№ 408
гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. М. от гр.П против Електронен фиш серия К, №
5131331 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
50 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че при установяване на нарушението не са спазени всички
изисквания на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Счита, че от съдържанието на
електронния фиш не става ясно дали нарушението е установено чрез АТСС при наличие на
служител на МВР в лек автомобил, или е извършено заснемане от стационарен АТСС,
оповестен със стационарен пътен знак или подвижен тип „тринога“. Прави извод, че липсата
на посочване на конкретния вид АТСС, използвано за установяване на нарушението,
нарушава правото на защита на санкционираното лице. Твърди, че използването на АТСС
по дефиницията, заложена в пар.6 т.65 б„б“ от ДР на ЗДвП, изключва присъствието на
контролен орган при установяване на нарушението, като задължителна предпоставка за
прилагане разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно за издаването на електронен фиш.
Намира, че поради това в случая не е следвало да бъде издаван електронен фиш, съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, доколкото в същия не е посочен вида на използваното
АТСС, предпоставящ приложението на посочената законова норма. Настоява, че в
1
процесния случай нарушението е следвало да бъде констатирано със съставянето на АУАН,
даващ възможност на адресата да изтъкне възражения в законоустановения тридневен срок.
Счита, че при издаването на процесния електронен фиш е допуснато процесуално
нарушение, доколкото в същия не е посочено дали в полза на водача е бил отчетен законово
признатия толеранс при превишаване скоростта на движение. С тези доводи моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР-
Пазарджик- гл.юрисконсулт Красимира Пенова, с което се иска потвърждаване на ЕФ, като
се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване
изискванията на чл.27 ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата
оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Електронен фиш серия К, № 5131331 на ОД на МВР - Пазарджик, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя М. Н. М. от гр.П е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева за
това, че на 09.07.2021г. в 09:57 часа по АМ“Тракия“, км.86+400, пред бензиностанция ОМВ,
с посока на движение от гр.П към гр.С, е установено движение на ползвания от него лек
автомобил „Мерцедес АМГ ГЛЦ 43“ с рег. № ****** със скорост от 153 км/ч, при
максимално разрешената по автомагистрала от 140 км/ч.
Жалбоподателят е санкциониран при условията на чл.188 ал.2 ЗДвП, а именно като
лице, на което е предоставено управлението /ползвател/ на МПС лек автомобил „Мерцедес
АМГ ГЛЦ 43“ с рег. № ******, собственост на юридическото лице „Уникредит лизинг“
ЕАД- клон П.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№00209D32F68B. Констатираното превишение на разрешената скорост с 13 км/ч е
калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на
жалбоподателя.
Видно от справка за нарушител/водач на името на М. Н. М./л.14,15/, ЕФ е връчен
на 20.04.2022г. /обстоятелство, което се признава и от жалбоподателя/, а жалбата против
него е подадена чрез ОДМВР- Пазарджик от активно легитимирано лице /лично от
нарушителя/ на 04.05.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се
2
явява процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик
административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.
Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че когато е налице
нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш,
като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложеното в ТР№1/2014г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като съгласно §6,
т.65 от ДР на ЗДвП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано
с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира /когато то е мобилно- било то инсталирано в
служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на
скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет
"скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на
начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
3
на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС,
което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване,
респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено,
че нарушението законосъобразно може да се констатира и без въздействие от страна на
контролния орган, както е било сторено в конкретния случай. Поради това възражението на
жалбоподателя, касаещо възможността за евентуална намеса на контролния орган при
установяване на нарушението от АТСС и необходимостта в такива случаи да бъде съставян
АУАН, наместо ЕФ, е неоснователно.
По-нататък, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.12.4888, издадено от БИМ /л.10/, процесното АТСС е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под №4888 и е преминало проверка
на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №34-С-
ИСИС/23.07.2020г. на БИМ /л.11/. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към
инкриминираната дата е било технически изправно.
Установи се също така безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- №00209D32F68B.
Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол на
скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 09.07.2021г. е бил осъществяван
контрол на посоченото в ЕФ място, за което е съставен от служител при Сектор "ПП" при
ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-
6496/15.07.2021г. /л.9/, съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето
/начало и край на работа/, мястото /АМ Тракия км.86+400, посока от П съм С/, липсата на
пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и разрешената такава
от 140 км/ч.. Отделно от това, противно на твърдяното от жалбоподателя, използваното при
установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен индивидуализирано в
съдържанието на издадения ЕФ /чрез конкретния му регистрационен номер/. Законът не
поставя изрични изисквания относно това всички останали данни, отнасящи се до
техническите характеристики на АТСС, да бъдат отразени освен в Протокола за използване
на АТСС, така също и в ЕФ. В този смисъл възражението в жалбата, че в процесния ЕФ не е
посочен конкретния вид АТСС, а именно дали последното е мобилно или стационарно, е
също неоснователно, а още по-малко относимо към твърденията за нарушено право на
защита, доколкото по делото са представени от страна на ответника и приети като писмени
доказателства посочените документи, касаещи изтъкнатите от жалбоподателя процесуални
нарушения в този аспект.
Не са налице никакви, дори и служебно установени, нарушения на процесуалните
правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189
ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
4
установено нарушението, което съвпада със заснетите от техническото средство данни,
изведени на фотос /л.8/, представляващ годно веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по
данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й,
предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза
на нарушителя. Доколкото не съществува законово изискване за изрично посочване в ЕФ на
така или иначе отчетения от АНО толеранс с полза на нарушителя, то не е налице
процесуално нарушение при издаването на ЕФ и във връзка с този, изтъкнат от
жалбоподателя, довод.
По-нататък, съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се
посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са
били приближаващите се автомобили, какъвто е и процесният автомобил. Установява се
въведеното ограничение на скоростта 140 км/ч, както и конкретно засечената скорост на
нарушението. На фотоса ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил,
който съвпада с този на процесното МПС, чийто ползвател е жалбоподателя.
Действително, мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било
предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия
като писмено доказателство протокол за използване на АТСС /л.9/, но с измененията на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за
оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР в процесния ЕФ са посочени нарушените разпоредби на
ЗДвП /чл.21 ал.1/, както и наложената по размер глоба, мястото, начина и срока за
заплащането й.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. ЕФ не е опорочен, независимо
че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва
да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице- оператор на мобилната
система, както и датата, на която то е разпечатало на хартиен носител ЕФ не са сред
реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и
становището на ВАС, застъпено в ТР №1/26.02.2014г., което в тази си част не е загубило
своята актуалност.
В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на
5
жалбоподателя, поради което и с оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, същият правилно е
бил привлечен към отговорност в качеството му на ползвател на процесното МПС. В този
смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно
доказано. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя като ползвател на
процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за
превишение на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. извън
населено място- по автомагистрала от 140 км/ч, със скорост от 11км/ч до 20 км/ч се налага
глоба в размера на 50 лева.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по
съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП,
към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на
правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената
дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа
в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не
е с фактическа или правна сложност, поради което на последния следва да бъде определено
и присъдено минимално възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, Пазарджишкият районен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5131331 на ОД на МВР-
Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП, на жалбоподателя М. Н. М. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 50 лева
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН **********, адрес: гр.П ул.Преспа №2 ет.1 ап.3, да
заплати на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл."Съединение" №3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6