Решение по дело №1028/2019 на Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ № ….

гр. Панагюрище, 05.10.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Районен съд – Панагюрище, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА С.

в присъствието на секретаря Нонка С., като разгледа докладваното от съдия С. гр.д. № 1028 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Е.2.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Б.М., ЕИК: *********  срещу К.С.М. ***, ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 600,00 лв. (след направено изменение на иска), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба  до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:

От 16.04.2018 г. страните били в трудово правни отношения, възникнали на основание трудов договор със срок за изпитване от шест  месеца, уговорен в полза на работодателя. По силата на този трудов договор ответницата изпълнявала длъжността „***“. В срока на изпитване договорът не бил прекратен, поради което се превърнал в безсрочен. От 17.10.2018 г. в продължение на пет работни дни ответницата не се явила  на работа без уважителна причина, поради което била дисциплинарно уволнена. Това станало със Заповед № 26/29.10.2018 г., която ответницата получила на 02.11.2018 г. Заповедта не била обжалвала от ответницата в законовия срок. На 28.08.2019 г. ответницата била поканена от ищеца чрез нотариална покана да му заплати дължимото обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Ответницата била получила поканата на 02.09.2019 г., но отказала да приведе на ищеца дължимата сума. С това ищеца обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Ответницата не оспорва, че е работила при ищеца като *** на трудов договор със срок на изпитване за шест  месеца, считано от 16.04.2018 г. В последния ден на шестмесечния срок тя била на работа, като в края на работния ден управителя устно й заявил, че договорът с представляваното от него дружество е прекратен и да не се явява повече на работа.  Казал й, че документите за прекратяване на трудовия договор ще бъдат оформени своевременно. Още на следващия ден ответницата отишла да си потърси заповедта за прекратяване на трудовия договор и трудовата книжка, като изявила претенции да й се заплати трудовото възнаграждение за месец октомври 2018 г.  Тогава управителят й отговорил, че щом претендира възнаграждение, ще я уволни дисциплинарно. Впоследствие ответницата получила трудовата си книжка и видяла, че в нея пише, че трудовото й правоотношение се прекратява на основание дисциплинарно уволнение, което обаче не отговаряло на фактическото положение. С тези твърдения ответницата оспорва изцяло основателността на иска за обезщетение, като допълва че няма как да предоставя и полага труда си, след като работодателя не я допуска до работно й място.

Заедно с отговора ответницата предявява насрещен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата й книжка от „Е.2.“ ООД, вместо: чл.190, ал.1, т.2 КТ, чл.71, ал.1 КТ, което отговаряло на действителното фактическо положение по прекратяването на трудовото й правоотношение с „Е.2.“  ООД. Фактическите твърдения в насрещния иск са идентични с изложеното в отговора.

Първоначалният ищец в срок е представил отговор на насрещния иск. Счита същия за недопустим, тъй като с него се оспорвало законността на дисциплинарното уволнение, а заповедта като необжалвана била влязла в сила. Твърди, че изложеното в насрещния иск не отговаряло на действителното фактическо положение .

         Съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса предявения насрещен иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.344, ал.1, т.4 КТ, като своевременно предявен в предвидения в закона тригодишен давностен срок и като такъв, намиращ се във връзка с този на ищцовото дружество. 

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

         Между страните няма спор относно следното:

1.     че от 16.04.2018 г. страните са били в трудово правни отношения, възникнали на основание трудов договор със срок за изпитване  от шест месеца, уговорен  в полза на работодателя и че по силата на този трудов договор ответницата К.М. е работила като „***“

2.     че за периода след изтичане на шестмесечния срок: от 17.10.2018 г. в продължение на пет работни дни ответницата К.М. не се е явила на работа и че е била дисциплинирано уволнена със заповед № 26/29.10.2018 г. , връчена на ответницата на 02.11.2018 г. , която последната не е обжалвала в законовия срок

3.     че ответницата К.М. не е подписвала и не е получавала заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, възникнало на основание трудовия договор със срок за изпитване от шест месеца, сключен с  „Е.2.“ ООД на 16.04.2018 г.

 Горните обстоятелства съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по чл.146  ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на 21.07.2020 г.

Спорът по делото е в причината за неявяването на работа на ответницата К.М. след 16.10.2018 г., по отношение на което страните изнасят различни твърдения.

         При така установените правно релевантни факти, от правна страна съдът намира следното:

            От страна на „Е.2.“ ООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за заплащане от ответницата К.М. на обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинирано уволнение,  за тридесет дни, равняващи се на срока за предизвестието,  в размер на уговореното брутно трудово възнаграждение.

За уважаването на главния иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ прекратяване на трудово правоотношение по безсрочен трудов договор на основание дисциплинарно уволнение   2/  размера на претендираното обезщетение.         

Както вече бе посочено, между страните няма спор относно правно релевантния  факт, свързан с възникването помежду им на валидно трудово правоотношение, считано от  16.04.2018 г. Тава е станало с трудов договор със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, приет като писмено доказателство по делото.  Няма спор че до изтичане на шестмесечния срок договорът не е бил прекратен писмено от страна на работодателя. При това положение, считано от 16.10.2018г., договорът със срок за изпитване се е превърнал в безсрочен, съгласно чл.71, ал.2 КТ, като се има предвид и разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ, предвиждаща писмена форма за прекратяване на трудовия договор, като форма за действителност. Превърналия се в безсрочен трудов договор е бил прекратен на основание дисциплинарно уволнение, видно от приетата като доказателство по делото заповед № 26/29.10.2018 г. на л.4 в делото, влязла в сила като необжалвана в законовия двумесечен срок.  От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на  назначената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обезщетението, дължимо от ответницата К.М. по чл.221, ал.2 КТ за срок от тридесет дни се равнява на 600,00 лева.

При така установените факти искът на „Е.2.“ ООД е доказан по своето основание.

         Относно насрещния иск, предявен от К.М.: 

         Искът е с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата  книжка на К.М. от страна на бившия й работодател „Е.2.“ ООД, вместо: чл.190, ал.1, т.2 КТ, чл.71, ал.1 КТ. За уважаването на този иск в тежест на неговия ищец е да установи, че трудов договор със срок за изпитване от 16.04.2018 г. е бил прекратен от работодателя „Е.2.“ ООД преди заповедта за дисциплинарно уволнение № 26/29.10.2018 г.

         Страната К.М. не установи този факт. Самата тя даде обяснения по реда на чл.176, ал.2 ГПК, изнасяйки неизгодни за нея факти, твърдейки че след 16.10.2018 г. сама е решила да не ходи на работа, тъй като след изтичане на срока за изпитване работодателя не й е представил за подпис нов писмен, безсрочен  договор. Преценявайки обясненията на страната като неизгодни за нея, съдът ги цени като годно доказателствено средство.  Както вече бе посочено, няма спор между страните, че договорът със срок за изпитване не е прекратяван писмено, а в хода на процеса К.М. не установи и че това е станало с устно изявление на работодателя в срока на изпитване. Ето защо предявения от К.М. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ е неоснователен. Тук е мястото да се посочи, че ангажираните от К.М. свидетели не установиха релевантни за делото факти. Свидетелката П.Д., която към месец октомври 2018 г. е работила в „Е.2.“ ООД като хигиенист-чистач, твърдеше че не е наясно защо М. е напуснала работа като ***, а св.К. Л., приятелка на М. установи единствено че през месец октомври 2018 г. е придружила М. до заведението, стопанисвано от „Е.2.“ ООД, за да получи последната си заплата. Св.Л. установи, че М. не е получила заплата за месец октомври 2018 г. и че последната й казала, че причината за това е дисциплинарното й уволнение. Тези факти с нищо не допринасят за доказване на предявения от страна на  К.М. иск, чиято същина е прекратяване на трудовото правоотношение на различно правно основание в един по ранен момент, в случая от заповедта за дисциплинарно уволнение. От друга Страна К.М. няма надлежно предявени претенции за неплатено трудово възнаграждение, в каквато насока са показанията на св.Л..

При тези изводи на съда предявения от „Е.2.“ ООД иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ, изменен в съдебно заседание досежно неговия размер, е основателен и следва да бъде уважен, а предявения от  К.М. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото в полза на „Е.2.“ ООД следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 450,00 лева, от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. – държавна такса за завеждане на делото и 100,00 лева – депозит за вещо лице.

По изложените съображения Панагюрският районен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.С.М. ***, с постоянен адрес:***,   ЕГН: **********, да заплати на „Е.2.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Б.М., ЕИК: *********, сума в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.М. ***, с постоянен адрес:***,  ЕГН: ********** против „Е.2.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Б.М., ЕИК: *********, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата й книжка от „Е.2.“ ООД, вместо: чл.190, ал.1, т.2 КТ, чл.71, ал.1 КТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА К.С.М. ***, с постоянен адрес:***,  ЕГН: **********, да заплати на „Е.2.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.Б.М., ЕИК: *********, сторените по делото разноски в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: