РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Силистра, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500005 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 597/15.11.21г., постановено по гр.д. № 581/21г. по описа
на СРС, са осъдени М. Д. Д., АТ. В. Д., Ахмед Ш., М.М. и Д.Г. да заплатят на
Д. Г. В. по 754,28 лв. всеки от тях - стойност на извършен необходим ремонт
на обща част /покрив/ на сграда , намираща се в гр. Силистра, ул. Генерал
Скобелев № 18, вх. Б, както и да й заплатят солидарно сумата от 560.86лева -
разноски по производството.
Недоволни от решението, са останали М. Д. Д., АТ. В. Д., Ахмед Ш.,
М.М. и Д.Г., коите чрез процесуалния си представител го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и молят съда да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което да се
отхвърлят исковите претенции срещу тях.
Ответната страна Д. Г. В. счита, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Третото лице помагач Х.М., чрез процесуалния си представител, също
изразява становище за правилност на обжалваното решение.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 48, ал. 7 от Закона за
1
устройство на етажната собственост /ЗУЕС/.
Не се спори по делото, а видно и от представения НА № 180, том I, рег.
№ 2685, дело № 180 от 2018 г., ищцата в първоинстанционното производство
е етажен собственик на самостоятелен обект на апартамент, находящ се в гр.
Силистра, ул. “Ген. Скобелев” 18, вх.Б ет.5, ап.9.
Ищцата В. твърди, че е извършила необходим ремонт на покрива
поради теч, увредил имота й. Сочи, че за ремонта е платила сумата от 7 542.79
лева и търси съответната част от ответниците, съобразявайки факта, че всички
съсобственици притежават равни по обем права по отношение на общите
части на сградата.
Ответниците и настоящи жалбоподатели не оспорват факта, че е
извършен ремонт на покрива от Д.В., но считат, че след като тя не е доказала
дали се касае за необходим ремонт и след като не ги е уведомила
предварително за него, те не дължат претендираната сума.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че на 10. 07.
2020 г. е свикано и проведено Общо събрание на собствениците на етажната
собственост в сградата, на което е взето решение разходите за ремонт на
покрива да бъдат разпределени по равно между всички собственици, тъй като
идеалните части от общите части на всички собственици са равни и всеки
един от собствениците следва да заплати на ищцата сума от 754,28 лв. до края
на 2020 година по удобен за собствениците начин. Установява се, че част от
съсобствениците са заплатили определените суми както за ремонта, извършен
от ищцата и съжителя й, така и за ремонта на другата част от покрива,
извършен няколко години по - рано от друг съсобственик в етажната
собственост. От показанията на свидетеля Костадинов, лично участвал в
извършване на ремонтните дейности, се установява наложителността на
ремонта, обем и цена, както и заплащането на разходите. Що се касае до
показанията на свидетелките Д.а и Николова, то СРС правилно ги е преценил
през призмата на заинтересоваността им от изхода на спора, тъй като едната е
съпруга на ответника М.Д., а втората се намира във фактическо съжителство с
ответника М.М., и ги е приел за достоверни единствено по отношение на
фактите за извършения ремонт на покрива от ищцата и съжителя й, за
отправената им покана и присъствието им на ОС, както и за поканата да
платят разходите по ремонта.
В разпоредбата на чл. 38 от ЗС са посочени общите части в сгради, в
които етажи, или части от етажи принадлежат на различни собственици.
Покривът, водосточните тръби и комините на сградата са общи части по
смисъла на горната разпоредба, които не могат да се делят. Доколкото не е
спорно обстоятелството, че в сградата има 10 собственици на самостоятелни
обекти, всеки от който притежава по 1/10 ид. части от общите части на
сградата, то всеки от тях трябва да поеме разходи по поддръжка на общите
части съобразно притежаваната от него идеална част - чл. 6, ал. 1, т. 9 от
ЗУЕС.
Разпоредбата на чл. 41 от ЗС постановява задължение за участие на
всеки собственик в разноските, необходими за поддържането или
2
възстановяването на общите части и в полезните разноски, за извършване на
които е взето решение от общото събрание, съразмерно с дела си в общите
части.
Правната норма на чл. 6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС задължава етажните
собственици да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, както и разходите за реконструкция, ремонт,
преустройство и обновяване на общите части на сградата.
В случая не се спори, че в процесната сграда има повече от три
самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик /чл. 3
ЗУЕС/, от което следва, че за правоотношенията по управление на общите й
части намират приложение специалните правила на ЗУЕС.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на
общите части, за които има прието решение на общото събрание на
собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата. Тези разходи спадат съответно към необходимите и
полезните разноски за общите части и се понасят задължително и
изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни
помещения в ЕС /чл.41 ЗС и чл.48, ал.3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги
отдават под наем на други лица изцяло или частично.
В настоящия случай не се спори, че липсва предварително взето
решение за ремонт на покрива от общото събрание на собствениците в
етажната собственост и относно факта на извършването на този ремонт, но се
спори какъв точно е той. Съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 48, ал. 6
от ЗУЕС, според която всеки собственик може да извърши необходим ремонт
на обща част без решение на общото събрание със собствени материали и
/или труд и средства, като разходите му се възстановяват с решение на
общото събрание след представяне на необходимите документи,
удостоверяващи плащанията. В случай, че не бъдат възстановени, той
разполага с правото на иск по чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, какъвто е и предявеният
иск.
"Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи
части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите,
включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или
неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея. В този смисъл от показанията на св. Костадинов се установява, че в
случая се е касаело именно за необходим ремонт на покрива предвид
състоянието както на самия покрив, така и на самостоятелния обект –
апартамента на ищцата.
Не на последно място следва да се посочи, че на проведеното на
10.07.20г. ОС на собствениците е прието решение за заплащане на разходите
за извършения ремот от всеки от тях в размер на 754,28 лв. до края на 2020
година. Липсват доказателства, установяващи обжалване на това решение по
3
установения ред, от което следва че същото е влязло в сила и подлежи на
изпълнение като задължително за всички етажни собственици, включително
за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането му, както и
за тези, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Единствената правна възможност за релевиране и преценяване
законосъобразността на решение на ОС е съдебният контрол, ограничен е със
срок за предявяване на специалния иск по чл. 40 ЗУЕС, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието /чл.40, ал.2 ЗУЕС/. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок - чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура
за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на
собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл.40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност,
налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане
на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно по тежест, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Решението на ОС действа до отмяната му по съдебен ред или до приемане на
ново решение на ОС за преустановяване на действието му. В този см. и Р. №
313 от 7.04.2020 г. по гр.д. № 1332/2019 г., IV гр.о.
В контекста на изложеното несъстоятелен е и доводът на
жалбоподателите, че протоколът, обективиращ решението на Общото
събрание от 10.07.20г., е неистински документ. На подобно голословно
твърдение в настоящото производство жалбоподателите не биха могли да се
позоват, тъй като в чл. 16, ал.9 ЗУЕТ е предвиден специален ред и сорк за
оспорване на протокола.
Правилно СРС е стигнал до извода, че след като ответниците в
първоинстанционното производство не са предявили иск пред съответния съд
по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС и решението на Общото събрание на етажните
собственици от 10.07.20г. не е отменено по съответния ред, то същото
подлежи на изпълнение и обвързва всички етажни собственици, включително
и страните в процеса. В този смисъл доводите на жалбоподателите за
незаконен строеж относно ремонта на покрива са неотносими в настоящото
производство.
По делото липсват доказателства, установяващи изпълнение на
задължението, респективно на решението на ОС, за заплащане на процесните
дължими суми от страна на М. Д. Д., АТ. В. Д., Ахмед Ш., М.М. и Д.Г..
4
Всичко изложено до тук води на извод, че законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че исковите претенции са основателни и
доказани и ги е уважил изцяло. Ето защо същото подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателите следва да заплатят на ответната страна сумата от 400 лв.,
направени от последната деловодни разноски пред СОС.
Водим от изложеното до тук, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/15.11.21г., постановено по гр.д. №
581/21г. по описа на СРС.
ОСЪЖДАМ. Д. Д. с ЕГН **********, АТ. В. Д. с ЕГН **********,
АХМ. Ш. с ЕГН **********, М. ИВ. М. с ЕГН ********** и Д. АЛ. Г. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. Г. В. с ЕГН ********** от
гр.Силистра, ул. “Ген. Скобелев” 18, вх.Б ет.5, ап.9, сумата от 400
/четиристотин лева/ лв. - разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5