ликвидност.
По
въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. В случая, спиране на плащанията е налице към 19.03.2015
г..
Съдът приема обаче, че още към 31.12.2013 г. показателите
за ликвидност са под референтните стойности и невъзможността за погасяване на
изискуеми парични задължения е настъпила към 31.12.2013 г., тъй като
дружеството не е разполагало с краткотрайни активи, извън вземания в
незначителен размер и въпреки, че е осчетоводявало задълженията си като такива
със срок над 1 година, тези задължения са описани като такива към персонала и
публичноправни, а те няма как да са нетекущи. Затова като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2013 г..
Въпреки извода да
е налице състояние на неплатежоспособност, съдът следва да разгледа и предявеното
при условията на кумулативност основание за откриване на производство по
несъстоятелност – свръхзадълженост, поради което ако това състояние предхожда
неплатежоспособността, то ще е основание за откриване на производство по
несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице
състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството да не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В
решение №201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая,
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице
ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност
на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени
парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. Доказателства да са осъществени посочените факти не са
събрани, в този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се
приеме, че към 31.12.2016 г. за първи път задълженията „Е.К.“ ЕАД в общ размер от 1704000
лева са превишили стойността на активите му (844000
лева). Извод
за настъпила свръхзадълженост към 31.12.2016 г. се подкрепя от влошените към този момент коефициенти
на финансова автономност и задлъжнялост. Началната
дата на свръхзадължеността на дружеството обаче е следваща тази на неплатежоспособността, като към приключване на устните
състезания са налице и двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност, но същото следва да бъде открито поради неплатежоспособност с
начална дата 31.12.2013 г..
Предвид липсата на данни за наличието на
имущество на ответника, което да е достатъчно за покриване на началните
разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено задължение от
молителя, респ. други кредитори за внасяне на сумата 6000 лева в указания от съда срок, изтекъл на
09.10.2017 г., са налице
всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при
условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде
спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата
за провеждане на първо събрание на кредиторите.
Така мотивиран и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА й ДАТА – 31.12.2013 г..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, по отношение на „Е.К.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Е.К.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище ***.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и вземания и
ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „Е.К.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище ***.
СПИРА
производството по т. дело № 1806/2017 г. по описа на СГС, VI-16 състав.
УКАЗВА, на
основание чл.632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: