Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  01.12.2021 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                       II  граждански състав

На първи ноември                                       Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 294 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. заявява, че по силата на договор за наем, сключен на *** г., „А.з." АД предоставил на „Х.л.б." ЕООД за временно възмездно ползване следния собствен на дружеството недвижим имот: производствено помещение с размери 18/72 м., площ 1 296 кв.м., обособено като цех „***", заемащо югоизточната част от Корпус № ***, построен в УПИ I-АРЗ, кв. 164 по плана на гр. П., със самостоятелни входове от юг и изток. Договорена била наемна цена 1,00 лв. без ДДС на кв.м. месечно /чл. 2.1/. Срокът на договора бил 1 година, считано от 01.05.2018 г. /чл. 4/.

Сочи, че съгласно чл. З наетият имот се предоставял от наемодателя на наемателя в такова състояние, в каквото се намира в момента на сключването на договора, като приспособяването му за договореното ползване е за сметка на наемателя. Наемателят нямал право да предявява никакви претенции срещу наемодателя, във връзка със състоянието на наетия обект. Съгласно чл. 7.5. след прекратяването на договора наемателят трябвало да върне имота в добро състояние, като извършените подобрения оставали собственост на наемодателя, без той да дължи плащане за тях.

В чл. 7.6 било договорено извършването на определени ремонти от наемателя. Те били две групи - незадължителни и задължителни. Към задължителните ремонти се отнасяло „смяна на входна врата с ролетна врата при цена  1800 лв. без ДДС". Наемателят следвало да изпълни това свое задължение в шестмесечен срок от сключването на договора, т.е. до 30.10.2018г.

Заявява, че с анекс от *** г. срокът на договора бил удължен до *** г., до която дата бил удължен и срокът за изпълнение на задълженията по чл. 7.6. от договора, в това число задължението за смяна на входната врата при цена 1 800 лв. без ДДС.

След изтичане срока на договора наемателят освободил имота, без да изпълни редица свои задължения, в това число задължението за подмяна на входната врата. Въпреки многократните покани това задължение не било изпълнено, поради което пристъпили към съдебно производство.

По заявление на основание чл. 410 ГПК било образувано заповедно производство - ЧГД № 2798/2020 г. на Районен съд – К. и издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника.

На основание изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземане на „А.з." АД, ЕИК *** към „Х.л.б.“ ЕООД, ЕИК *** в размер на 2 160 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на задължение по чл. 7.6 от Договор за наем от *** г. и Анекс към него от *** г. за подмяна на входна врата на стойност 1 800 лв. без ДЦС /2 160 лв. с ДДС/. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Х. В., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че счита предявения иск за изцяло неоснователен както по основание, така и по размер. Излага следните съображения:

 

Не оспорват обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за наем, в сила от 01.05.2018 г. Съобразно посоченото в него наемната цена била договорена в размер на 10 000 лева без ДДС на годишна база /12 000 лева с ДДС/, или по 1 000 лева със ДДС месечно.

След изтичане на предплатения период на договора ответното дружество е продължило да използва наетия имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя като било договорено това да е при същите условия до намиране на ново подходящо помещение от тяхна страна.

Въпреки горното, от страна на наемодателя за месеците май и юни 2019 г. била фактурирана по-висока сума, която се явявала недължимо платена.

Оспорва представения Анекс от ***г.

Във връзка с гореизложеното за всеки от месеците май и юни 2019г. ответното дружество е заплатило без основание сумата от 1 555,20 лева със ДДС, вместо сумата от 2 000 лева.

Пълномощникът на ответното дружество заявява, че с оглед последното, счита, че недължимо платена е сумата в размер на 1 110,40 лева, поради което прави възражение за прихващане с недължимо платената от представляваното от него дружество на ищеца сума до размер от 1 110,40 лева;

Твърди, че оспорва размера на иска.

Сочи, че доколкото се претендира изплащане на обезщетение за неизпълнение то същото не се дължи с ДДС. В случая е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, съобразно която върху плащанията с обезщетителен характер не се начислява и не се дължи ДДС. В случая дори да се приеме, че обезщетение се дължи то същото е в размер на 1 800 лева, каквато е стойността на вратата по чл. 7.6 от Договора без ДДС;

Оспорва представения от ищцовото дружество Анекс от *** г. Оспорва представените с исковата молба покани и заявява, че същите никога не са връчвани на представител на Дружеството.

Моли съда да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана и осъди ищцовото дружество да им заплати направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

 

С протоколно определение от 01.11.2021г. постановено по гр.дело №294/2021г. на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по размер, като същия се счита за предявен за сумата от 1 800 лева.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.

 

Видно от приложеното частно гражданско дело № 2798/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение № 260342/17.11.2020 г.  в полза на кредитора „А.з.“ АД срещу длъжника  „Х.Л.Б.“ ЕООД за изпълнение на парично задължение, за сумите : 2 160.00 лева  по договор за наем от ***г., законна лихва от 16.11.2020г.,  както и 343.20 лева разноски, от които: 43.20 лева държавна такса и 300 лева. адвокатско възнаграждение.  Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено парично задължение за подмяна на входна врата за 1800 лв. без ДДС, по чл.7.6 от Договор за наем на недвижим имот от ***г. и Анекс към него от ***г.

 

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника , че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2798/2020 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1  от ГПК. 

 

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за наем от ***г. Съгласно договора ищецът в качеството на наемодател е предоставил за временно  възмездно ползване на ответника, в качеството на наемател следния недвижим имот : производствено помещение с размери 18/72 м., площ 1 296 кв.м., обособено като цех „***", заемащо югоизточната част от Корпус № ***, построен в УПИ I-АРЗ, кв. 164 по плана на гр. П., със самостоятелни входове от юг и изток. В чл.2 от договора е уговорено, е посочено, че наемодателя предоставя на наемателя наетия обект срещу наемна цена от 10 000 лева без ДДС за целия срок от една година, платими авансово при сключване на договора. Срокът на договора е една година, считано от 01.05.2018г. В раздел III от договора, озаглавен задължения на наемателя в чл.7.6 страните са уговорили, че ако има необходимост от допълнителни ремонти, включително бетониране на пода, ремонт на прозорците и електрическа инсталация, то те ще бъдат изпълнени изцяло за сметка на наемателя при желание  за такива от негова страна. Изключение правят следните разходи за ремонтни дейности, които наемателят се задължава да извърши в периода на наемането на имота за своя сметка : нанасяне на хидроизолация на площ 500 кв.м. при цена – 9.50 лв./кв.м. без ДДС, почистване на помещение и таван – 400 лева без ДДС, смяна на входна врата с  ролетна врата при цена – 1 800 лева без ДДС.  След прекратяването на договора за наем наемателят трябва да върне имота в добро състояние, като извършените подобрения остават собственост на наемодателя, без той да дължи плащане за тях.

С анекс към договора за наем на недвижим имот от ***г. срока на договора за наем е удължен до ***г. Уговорено е, че наемателя се задължава да изпълни задълженията си по чл.7.6. от договора в срок до ***г.

По делото е представена покана от ищцовото дружество до ответника, с която същия е поканен в срок до 01.02.2020г. да изпълни следните задължения по договора за наем : почистване на обекта и района пред него от натрупаните производствени отпадъци, ремонт на счупената остъклена метална рамка над входната врата,  връщане на електрическо табло, подмяна на входната врата или заплащане на нейната стойност 1 800 лева, без ДДС.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

В настоящия случай вземането на ищеца произтича от писмен договор за наем. Договорът за наем е консенсуален и се смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните относно наетата вещ и цената, като задълженията поети с него не са поставени в зависимост от това дали е осъществено реално ползването на наетия имот, а възникват по силата на самото съгласие на страните. Този договор е и неформален т.е. за валидното му сключване не е необходима писмена форма.

 

             Безспорно е обстоятелството, че на *** г. ищецът като наемодател сключил с ответника като наематели писмен договор за наем на недвижим имот : производствено помещение с размери 18/72 м., площ 1 296 кв.м., обособено като цех „***", заемащо югоизточната част от Корпус № ***, построен в УПИ I-АРЗ, кв. 164 по плана на гр. П., със самостоятелни входове от юг и изток. Каузалното правоотношение между страните по повод на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е сключен помежду им договор за наем от ***г. Събраните по делото писмени доказателства установиха, че между страните е сключен валиден наемен договор,  по който наемодателят е изпълнил задължението си да предостави за ползване договореното помещение. Същевременно ищецът твърди, че ответника не  е изпълнил задължението си чл.7.6 от договора за смяна на входна врата с  ролетна врата при цена – 1 800 лева без ДДС. Уговорен е и срока за изпълнение на задължението от страна на наемателя  в периода на наемането на имота. Видно от договора за наем същия се сключва за срок от една година, считано от 01.05.2018г. От представения по делото анекс към договора за наем от ***г. се установява, че страните са уговорили наемателя да изпълни задължението си по чл.7.6 до ***г  Анекса е подписан от двете страни. Ответника оспорва сключения между страните анекс без да излага конкретни твърдения във връзка с оспорването.   Ответника не ангажира  доказателства относно това си възражение. Срока за изпълнение на задължението на наемателя за  подмяна на  входната врага или заплащане на нейната равностойност 1 800 лева без ДДС е изтекъл на ***г.

            Не е спорно, че след изтичането на уговорения между страните срок на договора за наем от ***г.,  наемателя е продължил да ползва наетото помещение със знанието на наемодателя. По делото е представена покана от ищеца до ответника, с която същия е поканен отново да изпълни задължението да подмени входната врата или да заплати нейната стойност  1 800 лева без ДДС в срок до 01.02.2020г. От представеното известие за доставяне е видно, че поканата е получена на 08.02.2020г.

 

Съгласно разпоредбата на чл.20 а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания предвидени от закона. В настоящия случай страните по договора за наем от ***г. са уговаряли нов срок за изпълнение на задължението по чл.7.6 от същия, като наемателят е следвало да изпълни задължението си до ***г.

 

Представеният писмен договор за наем и анекс към него не е оспорен от ответника - нито относно положените от него подписи, нито относно волеизявленията му. Наемателят е удостоверил с подписа си върху  договора за наем от ***г. и анекса към същия от ***г. съгласието с всички уговорени условия. Поради действителността на договора, действително е и задължението на ответното дружество да смени входната врата с ролетна врата при цена 1 800 лева без ДДС или заплащане на нейната равностойност. Липсват доказателства, че ответника е изпълнил задължението си да подмени входната врата или да заплати нейната стойност 1 800 лева без ДДС. Ето защо, исковата сума се явява дължима.

 

Поради изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения иск   в предявения  размер като основателен  и доказан.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 343.20 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 643.20 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай няма представени списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на „Х.Л.Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Ц. и Д.А.Г. - управители съществуването на вземането на “А.з.” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А.Г.,  за сумата от 1 800 лева без ДДС представляваща обезщетение за неизпълнено задължение за подмяна на входна врата  без ДДС, съгласно чл.7.6 от Договор за наем на недвижим имот от ***г. и Анекс към него от ***г., за изпълнението на което задължение е издадена заповед № 260342/17.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2798/2020 г. по описа на Районен съд – К...

 

ОСЪЖДА „Х.Л.Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Ц. и Д.Е. да заплати на “А.з.” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А.Г., сумата от 343.20 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело №2798/2020 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА „Х.Л.Б.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.А.Ц. и Д.Е. да заплати на “А.з.” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.А.Г., сумата от 643.20 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                                Районен съдия :