Решение по дело №692/2019 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 26.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 692/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на С.Е.Д., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №2148250 на ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото му на защита.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, като поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи. Моли за отмяна на атакувания електронен фиш.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е връчен на 27.10.2019г. (видно от отбелязването на л. 28), а жалбата е депозирана на 04.11.2019г. (видно от представения пощенски плик), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 23.05.2018 г. в 15,33 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+ 200 километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил „ВОЛВО ХЦ 60“, рег. №СА4413ХК, който се движел със скорост от 132 км/ч..

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че наказуемата скорост е 128 км/ч.

След установяване на собственика на автомобила, е издаден електронен фиш № 2148250, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв за превишаване на скоростта с 58 км/ч.

От удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт по метрология системата за видеоконтрол се установява, че е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г.

От представения протокол № 4-41-17 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 02.11.2017г.

От  протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR- 1M на 23.05.2018г. г. се установява, че същото е било монтирано в МПС рег. № СА0185МР в района на 46 км. на АМ "Тракия" в посока гр. Пловдив.

Представена е и Заповед №РД-11-19/12.01.2018г. на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) за обезопасяване на участък от пътното платно (аварийна лента) на АМ „Тракия от км 45+200 до км 46+266.

Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, изрично посочване на основанието за въвеждане на ограничение или данни за това дали АТСС е стационарно или мобилно, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, поради което възраженията на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.

Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над въведеното с пътен знак ограничение за участъка от пътя от 70 км/ч, а именно 132 км/ч., като е приспаднат 3% - вия толеранс при фиксиране на скоростта от техническото устройство, поради което наказуемата скорост е 128 км/ч. Системата за видеоконтрол след въвеждането си в експлоатация оперира без намесата на контролен орган, като служителите нямат отношение към автоматично извършвания контрол.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и очевидно не е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението на л. 43 от делото. От същата се установява, че в участъка от км 45+700 до км 46+266 е било въведено ограничение на скоростта от 70км/ч. със съответните пътни знаци, като нарушението е констатирано на км 46+ 200, т..е именно в този участък. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС и на процесните знаци е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното макар да е налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш. В този смисъл неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е ясно къде е било въведено ограничение на скоростта и къде са се намирали АТСС и пътните знаци.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че въвеждането на ограничение на скоростта е било незаконосъобразно, тъй като по делото не са представени протоколите по т. 2 от съответните заповеди за ВОБД. По делото са представени три броя заповеди за ВОБД, които касаят един и същ участък (този, в който е установено твърдяното нарушение) и с действие в следния хронологичен ред- Заповед РД-11-246/11.04.2017г. с краен срок на ограничение на движението до 31.10.2017г.; Заповед РД-11-1065/27.10.2017г. с краен срок на ограничаване на движението до 12.01.2018г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г. с краен срок на ограничение на движението до 31.05.2018г., като всяка заповед изменя предишните. Процесното нарушение е констатирано по време на действието на последната заповед- Заповед №РД-11-19/12.01.2018г., а именно – на 23.05.2018г.. От изискано и постъпило по делото писмо на директора на ОПУ София (л. 38 от делото) се установява, че ВОБД е въведена (изпълнена) еднократно съгласно първата заповед - Заповед РД-11-246/11.04.2017г., като впоследствие по Заповед №РД-11-19/12.01.2018г. няма протокол за нормализиране на движението, т.е. за отмяна на ограничението на движението. Горното се потвърждава и от схемата за организация на движението на л. 43 от делото. Последната заповед е с краен срок на действие 31.05.2020г.. Следователно до тази дата е действало ограничението на движението и нарушението е извършено през времето, през което е действала заповедта.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП в случай, че нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая електронният фиш е издаден на собственика на МПС, като не е посочено друго лице, на което е било предоставено моторното превозно средство.

Представени са доказателства, удостоверяващи както въведеното ограничение на скоростта, така и мястото на извършване на нарушението. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, предвиждащ за превишаване над 50 км/ч глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч глобата се увеличава с 50лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 128 км/ч, т. е. превишаването над въведеното ограничение е с 58 км/ч, и. размерът на глобата е 650 лева, като наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №……… на ОДМВР София, с който на С.Е.Д., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: