Решение по дело №1107/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 12
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20191420201107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр. В.,09. 01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        

                                               Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                     

                    

секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ...            

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1107 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.М.И. ***9-0967-001326/14.10.2019 г. на Началник група към ОДМВР-В., сектор „ПП”-В., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, с искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М.Г., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения и моли същата да бъде уважена.

         Ответната страна, редовно призована – не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата  е процесуално допустима - като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

         На 06.10.2019 г.  около 00.55 ч., полицейски автопатрул в състав св. Г.Г. и св.И.В. били изпратени по сигнал за ПТП на третокласен път №1306 в близост до с.В.. На място, свидетелите намерили блъснат в крайпътно дърво в дясно по посоката на движение лек автомобил “Форд фокус” с рег.№***. На местопроизшествието имало други хора, оказващи помощ на жалбоподателя, който имал видими физически травми, но по делото няма данни дали оказващите помощ са били участници в движението при осъществяване на ПТП-то и са очевидци на случилото се. След извършена справка, свидетелите установили, че катастрофиралия автомобил е собственост на настоящия жалбоподател, като последният бил откаран от екип на ЦСМП-В. за оказване на медицинска помощ. След собствена преценка на местопроизшествието, св.Г.Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН№35693/06.10.19 г. за това, че при управление на собствения си автомобил и в следствие движение с несъобразена скорост при ляв завой и мокър път е изгубил контрол над МПС-то като катастрофирал вдясно по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво.Така описаното поведение е квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

         Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно са пренесени текстовото описание на нарушението и цифровата му квалификация от акта, като на основание чл.179, ал.2,пр.1 ЗДвП е наложена глоба от 200.00 лв.

         Изложените до тук факти относно начина на констатиране на претендираното нарушение, съставяне на АУАН и НП, се установяват от  показанията на свидетелите Г.Г. /актосъставител/ и И.В. /свидетел по АУАН/, медицинска документация относно последващото лечение на жалбоподателя, справка за „нарушител” и др. Посочените факти и доказателствени източници не се оспорват от жалбоподателя, поради което и не се налага по подробното им обсъждане.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в производството по установяване на нарушенията, съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и представляващи основание за отмяна  на последното, а именно:

Понятието “ПТП” според дефиницията в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие “...предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съображение, товар или други материални щети”. В случая, такива вредни последици, като съставомерен признак от състава на конкретното нарушение въобще не са описани и посочени нито в процесния АУАН, нито в обжалваното НП, при което същите се явяват издадени в нарушение на 42,т.4 и чл.57, ал.1т.5 ЗАНН.

На следващо място, съгласно наказателно-правната теория, самоувреждащите действия на едно лице са наказуеми по изключение и само в предвидените в закона случаи. Същевременно за съставомерността на престъпленията по чл.342-343 НК, съответно за административните нарушения по чл.179, ал.2 ЗДвП като “резултатни” деяния, винаги е необходимо съответните имуществени/неимуществени вреди да са причинени “другиму”. В конкретния случай, според оскъдното описание на нарушенията в АУАН и в НП, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се явява ангажирана за това, че е причинил “ПТП”, в което единствен участник и евентуално пострадал е самият той, доколкото е собственик на катастрофиралия автомобил. Съотнесено към горепосочената характеристика на нарушението обаче, това поведение е изцяло несъставомерно;

На последно място, отразените в АУАН и възпроизведени в НП фактически констатации относно причините за настъпване на ПТП-то и механизма на причиняването му, не се доказват от събраните по делото доказателства.Тази недоказаност е изначално обусловена от липсата на установени други участници в движението по време на ПТП-то и въобще на свидетели, възприели пряко или косвено такива факти.Разпитаните по делото свидетели актосъставител и свидетел по акта също не са очевидци и не дават никакви конкретни показания извън тези за местонахождението на автомобила и мястото на откриването му, след пристигането им на местопроизшествието.При това състояние на доказателствения материал, констатациите за “виновно” извършено нарушение на чл.20, ал.2, вр.чл.179, ал.2 ЗДвП се явяват изцяло необосновани.

При горните съображения и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

                                             

                                                      Р  Е  Ш  И  :

          

         ОТМЕНЯ НП № 19-0967-001326/14.10.2019 г. на Началник група към ОДМВР-В., сектор „ПП”-В., с което на Х.М.И. ***, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

                         

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: