№ 9
гр. Айтос, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200549 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. Б. Н., ЕГН **********, законен
представител на „Дефендър“ ЕООД, ЕИК *********, действаща чрез пълномощник адв.И.
З. – САК, със съдебен адрес: *** против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8695199 на ОД
на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя В.Н. е
наложено наказание “глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В. Б. Н., редовно призована
не се явява. За нея по пълномощия се явява адв.З., който излага становище по същество като
поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради
допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и на процесуалния закон,
довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при липса на установено от
АНО авторство на извършеното нарушение. Претендира заплащане на съдебно-деловодните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като
отправя молба за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
1
ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 300,00 (триста)
лева.
Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните
съображения: видно от данните по делото АНО (въпреки изрично вмененото и от съда
задължение) не представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ, но
подаденото против него възражение от дата 04.10.2024г. на В. Н. е оставено без уважение,
като същата е уведомена от ОД на МВР – Бургас с писмо рег.№ 251000-30134 от дата
22.11.2024г., че ЕФ остава в сила. Доколкото жалбата на В.Н., чрез пълномощник адв.З. е
постъпила на 02.12.2024 г. (л.5),съдът приема, че следва да бъде разгледана като допустима
по реда на чл.59 ЗАНН, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 20.02.2024 г. в 19:26 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със
стационарно АТС, насочено в посока измерване северозапад и снимащо в двете посоки. с
МПС КИА НИРО, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК е извършено
за скорост, установено и заснето с техническо средство №1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 16-27). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.16 от делото), безспорно се
установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо
ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган,
като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (83км/ч) и
разрешената (50км/ч)) скорост - 33 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага
неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено, че собственика,
2
на когото е регистрирано превозното средство/ползвател е „Дефендър“ ЕООД, чийто
законен представител е жалбоподателя В. Б. Н.. Макар в ЕФ да фигурират изписани имената
на жалбоподателя, по следния начин – В. Б. Н. – законен представител на „Дефендър“ ЕООД
не е категорично ясно нито дали Н. е отразена като физическо лице – ползвател на МПС,
нито дали се твърди, че представляваното от нея дружество е собственик или пък ползвател
на МПС. От друга страна и извън тази неяснота следва да се отбележи като основателно
направеното възражение относно обстоятелството, че изобщо не става ясно кой е бил
конкретния ползвател на процесното МПС, съответно субекта на администативно
наказателна отговорност на 20.02.2024г. в 19:26 часа, т.е. по време на извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 33 км/ч. Видно от приложеното
копие от Свидетелство за регистрация собственик на л.а., марка КИА НИРО, вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 5156 ТК към момента на установяване на
нарушението е било „Дефендър“ ЕООД, но съгласно представения на АНО от
жалбоподателката Договор за оперативен лизинг от 16.01.2022г., представляваното от Н.
дружество, в качеството на лизингодател е предоставило на „АЙ ДИ Е - КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК ********* (лизингополучател) ползването на процесния л.а. При това положение
остава неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на конкретния водач,
управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн. средство.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят В. Н. е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на л.а. или
дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея дружество,
както и при изложените процесуални нарушения, препятсващи правото й на защита,
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение следва да се
отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени
в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова
естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на
защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата
законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно,
единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенитео да не се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради
което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП
в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото са налице данни за
3
подадено от жалбоподателя Н., чрез адв.З., възражение, което макар да не е наименувано
„Декларация“ съдържа данните по чл.189, ал.5 от ЗДвП,относно ползвателя на процесния
л.а. – „АЙ ДИ Е КОМЕРС“, ЕООД, с приложен към възражението Договор за оперативен
лизинг, сключен между попоченото дружество-лизингополучател и това, представляване от
Н., в качеството на лизингодател. Основателно, според настоящата инстанция е изтъкнато
във възражението на В.Н., че доколкото ползвателят на автомобила „АЙ ДИ Е КОМЕРС“,
на е което е предадставена фактическата власт и управление на л.а. е юридическо лице, не е
тежест на жалбоподателя да представи копие от свидетелство на управление на конкретен
водач.
От изложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административно наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 8695199 на ОД на МВР Бургас на ОД
на МВР Бургас, с който на В. Б. Н., ЕГН **********, в качеството на законен представител
на „Дефендър“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2
вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. Б. Н., ЕГН **********
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4