Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
17.01.2023
г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
изслуша докладваното от
съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №593 по
описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, против Заповед №22-1228-000443 от 12.07.2022 г., издадена
от Г. Й. А. , на длъжност началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на
регистрация на МПС“ за срок от шест месеца, считано от 11.08.2022 г. – датата на изземване на 2 бр.
регистрационни табели с рег.№GGQB403 и СРМПС- част II.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие, и при неправилно приложение на материалния закон. От
съда се иска отмяна на оспорения административен акт.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание на 19.12.2022 г., не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора, редовно призован в съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №22-1228-000443 от
12.07.2022 г., издадена от Г. Й. А. , на длъжност началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора /л. 10/ на жалбоподателя П.Д. била наложена ПАМ – „прекратяване на
регистрацията на МПС за
срок от 6 месеца”, считано
от датата на изземване на 2 бр. регистрационни табели с рег.№GGQB403 и СРМПС- част II, като видно от посоченото от жалбоподателя в ЗПАМ, тази дата била
11.08.2022 г. Заповедта била издадена
на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В нея били изложени като фактически основания, констатираното в издадения АУАН, серия АД бл.
№417379 от 12.07.2022 г. /л.16/, съставен против П.Д.. Според
него, било установено, че на 24.06.2022 г., около 03,35 часа, в гр. Стара
Загора, кв.
„Три чучура“, до блок 56, посока юг, Д. управлявал личния си лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“ с регистрационен номер **** и със СУМПС, издадено на
17.09.2018 г., валидно до 11.11.2021 г., като същото било обявено за невалидно
/откраднато или загубено/. СУМПС не било
с административна валидност. Във
връчения акт било посочено, че нарушителят нямал възражения. Извършеното от Д. било
квалифицирано като варушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, както и от водач, чието СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Установява се също, че при извършване на полицейската проверка на 24.06.2022 г.
на основание чл. 186 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП
/водачът не носи в себе си СУМПС/ на Д. била наложена глоба в размер от 10.00
лв., чрез фиш серия X **** от 24.06.2022 г. /л. 14/. Въз основа на АУАН било
издадено и НП №22-1228-002254 от 26.07.2022 г. на Г. Й. А. - началник група в
ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ /л. 12/, с което на П.Д., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на
150.00 лв.
От приложените по делото доказателства се
установява, че НП №22-1228-002254 от 26.07.2022 г. било обжалвано пред Районен
съд – Стара Загора, където било образувано АНД №20225530202056/2022 г. С
решение №494 от 14.11.2022 г. /л. 39-40/, постановено по визираното дело, НП
№22-1228-002254 от 26.07.2022 г. било потвърдено изцяло. Към приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, решението на РС-Стара Загора не е влязло в
законна сила.
Оспорената понастоящем заповед №22-1228-000443 от
12.07.2022 г., с която била наложена и процесната ПАМ, е връчена на жалбоподателя на 04.08.2022 г., като
същевременно жалбата срещу нея е входирана в ОД на
МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ с УРИ 122800-21925 от 11.08.2022 г.
По делото е приета като доказателство, административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена
е справка за извършените нарушения по ЗДвП за водача П.Д., както и доказателства за компетентността на
издателя на ЗПАМ. Представено е заверено ксерокопие на чуждестранното СРМПС /л.
11/. По делото е налична и декларация – приложение към чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи /л. 17/ от 02.06.2022 г.,
чрез която П.Д. заявява, че СУМПС е загубено, както и че е запознат, че чрез
подаване на декларацията СУМПС ще бъде обявено за невалидно.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице, против годен
за съдебен контрол административен акт. Съдът
приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок, пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла
на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си,
Съдът я намира
за неоснователна по следните съображения:
На основание
чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността
на индивидуалния административен акт.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения по този
закон, поради което те са
преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.
22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед
за прилагането на ПАМ по правното
си действие има характер на
индивидуален административен
акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено
друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от
ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, раздел втори от АПК. Предпоставка
за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на съответната
норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на
ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване
на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените
от него и пред него действия,
поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо
във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази
по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Процесната заповед №22-1228-000443 от 12.07.2022 г. е издадена
от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена
и приета като доказателства Заповед №349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора /л. 18/, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във връзка със заповед №8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи /л. 19-21/, се оправомощават
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора с правомощието да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. И по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, като сред визираните такива се определят и началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, каквато длъжност е заеманата
от конкретния издател на оспорваната заповед. Ето защо не е налице основание
същата да бъде обявена за нищожна на основание липса на компетентност за
издателя й.
Заповедта съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган се е позовал изцяло на констатациите от съставения
АУАН, като именно установяванията, съдържащи се в последния, са послужили като
фактически основания за издаване на ЗПАМ, а именно: управление на МПС от собственик,
който не притежава СУМПС, валидно към категорията към която спада управляваното
от него МПС. СУМПС №********* е с административна валидност до 11.11.2021 г. и
същото е с статут на невалидно, поради обявяването му за изгубено/откраднато. Следва да се отчете също, че в диспозитива
на обжалвания административен акт МПС-то
е индивидуализирано с конкретни номера и с други
документи, касаещи именно
него /в случая
СРМПС и
два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което
следва
да се приема, че обхватът на действие
на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на МПС-то, така и по
отношение на неговия собственик. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. В случая наличието на основанието за
прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171, т. 2а,
б. "а" от ЗДвП е обусловено от фактическата обстановка за
извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, описана съответно в АУАН серия
АД №417379 от 12.07.2022 г. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат характеризирани
като съществени такива и да обусловят
формирането на самостоятелен извод за незаконосъобразност на акта само
на това основание.
Горното обосновава извод, че не са налице и
основания за обявяването на заповедта за незаконосъобразна на осн. чл.146,
т.2-3 от АПК
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/
и доколко същите се субсумират в нормата, възприета
като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. Както вече бе
посочено по дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. В случая, ЗПАМ №22-1228-000443 от
12.07.2022 г. е издадена на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция
и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване
на права или вменяване на
задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата,
с цел постигане на определен
правен резултат. Приложената на П.Д. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предложение второ от ЗДвП от фактическа страна
се основава на констатираното в АУАН серия АД №417379 от 12.07.2022 г. съставен
против Д., а
именно: управление на МПС, собственост на жалбоподателя, без СУМПС, валидно към категорията, към спада управляваното
превозно средство.
По делото не е спорно, че въпросното МПС марка „Фиат“, модел „Пунто“ с регистрационен номер ****, което е управлявано от Д. и респективно, което е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”,
предложение второ от ЗДвП е собственост именно на водача. Не е спорно също, а и
се доказва от представеното по делото доказателства, че СУМПС №**** е било с административна валидност от 17.09.2018 г. до 11.11.2021 г.,
както и че същото е със статус „невалидно“, поради факта, че е било обявено за
изгубено/откраднато на дата 02.06.2022 г. Последното обстоятелство се
установява, както от приложената по делото докладна записка до началника на 2-ро РУ при ОД на МВР-Стара Загора /л. 13/, така и от подадената от Д.
декларация - приложение към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в която жалбоподателят заявява изрично, че е запознат,
че СУМПС ще бъде обявено за невалидно.
Според чл. 150 от ЗДвП,
всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Съгласно
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право
да управлява МПС по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да
не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи, СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани
- и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Съответно, издаването на СУМПС се
предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление
на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не
притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я
установи. Така, удостоверяването на правоспособността
е посредством валидно
СУМПС, а в случай, че водачът не притежава
такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. Легитимиращото действие на СУМПС е ограничено със срок на
валидност на документа, който
тук очевидно е изтекъл и то дори преди обявяването му за изгубено/откраднато. Валидността на свидетелството може да бъде
прекратена и преди изтичането на срока
му, когато е засегната субстанцията му /повреждане или унищожаване/ или е прекратена фактическата власт върху него /изгубване
или кражба/. Изтичането на срока
на валидност на СУМПС е основание за подмяната му, а повреждането, унищожаването, изгубването
и кражбата на СУМПС са юридически факти,
пораждащи правомощието на администрацията да промени статуса
на свидетелството и да го обяви
за невалидно. Отделно от последното, самото държане на СУМПС е правно релевантно по време
на управляването на МПС и то
единствено с оглед задължението на водача да го
носи по аргумент
от §5,
т. 25 от ДР на ЗДвП във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл неизпълнението на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
има за последица
налагането на административно наказание по чл. 183, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП,
но не е елемент
от фактическия състав на други
форми на административна принуда, в каквато насока са част от
доводите на жалбоподателя.
Предвид горното и съобразно доказателствата по
делото към момента на извършване на полицейската проверка на 24.06.2022 г.
безспорно се установява, че П.Д. е управлявал собственото си МПС без валидно
СУМПС, т.е., такова за категорията към която спада превозното средство. В тази връзка
е несъмнено наличието на материално-правна предпоставка, правопораждаща
възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, релевирани в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ предложение второ от ЗДвП са установени с АУАН, съставен
от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при
което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, следва да се
потвърди правомерността на упражнената от административния орган властническа
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата, т. е. в случая е налице
фактическо основание за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ по отношение на
жалбоподателя.
В разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната
административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В
конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в
закона срок от 6 месеца, което обуславя извод и за съразмерност на наложената
ПАМ. Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена
както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата.
Въз основа на изложеното, относно преценката
на събраните доказателства и относимите правни
разпоредби, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предложение
второ от ЗДвП – управление на МПС от
собственик, който не притежава СУМПС, валидно към категорията към която спада
управляваното от него МПС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и
фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за
преустановяване на извършването на административно нарушение и същата е изцяло законосъобразна,
като не са налице основание по чл.146, т. 1 - 5 от АПК за нейната отмяна.
Жалбата е неоснователна и същата следва да се отхвърли.
От страна на ответника няма направено
искане за присъждане на сторени по делото разноски, поради което Съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.
2, предл.е последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.Д. ***, ЕГН ********** против Заповед
№22-1228-000443 от 12.07.2022 г., издадена от Г. Й. А. , на длъжност началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на МПС“ за срок от шест месеца,
считано от 11.08.2022 г. като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Административен съдия :