Решение по дело №93/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2621
Дата: 29 април 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20241100100093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2621
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100100093 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124
във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД излага в исковата молба, че по силата
и при условията на Договор за потребителски кредит FL1190753 от 25.05.2021
г., сключен между „Юробанк България” АД и Б. Й. Й., Банката предоставила
на Кредитополучателя кредит в размер на 32 592 лв., като последният се
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор. Ответникът усвоил предоставените от
Банката парични средства от разплащателна сметка, разкрита на името му в
„Юробанк България” АД. В чл. 3 от Договора, страните се съгласяват, че за
усвоения кредит през първите 12 месеца Кредитополучателят дължи на
Банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 6.950%, а от тринадесетият месец до крайния срок на
издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на Банката променлива
годишна лихва в размер 6.950 %, който представлява сбор от Референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Посочено е, че за
референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на „Юробанк
България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Договорено е
процесният кредит да се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени
1
като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит, които се изплащат до 14-то число на
месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите
лихви и такси е до 14.05.2027 г. При просрочие на дължимите месечни
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забава
(мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава. В чл. 2, ал. 2 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили
дължимостта на такси и комисиони във връзка с процесния кредит.
Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения по чл. 4, 7 и 8 от
процесния Договор за потребителски кредит FL1190753 от 25.05.2021 г., а
именно: не заплатил на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски с
размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не
заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 9; не заплатил
дължимите такси, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора. Съгласно чл. 14 от
Договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, Банката може да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. На
основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 14.06.2021г. и следващите,
съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит FL1190753
от 25.05.2021 г., Банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да
се прекратява действието му. Изявлението на кредитора е обективирано в
нарочна Покана- увеломление, изпратена чрез ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 КЧСИ до
ответника Б. Й. Й., която е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, като на
07.04.2022г. е изтекъл двуседмичният срок от залепването на уведомлението за
получаване на книжата. На 22.07.2022 г. ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен
лист срещу длъжника Б. Й. Й., по което е образувано ч.гр.д. 39585/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 113 с-в. Въз основа на издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 39585/2022 г. по описа на СРС, ГО,
113 с-в срещу длъжника е образувано изп.дело № 342 от 2023 г. по описа на
ЧСИ У.Д.. Издадената Заповед за незабавно изпълнение е връчена при
2
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
е указано на заявителя да предяви иск за вземането си.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Б. Й. Й., че същият има
задължение към ищеца “Юробанк България” АД, произтичащо от Договор за
потребителски кредит FL1190753 от 25.05.2021г., за следните суми: главница:
32 592 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.07.2022г. до окончателното
плащане на вземането; Възнаградителна лихва за периода от 14.06.2021 г. до
07.04.2022 г. - 2 351,38 лв.; Мораторна лихва за периода от 14.06.2021 г. до
10.07.2022 г. – 2 200,75 лв.; Такси за периода от 16.06.2021 г. до 10.07.2022 г. -
77,50 лв.; Обезщетение за уведомяване - 24 лв. Претендира разноски за
настоящото и заповедното производство по ч.гр.д. 39585/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 113 с-в.
Ответникът Б. Й. Й., чрез назначеният му особен представител, оспорва
изцяло предявените искове. Заявява, че по делото не са представени
категорични доказателства, установяващи ответникът да е получил
твърдяната сума по договора, т.е., дали кредитът е усвоен. Оспорва
твърденията на ищеца, че ответникът е получил кредит в размер на 32 592 лв.
Твърди, че между кредитодателя и кредитополучателя не е възникнало
действително правоотношение по валидна търговска сделка. Оспорва
подписите и трите имена, изпълнени ръкописно върху всички документи, че са
изпълнени от ответника. Счита, че страниците от договора на които липсва
подпис на ответника са подменени и са с различно съдържание от оригинала.
При условията на евентуалност заявява, че разходи за събиране на просрочени
задължения не следва да се присъждат, тъй като са нищожни клаузи,
сключени в противоречие със закона и с добрите нрави, евентуално размерът
на същите такси е прекомерно завишен и следва да се намали от съда. Счита,
че фиксирания годишен лихвен процент по заема е договорен в прекомерен
размер, поради което следва да се обяви за нищожна клаузата или да се
намали до законоустановения размер. Твърди, че по делото не са представени
доказателства дали и кога са усвоявани суми по кредита, кога са
възстановявани, по какъв начин са формирани размерът на сумите за
претендираните лихви. Оспорва размерът на претендираните лихви, като
прекомерно завишен, при твърдения че договорът е сключен от физическо
лице, което няма необходимите юридически знания относно лихви, неустойки
3
и останалите клаузи от договора за потребителски паричен кредит, поради
което следва да се намалят поради прекомерност всички начислени от ищеца
неустойки и лихви - мораторна, възнаградителна както и т.нар. такса разходи
за събиране, представляващи печалба на ищцовото дружество, което
противоречи на закона и добрите нрави. Договорените лихви също са
претендирани в прекомерен размер, поради което представляват нищожни
клаузи. Счита, че поисканата законна лихва не следва да се присъжда, тъй
като ответникът не е уведомен за изискуемостта на кредита. Твърди, че при
сключването на договора, ответникът не е бил уведомен за размера на
лихвите, обезщетенията и неустойките, които ще му бъдат начислявани от
ищцовото дружество. Заявява, че Договорът не отговаря на изискванията -
изготвен е с по-малък размер на шрифта от законоустановения размер.
Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да разясни
на физическото лице значението на включените в договора клаузи, да
предостави преддоговорна информация.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С исковата молба е предстaвен договор за потребителски кредит
№FL90753 oт 25.05.2021г., сключен между страните, по силата на който
банката е предоставила сумата в размер на 32 592,00лева за текущи нужди.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата при условията,
регламентирани в договора, за срокове и при условия , посочени в договора.
Ответникът оспорва автентичността на договора по отношение на
неговия подпис, поради което е открита процедура по чл.193 от ГПК и е
допусната съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице
П., което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че
ръкописният текст: „Б. Й. Й.“ на осма страница от Договор за потребителски
кредит № FL1190753 от 25.05.2021 г. със страни: „Юробанк България“ АД и Б.
Й. Й. е написан от Б. Й. Й..; Ръкописният текст: „Б. Й. Й.“ в Методология за
определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити- Приложение 1- единадесета страница от Договор
за потребителски кредит Хо FL1190753 от 25.05.2021 г. със страни: „Юробанк
България“ АД и Б. Й. Й. е написан от Б. Й. Й.; Подписите за
4
„кредитополучател/и“ на страници от първа до осма на Договор за
потребителски кредит са положени от Б. Й. Й..; Подписът за
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ и този под текста: „Б. Й. Й.“ на осма страница от
Договор за потребителски кредит е положен от Б. Й. Й.; Подписите за
„кредитополучател/и“ в Методология за определяне на референтен лихвен
ироцент (прайм) по потребителски и жилишно- ипотечни кредити-
приложение 1- страници от девета до единадесета на Договор за
потребителски кредит са положени от Б. Й. Й.; Подписът за
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/и“ в Методология за определяне на референтен
лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно- ипотечни кредити-
Приложение 1- единадесета спраница от Договора за потребителски кредит е
положен от Б. Й. Й..
От заключението на вещото лице следва извод, че между страните е
сключен описаният в исковата молба договор, който е породил правни
последици.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която дава следните отговори
на поставените въпроси:
· Сумата по договор за кредит №FL1190753/25.05.2021 г. в размер на 32
952.00 лв. е усвоена в пълен размер, еднократно на 25.05.2021 г. по личната
банкова сметка на кредитополучателя Б. Й. Й. с IBAN *********.
· От извлечението от сметката на кредитополучателя Б. Й. Й. с IBAN
********* и счетоводни справки на банката не се установяват извършвани
плащания на вноски по процесния кредит от кредитополучателя.
-По време на действие на договора е извършена промяна на лихвения
процент едностранно от страна на банката, като по счетоводни данни от
ищеца и анализ на движението по процесния кредит се констатира, че
приложения годишният лихвен процент (ГЛП) по процесния кредит е бил:
ГЛП 6.95% в периода от 25.05.2021 г. до 13.10.2021 г. и е променен от банката
в ГЛП 10.45% в периода от 14.10.2021 г. до 07.04.2022 г., като месечната
погасителна вноска по кредита е била в размер на 485.67 лв. с падеж
14.06.2021 г., след което месечната погасителна вноска е променена на 554.88
лв. за периода от 14.07.2021 г. до 14.10.2021 г., считано от 14.11.2021 г. месечна
погасителна вноска е променена от банката на 607.54 лв. за периода от
14.11.2021 г. до 14.03.2022 г.;
5
· Разликата между дължимата възнаградителна лихва по първоначалния
погасителен план и евентуалното изменение на лихвата за срока на договора е
в размер на 506.05 лв..
· Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя по
договор за потребителски кредит FL1190753 от 25.05.2021 г., включващо
главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва за времето на забавата,
такси, във връзка договора към датата на исковата молба 03.01.2024 г., е
определено в три варианта, като се вземат предвид всички промени на
лихвения процент, съобразно клаузите на договора, втори вариант –размер на
дължимите суми при параметрите, валидни при сключване на договора за
кредит, както и трети вариант, ако се приеме , че не е обявен кредитът за
предсрочно изискуем.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва, както следва: за първите дванадесет месеца от срока
на фиксирана лихва от 6.950% от тринадесетия месец до крайння срок на
издължаване на кредита дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, в размер на 6.950%, който представлява
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За
референтен лихвен процент по настоящия договор се ползва референтният
лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити,
в съответната валуга лева или евро, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата. В ал.2 на чл.3 е предвидено, че референтния лихвен
процент Прайм на банката за необезпечени кредити се определя от Комитета
по управление на активите и пасивите, съгласно методологията на Банката за
определяне на референтен лихвен процент Прайм по поттребителски кредити.
В чл.14 от договора е предвидено, че при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и на основание чл.60,
ал.2 от ЗКИ може да поиска издаване на заповед по чл.417 от ГПК и да
пристъпи към принудително събиране на вземането си.
С нот. покана, връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на 24.03.2022г., е уведомен същият, че е в забава
поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 14.06.2021г., като на
основание чл.18.1 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ е обявен кредита за изцяло
6
предсрочно изискуем за сумата към 18.11.2021г. в общ размер от
33912,60лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на вземането по договор за
банков кредит, по който банката е изпълнила своето задължение за
предоставяне на договорената сума, след което да е възникнало задължение за
връщането й при условията, регламентирани в договора. От събраните по
делото доказателства се установява сключването на договор за кредит, в
изпълнение на който банката предоставила на ответника сумата от
32 592,00лева срещу задължението за връщането й, при условията
регламентирани в договора, чрез заплащане на месечни вноски, съобразно
погасителен план, неразделна част от договора.
Изводът за наличие на облигационно правоотношение между страните,
възникнало въз основа на процесния договор, съдът прави като взема
предвид, че оспорването автентичността на същия по отношение подписите на
ответника като кредитополучател не е доказано, след проведена процедура по
чл.193 от ГПК и приета съдебно-графологична експертиза.
От изложеното следва, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит. Установено е, че банката е изпълнила
задължението си и кредитът е усвоен, като ищецът твърди, че по договора за
кредит не е платена погасителна вноска с падеж 14.06.2021г., поради което на
основание чл.14 вр с чл.19.1 от договора кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем.
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице обективните предпоставки,
визирани в договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В тази
връзка е приета ССЕ, по която е направено заключение, че не се установяват
извършвани плащания на вноски по процесния договор от кредитополучателя.
Установява се, че банката е изпратила покана до кредитополучателя , с която
7
е уведомен за това, че поради неиздължаване месечна вноска с падеж
14.06.2021г. банката се възползва от правото за обявяване целия кредит за
предсрочно изискуем.
В чл.14 от договора е предвидено, че при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и на основание чл.60,
ал.2 от ЗКИ може да поиска издаване на заповед по чл.417 от ГПК и да
пристъпи към принудително събиране на вземането си. От установените по
делото факти следва да се направи извод, че след след 14.06.2021г. са били
налице обективните предпоставки на посочената клауза от договора за
обявяването му за предсрочно изискуем, като банката се е възползвала от това
свое право на 06.12.2021г., когато е изпратила покана до ответника чрез ЧСИ
Х., в която се съдържа нейното едностранно изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
От горепосочените факти следва да се направи извод, че към
15.06.2021г. са били налице предпоставките на договора за обявяване на
вземането по него за предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на
задължението за плащане на погасителна вноска с падеж 14.06.2021г. В тази
връзка, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, изпращайки нотариална покана на ответника.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем,
което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към
момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 18
от ТР № 4 от 18.04.2014 г., при вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
8
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В решението е
прието, че предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при
уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са
уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви
кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
От представената покана се установява, че същата е връчена на
ответника чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, като след три
посещения на адреса, посочен като постоянен и настоящ в НБДН не е намерен
на адреса, след което е залепено уведомление на 24.03.2022г. В протокол на
ЧСИ Х. от 02.06.2022г. е удостоверено, че на 07.04.2022г. е изтекъл
двуседмичния срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата,
в който адресатът не се е явил, за да ги получи. След изтичане на срока,
съгласно чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се счита връчено.
С получаване на нотариалната покана изявлението на банката е
достигнало до кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем,
като в този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. - Решение № 139 от
05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. О. на ВКС, Решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. О.
Неоснователни са възраженията на ответника за неравноправност на
клаузата на чл.3.1 от договора за кредит, която регламентира размерът на
дължимата възнаградителна лихва и начинът на нейното определяне. Тази
клауза не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като с договора за
кредит банката е предоставила собствени парични средства на
кредитополучателя, който дължи връщането им, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, която съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. От разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, според която заемателят
плаща лихва по кредита уговорена с банката, следва, че договорът за кредит е
9
възмездна сделка, по която се дължи договорената цена, представляваща
възнаградителна лихва. Размерът на лихвата се определя съобразно размера
на заема, срока, обстоятелството дали е предоставена гаранция. Не са
ангажирани доказателства, от които да се направи извод за нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, за да се приеме, че е
нарушен принципът на добросъвестност.
От заключението на вещото лице се установява, че промени в лихвения
процент са направени съобразно договореното в чл.3.1. от договора.
Съгласно т.9 от тълкувателно решение 4 от 18.06.2014г. на ОСГТКВКС
В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
В настоящото производство се установява, че процесният кредит е
обявен за предсрочно изискуем, след което кредитополучателят дължи
връщане на всички дължими суми по кредита, които към датата на исковата
молба, с оглед заключението на вещото лице по ССЕ, са в размер към
03.01.2024 г., както следва: Неплатена главница в размер на 32 592.00 лв.,
представляваща: Неплатени вноски за главница в размер на 3 580.98 лв.,
отнасящи се за периода 14.06.2021 г. – 14.03.2022 г., остатък за редовна
главница обявен за предсрочно изискуем на 07.04.2022 г. в размер на 29 011.02
лв; Неплатени вноски за възнаградителна лихва в размер на 2 351.38 лв.,
отнасящи се за периода 14.06.2021 г. – 07.04.2022 г.; Неплатена мораторна
лихва по чл. 9 на договора в размер на 1 001.25 лв., отнасяща се за периода
14.06.2021г. – 10.07.2022 г., начислените и неплатени наказателни лихви за
периода 14.06.2021 г. – 10.07.2022 г. в размер на 2 200.75 лв., Неплатени такси
в размер на 77.50 лв., отнасящи се за периода 16.06.2021 г. – 08.07.2022 г.,
Неплатени разходи за връчване на покана в размер на 24.00 лв., съгласно
преводно нареждане № 221644162101/13.06.2022 г. на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
10
АД.
Съгласно мотивите към т.2 от тълкувателно решение№3/2017 гр. На
ОСГТКВКС по т.д.№3 от 2017г. размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му. Както е посочено по-горе предсрочната изискуемост е настъпила, считано
от 14.06.2021г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК -22.07.2022г. вземането е било предсрочно изискуемо, поради което
ответникът дължи плащане на посочените от вещото лице задължения.
В тази връзка съдът приема, че следва да бъдат уважени исковете до
пълния предявен размер.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците дължат на ищеца направените разноски. Исковете са уважени
изцяло, поради което ответниците дължат на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 2944,51лева за държавна такса, възнаграждение на
особен представител и вещо лице, както и 4355,58лева адвокатско
възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото и цената на предявените искове.
В заповедното производство са направени разноски в размер на
744,91лева държавна такса и 1306, 42лева адвокатско възнаграждение, които
следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
11
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“
АД с ЕИК000694749 срещу Б. Й. Й. с ЕГН **********, обективно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, във
връзка с чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, че Б. Й. Й. с ЕГН **********
дължи на „Юробанк България“ АД с ЕИК000694749 по Договор за
потребителски кредит FL1190753 от 25.05.2021г., следните суми: главница
32 592,00 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.07.2022г. до
окончателното плащане на вземането; 2351,38лева възнаградителна лихва за
периода от 14.06.2021 г. до 07.04.2022 г.; 2200,75лева мораторна лихва за
периода от 14.06.2021 г. до 10.07.2022 г., 77,50лева такси за периода от
16.06.2021 г. до 10.07.2022 г. , 24,00лева обезщетение за уведомяване, за които
суми в производството по ч. гр. д. №39585/2022г. по описа на СРС, 113-ти
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Й. Й. с ЕГН **********, да заплати на „Юробанк
България“ АД с ЕИК000694749 на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в исковото и заповедното производство в размер на
4250,93лева за държавна такса, възнаграждение на особен представител и
5662,00лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12