Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 17.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, първо гражданско отделение,                     І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и трети ноември

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА       

 

при секретаря Антоанета Стефанова                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                         гр. дело № 5349 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г.Е.Б. против А.З.Б., действащ чрез законния си представител В.В.Т. и против Д.П.М., с която са предявени пасивно, субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и на основание нотариален акт № 199, дело № 14334/2008 г. е собственик на имот, представляващ едностаен апартамент от западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.******, без площ по документи за собственост, заедно с половината от терасата на юг от партера пред апартамента, заедно с мазе с площ от 8 кв.м. в югозападната част на сградата, заедно с 30/100 ид.ч.от общите части на сградата, заедно с 1/3 ид.ч.от УПИ ХІV-50 от кв.34 по плана на гр.София, м. в.з. Симеоново-север, цялото с площ от 1386 кв.м. Твърди се, че на 25.09.2008 г. между ищеца в качеството му на купувач и първия ответник в качеството му на продавач е подписан предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, като с протокол от 15.12.2008 г. владението е предадено на ищеца, като от тази дата ищецът владее необезпокоявано, постоянно, непрекъснато, трайно този имот, поради което и с изтичането на 10-годишния срок е станал негов собственик.

Поддържа се, че през 2009 г. с нотариален акт № 169 първият ответник е прехвърлил собствеността върху имота на втория ответник.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на гореописания имот на основание изтекла придобивна давност с начало 15.12.2008 г.

В срока за отговор ответникът Д.П.М. депозира такъв чрез пълномощника му адвокат Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Счита иска за допустим, но по същество неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

Оспорва твърденията и фактите изложени от ищеца в исковата молба, като твърди, че ищецът никога не е влизал във владение на имота и не е упражнявал твърдяната от него фактическа власт върху имота за периода от 15.12.2008 г. и до момента.

Поддържа се, че предварителният договор от 25.09.2008 г. и протоколът за предаване на владението от 15.12.2008 г. са антидатирани, съставени за целите на настоящото производство, поради което оспорва същите и моли съда да открие производство по реда на чл.193 ГПК.

Въвежда възражение за нищожност на договора от 25.09.2008 г. и протокола от 15.12.2008 г. с твърдението, че са симулативни и са съставени с цел да се отнеме имота от ответника чрез трето неучастващо в съдебните процеси водени между двамата ответници. Твърди се, че ищецът е брат на З.Е.Б., който е баща на ответника А.З.Б. и живее на семейни начала с майката В.В.Т.. Твърди се, че по иск на А.З.Б. срещу Д.П.М. е образувано гр.д.№ 11404/2010 г. по описа на СГС, І-15 състав за прогласяване нищожността или разваляне на договора за покупко-продажба на процесния имот, въз основа на който ответникът М. се легитимира като собственик на имота. Твърди се, че с влязло в сила на 16.11.2018 г. решение исковете са отхвърлени изцяло.

Ответникът твърди, че е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 12.05.2009 г., обективиран в нотариален акт № 169, том І, дело № 168/2009 г. на нотариус А.Ч., като владението върху имота му е предадено в деня на изповядване на сделката от законния представител на продавача-неговата майка В.В.Т.. Твърди, че от 12.05.2009 г. ответникът владее имота спокойно и непрекъснато. Твърди се, че имотът е закупен от ответника с инвестиционни намерения, а не с намерения да удовлетвори жилищна нужда, като към момента на сключване на сделката в нотариална форма, имотът е бил обитаван от праводателката на първия ответник-В.М.В.и предвид преклонната й възраст ответникът М. и по устно споразумение с нея я оставил да ползва имота за неопределен период от време. Същата е починала през 2017 г. и до този момент е обитавала процесния имот със съгласието на ответника без да е изразявала намерение да го свои.

Отговор депозира и ответника А.З.Б., действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.В.Т., чрез пълномощник адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено на стр.184 от делото.

Ответникът изрично признава иска. Твърди, че на 25.09.2008 г. сключил с ищеца процесния предварителен договор, а на 15.12.2008 г. му било предадено владението, за което е подписан протокол. Твърди, че освен договора, между страните били подписани и два анекса, както следва: Анекс 01 от 02.09.2009 г. за удължаване на срока за нотариално прехвърляне на имота с шест месеца, през който период ответникът трябвало да осигури декларация-съгласие  от всички съсобственици за продажба на недвижимия имот и Анекс 02 от 15.03.2010 г., с който е променен начина на плащане на остатъчната сума от продажната цена на имота. Ответникът твърди, че в деня на сключване на анекса получил от купувача сума от 7200 евро. Твърди, че на посочените в Анекс 02 към договора дати, ответникът получавал следните суми: на 15.03.2011 г. - 16200 евро, на 15.03.2012 г. - 16 200 евро, на 15.03.2013 г. - 16 200 евро. Твърди, че към момента последната вноска от 16 200 евро не му е изплатена от купувача.

Ответникът твърди, че с втория ответник има заемни отношения. Твърди, че през 2009 г. вторият ответник му отпуснал заем в размер на 20000 евро, при условие че му бъде учредена договорна ипотека върху недвижимия имот. Твърди, че в последствие бил подведен от ответника М. и адвоката му Ц.С.да подпише нотариален акт за покупко-продажба на имота с обещанието, че след връщане на заетата сума, имотът ще бъде прехвърлен обратно на ответника А.Б.. Твърди, че нито му е предадена заемната сума, нито имотът му е прехвърлен обратно.

         Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител и по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника Д.М. адвокатско възнаграждение.

Ответникът А.Б. чрез своя процесуален представител и в писмено становище, представено по делото, поддържа направеното изрично признание на предявения от ищеца иск и моли съда да се произнесе съобразно направеното признание на иска.

Ответникът Д.М. в съдебно заседание оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ответникът Д.П.М. се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба от 12.05.2009 г., сключен в нотариална форма с нотариален акт № 169, том І, рег.№ 15666, дело № 168/2009 г. на нотариус А.Ч. на следния недвижим имот: едностаен апартамент от западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.******, без площ по документ за собственост, заедно с мазе с площ от 8 кв.м. в югозападната част на сградата, заедно с 30/100 идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/3 идеална част от УПИ ХІV-50 от кв.34 по плана на гр.София, м. „Симеоново-север“, цялото с площ от 1386 кв.м.

         Ответникът А.З.Б. - праводател на ответника М. по договора за продажба, от своя страна се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба от 23.05.2008 г., обективиран в нотариален акт № 199, том ІV, рег.№ 14344, дело № 767/2008 г. на нотариус Р.Д..

         Праводател на А.Б. по договора от 23.05.2008 г. е третото лице В.М.В., която видно от извършената служебна справка по реда на Наредба № 14, е починала на 01.04.2017 г., като единственият адрес-постоянен и настоящ, на който е била регистрирана е гр.София, ул. „******.

         По делото са приети като писмено доказателство предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 25.09.2008 г. между А.З.Б., действащ чрез своята майка и законен представител В.В.Т. в качеството на продавач от една страна и ищеца Г.Е.Б. в качеството му на купувач от друга страна, по силата на който първият ответник се е задължил да продаде на ищеца процесния едностаен апартамент за сумата от 80 000 евро. Приет е и протокол от 15.12.2008 г. подписан от законния представител на първия ответник и ищеца, с който страните са удостоверили, че предават владението на имота на ищеца Б..

С подписан между страните Анекс № 1/02.09.2009 г. същите са се договорили за удължаване на срока за нотариалната продажба с шест месеца, през който период продавачът е следвало да се снабди със съгласието на всички собственици за продажбата на имота, а с подписания Анекс № 2/15.03.2010 г. страните са предоговорили начина на плащане на продажната цена, като в т.2 са посочили, че продавачът предава владението върху недвижимия имот на купувача, за да му предостави възможност да извършва ремонтни дейности. Тази договора противоречи на протокол от 15.12.2008 г., с който ищецът твърди, че е получил владението върху имота, считано от тази дата, поради което не става ясно защо на 15.03.2010 г. отново първият ответник чрез законния си представител повторно предава владението на ищеца.

Всички тези писмени доказателства са представени и в оригинал по делото. Представени са и разписки за извършени плащания по предварителния договор, съответно: от 15.03.2010 г. за сумата от 7 200 евро, от 15.03.2011 г. за сумата от 16 200 евро, от 15.03.2012 г. за сумата от 16 200 евро и от 15.03.2013 г. за сумата от 16 200 евро, в които с подписа си ищецът е удостоверил получаването на посочените в разписките суми от законния представител на първия ответник.

         Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът Г.Е.Б. и бащата на първия ответник А.З.Б., а именно: З.Е.Б. са братя, а първият ответник А.З.Б. съответно е племенник на ищеца Г.Е.Б..

         Истинността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 25.09.2008 г. и двата анекса към него, съответно: Анекс № 1/02.09.2009 г. и Анекс № 2/15.03.2010 г., както и на протокол от 15.12.2008 г. са оспорени от ответника М. с твърдението, че същите са антидатирани и са съставени за целите на настоящото производство, в която връзка съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на датите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2008 г., протокол за предаване на владение от 15.12.2008 г., Анекс № 1/02.09.2009 г. и Анекс № 2/15.03.2010 г., като е указал на ищеца, че на основание чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване истинността на оспорени дати е негова и че същата може да бъде доказана само по реда на чл.181 ГПК, съобразно която норма частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. При липса на такива доказателства, оспорените документи имат достоверна дата от датата на представянето им с исковата молба.

         Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът чрез своя процесуален представител изрично и в проведеното на 23.11.2021 г. открито съдебно заседание е заявил, че няма доказателствени искания. До приключване на устните състезания по делото, ищецът не е ангажирал доказателства по реда на чл.181 от ГПК.

         При това положение съдът намира, че ищецът не е доказал истинността и по-конкретно датите на оспорените писмени документи, поради което същите и спрямо ответника М. имат достоверна дата от 17.04.2019 г., когато са представени от ищеца с исковата молба.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетели.

Свидетелят И.А.К.установява, че познава ищеца, който живее на ул. ******* или 32, а свидетеля живее на ул. „*******. Г.Б. живее в стара къща в Симеоново, строена още през 60-те години. При разпита си установява, че по молба на ищеца преди десетина години извършвал СМР в процесния имот, в който живеела майка му. Установява, че на къщата била избита нова плоча, сложена тоалетна, направена канализация, а по-късно и парно. Г. купувал материалите. Ел. инсталацията била сменена частично преди две години. В момента Г. си живее там.

Разпитана свидетелката Ц.С.Е.установява, че познава ответника М. от повече от 15 години. Занимава се с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти и около 2008-2009 г. участвала като посредник в сделка на Д.М.. Двамата осъщестВ.оглед през есента на 2008 г. на имот в Симеоново. Д. търсел имоти за инвестиция. Харесал го. В имота живеела възрастна жена- баба В.се казвала, тя отворила, друг нямало в имота. Свидетелката присъствала на сделката, която се забавила, защото имотът бил на малолетно дете, тъй като трябвало да се получи разрешение от съда. Спорове в момента на сделката не е имало. Втори път посетила имота след няколко месеца с оценителка от една фирма, във връзка с кредит от банка, който М. искал. В имота тогава пак била само баба В.. Доколкото знае това е бабата на собственика, която била прехвърлила имота на внука си. Имало и друга част от къщата, в която свидетелката не е влизала. Свидетелката знае, че между Д.М. и баба В.имало уговорка тя да остане да живее в имота, тъй като интересът на Д.М. бил инвестиционен, а не да влиза да живее. Последното посещение на свидетелката в имота било през 2014 г. и не е забелязала да се извършват ремонтни дейности в имота. Свидетелката установява още, че Д.М. имал достъп до владението на имота веднага след сделката. Той оставил жената да живее на доброволни начала, но той си ходел в имота редовно.

Свидетелят В.И.И. установява, че познава Д.М., състуденти са от 1986 г., а след това станали и съдружници, заедно почнали да работят до 2014 г. Имали обща фирма. През 2009 г. Д. купил един имот в Симеоново. Свидетелят присъствал на сделката при нотариуса. Д. бил продал бащината си къща и искал да инвестира тези пари, които имал. Около месец след сделката свидетелят заедно с Д. посетили имота, който се намира в Симеоново и представлява част от къща. Там имало една възрастна жена, която Д. бил оставил да живее, защото нямал намерение веднага да влиза, да ползва имота. Бил го закупил за инвестиционни нужди. Д. се обръщал към жената с баба В.. След това един-два пъти годишно свидетелят и Д. посещавали имота, като последно го посетили късното лято на 2021 г. Имотът е занемарен и запустял. Имало много избуяла трева. Нямало вид някой да го обитава. Не се виждало да живее някой там. От Д. знае, че възрастната жена е починала през 2017 г.

Свидетелят З.Ю.Д.установява, че е строител и на имота в Симеоново осъществил през 2013 г. ремонт на покрива, който бил направен. Около година-две след ремонта, свидетелят заедно с Д. отново посетил същия имот, минали да видят баба В., която живеела там. Д. често я посещавал, защото нямало кой да се грижи за нея. Тогава напраВ.още един минимален ремонт, имало проблем с контакт, с ключ в стаичката, в която живее. Свидетелят установява, че при посещенията си в имота не е виждал други хора, освен баба В.. За извършените ремонтни работи му заплатил Д.. Свидетелят последно бил в имота през 2015 г. Освен баба В.друг нямало в имота.

         Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Предявените пасивно субективно съединени искове са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Безспорен е правния интерес на ищеца от водене на установителен иск за собственост, до колкото правото му на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника Д.М., който се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 169 от 12.05.2009 г. Правният интерес произтича от претендирането от страна на ответника М. на отричаното от ищеца право.

По отношение на първия ответник също е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, обоснован от съда с определението, постановено в закрито съдебно заседание на 09.03.2021 г., в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.3Б от ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г., т.д. № 4/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК, в която е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Видно от твърденията в исковата молба, ответникът А.Б. се е разпоредил с процесния имот в полза на втория ответник Д.М., преди завеждане на исковата молба. Т.е. първият ответник е праводател на втория ответник по сключения между тях договор за покупко-продажба.

По същество на предявените искове.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже главно и пълно, че е собственик на процесния имот на заявеното фактическо основание, а именно: изтекла в негова полза придобивна давност с начало 15.12.2008 г.

Искът обаче остана недоказан.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през период от време, определен в закона, в случая 10 години, доколкото ищецът се явява недобросъвестен владелец, предвид твърдяното от него осъществяване на владение, което е било без правно основание, а именно: въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който договор няма вещно-правни последици. При това положение твърдяното владение се явява недобросъвестно и за да се придобие имотът по давност, следва същото да е осъществявано в законоустановения 10-годишен срок. Вещното право се придобива без значение на кого е принадлежал имота.

Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна давност може да бъде уважен. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

За да се уважи така предявения иск следва още да бъде установено, че в периода от 15.12.2008 г. и до момента не е имало и няма законово ограничение, относно възможността да тече давностен срок през посочения период.

Ищецът не доказа, че е започнал да осъществява владение върху имота от 15.12.2008 г. по съображения подробно изложени по-горе, предвид непротивопоставимостта на тази дата на ответника М.. От една страна ищецът не проведе успешно доказване на истинността на датата на предварителния договор и протокола от 15.12.2008 г. за въвода му във владение, а от друга страна верността на тази дата се разколебава, включително и от волеизявленията на страните в подписания между тях на 15.03.2010 г. Анекс № 02, в т.2 на който са се договорили, че продавачът предава владението върху недвижимия имот на купувача, за да му предостави възможност да извършва ремонтни дейности. В случай, че владението е предадено на ищеца още на 15.12.2008 г., кое е наложило близо две години по-късно такава договорка между страните, при положение, че ищецът вече е бил във владение на имота.

На следващо място и от свидетелските показания на свидетелите на ответника безспорно се установява, че в периода от закупуването на имота М. на 12.05.2009 г. до 2017 г. в процесния имот е живяла В.М.В.-праводателка на ответника А.З.Б. по договора за покупко-продажба от 23.05.2008 г. В.В.е била единствената жена, която е осигурявала достъп до имота и е живеела в него. Тези показания на свидетелите кореспондират и с извършената по искане на ответника М. справка по реда на Наредба № 14, от която се установява, че действително третото лице В.В.е била регистрирана по постоянен и настоящ адрес на адреса на имота, т.е. гр.София, кв.Симеоново, ул. „******и е починала на 01.04.2017 г. Това са обстоятелства, за които свидетелите няма как да узнаят, освен от самия ответник и от така наричаната от тях баба В..

Показанията на свидетелката Ц.С.Е., че е посетила за втори път имота през есента на 2009 г., във връзка с оценката с оглед искане за кредит, кореспондират и с приетия по делото доклад за определяне пазарна стойност от 28.09.2009 г. на консултантска къща А..

По отношение на показанията на свидетеля И.А.К., съдът и с оглед писмените доказателства по делото, намира, че същият не установява владение на ищеца върху процесния имот. Неговите показания не кореспондират с нито едно по делото писмено доказателство и са в пълно противоречие с показанията на останалите свидетели, поради което съдът не ги кредитира.

         Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

С оглед на горното Съдът намира, че ищецът не доказва установяване на владението в имота на 15.12.2008 г., което владението да е продължило десет години, включително и чрез други трети лица.

Намерението за своене се предполага съобразно чл. 69 ЗС. За страната, която се позовава на изтеклата придобивна давност, е достатъчно да докаже, че е упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по  чл. 79 ЗС. Изцяло в този смисъл ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК. От една страна ищецът не доказа владение, а от друга страна презумпцията на чл.69 от ЗС е оборена от ответника. Последният и с ангажираните по делото доказателства установи владение върху имота, което изключва това на ищеца, а именно от закупуването на имота на 12.05.2009 г. до 01.04.2017 г. владение е осъществявано от третото лице В.М.В.- праводател на праводателя на ответника М., която е останала да живее в имота до смъртта си по устно споразумение с ответника М..

Следователно и към настоящия момент ищецът не е придобил процесния имот по давност.

Предвид горното исковете на ищеца като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати направените от ответника М. разноски в размер на 2000 лв. заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника М. адвокатско възнаграждение.

На основание чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на предявения срещу ответника иск е в размер на 66 834,30 лв.-данъчната оценка на процесния имот, съобразно удостоверение за данъчна оценка от 19.07.2019 г. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 535,02 лв. Очевидно заплатеното от ответника е под този размер.

Водим от горното Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни предявените от Г.Е.Б., ЕГН **********,*** против А.З.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес *** и Д.П.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.Д. положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност с начало 15.12.2008 г. на следния недвижим имот, а именно: едностаен апартамент от западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.******, без площ по документ за собственост, състоящ се от: стая и кухня, заедно с половината от терасата на юг от партера, пред апартамента, при съседи: от три страни-двор, север-стълбище и Д.М.К., отгоре-Ц.М.Л., отдолу-мазета, заедно с мазе с площ от 8 кв.м. в югозападната част на сградата, при съседи: юг-двор, запад-двор, изток - Ц.Л., север - вход и общо мазе,  заедно с 30/100 идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/3 идеална част от УПИ ХІV-50 от кв.34 по плана на гр.София, м. „Симеоново-север“, цялото с площ от 1386 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХІІІ-51, УПИ ХІ-53, УПИ ІІ-48, УПИ І-49, който имот и съобразно влязлата в сила КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява сграда с идентификатор 68134.2042.2066.1, с адрес на сградата: гр.София, район Витоша, ул. „*****, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2042.2066, със застроена площ: 65 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, с номер на поземления имот по предходен план: 50, квартал: 34, парцел: ХІV и при съседи: 68134.2042.2512, 68134.2042.2067, 68134.2042.2070, 68134.2042.2069 и 68134.2042.2065.

ОСЪЖДА Г.Е.Б., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.П.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.Д. сумата от 2000 лв. /две хиляди лв./ разноски направени от този ответник пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.                  

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: