Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Варна, ………………2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
търговско отделение в публичното съдебно заседание на осми октомври през двехиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ДАРИНА МАРКОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 487 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Добруджански
хляб“ АД със седалище гр.Добрич срещу решение № 80 от 03.06.2019г. по търг.дело
№ 103/18г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е осъдено да заплати на
„Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София сумата от 36 498.03лв.,
представляваща неустойка за забава по договор № СС 063 от 20.11.2007г. за
продажба на горива по фактури №№ 382643 от 31.03.2015г., 383591 от
30.04.2015г., 384560 от 31.05.2015г., 385700 от 30.06.2015г., 386483 от 31.07.2015г.,
387449 от 31.08.2015г., 3888614 от 30.09.2015г., 389437 от 31.10.2015г., 390551
от 30.11.2015г., 391445 от 31.12.2015г., 392458 от 31.01.2016г., 393474 от
29.02.2016г., 394783 от 31.03.2016г., 395795 от 30.04.2016г., 396794 от
31.05.2016г., 397620 от 30.06.2016г., 398535 от 31.07.2016г., 399756 от
31.08.2016г., 1000819 от 30.09.2016г., 1001784 от 31.10.2016г., ********** от
30.11.2016г., ********** от 31.12.2016г., ********** от 31.01.2017г.,
********** от 28.02.2017г., ********* от 31.03.2017г., ********* от
30.04.2017г., ********** от 31.05.2017г. и ********** от 30.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2017г. до окончателното
изплащане на главницата и сумата 2 060лв., направени по делото разноски.
Твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Оспорва като неправилни изводите на съда по отношение на
действителността на договорената в чл.7 ал.1 т.3 от договор № СС 063 за
продажба на горива неустойка, като твърди че същата е нищожна клауза по смисъла
на чл.26. ал.1 от ЗЗД. Излага, че между страните са били налице дългогодишни и
постоянни търговски отношения за значителни по размер суми, поради което и при
такива фактически отношения между тях не може да се претендира неустойка в
размер на 20 % върху минимална забава, срещу която ищецът не е реагирал никога
и по никакъв начин и е продължавал договорните си отношения с него. Твърди че
уговорената неустойка в размер на 20 % не може да има характер на
обезпечителна, защото интересите на ищеца не са и не биха могли да бъдат
застрашени по никакъв начин за да бъдат обезпечавани. Оспорва извода на съда,
че обезпечителната функция на неустойката се състои в това да осигури срочно
изпълнение. Сочи че обезпечаването на едно материално право никога не е имало
за предмет неговото срочно изпълнение, а е свързано единствено с възможността
му изобщо да бъде удовлетворено едно притезание, независимо дали извънсъдебно
или по силата на стабилизиран съдебен акт, имащ изпълнителна сила. Твърди че
срочността се свързва с допълнителни правни последици при неточно изпълнение,
но не и с такива с обезпечителен характер. Твърди че неустойката би имала
обезпечителен характер, ако ищецът би бил по някакъв начин затруднен в
събирането на изискуеми притезания. Твърди че неустойката няма и обезщетителен
характер, тъй като дори размерът на законната лихва е наполовина по-нисък – 10
%. Твърди че неустойката е повече от размера на уговорените отстъпки. Сочи че
преценката за съответствие конкретна за всеки договори държи съответствие за
естеството на задълженията, за съотношението между размера и вида на
неизпълнението – съществена или незначителна част от него, между размера на
генерираните приходи и евентуалните загуби от неизпълнението. Сочи че размерът
само на продажбите само от процесните фактури е 2 574 895.04лв.
Твърди че ищецът е могъл да прекрати договора, след като е търпял загуби от
забавата, но не го е направил, защото по този начин са налице много по-големи
печалби, и добавената неустойка е много над реално предоставяната отстъпка.
Твърди че неустойката не може да има обезпечителен характер, а санкционният и
характер предвид генерираните големи печалби е очевидно несправедлив. Твърди че
нищожността на неустойката представлява самостоятелно основание за отхвърляне
на претенцията на ищеца.
На следващо място, независимо от изложените мотиви относно
нищожността на неустойката твърди че предявените искове са недоказани и
неоснователни. Твърди че са налице сериозни разминавания по отношение на
осчетоводяването на посочените 28 броя фактури и съответните погашения в двете
дружества, като най-сериозното разминаване е по отношение на фактури №№ 1008453
от 31.05.2017г. и 1009504 от 30.06.2017г. и по конкретно по три превода – от
24.07.2017г. в размер на 10 000лв, 25.07.2017г. в размер на 10 000лв.
и 26.07.2017г. в размер на 18 055.43лв. Сочи че двете дружества са отнесли
тези плащания към различни фактури, което води до различен размер на
претендираната неустойка.
Излага, че претенцията на ищеца за заплащане на неустойки не може
да се приеме за доказана по основание и размер следствие на
механично събиране и изваждане на счетоводни записвания в двете дружества,
което е сторено от вещото лице в приетата по делото експертиза. Сочи че между
страните е налице един основен договор и всяка една фактура и всяко едно
плащане следва да се разгледат като отделен договор и като плащане по отделен
договор. Изпълнението, съответно неизпълнението следва да се докаже конкретно
по отношение на всяка фактура. Сочи че обстоятелството че ответникът е
погасявал едни фактури, а ищецът е пренасочвал счетоводно плащанията към други
не означава че грешното осчетоводяване може да придаде основателност на
претенцията за неустойка. Твърди че е налице погрешно отнасяне на плащания към
произволни фактури, следствие на което броят на дните на забавата и размерът на
претенцията се явява неоснователен.
Твърди че по отношение на установяване на размера на претенциите
са допуснати процесуални нарушения от съда. Сочи че с отговора на исковата
молба е възразил, че ищецът неправомерно не е начислявал дължимите търговски
отстъпки на ответника, поради което и сумите, посочени във фактурите се явяват
неоснователно начислени. Претенцията за неустойка е винаги функция от
основателността на главния иск, в случая от наличието на дължима и неизплатена
главница. Твърди че всяка една от сумите, включени във фактурите е в завишен
размер, следователно и дължимата неустойка е изчислена на грешна база. Сочи, че
тези твърдения са въведени в предявен насрещен иск, отделен за самостоятелно
разглеждане по търг.дело № 234/18г., към момента спряно до влизане в сила на
решение по в.търг.дело № 704/18г. на АС – Варна. Твърди, че същият въпрос
следва да бъде предмет и настоящето производство, като поддържа възраженията
досежно размера на договорената между страните търговска отстъпка.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира направените по
делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище
гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, не е депозирал отговор. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направените по делото
разноски.
Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено
следното:
Предявен е
осъдителен от „Ромпетрол България“ ЕАД срещу „Добруджански хляб“ АД за сумата от 36 498.03лв., претендирана като неустойка за
забавено плащане по договор № СС 063 от 20.11.2007г. за продажба на горива по
фактури за периода от 31.03.2015г. до 30.06.2017г., подробно описани в исковата
молба.
Не е спорно между
страните съществуването на сключен договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба
на горива, както и че същия е бил действащ към процесния период 2017г. С
договора „Ромпетрол България“ АД е поел задължение да продава, а купувачът
„Добруджански хляб“ АД да купува горива от собствените на продавача
бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол. Уговорено
е че за закупеното по реда на договора гориво купувачът да заплаща цената,
обявена на тотема на бензиностанцията към момента на зареждането. Уговорени са
между страните правила за издаване на фактура на всяко последно число от месеца
и срокове за заплащане. Съобразно чл.7 ал.1 от договора купувачът следва да
заплати горивото по фактурите в 15 дневен срок от издаването им по банков път.
В чл.7 ал.2 от договора страните са уговорили неустойка при забава в плащането
в размер на 0.15 % на ден от дължимата сума, но не повече от 20 %.
Съставът на въззивния
съд намира направеното възражение на въззивника „Добруджански хляб“ АД за
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави за
неоснователно по следните съображения:
В т.3 на ТР №1/09г. на
ОСТК на ВКС са дадени задължителния разяснения в смисъл, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при
преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите
нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с
неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други
способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и че
прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.
В настоящия случай в чл.7 ал.3 от договора от 20.11.2007г.
е уговорена неустойка, дължима от купувача в случай на забавено плащане на
продажната цена на горивата. Неустойката е определена в размер на 0.15 % на ден
върху дължимата сума, но не повече от 20
%. Уговорена е мораторна неустойка за неизпълнение в срок на парично
задължение. Базата за определянето и е неизплатената част от задължението.
Уговорен по този начин, размерът на неустойката, е предопределен само от
неизпълнените на задължението на купувача във времево отношение предвид
увеличаващия се размер на неустойката само в зависимост от периода на забава и
от размера на неизпълненото в срок задължение, върху който се изчислява.
Уговорената неустойка е зависима само от поведение на неизправния длъжник и е
съответна на неговото неизпълнение. Така уговорена неустойката не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Въззивният съд намира, че така определена неустойката не
противоречи на добрите нрави, разбирани като онези наложили се правила и норми,
които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички
правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са:
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване,
намерили израз в отделни правни норми.
/чл.20 от ЗЗД, чл.289, чл.302 и чл.307 от ТЗ и др./.
Изложените във
въззивната жалба твърдения за наличието на дълготрайни търговски отношения
между страните, за значителни по размери суми, заплащани по време на действие
на договора, както и за непредприемане на действия по търсене на дължима
неустойка през периода на договора са ирелевантни към въпроса за нищожността на
клаузата за договорна неустойка. На следващо място въззивникът „Добруджански
хляб“ АД сочи че неустойката е 20 %, като това негово твърдение противоречи на
уговорката между страните и не отчита че до този размер от 20 % се достига при
забава в плащанията, продължила 134 дена
и повече и размерът е изцяло зависима от волята на купувача. Действително
договорената неустойка е в размер по-висок от законната лихва, която би се
дължала в случай на забава в плащанията, но това само по себе си не прави
уговорката за неустойка нищожна.
По предпоставките за
възникване на задължението за плащане на неустойка и нейният размер:
Възражението на
въззивника досежно различния размер на вземанията по част от процесните фактури
поради неправомерно неначислени търговски
отстъпки от продавача е разрешено с влязло в сила решение по търг.дело №
234/2018г. по описа на ДОС. С него е отхвърлен предявения от „Добруджански
хляб“ АД иск за сумата 37 744.05лв., претендирана като заплатена без
основание като неначислена търговска отстъпка по осем броя фактури, издадени
след 31.10.2016г. Предвид влязлото в сила решение това възражението срещу
размера на вземанията по фактурите е преклудирано и не може да бъде разглеждан
повторно в настоящето производство.
Съобразно уговорките на чл.7 ал.2 от договора във всяка фактура
купувачът е длъжен да впише основанието за извършване на плащането. Не е спорно
между страните плащането през процесния период на всички фактури с изключение
на фактури № ********** от 31.05.2017г. и № ********** от 30.06.2017г., както
размера, така и датите на плащанията. Споровете между страните са по отношение
на задълженията по фактура № **********
от 31.05.2017г. и фактура № ********** от 30.06.2017г. и осчетоводяването на
плащанията по тях. Касае се за плащания, извършени от „Добруджански хляб“ АД с
платежни документи от 24, 25 и 26 юли 2017г. в общ размер на 38 055.43лв.
Съобразно посочването в платежните документи от купувача с тях се погасяват
вземанията по фактура № 1009504. А продавачът е отнесъл същите за погасяване на
задълженията по предходната фактура № 1008453, а вземането по фактура № 1009504
е останало непогасено. Този спор между страните е разрешен с влязло в сила
решение по търг.дело № 325/17г., с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск
на „Ромпетрол България“ ЕАД срещу „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич
за сумата 29 111.29лв. по фактура № 1009504 от 30.06.2017г., като от съда
е прието че вземането е погасено с плащания, извършени от „Добруджански хляб“ АД
с платежни документи от 24, 25 и 26 юли 2017г.
След влизане в сила на решението по търг.дело № 325/17г. и
отнасяне на плащанията към задължението по фактура от 30.06.2017г. от
„Ромпетрол България“ АД е предявен осъдителен иск по търг.дело № 80/21г. по
описа на ДОС за
сумата от 29 190.49лв. – главница, претендирана като незаплатена изцяло цена на
предоставени горива по фактура № 1008453 от 31.05.2017г. С влязло в сила
решение е установено съществуването на това вземане по фактура № 1008453 от
31.05.2017г. и „Добруджански хляб“ АД е
осъдено да я заплати.
За установяване на
размера на неустойката от първата инстанция е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено. От експерта са направени изчисления на
дължимата съобразно уговорката в чл.7 ал.3 от договора неустойка по счетоводни
записвания досежно задълженията и плащанията по тях при всяка от страните. С оглед безспорните плащания с изключение на последните две
фактури и в двата варианта разлика в дължимата неустойка за забава до фактура №
1007457 от 30.04.2017г. включително няма или е съвсем незначителна и не следва
да бъде обсъждана. Разликите в размера на неустойката са поради посочения
по-горе спор между страните по отношение на последните две фактури и плащанията
по тях.
За задълженията по
фактура № № 1008453 от 31.05.2017г. при изчисляване на размера на неустойката
по данни на ищеца, експертът е определил същата при пълно погасяване със забава
на задължението по фактура, цялото в размер на 98 190.43лв. и размерът на
неустойката е 6 813.81лв. Изчисленият размер на неустойката при ответника
е за погасени 69 064.82лв. от целия размер
и непогасен размер на дълга от 29 111.29лв. е в размер на сумата
5 480.95лв. Именно този вариант съответства и на влезлите в сила решения
по търг.дело № 325/17г. и по търг.дело № 80/21г..
По отношение на
претенцията за неустойка по фактура № 1009504 от 30.06.2017г. претенцията на ищеца е
за сумата 214.65лв,. а и двата изчислени варианти, включително и този съобразно
решенията на съда за погасяване на задълженията, сочат неустойка в по-висок
размер от претендираната с исковата молба сума.
Съдът приема че дължимата по договора неустойка за забава в
плащанията на купувача, следва да бъде определена във варианта, съобразно
счетоводството на купувача „Добруджански хляб“ АД, и същата е в размер на
сумата 36 742.95лв. С оглед на така изложеното, съдът намира предявеният
иск за сумата 36 489.03лв. е доказан и основателен изцяло и следва да бъде
уважен. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание 78 ал.3 от
ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружеството следва да бъдат
присъдени направените за въззивно производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Възражението на насрещната страна за намаляване на размера на
възнаграждението следва да бъде уважено, като на насрещната страна бъде
възложено заплащането на сумата 3 000лв., адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 80 от 03.06.2019г. на Добрички ОС по търг.дело № 103/18г.
ОСЪЖДА „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич, ул.“23-ти
септември“ № 4, ЕИК *********, да заплати на „Ромпетрол България“ ЕАД със
седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 3 000лв. /три
хиляди/, представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: