РЕШЕНИЕ
№ 14261
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110148087 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на искова молба на Б. П. Ж., подадена чрез адв. Д. М.,
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 471, 84 лв. –недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2021 г. между „Изи Асет Мендиджмънт“ АД –
в качеството му на заемодател и Б. П. Ж. – в качеството й на заемател бил сключен договор
за паричен заем № *******, по силата на който на заемателя била отпусната заемна сума в
размер на 5 000 лв. На същата дата между Б. П. Ж. и ответника „Файненшъл България“
ЕООД бил сключен договор № ******* за предоставяне на гаранция – наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на
сключения договор Б. П. Ж. се задължила да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение в общ размер на 943, 68 лв., което е разсрочено за изплащане заедно с
месечната вноска по договора за кредит. С влязло в сила решение № 11344 от 29.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 64031/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 174 с-в било
прието, че двата договора за кредит и за предоставяне на гаранцияв били функционално
свързани, както и са прогласени за нищожни. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден
да заплати неоснователно платената сума от 471, 84 лв. по договора за гаранция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт З.. Ответникът не оспорва
фактите относно сключения договор между страните, както и че с посоченото решение на
СРС същият е обявен за нищожен. Сочи, че до момента ищецът не е правил искане
ответникът да му заплати търсената сума. Счита, че с предявяването на исковата молба
1
упражнява недобросъвествно процесуални права. Възразява срещу претенцията за разноски,
при условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С него ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил
даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС /.
Във връзка с твърденията и доводите на страните уважаването на исковата претенция е
обусловено от установяването по делото, че между страните е сключен договор за
предоставяне на гаранция, по силата на който ищцата е заплатила сумата от 471, 84 лв.,
която е постъпила в патримониума на ответника и това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт, тъй като сключеният между страните договор е
нищожен.
С определение от 01.04.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че между тях е сключен договор за предоставяне на гаранция № ******* от
19.10.2021 г., както и че същият е прогласен за нищожен с влязло в сила Решение № 11344 от
29.06.2023 г. по гр.д. № 64031/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира с доверие като обективно дадено и професионално изготвено. В отговор на
поставените задачи вещото лице посочва, че по договор за предоставяне на гаранция №
******* от 19.01.2021 г. е постъпила сума в размер на 471, 84 лв.
При това положение съдът намира, че се установяват елементите на фактическия
състав на неоснователното обогатяване. Договорът, сключен между страните, е обявен за
нищожен, респективно не е годен да породи правни последици, поради което и извършеното
въз основа на него плащане от страна на ищеца представлява неоснователно разместване на
блага и няма основание за задържане на получената сума от 471, 84 лв. от страна на
ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата, като следва да й
бъдат присъдени сторените такива за държавна такса в размер на 50 лв. и за 250 лв. за
депозит за вещо лице. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договора за правна защита и
съдействие изрично е посочен този текст от закона. Възнаграждението съдът определя в
размер на 120 лв. с ДДС с оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид вече
постановеното влязло в сила решение между страните и извършените процесуални действия,
както и за да не се превръщат съдебните разноски в източник на неоснователно обогатяване.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Б.
П. Ж., ЕГН **********, с адрес: *********************************, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 471, 84 лв., представляваща недължимо платена сума по договор
за предоставяне на гаранция № ******* от 19.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 13.08.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. - разноски
по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.
Д. М. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 120 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на Б. П. Ж. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3